Решение по дело №31649/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11727
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Наталия Петрова Лаловска
Дело: 20221110131649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11727
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110131649
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ.
Ищецът Т. Н. К. излага, че в резултат на ПТП, настъпило на 04.10.2021г. в гр.
София претърпял имуществени вреди на собствения си лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А 6“ с рег. № *****. Виновен за причиняване на ПТП бил водачът на л.а. марка
„Пежо“, модел „307“ с рег. № ******, чиято ГО към датата на ПТП била застрахована
при ответника. Ищецът предявил пред ответника претенция № *********, по която
ответникът образувал щета, но не заплатил застрахователно обезщетение в пълен
размер. Ищецът определя сумата, необходима за възстановяване на автомобила в
размер на 5 000 лева, като сторил още разходи за репатриране на автомобила в размер
на 60 лева и 210 лева – за разглобяване на автомобила за извършване на втори оглед от
застрахователя-ответник. Застрахователят платил на ищеца по щетата сумата 1 026.66
лева. Ищецът предявява частичен иск за сумата 4 065.78 лева (изменение на размера на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 21.10.2022г.), представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди - увреждане на лек
автомобил марка марка „Ауди“, модел „А 6“ с рег. № *****, от общ размер 4 243.34
лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ДБ:ЖиЗ“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Признава, че към
датата на ПТП бил застраховател на ГО на виновния за ПТП водач. Платената от него
сума по щетата изцяло репарирала претъпрените от ищеца вреди като се имат предвид
1
годината на производство на автомобила, коефицентите на овехтяване и степента на
уврежданията. Оспорва твърдението на ищеца, че автомобилът не можел да се движи
на собствен ход, предвид на което не следвало да му заплаща разходи за репатриране.
Оспорва и разноските за разоборудване на автомобила в размер на сумата 210 лва, като
твърди, че вторият оглед можело да бъде извършен и без разоборудването му.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По частичния иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ :
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –протокол за
ПТП бл. № 1818567 от 04.10.2021г., описи-заключение по щета на МПС № *********
от 07.10.2021г. и от 14.10.2021г., и заключението на изслушаната САТЕ, неоспорено от
страните, съдът приема за установено, че на 04.10.2021г., около 10.45 часа, в гр. София,
л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № *******, управляван от Габриела Павлова, се
движил по бул. „Проф. Цветан Лазаров“ в посока от ул. „Кръстьо Пастухов“ към бул.
„Асен Й.ов“. В кръстовището с бул. „Христофор Колумб“ водачът Павлова навлязла
на червен сигнал на светофара и реализирала ПТП с преминаващия през кръстовището
по бул. „Христофор Колумб“, на зелен сигнал на светофарната уредба, отдясно наляво
спрямо нея, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ***** с водач ищеца Т.
К.. След удара била увредена предната дясна част на л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с
рег. № *******, а процесният лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *****
имал увреди отпред вляво.
Между страните по делото няма спор досежно механизма на ПТП и
отговорността за настъпването на ПТП на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с
рег. № *******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована
от ответника по делото. В причинна връзка с противоправното поведение на водача на
марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ******* настъпили и описаните в протокола за
ПТП от 04.10.2021г. вреди на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *****,
конкретизирани в съставените от ответника по делото описи-заключение по щета на
МПС № ********* от 07.10.2021г. и от 14.10.2021г.. Горните обстоятелства, на
основание мл. 153 ГПК са отделени от съда с доклада на делото като безспорни такива.
Спорът между страните е единствено досежно размера на претенцията.
Страните по делото не спорят и от писмените доказателства по делото се
установява, че към дата на ПТП застраховател на гражданската отговорност за
причинени при управлението на увреждащото МПС марка „Пежо“, модел „307“ с рег.
№ *******, вреди бил ответникът по делото ЗАД „ДБ:ЖиЗ“ АД.
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите
2
лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или
неимуществени вреди при управлението или по повод притежаването на МПС.
Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл
ответникът по силата на сключения със собственика на МПС с рег. № *******,
договор за застраховка “Гражданска отговорност” за процесния период носи
отговорност за причинените при управлението на същия автомобил вреди на трети
лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с изключение
на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно
нормата на чл. 492 КЗ, застрахователната сума по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лева за всяко
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на
имущество – 2 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. От приетото и неоспорено заключение по изслушаната автотехническа
експертиза се установява, че необходимите средства за ремонта на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер
на 5 092.44 лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника, че щетата била тотална. В доказателствена тежест въвелия възражението
ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които го основава.
Същото възражение на ответника се опровергава от неоспореното заключение на
САТЕ.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че допълнителен оглед
можело да бъде извършен и без автомобилът да бъде разоборудван, предвид на което
разходът за демонтиране в размер на сумата 210 лева не бил необходим. Съобразно
заключението на вещото лице от техническа гледна точка демонтирането било
необходимо, за да бъде извършен вторият оглед на автомобила и коректно да бъде
определено кои части били за подмяна и кои за ремонт.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че след настъпването на
ПТП автомобилът могъл да се движи на собствен ход, предвид на което разходът за
репатриране в размер на сумата 60 лева не бил необходим. Вещото лице, при разпита
3
по чл. 200 ГПК пояснява, че увредата в ляв рог влошила управляемостта на
автомобила, предвид на което стореният разход за репатриране бил обоснован.
Противно на възраженията на ответника в отговора на исковата молба,
правноирелевантен към съдебния спор е размер на обезщетение, определен по реда на
Наредба 24/2006г., респ. Методиката към същата. От една страна наредбата
противоречи на нормативни актове от по-висока степен – КЗ и ЗЗД, и във връзка с чл.
15, ал.3 от Закона за нормативните актове съдът следва да приложи по-високия по
степен акт. От друга страна с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС
по гр.д. 156/2009г. на ТК, I ТО, за правилна по реда на чл. 291 ГПК е определена
съдебната практика, според която при изчисляване на размера на дължимото
застрахователно обезщетение не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност на застрахованата
вещ, а при изплащане на застрахователно обезщетение последната е горна граница на
дължимото по договора такова.
Страните по делото не са формирали спор, че преди завеждането на исковата
молба по щетата застрахователят-ответник заплатил на ищеца сума в общ размер
1 026.66 лева. По изложените мотиви предявеният от ищеца частичен иск по чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 380 КЗ се явява основателен в предявения от ищеца размер от 4 065.78
лева, поради което следва да бъде уважен. На ищеца следва да се присъди и законна
лихва от депозирането на исковата молба в съда на 13.06.2022г. до окончателното
погасяване.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищецът. Същият претендира и
доказва сторени разноски в общ размер 1 032.63 лева, от които 162.63 лева – държавна
такса, 620 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 250 лева за
експертиза. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има право на
разноски за сумата 1 032.63 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБ:ЖиЗ“ АД, ЕИК *********, да заплати на Т. Н. К., ЕГН
**********, по предявения частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380
КЗ, сумата 4 065.78 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди - увреждане на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *****, в
резултат от ПТП, настъпило на 04.10.2021г., в гр. София, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 13.06.2022г. до окончателното и изплащане, и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 032.63 лева – разноски по делото, сторени пред
4
СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5