РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 21.05.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1444 по описа за 2018година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила
е искова молба от “Т.П.” ЕАД-Плевен против А.А.В., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр.***, с аб.
№4102 и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна
енергия за периода 01.11.2014г.-30.04.2017г., която не е заплатена и чиято цена възлиза на 271,37лв. Твърди се,
че ответникът дължи и лихва за забава за периода 05.01.2015г.-02.01.2017г. в
размер на 48,21лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на
ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените суми по ч.гр.д.№8636/17г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните
обстоятелства ищецът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на
топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на
нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация
" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен
от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр.
13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника,
е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№8636/2017г.Твърди
се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн.
чл. 415 от ГПК е предявил иск за съществуване
на част от вземането си, поради което
моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи част
от посочените в заповедта суми, както и
да осъди ответника да заплати направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК,
като е признал предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№8636/2017г. по описа на ПлРС е, че от страна
на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда
на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№5656/09.11.2017г. спрямо ответника, както следва: Длъжникът А.А.В. с ЕГН **********,
с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА“ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН”ЕАД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Й.В.В.,
пълномощник – юрк.В.В.,
сумите както следва: 1706.75лв. – главница, представляваща доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2006год. – 30.04.2017год.;
1244.65лв. - лихва върху главницата за периода от 04.09.2006год. – 02.11.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 08.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски за ДТ в размер на 59.02лв. и 50.00лв. за
юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: На
длъжника е доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2006год. – 30.04.2017 год.
В срок кредиторът е предявил иск за част
от сумите: от 271,37лв. – главница
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.11.2014 г. до 30.04.2017г., лихва
върху главницата в размер на 48,21лв. за периода от
05.01.2015г. до 02.01.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата
-08.11.2017г. до окончателното
изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Не е спорно, че
ответникът е абонат и дължи претендираните суми.
С оглед на изложеното съдът
приема, че предявените искове, се явяват и основателни и доказани. Не са
представени доказателства- писмени или гласни, че ответникът е направил опит да
заплати сумите и му е било отказано.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство
следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за
която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 11,80лв. Ответникът е ползвал адвокат, като
е направено и възражение за намаление на адвокатското възнаграждение.Заплатена
е сумата 337лв.- видно от приложение по ч.гр.д. договор за правна помощ.При
съобразяване на чл.7, ал.2, т.2 вр. с ал. 7 от Наредба
№1/2004г.. за минималните адвокатски възнаграждения и защитавания интерес, то
размера на дължимото възнаграждение е 218,30лв. При това положение дружеството
следва да заплати на ответника
направените в заповедното производство разноски в размер на 206,50лв., по
компенсация.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона
за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да
се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство общо
175лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
на осн. чл. 422 вр. чл. 124
от ГПК по отношение на ответника А.А.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес ***, ЕИК *********,
следните суми В срок кредиторът е
предявил иск за част от сумите: от 271,37лв. – главница за ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода
01.11.2014 г. до 30.04.2017г., лихва
върху главницата в размер на 48,21лв. за периода от
05.01.2015г. до 02.01.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата
-08.11.2017г. до окончателното
изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК - Заповед №5656/09.11.2017г. по ч.гр.д.№8636/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА А.А.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата
общо 175лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА А.А.В.
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 206,50лв.- разноски по ч. гр.д.№8636/2017г. по описа на ПлРС, по компенсация.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :