№ 158
гр. Б., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело
****0251810200144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия № **** издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура, с които на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във връзка с чл. 179
ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на „**** „ЕООД с ЕИК №
**** със седалище и адрес на управление **** област П., община **** ,
гр.**** , ул.”**** “ ****, представлявано от управителя си Г.П.Г., е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба от „**** „ЕООД, представлявано от управителя си,
чрез адв. К. А. от ХАК, е описано искане за отмяна на така издадения
електронен фиш като неправилен, незаконосъобразен и издаден при
допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. Представя се становище от адв. Л. от ХАК в което
заявява, че поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
1
Въззивната страна - Агенция „Пътна инфраструктура“- София, редовно
призована, не се явява, не изпраща представител.
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 25.03.2021 г., в 13 ,05 ч., с устройство № 20342, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач , модел и марка „Скания **** ,с рег.№ **** с обща техническа
допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5,
в състав с ремарке с общ брой оси пет, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40 000 по път А-2 км 61+656, с посока намаляващ
км (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която
може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с
чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на
горепосоченото ППС, а именно **** „ЕООД с ЕИК № ****, представлявано
от управителя си Г.П.Г..
Жалбата на **** „ЕООД първоначално е била разгледана по образувано
а.н.д. №****г. по описа на РС-Б., като с решение № ****г., съдът е отменил
обжалвания електронен фиш.
С влязло в законна сила Решение № ****г., постановено по КАНД № ****.
на Административен съд-София област, касационната инстанция е отменила
решение № ****г. по а.н.д. №****г. по описа на РС-Б. и е върнала делото за
ново разглеждане от друг състав на РС-Б. за произнасяне по същество на
спора, съгласно мотивите на този съдебен акт.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата; доклад от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗдвП за
установени нарушения по чл.179 , ал.3 -ал.3в от ЗДВП - извлечение; статични
2
изображения във вид на снимков материал на ППС с рег.№ ****, снимки ,
извлечение; справка за собственост на МПС с рег.№ **** - извлечение;
известие за доставяне на ЕФ с № **** -заверено копие, са допустими и
относими към предметът на доказване. От самия снимков материал,
автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер,
модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети
каквито и да било други автомобили. Снимковият материал, съгласно чл. 189,
ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в административно
наказателния процес и като такова е приобщено по делото.
Събраните по делото писмени и веществени доказателства съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Видно от известие за доставяне обр. 243, електронният фиш е бил
връчен на жалбоподателя на дата 16.05.2023 г., а жалбата е подадена на
25.05.2023 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално
легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като
дружеството извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
В рамките на това производство въззивната инстация е обвързана с
приетото за установено с влязла сила Решение № ****г., постановено по
КАНД № ****. на Административен съд-София област, при първоначалното
разглеждане на жалбата срещу процесното наказателно постановление. Затова
проверката в настоящето производство се ограничава съобразно
задължителните за районния съд указания, дадени в посоченото отменително
3
решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване
на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна
структура на МРРБ – Агенция „Пътна инфраструктура”, която е компетентна
по смисъла на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от
НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
за заплащане на компенсаторна такса. Относно формата на електронния фиш
задължителни са само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити,
поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на
издателя му и негов подпис, поради което въпросът за компетентността на
определено лице в тази насока въобще не подлежи на разглеждане. Правото на
защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша данни
са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението и
проверка състоятелността на "административното обвинение" посредством
допустими способи за доказване.
В разпоредбата на чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП именно е регламентирана
процедурата чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона по пътищата, чрез електронната
система за събиране на такси, като в чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП са регламентирани
правомощията на служителите на АПИ, както и актовете, които могат да
издават контролните органи. В разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП
изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по този закон
служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, вкл. и за налагане на имуществени санкции.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се въвежда задължението за
водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
4
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга страна, е въведено
задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Санкция за
неизпълнение на правилото е въведена с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно
която: "Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер 2500 лв. Неизпълнението на задълженията на собствениците или
ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и
документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната
система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и
снимките, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се
налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси. В конкретиката на
случая, от анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност,
безспорно се установява, че жалбоподателят е собственик на ППС, за чиято
5
категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) и
установени брои оси на автомобила, е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗДвП . Той е избрал да заплаща пътни такси, като декларира данни за
движението на своето превозно средство чрез бордово устройство, като за
целта е сключил и договор за електронно събиране на пътни такси с „Toll Pass
Интелигентни график системи“-АД. При този вид таксуване бордовото
устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на
товарния автомобил, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез
стационарните устройства на Агенция "Пътна инфрастуктура".
Административнонаказателната отговорност на въззивника „****
„ЕООД, е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за
което му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди
и петстотин/ лева.
Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението
разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП / ДВ, бр. 80/2018 г., в сила от 16.08.2019
г./, за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3. В
разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Нормата на чл. 10б, ал. 3 от
ЗП установява, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. От своя
страна, текстът на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
6
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут.
Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението
разпоредба на чл. 139, ал. 5 ЗДвП /тази от ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г/ е регламентирано правилото, че движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера
и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от ЗДП се въвежда задължението за водача на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга страна, е въведено
задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Санкция за
неизпълнение на правилото е въведена с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за вписания
ползвател на пътното превозното средство /ако има такъв/ или собственика.
Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер 2500 лв."
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на
ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира,
съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за
събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по
силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от
7
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се
считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
В хода на въззивното производство несъмнено се установи, че
жалбоподателят е собственик на ППС, за чиято категория (обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона) и установени брой оси на
автомобила, е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . Той е избрал
да заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на своето
превозно средство чрез бордово устройство, като за целта е сключил и
договор за електронно събиране на пътни такси с „Toll Pass Интелигентни
график системи“-АД. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща
данни на база GPS координати от движението на товарния автомобил, чийто
обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на
Агенция "Пътна инфрастуктура". Установено е, че за преминаването през
инкриминирания участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол -
декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна карта.
Въпреки горното въззивният състав приема, че дружеството- въззивник
не е допуснало административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите
на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с
общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения
и по- конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които е
следвало да намерят пряко приложение. До този извод съдът достига по
следните аргументи:
8
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ
(Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от
19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното
изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и
допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към
текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи - 7-9, в сила от 01.01.2024
г., първата от които - ал. 7 има следната редакция: "В случай че е налице
частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е
и процесното ППС - бел. с.), за което има действащ договор с доставчик на
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за
преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство. "
Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от
Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с
общостното право. Този извод произтича и от прочита на мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата (публ. ДВ,
бр. 14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че: "Предложенията имат за цел, от
една страна, транспонирането на европейското законодателство относно
заплащането на тол таксите и минимализирането на техническите грешки при
функционирането на системата за заплащане на тол такси, а от друга страна -
да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява
неправилно или частично деклариране на тол данни. Така с предвиждането на
изрична процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни
средства, за които се дължи тол такса за ползването на платената пътна мрежа,
ще бъдат своевременно информирани относно факта за неправилно
декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и
ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за
9
ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в
предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се
пристъпи към реализиране на административнонаказателна отговорност. Чрез
въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират
грешките във функционирането на тол системата, обработването на тол
данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във
вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга
страна - след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще
бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент
при реализиране на административнонаказателната отговорност. Тази
процедура ще е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се
създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни
средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че няма
да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане на
тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и
недопускането на образуване на административнонаказателно производство
до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на
основни принципи и начала в правото. По този начин ще се минимализират и
всички административнонаказателни производства, които се образуват срещу
Агенция "Пътна инфраструктура" по обжалване на издадени
правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани
само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за
уведомяване за наличие на нередност. ". Като следващ аргумент в мотивите се
чете: "Именно и чрез въвеждането на горепосочената процедура заплащането
на компенсаторна такса ще остане като механизъм само и единствено тогава,
когато е установена незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна
карта и не е било включено към договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за
10
да се гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се
предоставя възможност за заплащане на компенсаторната такса едва след
приключване на процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол
такси, защото само след изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде
налице противоправно поведение и възможност за образуване на
административнонаказателно производство, от което ще може собственикът,
ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи чрез
заплащането на компенсаторна такса ".
Нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на
режима на деклариране на тол- данни и заплащане на тол- такси и по-
конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл.
10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко
действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се
ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното
заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и
заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на
компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента.
Обстоятелството, че изменените норми на чл. 10б от ЗП влизат в сила на
01.01.2024 г. не променя този факт. Каза се и по-горе, дори мотивите към
законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към
тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото
действащото законодателство към датата на процесното нарушение е
поставяло в по - неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл.
102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни
отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са
били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол - данни и
заплащането на тол- такси, нормите на вътрешното право са били
несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при
упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук
аргументи е следвало да се прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., което от своя
страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е извършило нарушение.
11
Това е така, тъй като в конкретния случай, към процесната дата
25.03.2021 г. между „Toll Pass Интелигентни график системи“-АД и „****
„ЕООД е пораждал действие договор за предоставяне на услуга за електронно
събиране на такси на база изминато разстояние с предварително внесен
депозит, за всички превозни средства, собственост на жалбоподателя,
включително и процесното МПС с рег. № ****. За да съобрази разпоредбата
на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на неотчетено ползване на
платената пътна мрежа и незаплатени такси, доставчикът на електронната
услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“, е следвало да уведомят
въззивника да отстрани техническата неизправност в бордовото устройство и
да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол - такса.
При наличието на договорни отношения за заплащане по електронен път на
конкретно дължимата такса, идеята на чл. 2, § 7 от Регламента е в такива
случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране,
което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации, свързани с
проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до
ангажиране на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани
тол данни, съответно декларации, при вероятно възникнал технически
проблем при отчитането, при това допуснат от трето лице, не следва да бъде
отнесено към жалбоподателя, нито пък той да търпи неблагоприятни
последици от това. Едва при констатирано последващо бездействие от страна
на дружеството, е следвало да се пристъпи към ангажиране на имуществената
отговорност на собственика на пътното превозно средство. В случая
уведомяване не е извършено, така че да се коментира бездействие на
жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е допуснато нарушение.
Именно този подход е бил именно верен и допустим, за да се постигне
съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на
изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо
приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави-членки.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е
провел производството законосъобразно срещу „**** „ЕООД по повод така
констатираното нарушение.
Дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за
12
допуснато от „**** „ЕООД, нарушение на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, е правилна, според настоящия съдебен състав се разкриват основания
за третиране на конкретния случай като маловажен, което обуславя
приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен
регламент е относим към неизпълнението на всяко правно задължение, но
преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е
намерило проявление в обективната действителност - време, място,
обстановка, механизъм и т. н. С оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". В конкретиката на настоящия случай липсата на
декларирани данни за предприетото придвижване през един от сегментите на
платената пътна мрежа, довело до незаплащане на дължимите за този участък
пътни такси не е застрашило в значителна степен обществените отношения,
свързани с финансирането на поддръжката на пътищата.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание, макар да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, разкрива неправилно приложение на
материалния закон, поради което и издаденият електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло.
По разноските:
При този изход на производството право на присъждане на разноски има
въззивникът, каквато претенция е заявена в жалбите пред въззивната и
касационната инстанции. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК при
повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по сторените в
предходните съдебни инстанции разноски. От представения договор за правна
помощ при първоначалното разглеждане на делото пред РС-Б. въззивникът е
13
уговорил и платил сумата от 780 лева за правна помощ. В касационното
производство претенцията за разноски е заявена своевременно - с
касационната жалбата като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 650 лева. Пред настоящата въззивна инстанция е заплатено адвокатско
възнагражедине в размер на 650 лева. Или общият размер на адвокатско
възнаграждение и за двете съдебни инстанции /и при първоначално гледане на
делото и сегашното/ възлиза на 2080лева. Така заплатено адвокатско
възнаграждение обаче надвишава предвидения размер в Наредбата № 1 от
09.7.2004г. за възнагражденията на адвокатската работа(загл. Изм. – ДВ, бр. 14
от 2025г.). Вземайки предвид факта, че делото не отличава с фактическа и
правна сложност и с оглед на това, че процесуалния представител не се е
явявал в о.с.з., следва на въззивния жалбоподател да се присъдят деловодни
разноски в общ размер на 1650 лева - за двете съдебни инстанции от по 550
лева, за всяко гледане на делото във всяка инстанция, съгласно предвиденото в
чл. 7, ал. 2, т.2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредбата.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия № **** издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура, с които на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във връзка с чл. 179
ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на „**** „ЕООД с ЕИК №
**** със седалище и адрес на управление **** област П., община **** ,
гр.**** , ул.”**** “ ****, представлявано от управителя си Г.П.Г., е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София да заплати на
„**** „ЕООД с ЕИК № **** със седалище и адрес на управление **** област
П., община **** , гр.**** , ул.”**** “ ****, представлявано от управителя си
Г.П.Г. сумата от 1650 (хиляда шестстотин и петдесет) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
14
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
15