Решение по дело №766/2014 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17 / 22.1.2015 г.                                          

                              22.01- 2015 г., град Карнобат

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Карнобатски районен съд                                     ІІ състав

На шестнадесети януари  две хиляди и петнадесета  година

В публичното заседание в следния  състав :

                                                Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА

                           Съдебни заседатели :      1.

                                                                   2.

Секретар  Г.М.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията КОЕВА

гр. дело № 766   по описа за 2014 година, и за да се произнесе взе предвид : 

         Предявеният иск е с правно основание  чл. 359 КТ,вр. чл. 310 и сл. ГПК.

          Производството по делото е образувано по повод искова молба от Х.Д.И.  с ЕГН ********** *** ,представляван от адвокат С.Х.Г.-Т.,*** против  Общинско предприятие „*************** „ при Община ****** , ЕИК : **********с административен адрес – гр.-******************** , представлявано от С.Х.Б. , с която желае съдът да постанови решение, с което  да осъди  Общинско предприятие „******************„ да му заплати  парична сума в размер на 1351,86лв. ,както следва : 1.обезщетение по чл. 224 , ал.1 от КТ  за неизползван платен годишен отпуск  за 12 дни възлизащо на 195,45 лв.; 2.обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ  поради оставането му без работа в размер на 504,91лв.; 3.обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие , възлизащо на 504,91 лв.; както и 4.  трудово възнаграждение за месец юли 2014г. , т.е. на 9 работни дни в размер на 146,59 лв., ведно със законната лихва  от  предявяване на исковата молба  до окончателното й изплащане.Претендират на разноски по делото. Представят доказателства.

    

             В законния  срок по чл. 131 от ГПК  ответната страна -Общинско предприятие „************* „ при Община *********** не    представя писмен отговор на исковата молба .

             В съдебно заседание претенцията се поддържа  чрез процесуален представител – адвокат С.Х.Г.-Т.,*** .Моли съдът да  допусне предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

       Ответното дружество , представлявано от  директор С.Х.Б.   в съдебно заседание твърди, че  получил препис от исковата молба  и признава иска по основание и по размер. Признава, че действително има задължение към  ищеца   за периода, посочен в  исковата молба  и  признава  претенцията и за направените по делото  разноски.

       Пълномощникът на ищеца  прави искане за приключване на съдебното дирене, на основание чл. 237, ал.1 от ГПК, предвид  направеното от ответника признание на иска.

       С определение № *******г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 766 /2014г. на КРС , съдът е допуснал доказателства, приложени към исковата молба и насрочил делото в открито съдебно заседание .

      С протоколно определение от 16.01-2015г. съдът  обявил  делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките на  чл. 237, ал.1 от ГПК, след като ответната страна признава иска  изцяло, въпреки, че не представя по делото писмен отговор на искова молба.

      Съдът обявил  делото за решаване , като приел , че са налице предпоставките на чл. 237,ал.1  от ГПК, след като:  ответникът признава допустимостта и основателността на предявеният иск, съдът  прекратява съдебното дирене   за да  се произнесе с решението си  съобразно направеното признание  на иска. 

          Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал.1 ГПК- страна е била редовно призована, като   ответникът  е получил препис от исковата молба и приложените към нея доказателства  и същият  е уведомен за  съдебно  заседание за 16.01-2015г. Съобразена е разпоредбата на чл. 131, ал.1 ГПК едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.

          След преценка на събраните  по делото доказателства , съдът  от фактическата страна  намира  за установено следното: По делото  е безспорно, че ответното дружество   с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №**************г. с ищеца Х.Д.И.  с ЕГН **********, считано от *******г.като  със същият Акт били определени и полагащи се обезщетения : 1.обезщетение по чл. 224 , ал.1 от КТ  за неизползван платен годишен отпуск  за 12 дни възлизащо на 195,45 лв.; 2.обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ  поради оставането му без работа в размер на 504,91лв.; 3.обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие , възлизащо на 504,91 лв., които  не са изплатени.Работодателят не изплати на ищеца и  полагащо се възнаграждение  за месец юли 2014г.  за 9 / девет / работни дни в размер на 146.59 лв.. Или ответното дружество дължи на ищеца начислени  възнаграждения и обезщетения  в общ размер на 1351.86 лв. , ведно със законната лихва , начиная от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

           Вещо лице  със заключението си твърди, че  през месец юли 2014г.  ищецът ползвал платен годишен отпуск , поради което и няма  начислено трудово възнаграждение.Вещо лице  доказва, че полагащо се на ищеца обезщетение: по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 477.40 лв. не е начислено и не е изплатено, както и твърди, че обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 490.20 лв. не е начислено; както и  твърди, че  обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 490.20 лв. не е начислено и не е изплатено или общо в размер на 1457.80 лв., на основание чл. 214, ал.1 ГПК. С протоколно определение от 16.01-2015г. съдът , на основание чл. 214, ал.1 ГПК , приел направеното изменение на иска.

Ответното дружество  в съдебно заседание  признава предявеният иск  по основание и размер по направеното изменение на иска .

      Ищцовата страна  в съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат С.Х.Г.-Т. моли  съдът   да приеме  изменение на иска  до размер на  1457.80 лв. прекрати  съдебното дирене и да се произнесе с решение  съобразно пълното признание на иска  от ответната страна, на основание чл. 237, ал.1 от  ГПК.

След направеното признание на иска, заявеното от ответника в съдебно заседание и на основание чл. 237, ал.2 от ГПК, съдът намира предявеният иск основателен и доказан. Съдът счита, че  следва да бъде постановено решение, с което  да осъди  Общинско предприятие „*********** „ да  заплати  на ищеца  парична сума в размер на 1457.80 лв., представяващо  полагащо му се  неизплатено  обезщетение , както следва : по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 477.40 лв. ,обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 490.20 лв. ,обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 490.20 лв. ,ведно със законната лихва  от  предявяване на исковата молба  до окончателното й изплащане ,  с правно основание  чл. 359 КТ,вр. чл. 310 и сл. ГПК.

На основание чл. 242, ал.1 ГПК , предвид направеното искане, следва да  бъде допуснато предварително изпълнение на решението в тази му част.

      С оглед направеното признание на иска и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът счита, че ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски  за  адвокатско възнаграждение  в размер на 600,00 лв. / шестстотин лева /, както и да  заплати на КРС държавна такса в размер на 5,00 лв. / пет  лева / за  издаване на изпълнителен лист  и направените по делото разноски в размер на 120,00 лв. / сто и двадесет лева /.

       Мотивиран от горното , съдът

                                         Р   Е  Ш  И   :

       ОСЪЖДА Общинско предприятие „***************** „ при Община ******* , ЕИК :  ********** , с административен адрес : гр.С**************** ,  представлявано от С.Х.Б.- директор да заплати на Х.Д.И.  с ЕГН ********** *** ,представляван от адвокат С.Х.Г.-Т.,***  сумата от  1457.80 лв./хиляда четиристотин петдесет и седем лева и 80 стотинки / , представяваща  полагащо му се  неизплатено  обезщетение , както следва : по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 477.40 лв./четиристотин седемдесет и седем лева и 40 стотинки /  ,обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 490.20 лв. /четиристотин и деветдесет лева / ,обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 490.20 лв./четиристотин и деветдесет лева и 20 стотинки / ,ведно със законната лихва  от  предявяване на исковата молба  до окончателното й изплащане ,  с правно основание  чл. 359 КТ,вр. чл. 310 и сл. ГПК.

     ДОПУСКА  предварително изпълнение на решението в тази му част.

      ОСЪЖДА Общинско предприятие „************* „ при Община ****** , ЕИК :  **********, с административен адрес:гр.************** ,  представлявано от С.Х.Б.- директор да заплати на Х.Д.И.  с ЕГН ********** *** ,представляван от адвокат С.Х.Г.-Т.,***   направените по делото съдебни разноски  за  адвокатско възнаграждение  в размер на 600,00 лв. / шестстотин лева/ .

          ОСЪЖДА Общинско предприятие „**************** „ при Община ***** , ЕИК : ****** , с административен адрес : гр.********* ,  представлявано от С.Х.Б.- директор да заплати на КРС направените по делото разноски в размер на 120,00 лв. / сто и двадесет лева/, както и държавна такса в размер на 5,00 лв. / пет  лева / за  издаване на изпълнителен лист.

       Решението при признание на иска не подлежи на обжалване.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ  :