№ 15964
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110146632 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Г. Д. А., А. П. К. и Г. П. А., с която са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Г. А. да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 866,85 лева – главница, от която сумата 853,65 лева, представляваща 4/6 части от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и
сумата 13,20 лева, представляваща 4/6 части от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Г. А. да заплати
на ищеца сумата в общ размер на 170,10 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 14.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А. К. да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 216,71 лева – главница, от която сумата 213,41 лева, представляваща
1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., и сумата 3,30 лева, представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А. К. да заплати
на ищеца сумата в общ размер на 42,52 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 14.09.2018 г. до 29.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Г. А. да заплати на ищеца сумата
в общ размер на 216,71 лева – главница, от която сумата 213,41 лева, представляваща 1/6
1
част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., и сумата 3,30 лева, представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Г. А. да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 42,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 14.09.2018 г. до 29.07.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Г. Д. А., А. П. К. и Г. П. А., като
наследници на починалия П. Г. А., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на
енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който
започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали
доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 33, находящ се в гр. София, ФИРМА, с абонатен № ****** през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект”
ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота,
собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че
сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването
на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Г. Д. А., А. П. К.
и Г. П. А. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от
тримата чрез адв. М. В.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни. На първо място възразява, че между страните нямало валидни
облигационни отношения по продажба на топлинна енергия, ответниците не били
потребители на предоставяната от ищеца услуга и не дължали претендираните суми. За
процесния период нямало валидно сключен с фирмата за дялово разпределение договор и не
били представени доказателства за публикуване на общите условия на „Топлофикация
София“ ЕАД съгласно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не били представени
доказателства, че общият топломер в сградата и средствата за търговско измерване в
2
процесния имот били преминали необходимата метрологична проверка и били технически
годни. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „Термокомплект“ ООД не изразява становище по предявените
искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Кирчева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания юрк. Кънева моли съда да постанови решение по уважаване на
исковата претенция. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците Г. Д. А., А. П. К. и Г. П. А., редовно призовани, не се
явяват лично, представляват се от адв. В.. Процесуалният представител оспорва исковата
молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да
отхвърли предявените искове по съображения, подробно изложени в отговора на исковата
молба. Възразява, че предявените искове не били доказани по размер, тъй като не били
представени доказателства за техническата годност на измервателните уреди. Претендира
присъждане на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Третото лице – помагач „Термокомплект“ ООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От писмо вх. № 176466/24.08.2022 г. на Столична община, район „Връбница“ се
установява, че гражданският брак между П. Г. А. и Г. Д. А. бил сключен в район
„Възраждане“ (Димитровски РНС – закрит) с акт за граждански брак № 215 от 12.10.1986 г.
и бил първи брак и за двамата.
Видно от представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 176,
том І, рег. № 2071, нот. дело № 204 от 1999 г. по описа на нотариус Ч.Б., рег. № 077, с район
на действие Софийски районен съд, на 21.10.1999 г. О. Г. С. и Ц.М.И.-С.а продали на П. Г.
А. и Г. Д. А. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака, а именно:
апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля“, бл. 244, вх. Б, ет. 4.
Видно от приобщена към доказателствения материал по делото молба – декларация вх.
№ 4811/10.11.1999 г., наследодателят на ответниците – П. Г. А. изразил желание партидата
на абонатен № ****** да бъде прехвърлена на негово име. В молбата собственикът
3
декларирал, че в имота не се живее, като топлата вода щяла да бъде заплащана по
показанията на узаконен (пломбиран) водомер.
От приета по делото справка от Национална база данни „Население“ се установява, че
съсобственикът П. Г. А. починал на 16.05.2004 г., като оставил следните свои наследници по
закон: ответницата Г. Д. А. (съпруга), ответницата А. П. К. (дъщеря) и ответника Г. П. А.
(син). По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния
имот да е било прехвърлено от ответниците или да е било учредено вещно право на
ползване в полза на трето лице.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 266 от 16.06.2002 г., сключен между „Термокомплект“
ООД и етажната собственост, и протокол от 22.07.2002 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. 244, вх.
Б в ж. к. „Обеля-2” съществували още към 2002 г.
Видно от протокол от 22.07.2002 г., общото събрание на етажните собственици в
сградата на бл. 244, вх. Б взело решение за сключване на договор с „Термокомплект“ ООД за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители на всички радиатори в апартаменти с
частично изключени до момента отоплителни тела, за доставка и монтаж на радиаторни
вентили с термостатични глави и за индивидуално разпределение на топлинната енергия по
апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване, прилагана от „Термокомплект“
ООД. В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните
собственици за процесния имот с абонатен № ****** се съдържа подпис за наследодателя на
ответниците – П. А..
Въз основа на взетото решение от Общото събрание на 16.06.2002 г. бил подписан
договор № 266/16.06.2002 г. между етажната собственост в бл. 244, вх. Б, в качеството на
възложител, и „Термокомплект“ ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на
радиаторни вентили с термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
съгласно методиката на Siemens срещу заплащането на едногодишна абонаментна цена.
Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била
извършвана от „Термокомплект“ ООД, е констатирано и от вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза (задача № 2).
С договор № 96 от 02.11.2007 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
4
или в сгради с повече от един потребител в гр. София, срещу възнаграждение, определено в
Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за
дялово разпределение в тях.
Видно от 2 броя справки за разход на топлинна енергия за периодите 01.05.2017 г. –
01.05.2018 г. и 01.05.2018 г. – 01.05.2019 г. и 2 броя главни отчети от 13.05.2018 г. и
07.05.2019 г., в имота на ответниците през посочения период била начислявана топлинна
енергия за отопление от 4 броя радиатори с монтирани на тях уреди за дялово
разпределение, за сградна инсталация в зависимост от пълния отопляем обем на имота от
158 куб. м. и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Отоплителни тела
в общите части нямало. Главните отчети съдържат подпис за потребител – А..
От представени по делото 2 броя приемо-предавателни протоколи се установява, че
изравнителните сметки за потребена топлинна енергия в сградата на бл. 244, вх. Б в ж. к.
„Обеля-2“ за отоплителни сезони 2017 г. – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г. били получени от
представител на етажната собственост съответно на 05.07.2018 г. и на 12.07.2019 г.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да
са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че няма данни за извършени от
ответниците плащания на претендираните от ищеца суми. Според заключението общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на 721,67 лева и
представлявала сума за доплащане. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки
5
за връщане нямало погасени задължения на ответниците извън процесния период.
Стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки,
осчетоводени текущи плащания и прихващания за процесния период била в размер на
1280,45 лева. Вещото лице установило, че след издаване на обща фактура №
**********/31.07.2018 г. били извършени плащания по главницата в общ размер на 332,32
лева, които били приспадани от задълженията на абоната по тази обща фактура преди
завеждане на исковата молба в съда. Дължимите такси за дялово разпределение за исковия
период възлизали на 19,80 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху
претендираната главница за топлинна енергия, считано от първия ден след срока за плащане
на всяко задължение до 29.07.2021 г., била в общ размер на 250,15 лева, а върху стойността
на услугата дялово разпределение – в размер на 5,02 лева. В дадени пред съда устни
разяснения вещото лице поясни, че по първата обща фактура от исковия период, след
приспадане на извършените от ответниците плащания, останало задължение в размер на
35,62 лева. Според вещото лице платените суми били отразени в счетоводството на ищеца
като плащания по първата обща фактура, тъй като в основанието за плащане била посочена
именно тя. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответницата Г. Д. А.
и наследодателят П. Г. А. придобили процесното жилище на 21.10.1999 г. и като негови
собственици притежавали качеството „клиенти” на топлинна енергия. Съгласно
действащата към датата на възникване на облигационните отношения между страните
Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия (обн. ДВ., бр. 49 от 27.06.1975 г., отм. ДВ.,
бр. 31/26.03.2002 г.) – чл. 5, ал. 1, т. 2, и приетия по-късно Закон за енергетиката и
енергийната ефективност (отм.) – § 6, ал. 2 и ал. 3 ПЗР, съсобствениците се явяват „заварени
потребители” на топлинна енергия за битови нужди. Нормативната уредба към онзи момент
не е изисквала съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на
сградата, нито сключване на индивидуални договори между потребителите на топлинна
6
енергия и топлоснабдителните предприятия. В Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, ВКС е прието, че писмената форма на договора за доставка
на топлинна енергия не е форма за действителност, а форма за доказване. Поради това
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване стават по
подразбиране клиенти на топлинна енергия за битови нужди, след като са дали своето
съгласие за топлофициране на сградата или са придобили имот в сграда, която вече е
топлофицирана. В същото тълкувателно решение е прието, че сключването на договор с
топлопреносното предприятие може да бъде установено и с подаването на заявление за
откриване на партида, което е било прието и такава партида е била открита на името на
съответното лице. В настоящия случай, след придобиване на процесния имот по силата на
договора за продажба наследодателят на ответниците – П. А. подал до ищцовото дружество
молба – декларация за откриване на партида на негово име за процесния имот. В светлината
на цитираната по-горе задължителна съдебна практика, приемаща, че съгласието за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия може да бъде изразено и в
заявление за откриване на партида, подаденото такова от наследодателя на ответниците
следва да бъде разглеждано като предложение към „Топлофикация София“ ЕАД за
договорно обвързване. Топлопреносното предприятие приело това заявление, както и
направеното с него предложение, като прехвърлило партидата на името на П. А.. Това
обстоятелство се установява по безспорен начин от издадените от ищцовото дружество
фактури за исковия период, както и от главните отчети, съставени от третото лице – помагач
за същия този период. Във всички тези писмени доказателства като клиент, титуляр на
партидата и задължено лице бил посочен наследодателят на ответниците. С тези свои
действия ищцовото дружество приело отправеното на 10.11.1999 г. от новия собственик
предложение за сключване на договор и между тях възникнало валидно облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия.
След смъртта на съпруга П. А., настъпила на 16.05.2004 г., съпружеската имуществена
общност била прекратена, като съсобственици на процесното жилище станали ответниците
като негови наследници по закон. С придобиването на жилище в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, в която се ползва топлинна енергия
за битови нужди, Г. Д. А., А. П. К. и Г. П. А. придобили качеството потребители на
топлинна енергия (енергийни услуги) по смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ. Направените в тази
насока възражения в отговора на исковата молба се явяват неоснователни. Обстоятелството,
че ответниците не са изпълнили задължението си да уведомят ищцовото дружество за
настъпилата смърт на титуляря на партидата и да поискат прехвърлянето й на свое име, не
означава липса на облигационни отношения между страните. Съгласно чл. 41, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) за настъпили промени в
собствеността или вещното право на ползване новият клиент бил длъжен в 30-дневен срок
да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие. В този смисъл е и чл. 63 от
Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество. Това уведомяване обаче е ирелевантно
за възникването на облигационно отношение между страните, тъй като от текста на нормата
7
не следва, че с или при подаване на заявлението се сключва договор с новия собственик.
Възприемането на подобна конструкция означава да се допусне ответниците да черпят права
от собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на нормативно вмененото им
задължение за уведомяване на ищцовото дружество за настъпилите промени в
собствеността върху процесния имот. Неизпълнението на това задължение и липсата на
подадена от потребителя/клиента молба за откриване на партида не означава, че между
страните няма облигационни отношения, тъй като последните се презумират от закона (вж.
Решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ІІІ Г.О., ВКС ). Направените в тази
насока възражения в отговора на исковата молба не може да бъдат приети. Няма данни по
делото през исковия период това качество да е било загубено поради промяна на
собствеността или учредяване на вещно право на ползване от ответниците в полза на трети
лица.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно отношение между ищцовото
дружество и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответниците и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответниците. Ответниците, в
качеството им на купувачи, се задължили да заплащат реално доставената им топлинна
енергия по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи
условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
8
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинна енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява,
че подпомагащата страна „Термокомплект“ ООД била избрана от потребителите в сградата
– етажна собственост в ж. к. „Обеля-2”, бл. 244, вх. Б да извършва услугата дялово
разпределение на общо събрание, проведено на 22.07.2002 г. С посочената фирма за дялово
разпределение на 16.06.2002 г. бил сключен договор за срок от три години. Не може да бъде
прието възражението на ответниците за незаконност на дяловото разпределение поради
липса на валидни отношения по извършването на тази услуга между етажната собственост и
подпомагащата страна. От представените по делото доказателства безспорно се установява,
че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот било извършвано
именно от „Термокомплект“ ООД. Ответниците били запознати с това обстоятелство, видно
от главните отчети на уредите за дялово разпределение, издадени именно от посочената
фирма за дялово разпределение (ФДР) и подписани от потребителя. Липсват данни по
делото ответниците по някакъв начин да са се противопоставили на извършваното от
„Термокомплект“ ООД дялово разпределение. Напротив, същите ежегодно осигурявали
достъп на представителите на посочената ФДР до собствения си недвижим имот, а
последните изпълнявали поетия ангажимент като отчитали индивидуалните топлинни
разпределители в процесното жилище. С това двете страни фактически потвърдили
обвързаността си от договор за топлинно счетоводство на разходите за отопление. Освен
това съгласно трайната съдебна практика съществуването или несъществуването на
договорни отношения между потребителите на топлинна енергия и топлинния счетоводител
не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение.
От събраните по делото доказателства се установи, че дължимата от потребителите
месечна сума за топлинна енергия била определена въз основа на прогнозна месечна
консумация и действащата за съответния период цена на топлинната енергия. След отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителната сметка от ФДР,
ищцовото дружество издавало данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между
прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия в процесния имот.
От представените от третото лице-помагат писмени доказателства се установява, че за
процесния имот била разпределяна топлинна енергия за отопление с четири броя радиатори
9
с монтирани на тях уреди за дялово разпределение, за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, и такава за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер,
като ответниците не са оспорили количеството на реално доставената топлинна енергия,
нейната цена и размера на претендираното вземане. Не бяха събрани доказателства за
нарушаване на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) при
определяне на дължимата от ответниците сума за топлинна енергия или пък за отопляем
обем на имота, различен от този, използван от ФДР. Ответниците не ангажираха
доказателства, че са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и са
оспорили изготвените от подпомагащата страна изравнителни сметки в предвидените
срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответниците потребили топлинна енергия, чиято
стойност дължат на ищцовото дружество, поради което предявените искове са установени в
своето основание. При определянето на размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162
ГПК съдът взе предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да
се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от
потребителя суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва
да бъде уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази
насока от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от
изравнителните сметки за получаване няма погасени задължения на ответниците извън
процесния период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). За съда остава
неясно на какво основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената
услуга от потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или
по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. Направените в тази
насока възражения в отговора на исковата молба са основателни.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за
погасяване на част от вземанията на ищеца по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на главницата,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111,
б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Доколкото няма данни по делото процесните задължения да
са били установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно
кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. В настоящия случай исковата молба е подадена в съда на 10.08.2021 г.
Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 10.08.2018 г. От представените по делото фактури се установява, че
10
последната фактура за топлинна енергия, чийто падеж е настъпил преди 10.08.2018 г., а
именно на 14.06.2018 г., е тази за месец април 2018 г. (за месец май 2018 г. няма издадена
фактура, но същата би била с падеж 14.07.2018 г. и също би била погасена по давност). Това
означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. са
погасени по давност. Непогасени се явяват вземанията за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2019 г., които по прогнозни данни (фактури) съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза са в общ размер на 501,80 лева. Към тази сума следва да бъде
прибавена изравнителната сметка за доплащане за периода, непогасен по давност, която
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 743,06 лева. По
делото няма данни за извършени от ответниците плащания в периода, непогасен по давност.
В тази връзка следва да бъде посочено следното. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза беше установено, че ответниците са извършвали текущи плащания в общ размер
на 361,15 лева, но всички те са били отнесени за погасяване на вземанията на ищеца за
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., за които съдът прие, че са погасени по давност. В
тази връзка, въпреки дадената от съда възможност, ответниците не представиха
доказателства, опровергаващи констатациите на вещото лице, че като основание за
плащането била посочена именно обща фактура № **********/31.07.2018 г. При тези данни
следва да бъде прието, че сумите са били разнесени от ищеца за погасяване задължения на
ответниците в съответствие с изразеното от тях предпочитание и съгласно разпоредбата на
чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Следователно, общото задължение на ответниците за топлинна
енергия, непогасено по давност, е в размер на 1244,86 лева.
От приложения към исковата молба договор за покупко-продажба и от писмото на
Столична община, район „Връбница“ беше установено, че П. Г. А. и Г. Д. А. са придобили
процесното жилище в условията на съпружеска имуществена общност. След смъртта на
съпруга П. А. на 16.05.2004 г. съпружеската имуществена общност била прекратена, като ½
идеална част от процесния имот останала собственост на преживялата съпруга Г. А., а
другата ½ идеална част била наследена от законните наследници на П. А. – ответниците Г.
А., А. К. и Г. А. поравно на основание чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. По този начин
ответницата Г. А. се легитимира като собственик на 4/6 идеални части, а другите двама
ответници А. К. и Г. А. – на по 1/6 идеална част всеки от тях. Следователно, искът по чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ срещу ответницата Г. А. е основателен и следва да
бъде уважен за сумата в размер на 829,91 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За
разликата над уважения размер от 829,91 лева до пълния предявен размер от 866,85 лева,
както и за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Исковете по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, предявени срещу другите
двама ответници А. К. и Г. А., се явяват основателни и следва да бъдат уважени за сумата в
размер от по 207,48 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер
11
от 207,48 лева до пълния предявен размер от 216,71 лева, както и за периода от 01.05.2017 г.
до 31.05.2018 г. всеки от двата субективно съединени иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в
тази си част исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни. За задълженията за топлинна
енергия от непогасения по давност период, а именно от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г.
приложими са Общите условия от 2016 г., съгласно които лихва за забава не се начислява
върху прогнозните сметки, а само върху общата изравнителна сметка, ако стойността й не е
заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността
на общата фактура следвало да бъде заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасяла. Следователно, задължението по общата фактура от непогасения по
давност период е станало изискуемо на 14.09.2019 г., поради което считано от следващия
ден – 15.09.2019 г. ответниците са изпаднали в забава. Или, същите дължат мораторна лихва
върху непогасената по давност главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
29.07.2021 г., която на основание чл. 162 ГПК и заключението по съдебно-счетоводната
експертиза съдът изчисли на 226,48 лева. Поради изложените по-горе съображения лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение не следва да се начислява.
С оглед изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответницата Г. А. е основателен и
следва да бъде уважен за сумата в размер 150,99 лева и за периода от 15.09.2019 г. до
29.07.2021 г. За разликата над уважения размер от 150,99 лева до пълния предявен размер от
170,10 лева, както и за периода от 14.09.2018 г. до 14.09.2019 г. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу другите двама ответници А. К. и Г. А.,
се явяват основателни и следва да бъдат уважени за сумата в размер от по 37,75 лева и за
периода от 15.09.2019 г. до 29.07.2021 г. За разликата над уважения размер от 37,75 лева до
пълния предявен размер от 42,52 лева, както и за периода от 14.09.2018 г. до 14.09.2019 г.
всеки от двата субективно съединени иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
12
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, но не е представил
списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество е извършило
следните разноски: 102,01 лева за внесена държавна такса, 250 лева за депозит за вещо лице
и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм.
ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците Г. Д. А., А. П. К. и Г. П. А. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София” ЕАД направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 431,07 лева за внесена държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете,
разпределени между тях както следва: за Г. А. – 287,38 лева, за А. К. – 71,84 лева и за Г. А. –
71,85 лева.
Процесуалният представител на ответниците е поискал присъждане в негова полза на
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗАдв. Съгласно цитираната разпоредба адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на свои роднини, близки или на друг юрист. Това му право е
установено със закон. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на
разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила
разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Ищецът не е оспорил наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ответниците
възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За настоящото производство дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на 338,88 лева, изчислено от съда съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (в
приложимата към датата на упълномощаването редакция). С оглед изхода на настоящия
спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. ищецът
„Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на адв. М. В. В. дължимото
за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 18,32 лева съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. А. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
13
район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, както следва: по иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 829,91 (осемстотин двадесет и девет
лева и 91 ст.) лева, представляваща 4/6 части от стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 33, находящ се в гр. София, ФИРМА, с абонатен № ******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 150,99 (сто и петдесет лева и 99 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 29.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер
от 829,91 лева до пълния предявен размер от 866,85 лева, както и за периода от 01.05.2017 г.
до 31.05.2018 г.; а иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения
размер от 150,99 лева до пълния предявен размер от 170,10 лева, както и за периода от
14.09.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА А. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, както следва: по иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 207,48 (двеста и седем лева и 48 ст.)
лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 33,
находящ се в гр. София, ФИРМА, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 37,75 (тридесет и
седем лева и 75 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 29.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 207,48 лева до пълния
предявен размер от 216,71 лева, както и за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г.; а иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 37,75 лева до
пълния предявен размер от 42,52 лева, както и за периода от 14.09.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА Г. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, както следва: по иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 207,48 (двеста и седем лева и 48 ст.)
лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 33,
находящ се в гр. София, ФИРМА, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 37,75 (тридесет и
14
седем лева и 75 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 29.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 207,48 лева до пълния
предявен размер от 216,71 лева, както и за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г.; а иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 37,75 лева до
пълния предявен размер от 42,52 лева, както и за периода от 14.09.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Г. Д. А. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 287,38
(двеста осемдесет и седем лева и 38 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А. П. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 71,84
(седемдесет и един лева и 84 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Г. П. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 71,85
(седемдесет и един лева и 85 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв.,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. М. В. В., ЕГН **********, вписан в
Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес гр. София, ж. к. „Младост-4“, бл. 440А,
партер, дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на
18,32 (осемнадесет лева и 32 ст.) лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя В.П.В., със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Люлин“, ул. „Проф. Александър Станишев” № 2, като трето лице – помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
15
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16