№ 231
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван СТ.
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Иван СТ. Наказателно дело за възобновяване
№ 20241000600678 по описа за 2024 година
Производството пред САС е по реда на глава 33 от НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване на ВНЧД
№1334/2023г. по описа на СГС.. .
Искането е допустимо, а по същество основателно по изложените в него мотиви:
С решение № 824 от 23.11.2023г. по ВЧНД № 1334/2023г. Софийски градски съд е
изменил определение от 23.11.2022г. на СРС, 110 състав, постановено по ЧНД №
2643/2022г., с което е извършено грепиране на осъжданията на И.-Д. С. Р. като относно
първата съвкупност, включваща НОХД № 4659/18г. и НОХД № 4972/18г. и двете на СГС
определил първоначален общ режим за изтърпяването на наложеното най- тежко наказание
от 6 месеца лишаване от свобода на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС. Постановил
самостоятелното изтърпяване на наказанието от 2 месеца и 14 дни лишаване от свобода при
общ режим за изтърпяване, наложено по ЧНД № 819/2021г. на СГС, след замяната на
неизтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 14331/20г. на СРС. Потвърдил
определението в останалата му част.
Решението е влязло в законна сила на 23.11.2023г. и не подлежи на касационна проверка.
При постановяване на решение № 824 от 23.11.2023г. по ВЧНД № 1334/2023г. съдът е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК, а именно:.
1
ВЧНД № 1334/2023г. е образувано по жалба, подадена от защитника на осъдения Р. С. З.
срещу Определение от 08.02.2023г. по НЧД № 13542/2022г. на Софийски районен съд. С
него по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал. 1 вр.чл. 23, ал. 1 от НК на
осъдения З. е определено едно общо, най-тежко наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим измежду наказанията, наложени му по
НОХД № 6463/2020г. и НОХД № 9263/2019г. и двете на СРС.
В мотивите на решението си въззивният съд е установил съдимостта на Р. С. З., съгласно
съдържащата се справка за съдимост (л.13- л.23), като са включени осъжданията по НОХД
№ 6463/2020г. и НОХД № 9263/2019г., формирали съвкупността, за която е наложено
общото наказание.
В справката за съдимост на осъдения не са отразени осъждания по НОХД № 4659/18г. на
СГС, НОХД № 4972/18г. на СГС или НОХД № 14331/20г. на СРС. По - нататък в мотивите
си съдът изложил съображения относно правилността на групиране на шест отделни
осъждания, въпреки, че с определението, предмет на въззивната проверка е формирана
съвкупност от престъпленията само по две дела.
На следващо място, в диспозитива на решението си съдът се е произнесъл относно друго
лице, друго дело и друго групиране на наказания, различни от тези, предмет на съдебния
акт, по който извършва въззивна проверка.
Изискванията към въззивния акт са очертани с нормата на чл. 339, ал. 1 от НПК. В
решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла,
основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите,
изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.
Решение № 824 от 23.11.2023г. по ВЧНД № 1334/2023г. не съответства на посочените
изисквания. Наличните противоречия в съобразителната част, дори и да се дължат на
техническа грешка, водят до невъзможност да бъде разбрано решението на съда и сочат на
липса на мотиви. Липса на мотиви е налице не само когато такива изобщо не са изготвени,
но и когато, макар и налични съдържат такава вътрешна противоречивост или непълнота, че
е невъзможна проверка на неговата воля. (Решение № 317 от 12.02.2018 г. на ВКС по н. д. №
1119/2017 г., I н. о., НК; Решение № 93 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 33/2015 г., II н. о.,
НК).
Несъответствието между мотивите и диспозитива на съдебния акт също не позволява да
бъде разбрано решението на съда. Диспозитивът на съдебния акт е логично продължение на
съобразителната част и е необходимо вътрешно единство между тях. При противоречие
между диспозитив и мотиви не може да се разбере каква е била действителната воля на съда,
което води до липсата на годен съдебен акт. (Решение № 191 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 73/2010 г., I н. о., НК, Решение № 192 от 2.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 379/2014 г.,1н. о.,
НК).
Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и са
2
основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното дело
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВЧНД № 1334/2023 г. по описа на Софийски градски съд,
ОТМЕНЯ постановеното определение № 824 от 23.11.2023 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
съдебното производство пред първата инстанция.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3