Определение по дело №721/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 793
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20203200500721
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 79309.10.2020 г.Град гр. Добрич
Окръжен съд – Добрич
На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теменуга И. Стоева
Членове:Павлина Н. Паскалева

Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Въззивно частно
гражданско дело № 20203200500721 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу
Разпореждане № 4783 от 04.05.2020 г. по ч.гр.д. № 3574/2020 г. на Районен
съд Добрич, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на
заявителя „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от
578, 00 лева, представляваща сбор от следните такси за периода 29.06.2018 г.
– 18.08.2019 г.: 119, 39 лева – такса обезщетение при превишаване на
кредитен лимит; 311, 61 лева – такса застрахователна премия; 45, 00 лева –
годишна такса обслужване; 68, 92 лева – такса при надвишаване на кредитен
лимит; 30, 00 лева – такса блокиране на карта; 72, 00 лева – нотариални такси.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на съдебния акт.
Счита, че в конкретния случай правилата на ЗПК не са приложими,
тъй като процесния договор не е за предоставяне на потребителски кредит, а
за издаване на кредитна карта. Твърди, че длъжникът се е съгласил с
плащането на дължимите такси при сключване на договора. Позовава се на
общите условия към договора.
Прави искане разпореждането на първостепенния съд да бъде
отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение за процесната сума.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като
взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № 3574/2019 г. по описа на Районен съд
Добрич е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, подадено от „Юробанк България“ АД. В заявлението е
направено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника Д. К. И. за следните суми: 4799, 17 лева главница по договор
за издаване на кредитна карта; 926, 76 лева договорно възнаграждение; 357,
58 лева обезщетение за забава за периода 29.06.2018 г. – 18.08.2019 г; 578, 00
лева такси за периода от 29.06.2018 г. – 18.08.2019 г.
С Разпореждане № 4783 от 04.05.2020 г. по ч.гр.д. № 3574/2020 г.
Районен съд Добрич е отхвърлил искането на заявителя „Юробанк България“
АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 578, 00 лева, представляваща
сбор от следните такси за периода 29.06.2018 г. – 18.08.2019 г.: 119, 39 лева –
такса обезщетение при превишаване на кредитен лимит; 311, 61 лева – такса
застрахователна премия; 45, 00 лева – годишна такса обслужване; 68, 92 лева
– такса при надвишаване на кредитен лимит; 30, 00 лева – такса блокиране на
карта; 72, 00 лева – нотариални такси.
Въззивната инстанция намира съдебния акт за правилен.
Възражението за неприложимост на Закона за потребителските
кредити по отношение на процесния за издаване на кредитна карта е
неоснователно. Вида на договора се извлича от престациите на страните, а не
от наименованието му. Независимо, че е именован като договор за издаване
на кредитна карта, престациите на страните по него са такива по договор за
заем – предоставяне на заемна сума и задължение за връщането .
Следователно съглашението попада в предметния обхват на ЗПК, детайлно
уреден в глава първа от нормативния акт. Поради тази причина правилата на
този закон са приложими в настоящия случай.
Независимо от това, въззивният съд счита, че с уточнителната молба,
подадена до Районен съд Добрич, заявителят не е отстранил констатираната
нередовност на заявлението си. Не е успял да индивидуализира вземането за
всяка от таксите, с изключение на тази за нотариалните такси, посредством
посочване на обстоятелства относно настъпването на изискуемостта им.
Посочено е, че длъжникът дължи такса застрахователна премия, но не са
изложени твърдения за наличие на сключен застрахователен договор, а и
такъв не е представен. Не става ясно и таксите свързани с превишаване на
кредитния лимит при какви условия се дължат от длъжника.
Дори само с оглед изложените съображения разпореждането на съда
подлежи на потвърждаване, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
2
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива
волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите,
дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, и таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на
кредита, като разрешава първите и забранява вторите. Таксата за обслужване
на кредита е такава по управление на кредита и уговарянето е в
противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузата, предвиждаща задължение за длъжника, за плащане на
всички съдебни разходи, признати възнаграждения за адвокатите на банката е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Процесуалният закон
съдържа правила за разпределяне отговорността за разноски, които са
приложими при наличието на определени предпоставки. Предварителното им
възлагане в тежест на длъжника, при положение, че размерът им към този
момент е неопределяем, е недопустимо. Освен това, по този начин се създават
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора.
Въззивният съд счита, че при тази аргументация разпореждането на
първостепенния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.

С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4783 от 04.05.2020 г. по ч.гр.д. №
3574/2020 г. на Районен съд Добрич, с което е отхвърлил искането на
заявителя „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от
578, 00 лева, представляваща сбор от следните такси за периода 29.06.2018 г.
– 18.08.2019 г.: 119, 39 лева – такса обезщетение при превишаване на
кредитен лимит; 311, 61 лева – такса застрахователна премия; 45, 00 лева –
годишна такса обслужване; 68, 92 лева – такса при надвишаване на кредитен
лимит; 30, 00 лева – такса блокиране на карта; 72, 00 лева – нотариални такси.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4