гр. Силистра, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и трети февруари през
две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.ДОБРИНКА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2..мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на
съдебния секретар Мирена
Стефанова и в
присъствието на прокурора ,
като
разгледа докладваното
от съдия Василева В.гр. д.
№ 34 / 2021
г. по описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе в
предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Г.Г.Г., ЕГН:**********, чрез процесуален представител адв. К.,***, против решение №434/31.07.2020 г. по гр.д.№286/2020 г. по описа на Силистренския районен съд, в частта, с която Е ОСЪДЕН да заплати на А.Г.Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100,00/ сто / лева, за периода считано от 04. 03. 2020 г. до 19. 07. 2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Жалбоподателят е изложил подробни съображения, съгласно които счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано в тази част, поради което моли да бъде отменено и отхвърлен предявения против него иск изцяло като неоснователен и недоказан, претендира и разноски. Въззивникът счита, че в мотивите на съдебното решение са налице неправилни изводи относно основанието, размера на иска и не е преценен справедливо баланса между потребности и възможности. Съдът не е взел под внимание обстоятелството, че доходите му са ниски, има задължения към трети лица, както и месечни задължения към кредитни институции, като не е отчел, че остатъкът на доходите му ще доведе до невъзможност за плащане на определения в решението размер. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
Ответникът по жалбата и ищец по предявения пред районния съд иск А.Г.Г. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. ***, е предявила насрещна въззивна жалба, с която обжалва същото решение в частта, с която е отхвърлена исковата и претенция против настоящия въззивник Г.Г. за заплащане на месечна издръжка в размер по – висок от 100 лв. за периода от 04. 03. 2020 г. до 19. 07. 2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Счита, че решението е неправилно в тази част, настоява да бъде отменено и постановено ново, с което да и бъде присъдена месечна издръжка в размер на 450 лв. за посочения период. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв. Ж.,***, който поддържа насрещната въззина жалба и оспорва жалбата на другата страна.
Окръжният съд,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност съобразно наведените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Предявените жалби са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районният съд е предявен иск с правно осн. чл. 144 СК, с който ищцата А.Г.Г. с ЕГН ********** моли съда да осъди ответника Г.Г.Г., неин баща да й заплаща месечна издръжка в размер на 650.00лв, считано от 05. 03. 2020 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Видно от представеното пред районния съд удостоверение от 03.02.2020 г., ищцата е ученичка в редовна форма на обучение в Кармен Мартин Гайе – Испания. Майка и, с която живеят в едно домакинство, реализира брутно трудово възнаграждение в размер на 1134.27 евро, съгласно приложената по делото платежна бележка от предприятие „Фондация Групо Норте“ – Мадрид. Ответникът не оспорва тези доказателства, както и твърдението, че освен за ищцата, нейната майка е ангажирана с издръжката на още две малолетни деца. Съобразно жизнения стандарт в Испания, осигурените от нея средства са недостатъчни за задоволяване потребностите на ищцата. Последната не притежава имущество от което би могла да получава доходи и да се издържа, съгласно представената в този смисъл декларация, а няма и възможност да упражнява труд, тъй като е в редовна форма на обучение.
Същевременно, ответникът, видно от удостоверение № 302 / 19. 05. 2020 г. реализира средномесечно доходи в размер на 991.92 лева. Освен това, същият страда от хипертонична болест, която е свързана с ежемесечен разход на средства за лекарства, за които обстоятелства също са представени доказателства. Наред с това, полага грижи за друго непълнолетно дете, живее в собствено жилище, за което заплаща режийни разходи и има месечни задължения към банкови институции. При съпоставяне на възможностите на родителите, нуждите на ищцата, очевидно е, че същата не е обезпечена откъм материални нужди. Същевременно, обаче, както районният съд е посочил в обжалваното решение, реализираните от ответника доходи са недостатъчни за съда да счете, че ответникът в състояние да престира издръжка на ищцата, без това да го затрудни особено.
За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали заплащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. При тази издръжка "възможността" за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определените ограничителни изисквания. Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да бъде задължен да му дава такава само при условие, че това не би го затруднило "особено".
При така събраните доказателства, наличието на четвъртата, кумулативно предвидена предпоставка не е налице.Изложеното от районния съд съображение, че не следва да се пренебрегват и нуждите на ищцата, която също не разполага с достатъчно собствени средства и с възможност да реализира такива поне до завършване на средното си образование, не съвпада с разпоредбата, която изисква да не са налице особени затруднения за дължащия издръжката да я изплаща.
Предвид гореизложеното ОС счита, че жалбата на Г.Г.Г. е основателна и следва да ъбед уважена, като бъде отхвърлена изцяло предявената против него искова претенция по чл. 144 СК.
При този изход на въпроса относно основателността на въззивната жалба, очевидно е, че по гореизложените причини и събрани по делото доказателства, въззивната инстанция счита насрещната въззивна жалба за неоснователна, поради което решението следва да бъде потвърдено в тази част.
Въззивникът Г. претендира разноски в размер на 625 лв. , които селдва да му бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното Силистренския окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №434/31.07.2020 г. по гр.д.№286/2020 г. по описа на Силистренския районен съд, в частта, с която Г.Г.Г., ЕГН:********** Е ОСЪДЕН да заплати на А.Г.Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100,00/ сто / лева, за периода считано от 04. 03. 2020 г. до 19. 07. 2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта , с която е ДОПУСНАТО предварително изпълнение на решението, а също и в частта, с която е ОСЪДЕН Г.Г.Г. с ЕГН *********,*** да заплати по сметката на СРС сумата от 50.00 / петдесет / лева- държавна такса по иска за издръжка. КАТО вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.Г. с ЕГН **********, иск против Г.Г.Г., ЕГН:********** за заплащане на месечна издръжка в размер на 100,00/ сто / лева, за периода считано от 04. 03. 2020 г. до 19. 07. 2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №434/31.07.2020 г. по гр.д.№286/2020 г. по описа на Силистренския районен съд, в частта, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от А.Г.Г. с ЕГН **********, иск против Г.Г.Г., ЕГН:********** за заплащане на месечна издръжка в размер над 100,00/ сто / лева до претендираните 450 / четиристотин и петдесет /лева , за периода считано от 04. 03. 2020 г. до 19. 07. 2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Г.Г. с ЕГН **********, да заплати на Г.Г.Г., ЕГН:********** , сумата от 625 лв., представляваща направени от последния разноски по делото за двете инстанции.
В останалата част решението на СсРС като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.