№ 2419
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря И.О.И.
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110212194 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от " Т.А.” ЕООД срещу наказателно
постановление(НП) № 496350-F532005/14.05.2020 г, издадено от началник на
отдел "Оперативни дейности"- Сoфия в Централно управление на Национална
агенция за приходите (ЦУ на НАП) –гр. София с което на основание чл. 185,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя
е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление e неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно,
че НП е издадено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН и НП не е обосновано. Според жалбоподателя в конкретния
случай е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и наказващият
административен орган е имал задължението да обсъди тежестта на
1
твърдяното нарушение, както и наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а като не го е направил – е допуснал нарушение,
основание за отмяна на НП. Отправено е искане за цялостна отмяна на НП.
Иска се присъждане на разноски, съгласно договор за правна помощ,
приложен по делото.
Въззиваемата страна началник отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на
НАП – гр. София, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който в хода на съдебните прения пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Моли да бъде
присъдено юрк. възнаграждение.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери
атакуваното наказателно постановление, прецени поотделно и в съвкупност
събраните доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби, прие
за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 11.12.2019 г. в 10:50 часа свидетелят ЮЛ. Т. Т. на длъжност
инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършил проверка в търговски обект–
зоомагазин, находящ се в гр. София, бул. „Д.П." №, стопанисван и
експлоатиран от „Т.А." ЕООД . В хода на проверката инспектор ЮЛ. Т. Т.
направил контролна покупка на обща стойност 2,30 лева (кучешки
лакомства, за която заплатил в брой. За извършената покупка не е издадена
фискална касова бележка от монтираното и функциониращо в обекта
фискално устройство (ФУ) ДАТЕКС ДП-150 с DT652867 ФП № 02652867 с
потвърждение от НАП Ns 4301609 от 06.07.2019 г. Плащането било прието от
М.К.К. упражняваща трудова дейност към момента на проверката в обекта .
За всички установени при проверката обстоятелства е съставен протокол за
извършена проверка № № 0406448 от 11.12.2019 г.
На 19.12.2019 г., след като преценил наличието на данни за
административно нарушение, свидетелят ЮЛ. Т. Т. съставил против
дружеството жалбоподател акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 11.12.2019 г. в 10:50 ч. в търговски обект -
зоомагазин, находящ се в гр. София, бул. „Д.П." №, стопанисван и
експлоатиран от „Т.А." ЕООД след извършване на контролна покупка от
страна на проверяващите преди легитимация на обща стойност 2,30 лева
2
(кучешки лакомства) не се издал фискален бон от намиращото се в обекта и в
работен режим фискално устройство модел ДАТЕКС ДП-150 с DT652867, с
което се явява нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Със заповед № 3ЦУ-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на
НАП са определени длъжностните лица, упълномощени да издават НП за
административни нарушения по ЗДДС, както и длъжностните лица, които
имат правото да съставят АУАН за такива нарушения.
Въз основа на съставения АУАН на 14.05.2020 г. началникът на отдел
"Оперативни дейности" в ЦУ на НАП – гр. Сofiq издал процесното НП, в
което са посочени обстоятелствата по проверката, фактическото описание на
административното нарушение (неиздаването на фискален бон за контролната
покупка на процесните дата, място и време, от наличното ФУ), правната
квалификация на нарушението (чл. 118, ал. 1 от ЗДДС), като изложените в НП
обстоятелства относно нарушението възпроизвели тези от АУАН, и на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя – нарушител е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500
(петстотин) лева.
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните
по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитания по делото свидетел ЮЛ. Т. Т. както и
приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Съдебният състав подложи на внимателна преценка депозираните
показания на свидетеля ЮЛ. Т. Т. извършил проверката и съставил АУАН, и
пряко е възприел обстоятелствата, свързани с процесното нарушение.
Показанията му съдържат необходимата доказателствена информация за
случая, обективни са и логични, и намират опора в доказателствената маса по
делото, поради което съдебният състав ги кредитира изцяло.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, спомагат за проверка на гласните доказателства
и за техния анализ в пълнота, и затова съдът основа своите фактически
изводи и въз основа на посочените по-горе писмени доказателства.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът прави
3
следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена от
легитимирано юридическо лице (наказаното търговско дружество), при
спазване на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (и е насочена срещу
обжалваем (подлежащи на съдебен контрол) административнонаказващ акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, като съдът от първа инстанция, след извършената
служебна проверка, не констатира допуснати в административната фаза на
административнонаказателното производство по ангажиране на
отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
правила досежно компетентността на длъжностните лица, съставили АУАН,
респ. издалото НП. Актът е съставен от компетентно лице – на длъжност
инспектор по приходите в ЦУ на НАП– гр. София и това е длъжностно лице,
което на осн. чл. 193, ал. 2 от ЗДДС може да съставя АУАН, а обжалваното
НП е издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП –
гр. София, с което е спазена законовата разпоредба на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
тъй като това е лице, което е "оправомощено" съгласно заповед № № 3ЦУ-
17/17.05.2018г г. от изпълнителния директор на НАП да издава наказателни
постановления.
Спазени са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, sпазени са и
сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в
тримесечен срок от откриване на нарушителя и две години от извършването
на процесното "данъчно нарушение". В срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и НП.
Съдебният състав прецени, че съставеният АУАН съдържа
законовите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, а издаденото въз основа на него НП
– тези по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вкл. обстоятелствата по извършеното
нарушение и описанието му, както и законовите разпоредби, които са
нарушени, без да са налице противоречия във "фактическото и правното
описание" на административното нарушение, вкл. отразяването на неговите
обективни характеристики. В тази връзка липсват допуснати съществени
нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В
НП се съдържа датата и мястото на извършеното нарушение, фактическо
4
описание на обстоятелствата и правна квалификация на извършеното.
Този съдебен състав намира, че обжалваното НП е постановено и в
съответствие с изискванията на материалния закон. Разпоредбата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В
административнонаказателното производство по безспорен начин е доказано,
че дружеството жалбоподател е стопанисвало търговски обект, извършило е
продажба на стока , но тази продажба не е регистрирана и отчетена чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
Неоснователен се явява аргументът на жалбоподателя, че поради
лични семейни причини, свързани със здравословноото състояние на свой
близък, продавачката на обекта е пропуснала да издаде фискален бон, като
това обстоятелство остана Nедоказано по делото. Поради гореизложеното,
настоящият съдебен състав не споделя аргументите на жалбоподателя
относно фактическата обстановка по време на проверката. Само за пълнота на
изложението, настоящият съдебен състав не счита за необходимо да
коментира субективната страна на нарушението, доколкото същото е
извършено от юридическо лице, а отговорността на юридическите лица е
обективна (безвиновна) отговорност.
Този състав на настоящата инстанция счита, че съставът на
административното нарушение, за което е съставен АУАН и е издадено НП,
се явява доказан. Събраните по делото доказателства, при липсата на
опровергаващи ги, водят до единствения извод, че дружеството –
жалбоподател от обективна страна, е осъществило състава на нарушение
по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, доколкото тази разпоредба го е задължавала като
търговец да издаде фискална касова бележка от ФУ в стопанисвания
търговски обект за извършената покупка и плащането на съответната цена, но
това не е било сторено. Нарушението се явява формално (на просто
извършване), поради което настъпването на определен вредоносен резултат
5
не е изискване за съставомерност.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагане на административно наказание – или "глоба" (за физическите лица,
които не са търговци), или "имуществена санкция" (за юридическите лица и
едноличните търговци) за лице, което не издаде фискална касова бележка
(фискален бон), като размерът на предвиденото наказание "имуществена
санкция" е от 500 (петстотин) до 2 000 (две хиляди) лева. С атакуваното НП
на дружеството – жалбоподател е била наложена от наказващия орган
имуществена санкция в минималния законов размер от 500 (петстотин) лева.
При налагане на наказанието АНО е взел предвид обстоятелството, че
процесното нарушение е за първи път и е наложил минималния размер на
предвиденото наказание. Вярно е, че неотчетеният приход е на сравнително
невисока стойност, но в същото време е налице по същество "укриване на
приходи" и се засягат обществените отношения в една значителна степен.
Поради гореизложеното, съдът счита, че минималният законов размер на
предвиденото административно наказание ще изиграе дисциплиниращ за
търговеца ефект да не извършва отново подобни нарушения и в този смисъл
АНО правилно е приложил санкционната разпоредба.
Не може да се приеме, че е налице маловажен случай по чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не се установяват нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито такива, които правят обществената
опасност на нарушението значително по-ниска в сравнение с обичайните
нарушения от подобен вид.
При този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за заплащане
на разноски по приложен списък с разноски, платени пред настоящата
съдебна инстанция, следва да бъде отклонено като неоснователно, като
разноски не следва да се присъждат.
В съдебно заседание обаче е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, по което съдът има
задължението да се произнесе. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
6
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ (разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006г.).
Разпоредбата на чл. 27е от Наредбата предвижда възнаграждение за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания от 80
до 150 лв. Настоящият състав счита, че делото не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност, също така взе предвид и броя на проведените
заседания, поради което определя на ЦУ на НАП- гр. София да бъде
изплатена сумата от 80 лв., представляващи направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
При законосъобразно проведено административнонаказателно
производство, без допуснати процесуални нарушения на правилата от
съществен характер и при приложен правилно материален закон, с
категорична установеност на нарушението и на неговия автор, атакуваното
НП следва да бъде потвърдено, затова на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно
наказателно постановление № 496350-F532005/14.05.2020г., издадено от
началника на отдел "Оперативни дейности" на ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на " Т.А.” ЕООД е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА " Т.А.” ЕООД да заплати на Национална агенция по
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – Сoфия -град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7