Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./25.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на девети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 230 по описа на ВОС за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано
е по предявени от Национална агенция за приходите, гр. София, чрез пълномощника М.Г. – началник сектор в дирекция „Събиране“ при Териториална
дирекция на НАП – гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128, срещу „БУРЛЕКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис
I“ № 71, представлявано от управителя К Т П,
както и срещу И.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.216, ал.1 т.6 ДОПК за
обявяване на недействителен спрямо държавата Договор за продажба на недвижим имот и идеални части от поземлен
имот, обективиран в нотариален акт № 190, том 2, per. № 14431, дело № 316, при нотариус Р К,
вписан под № 212, в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен
съд гр. Варна, с който на 03.11.2015 год. „БУРЛЕКС“ ЕООД, чрез управителя си Д
С Т, прехвърля следния недвижим имот собственост на дружеството, а именно:
ПАРКОМЯСТО № 11, с площ 34,48 кв.м., представляващо 1/** част от подземен
гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10135.1502.11.8.13, находящ се в гр. Варна, община Варна, район Одесос, област
Варна, ул. "***", № **, етаж - 1, целият с площ 999,95 кв.м., при
граници на паркомястото по архитектура: паркомясто № 12, маневрена площ,
паркомясто № 10„ както и 0,37% идеални части от общите части на сграда № 8 и от
правото на строеж, върху ПИ с идентификатор № 10135.1502.11, върху който е
построена сградата, както и 1/300 идеална част от същия поземлен имот, на
лицето И.Ж.Т., като сключен във вреда на публичния взискател, по която страна е
свързано с длъжника лице, както и в евентуалност, иск с правно основание
чл.216, ал.1 т.4. ДОПК за обявяване на недействителен спрямо държавата на посочения договор, като сключен с
намерение да се увреди публичния взискател.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000З15006069-020-001/24.07.2015 год., връчена по електронен път на
03.08.2015 год. на ответното дружество е започнато ревизионно производство
срещу „БУРЛЕКС" ЕООД. Издадени и връчени били четири броя заповеди за
изменение на заповедта за възлагане на ревизия, като производството завършило с
издаване на ревизионен акт № Р-0З000З15006069-091-001/22.02.2016 год. Сочи се,
че ревизионният акт бил надлежно връчен на 01.03.2016 год. на задълженото лице,
същият не е обжалван и е влязъл в сила, а задълженията по него към датата на
исковата молба възлизат на 88 035.77 лева – главница, 32 433.61 лева
– лихва, общо 120 469,38 лева, за които било образувано изпълнително дело.
Ищецът излага, че по повод извършена проверка за наличие на движимо и недвижимо
имущество, собственост на длъжника, било установено извършване на
разпоредителна сделка след датата на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия – 03.11.2015 год. Твърди, че на 03.11.2015 год. с нотариален акт за
покупко-продажба № 190, том 2, per. №
14431, дело № 316, „БУРЛЕКС“ ЕООД, чрез управителя си Д С Т, прехвърля на И.Ж.Т.
следния недвижим имот собственост на дружеството, а именно: ПАРКОМЯСТО № 11, с
площ 34,48 кв.м., представляващо 1/** част от подземен гараж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1502.11.8.13, находящ се в
гр. Варна, община Варна, район Одесос, област Варна, ул. "***", № **,
етаж - 1, целият с площ 999,95кв.м., при граници на паркомястото по
архитектура: паркомясто № 12, маневрена площ, паркомясто № 10„ както и 0,37%
идеални части от общите части на сграда № 8 и от правото на строеж, върху ПИ с
идентификатор № 10135.1502.11, върху който е построена сградата, както и 1/300
идеална част от същия поземлен имот. Сочи, че
сделката била вписана в СВ – гр. Варна на 13.11.2015 год. с вх. per.
№ 25860, Акт № 148, том LXVII,
дело № 14277/15 год., а
данъчната оценка на имота към момента на извършването й била 31 920 лева.
Излага, че процесната сделка е сключена след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, вследствие на която са установени публични задължения,
във вреда на публичния взискател и със свързано с длъжника лице. Пояснява, че
било извършено пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице,
като от получените отговори от държавни институции и официални регистри не се установило
наличие на годно за обезпечение имущество, поради което и по изпълнителното
дело не постъпвали никакви суми. Сочи, че с процесната разпоредителна сделка
бил отчужден единственият наличен в патримониума на задълженото лице имот, а
тогавашният управител Д С Т прехвърлил дяловото си участие и се оттеглил от
управление на дружеството. С описаните действия аргументира и твърдението си за
наличие на намерение за увреждане на интересите на взискателя, като допълва, че
дружеството не може да бъде открито на адреса си за кореспонденция, а връзка с
настоящия управител К П Т не може да бъде осъществена. По повод на твърденията
за сключване на процесната сделка със свързано с длъжника лице по смисъла на
ДОПК ищецът излага, че към момента на изповядването й управителят Д Т и
купувачът И.Т. живеели на съпружески начала в общо домакинство. Моли за
обявяване за недействителна спрямо държавата процесната сделка, като извършена
във вреда на държавата и със свързано лице, а в условията на евентуалност като
извършена с намерение за увреждане, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „БУРЛЕКС“ ЕООД не депозира писмен
отговор.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът И.Ж.Т. депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва твърденията за наличие на намерение за увреждане у
длъжника, мотивирани с липсата на наличности по банковите сметки на
дружеството. Излага, че се касае за субективен критерий, като изключение в
уредбата по ДОПК, за преценката на който е необходим съвкупен анализ на всички
факти по случая. Сочи, че Д С Т (управител на ответното дружество към датата на
разпоредителната сделка) и И.Ж.Т. са бивши съпрузи, а бракът между тях бил
прекратен с развод на 17.04.2015 год. Пояснява, че имотът – обект на процесната
сделка е паркомясто в жилищна сграда, в която се е намирало и семейното жилище
на бившите съпрузи и към което се явява прилежащ. Твърди, че семейното жилище е
лична собственост на И.Т., придобито по дарение. След развода ползването на
семейното жилище било предоставено на Т., на която било предоставено и
упражняването на родителските права върху трите родени от брака деца. Сочи, че
и след развода паркомястото е продължило да обслужва семейното жилище, а
разпоредителната сделка била извършена единствено с оглед развода и последиците от него.
Оспорва приписваното й качество на „свързано лице“ по
смисъла на ДОПК в процесната сделка, което ищецът обвързва с факта на
съвместното съжителство на страните по нея. Излага, че обстоятелството дали тя
и Д Т са живеели в едно домакинство към момента на сделката би било релевантно
единствено за целите на установяване на недекларирани печалби и доходи съгласно
чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, а освен това твърди и че много преди извършване на
сделката бившите съпрузи са били във фактическа раздяла. На следващо място
подчертава, че първоначално с връчената заповед за възлагане на ревизия е била
разпоредена проверка за данъчните периоди 2009 год., 2013 год. и 2014 год.,
като в тази част ревизията приключила с ревизионен акт за данъчни задължения в
размер около 32 000 лева. В същото време по-голямата част от задълженията по
процесния ревизионен акт са такива за ДДС за 2015 год., период за който
проверката била разпоредена едва със Заповед за изменение от 30.11.2015 год.,
т.е. след атакуваната разпоредителна сделка. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
В срока по чл.372 ГПК,
ищецът не депозира
допълнителна искова молба, с което размяната на книжа е приключила.
В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си
представител, моли за уважаване на иска.
В о.с.з., ответникът „БУРЛЕКС“ ЕООД, не се
явява и не се представлява.
В о.с.з., ответницата И.Т., чрез процесуалните
си представители, моли за уважаване на иска.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 2076/31.05.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически изводи:
Със заповед №
Р-03000315006069-020-001 от 24.07.2015 год. на НАП е възложено извършването на
ревизия на ответника „БУРЛЕКС“ ЕООД, която според изложеното следва да обхване
проверка на корпоративния данък на дружеството за периодите
01.01.2009-31.12.2009 год. и 01.01.2013-31.12.2014 год., както и данък добавена
стойност за периода 01.01.2013-31.12.2014 год., със срок на извършване на на
ривизията – три месеца от връчване на заповедта.
Представено по
делото е и удостоверение за извършено електронно връчване по контролен път в ИС
„Контрол“, идващо да удостовери електронно връчване на цитираната заповед на
ревизираното лице на 03.08.2015 год.
Със заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000315006069-020-002 от
30.10.2015 год., връчена на ревизираното лице по електронен път на 02.11.2015
год., срокът за завършване на ревизията е продължен до 03.12.2015 год., с
последваща такава от 30.11.2015 год., връчена на 07.12.2015 год. – до
04.01.2016 год.
Със заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000315006069-020-004 от
30.11.2015 год., връчена на ревизираното лице по електронен път на 01.12.2015
год., е разширен обхватът на проверка, като е включен за ревизия и данък върху
добавена стойност за периода 01.10.2015-31.10.2015 год., като ревизията,
съгласно последваща заповед за изменение, следва да приключи в срок до
04.01.2016 год., което е съобщено на ревизираното лице по електронен път на
17.12.2015 год.
Не е спорно между
страните, че с обективирана в нотариален акт № 190, том 2, рег.№ 14431, дело №
316/03.11.2015 год. покупко-продажба ответникът „БУРЛЕКС“ ЕООД, чрез управителя си Д С
Т е
прехвърлил на И.Ж.Т.
следния недвижим имот собственост на дружеството, а именно: ПАРКОМЯСТО № 11, с
площ 34,48 кв.м., представляващо 1/** част от подземен гараж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1502.11.8.13, находящ се в
гр. Варна, община Варна, район Одесос, област Варна, ул. "***", № **,
етаж - 1, целият с площ 999,95 кв.м., при граници на паркомястото по
архитектура: паркомясто № 12, маневрена площ, паркомясто № 10„ както и 0,37%
идеални части от общите части на сграда № 8 и от правото на строеж, върху ПИ с
идентификатор № 10135.1502.11, върху който е построена сградата, както и 1/300
идеална част от същия поземлен имот, срещу продажна цена от 5 000 лева, платена преди
изповядване на сделката на продавача.
Видно е от
представения ревизионен акт № Р-03000315006069-091-001/22.02.2016 год., че в
резултат от извършената ревизия са установени задължения за проверяваното лице,
както следва: за данъчен период от 01.03.2014-31.03.2014 год., ДДС за внасяне в
размер на 31 064.37 лева и лихви в размер на 5844.44 лева и за данъчен
период 01.10.2015-31.10.2015 год. ДДС за внасяне в размер на 52 844.04
лев, формиран от ДДС за бракувани стоки и ДДС върху констатирани липси.
Ревизионният акт е връчен по електронен път на 01.03.2016 год., видно от
представеното удостоверение за електронно връчване.
Представено е и съобщение
за доброволно изпълнение изх.№ С160003-048-0001308/21.03.2016 год., изпратено
до първия ответник, за плащане на установени задължения, включително тези по
РА, връчено по реда на чл.32 ДОПК на 14.07.2018 год.
Представени от
ищеца по делото са и доказателства за предприети от него обезпечителни мерки
чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника, както и данни за
притежавани недвижими имоти и ППС. Установява се липса на авоари по банковите
сметки на ответника или наличие на предходно наложени запори върху тях, липса
на възстановени земеделски земи или притежавани коли, както и декларирани по
чл.54 ЗМДТ четири броя ППС /л.58/.
Оспорвайки
предявените искове, ответницата Т. представя решение № 1789/17.04.2015 год.,
постановено по гр.д. № 1806/2015 год. на ВРС -21 състав, с което бракът между
нея и Д С Т /управляващ ответника „Бурлекс“ ООД към датата на разпоредителната
сделка/ е прекратен по взаимно съгласие между страните, като родителските права
върху родените от брака деца са предоставени на майката, на която е
предоставено и ползването на семейното жилище в гр.Варна, ул.*** ***Видно е
също така от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 96, том I, рег.№ 1624, дело № 96/18.02.2005 год., че ответницата Т.
е собственик на предоставеното й семейно жилище в гр.Варна, ул.“***“ № **.
За опровергаване
на твърдението за свързаност между ответниците, респективно за наведеното
такова за съществуваща между управляващия „Бурлекс“ ООД Д. Т. и ответницата Т.
фактическа раздяла, са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Н. Д. Б. и В.Т.Л., чиито показания съдът кредитира като основани на
непосредствени впечатления и непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал. И двамата свидетели свидетелстват, че две години преди
развода им през 2015 год. /от 2012-2013 година/ ответницата Т. е разделена с Д.
Т., като същата е останала да живее в
собственото й жилище на „***“, което е било и семейното такова. Излагат, че
подблоковото пространство на кооперацията е разделено с маркировка, обособяваща
паркоместа, като едно от тях винаги е ползвано от И.. Свидетелката Л. сочи, че
никога не е виждала друг, освен нея, да паркира на мястото, което се
потвърждава и от свидетелят Б.. Последният сочи също така, че сам е казал на Д.
да прехвърли паркомястото на Д.а, което фактически е било обособено и
разпределено между собствениците на кооперацията след придобиване на
апартамента от ответницата Т..
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният
главен иск черпи правното си основание в чл.216, ал.1 т.6 ДОПК.
Основателността
му се предпоставя от доказване от ищеца, главно и пълно, наличието на влязъл в сила ревизионен акт, чрез
който се установяват публични задължения в тежест на първия ответник „БУРЛЕКС“
ЕООД, редовно
връчване на заповедта за възлагане на ревизия на ответното дружество, както и
момента на връчване,
извършване на разпоредителна сделка от ответното дружество във вреда на
публичния взискател /държавата/, след датата на връчване на заповедта за
възлагане на ревизия и качеството
„свързано лице“ по смисъла на § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК на
приобретателя по разпоредителната сделка.
Общата
предпоставка, предвидена в нормата на чл.216, ал.1 ДОПК - сключване на договора за
продажба след връчване на заповед за ревизия, приключила с установяване на
публични задължения към държавата, съдът намира за установена по положителен начин чрез
представените писмени доказателства.
Установява се, че
сделката, чиято недействителност се претендира, е осъществена на 03.11.2015
год., при неоспорено от първия ответник връчване по електронен път заповедта за
ревизия на 03.08.2015 год. Установява се и че в резултат от извършената ревизия
са установени публични задължения, включително и за посочения в първата заповед
за ревизия данъчен период. Обстоятелството, че по-големия размер на
задълженията са установени за периода 10.2015 год., обхванат като такъв за
ревизия с последваща заповед за изменение на заповедта за ревизия, връчена след
датата на изповядване на продажбата /01.12.2015 год./ е ирелевантно предвид установените за 2014 год. задължения.
Не е налице обаче
допълнителната
предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.216, ал.1 т.6 ДОПК, а именно страна по
сделката да е свързано лице. Легална дефиниция за свързани лица по смисъла на
ДОПК е дадена в пар. §
1, т.3 от ДР и видно по т.а това са: съпрузите, роднините по
права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по
сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл.123, ал.1 т.2
- когато са
включени в общо домакинство. От представените доказателства обаче се установява, че
към датата на покупко-продажбата 03.11.2015 год. бракът между ответницата Т. и
управляващия към него момент ответното дружество Д. Т. е прекратен с влязло в
сила решение от 17.04.2015 год., като твърдението за осъществявано от тях
фактическо съжителство към този момент освен че е ирелевантно към
основателността на предявения иск, се явява и недоказано.
Друго твърдение
за свързаност между страните по сделката, чиято недействителност се претендира,
не е въведено в производството, респективно не подлежи на изследване.
Поради сбъдване
на вътрешното процесуално условие, съдът дължи произнасяне по предявения в
евентуалност иск – за недействителност на сделката спрямо държавата като
извършена с намерение да се увреди публичния взискател. Видно от нормата на
чл.216, ал.1 т.4 ДОПК, субективният елемент на намерението на
длъжника за увреждане на публичния взискател е част от правопораждащия
последиците на относителната недействителност фактически състав, в каквато
насока е и практиката на
ВКС /напр. решение № 436/22.12.2011 год. на III г.о. по гр.д. № 308/2011 год., решение № 27
от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II т. о. и др./.
В хипотезата на чл.216, ал.1 т.4 ДОПК, намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на
доказване и доказателствената тежест е за ищеца, в който смисъл са и дадените от
съда указания.
В конкретиката на
казуса обаче по делото не са ангажирани убедителни доказателства, от чийто
съвкупен анализ да се изведе, че
процесната разпоредителна сделка като намаляваща имуществото на длъжника, служещо принципно за
удовлетворяване вземанията на кредиторите, е извършена със субективното намерение за увреждане. Извършената
сделка е възмездна, продажбата е реализирана преди наличие на влязъл в сила ревизионен
акт,
установяващ наличие на публични вземания, неин предмет е паркомясто /обща
част/ от сграда, в която е разположен собствен на приобретателката недвижим
имот и чието естество предполага обслужване на съществуващ самостоятелен обект
в сградата, сделката е извършена след прекратяване на брака на управляващия към
него момент Д. Т. и приобретателката и видно от представените от ищеца
доказателства – процесното паркомясто не е единственото притежавано от длъжника
имущество /налице са данни да декларирани 4 броя ППС/. Доводът на ищеца, че
намерението за увреда следва да се приеме за доказано предвид липсата на
плащания за
погасяване на публичните си задължения е несъстоятелен, тъй като към момента на сделката не са
били налице установени такива с РА.
Налага се извод
за неоснователност и на предявения евентуален иск.
Ответната
страната не е претендирала разноски, поради които и такива не следва да й се
присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Национална агенция за
приходите, гр. София, чрез пълномощника М.Г.
– началник сектор в дирекция „Събиране“
при Териториална дирекция на НАП – гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128,
срещу „БУРЛЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Княз Борис I“ № 71, представлявано от управителя К Т П и срещу И.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл.216, ал.1 т.6 ДОПК за обявяване на недействителен спрямо държавата Договор за продажба на недвижим имот и идеални части от поземлен
имот, обективиран в нотариален акт № 190, том 2, per. № 14431, дело № 316, при нотариус Р К,
вписан под № 212, в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд гр. Варна, с който на 03.11.2015 год. „БУРЛЕКС“ ЕООД, чрез
управителя си Д С Т, прехвърля следния недвижим имот собственост на
дружеството, а именно: ПАРКОМЯСТО № 11, с площ 34,48 кв.м., представляващо 1/**
част от подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10135.1502.11.8.13, находящ се в гр. Варна, община Варна, район
Одесос, област Варна, ул. "***", № **, етаж - 1, целият с площ 999,95
кв.м., при граници на паркомястото по архитектура: паркомясто № 12, маневрена
площ, паркомясто № 10„ както и 0,37% идеални части от общите части на сграда №
8 и от правото на строеж, върху ПИ с идентификатор № 10135.1502.11, върху който
е построена сградата, както и 1/300 идеална част от същия поземлен имот, на
лицето И.Ж.Т., като сключен във вреда на публичния взискател, по която страна е
свързано с длъжника лице, както и предявеният в евентуалност иск с правно
основание чл.216, ал.1 т.4. ДОПК за обявяване на недействителен спрямо
държавата на посочения договор, като
сключен с намерение да се увреди публичния взискател.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: