О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
10.11.2020
г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 ноември 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2318 по описа за 2020
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от В.М.П., действаща със
съгласието на своята майка Т.Я.Г., в която твърди, че ответникът М.П. е неин
баща.
С влязло в сила решение по гр. дело № 373/2014 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, родителските права върху нея, като
малолетно дете, били присъдени на майка й. На баща й бил определен режим на
лични отношения, както и задължението да плаща месечна издръжка, в размера на
110 лева, считано от 01.01.2014 г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка една
закъсняла вноска.
Заявява, че преди 5-6 години с майка си заживели в
Англия. Сочи, че учи вече пета година и в момента била в 9 клас. Имала и братче
на 4 години, като майка й не ходила на работа, а се грижила за него и нея.
Живеели заедно с настоящия мъж на майка й. Разбирали се много добре и била
щастлива. Лятната ваканция, която била само през август месец, се връщала в
Стара Загора. Заявява, че заедно с майка си, държат да не се прекъсва връзката
с роднините й - нейните родители, тези на баща й, както и вуйчо й.
В годините, след раздялата на родителите им, колкото и да
й било мъчно от този факт, чувствала, че баща й не проявявал желание да се
вижда с нея. Особено след като се родило детето му. Налагало се тя да го търси,
когато си дойде в България, да го уведомява, да го пита кога да отиде да го
види. Заявява, че не помни някога да й е дал подарък за рожден ден или просто
ей така - без повод. Да я попита има ли пари, дори за джобни, когато била в
Стара Загора. Знае, че не бил плащал издръжката и се наложило да плаща
принудително.
Понякога я било срам от факта, че биологичния й баща не
го било грижа за нея. Майка й, въпреки че сега се налагало да отглежда по-
малкото си дете, правила всичко необходимо и с подкрепата на мъжа до себе си,
колкото и да й струвало това, успявала да удовлетворява потребностите й. Но
въпреки това, вече била голяма и виждала, и осъзнавала безотговорното поведение
на баща си.
На 10.12.2015 г., след като 7 месеца чакали, той да плати
доброволно издръжката, която дължал за две години, майка й, чрез пълномощник,
образувала изп. дело № 3746/2015 г. по описа на ЧСИ.
По реда на принудителното изпълнение, тя успяла да получи
дължимата издръжка до 06.06.2016 г.
От тогава до настоящия момент баща й М. не плащал
издръжка. Сочи, че не се интересувал от нея - дали била здрава, дали учела,
къде учела, какви потребности имала, как се развивала. Заявява, че от
последното осъждане на баща й да плаща издръжка - 08.04.2014 г., изминали 6
години. Размерът на издръжката - 110 лева, по никакъв начин не отговаряли на
потребностите й, които в рамките на тези 6 години, били променени драстично, по
посока тяхното увеличаване.
Според Семейния кодекс, действащ в РБългария, като
непълнолетна дъщеря на родителите си, следвало да получава грижи и издръжка от
тях. Майка й не била спряла да полага грижи - както физически, лично, така и
финансово. Тези 110 лева през април 2014 година били възможния минимум, предвид
възрастта й тогава. Сега била на 14 и половина години - средствата, необходими
за нейните храна, облекло, обучение, културно израстване и момичешко съзряване,
по никакъв начин не кореспондирали с тези 110 лева месечно, които баща й и сега
не плащал регулярно.
Обстоятелството, че баща й имал друго семейство и дете,
не означавало, че бил освободен от отговорност да плаща издръжка или пък
издръжката да е толкова минимална, предвид обстоятелството, че 1/4 от MP3 -
колкото е размера на минималната издръжка за дете, в момента бил 152.50 лева.
От момента на влизане в сила на решението за присъдената
издръжка до настоящия момент, счита, че имало налице изменение в
обстоятелствата, които били от значение за определяне на справедлив размер на
същата.
С оглед гореизложеното, във връзка с предявения по реда
на чл. чл. 150, вр. чл. 143 и чл. 142 от СК, иск, моли съда да образува
гражданско производство, по реда на което, след като се увери в изложените твърдения,
да постанови решение, с което да:
Измени установената, ежемесечна издръжка, присъдена по
гр. дело № 373/2014 г. на PC- Стара Загора, като осъди М.И.П., ЕГН **********,
да заплаща на В.М.П., ЕГН **********, която действа със съгласието на своята
майка и законен представител Т.Я.Г., ЕГН **********, сумата от 220 лева,
увеличение със 110 лева, считано от момента на завеждане на исковата молба в
съда, ведно с лихвата за всяка забавена вноска, до настъпването на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.И. Папчев.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът,
че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 150 СК.
Не се спори по делото, че детето В.М.П. е родена на *** *** от родители Т.Я.Г. и М.И.П.. Безспорно е по делото, че ответникът
е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 110 лв. В
това производство ищцата следва да ангажира доказателства за променените
обстоятелства от присъждане на издръжката и за възможностите на ответника да заплаща издръжка в
поискания размер, а ответника да ангажира доказателства за възможностите си да заплаща
издръжка.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни
да постигнат споразумение. Спорът може
да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
Съдът,
счита че следва да приеме представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства, тъй като същите са допустими и относими по смисъла на ГПК,
поради което
О П Р Е Д Е Л И : О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане от *** г.,
на В.П.,*** въз основа на Акт за раждане № 1507/20.09.2005 г.; Протокол от
открито с.з. от 08.04.2014 г. по гр. дело № 373/2014 г. по описа на Районен
съд- Стара Загора.
УКАЗВА на ищцата за насроченото
съдебно заседание да представи: Уверение
от училището, в което учи малолетното дете, удостоверяваща в кой клас е; Декларация
за семейно положение и имотно състояние на майката Т.Я.Г.; Банкова сметка, *** М.И.П.
дължимите суми за издръжка и сторените разноски по настоящето дело.
На
осн. чл. 192 ГПК ДА СЕ ИЗИСКА
справка - информация от ТД на НАП- Пловдив, офис Стара Загора, за М.И.П., ЕГН **********,***
относно обстоятелствата: а/ Има ли регистрирани трудови договори ? б/ В какъв
размер са получаваните от него трудови възнаграждения ? в/ Има ли декларирани
имоти и МПС-та ? г/ Осъществява ли търговска дейност и в каква правноорганизационна
форма.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат гласни
доказателства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 9.12.2020
г. от 10.50 ч., за която дата да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, които да
представят доклад по делото, да се изпрати на ищцата копие от отговора и
доказателствата на ответника.
ПРЕПИС от
разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: