Решение по дело №490/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 176
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20214520200490
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Русе , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200490 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. П. М. в качеството му на законен представител на адвокатско
дружество „М.М. и съдружници“ против електронен фиш серия „К“ № 3844734/09.05.2020г.,
издаден от ОД на МВР-Русе.
Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.
Жалбоподателят , редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.
Постъпило е писмено становище от жалбоподателя с което не се възразява по въпроса за
даване ход на делото и същевременно се поддържа подадената жалба на основанията,
посочени в нея.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е законен представител на адвокатско дружество „М.М. и
1
съдружници“, което притежавало л.а.“Тойота Ланд Крузер“ с ДК № СВ 70 52 АХТ. На
09.05.2020г. този автомобил се движел по път I – 5 , км. 29, 700 + по пътя гр.Бяла - гр.Русе.
В района на посочения километър автомобилът бил заснет от мобилно автоматизирано
техническо средство TFRM – M501, измерващо скоростта със скорост от 116 км/ч при
максимално разрешени в този пътен участък 90 км/ч., като такъв извън населено място. По
тази причина с обжалвания електронен фиш в качеството на законен представител на
дружеството му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за
нарушение по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 % , доколкото
скоростта е била над 100 км/ч. – 120 км/ч.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице,
което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира ,че правилно е приложен
материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.

Нарушението съдът намира,че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин.
Съдът намира, че жалбоподателят, не оспорва нито пряко, нито косвено факта на
извършеното нарушение. В този смисъл нарушението се потвърждава по категоричен и
несъмнен начин от приложените към преписката доказателства –клип,удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, снимков материал, протоколи от проверка № 5-37 -19 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1 „ и протокол за използване на АТТС
с дата на използване 09.05.2020г.

Приложен и приет по делото е видеоклип, от който се установява датата на
нарушението, точния час, максимално разрешената скорост, скоростта на управлението,
отклонението от максимално разрешената скорост, марката на лекия автомобил и
контролния му номер, GPS координатите. Отделно от това мястото на нарушението е
посочено и като е обозначено спрямо републиканската пътна мрежа – км. 29,700+ по пътя
2
гр.Бяла – гр.Русе. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.7 от ЗДвП изготвените с технически
средства снимки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС "..електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.
189, ал.4, изр.2 реквизити...". В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа
реквизитите, изискуеми от чл.189 ал.4 от ЗДвП, налице е яснота относно нарушението,
вменено на жалбоподателя, поради което и възраженията относно допуснати пропуски в
тази насока са неоснователни.
В случая е установено, че засечената скорост на движение на л.а. с рег. № СВ 70 52 АХ
е била 120 км/ч. В съответствие с методическите указания за работа с АТСС от така
установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването от 3 % при
скорост над 100 км/ч и законосъобразно за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на
движение на автомобила от 116 км/ч. Нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС,
като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същото
към момента на констатиране на нарушението.
От преписката се установява ,че режимът на скоростта в този пътен участък е
определен на основание чл.21 ал.1 от ЗДвП, съгласно която максимална допустима скорост
за превозни средства от категория „В“ извън населено място е 90 км/ч.
С жалбата се правят възражения, които са неоснователни по следните съображения :
На първо място е необходимо да се посочи, досежно формата на електронния фиш, че
тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на това понятие, съгласно § 6 т.63 от
ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В
3
установените от закона реквизити на електронния фиш, с оглед легалното му определение,
неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде
подписан. Тези специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо поради това
фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на понятието, защото се генерира от
електронна система въз основа на въведените данни за нарушението и собствеността/
ползването на автомобила. В този смисъл няма нарушение на чл.4 от ЗЕДЕП , защото
доколкото тази норма е обща, то нормата на § 6 т.63 от ДР на ЗДвП, също дефинитивна, е
специална по отношение на първата и отделно от това втората пряко или косвено не
препраща към първата, което следва и от разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗдвП.
Задължителните реквизити на електронния фиш са императивно посочени в нормата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП, като изрично е посочено, че съдържа данни за териториалната
структура на МВР където е извършено нарушението. При тези факти съдът приема, че в
случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на
данните за нарушението в административно-информационна система на ОДМВР-гр. Русе,
последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собственика на автомобила, и най-
сетне издаването на обжалвания електронен фиш. Няма нарушение и с оглед непосочване на
датата на съставяне на обжалвания електронен фиш, защото подобно изискване в § 6 т. 63
от ДР на ЗДвП по арг. сравнителното тълкуване с чл.57 ал.1 т.2 от ЗАНН.
Мястото на нарушението е посочено ясно и недвусмислено посредством GPS
координатите, а също и спрямо републиканската пътна мрежа – км. 29,700 + по път I – 5
гр.Бяла – гр.Русе.

В случай ,че имаше изискване в електронния фиш да има посочена дата на издаването му
,това изрично щеше да бъде посочено в закона по арг.чл.185 ал.4 от ЗДвП и в този смисъл
не е допуснат претендираното нарушение.
При това положение съдът намира,че издаденият електронен фиш е законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:


РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К“ № 3844734/09.05.2020г., издаден от ОД
на МВР-Русе, с който на М. П. М. с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. за нарушение по чл. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5