№ 1399
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110200446 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ФИРМАД, срещу наказателно постановление
№198/19.12.2022 г. на Началник на ГПУ-София към ФИРМА, с което на
основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за за
нарушение чл. 20 ал. 1 т. 1 вр. чл. 19 ал. 1 т.1 от ЗЧРБ му е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
В жалбата се излагат подробни доводи, че са налице процесуални
нарушения – непосочване в АУАН и НП на законовите разпоредби, за които
се твърди, че са нарушени. И в двете е посочено, че са нарушени чл. 20 ал. 1
т. 1 вр. чл. 19 ал. 1 т. ЗЧРБ, но последната разпоредба е неприложима, тъй
като „България Еър” АД е превозвач, а същата създава задължения за
чужденеците, който влизат или преминават транзитно през територията на
РБългария, а не за превозвача. Разпоредбата на чл. 20 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ,
същата предвижда задължение за превозвача да устаови редовността на
документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато
такава е необходима, като тази норма е бланкетна и не дава яснота за
правното основание. Нрарушени са нормите на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 6
ЗАНН, тъй като не са посочени императивните разпоредби на паспортно-
визовия режим, които са нарушени. Налице е и недоказаност на нарушението,
1
тъй като съгласно чл.20 от Регламент (ЕО) №562/2006 г. вътрешните граници
могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка
на лицата, независимо от тяхната националност, респ. нарушението е
несъставомерно. Моли се за отмяна на атакувания акт.
Редовно призован жалбоподателят-ЮЛ не изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. От
юрисконсулт Н. са постъпили писмени бележки с подробни доводи за
неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди изцяло НП като
правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите
за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 23.10.2022г. около 22:55 ч. в гр. София на ГКПП - Аерогара София,
при извършване на гранична проверка на влизащи в страната пътници,
пристигнали с полет FB320 от Берлин за София, контролните органи на
въззиваемата страна установили, че след като е бил длъжен да провери
документите за услугата по превозване на лицето NGUYEN THI THU TRINH,
родена на 19.11.1984 г., гражданство Виетнам, паспорт №Q00022759, издаден
на 29.08.2022 г., превозвачът я е превозил до Република България без валидна
виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи –
билет и бордна карта. Лицето не е отговоряло на изискванията на чл. 8 ал. 1
ЗЧРБ и чл. 6 ал. 1 т. „б” от Регламент (ЕС) 2016/399.
На 23.11.2022 г. свидетелката Д. П. И.чева-М. заемаща длъжността мл.
експерт и командир на отделение към ГКПП - Аерогара София съставила на
дружеството-жалбоподател АУАН №193/23.11.2022 г. АУАН бил съставен в
присъствието на свидетелите И. В. Дикова и И. Ф. Костов и предявен на
2
след което на същата дата бил предявен на лицето Л. – деловодител,
която го подписала с отбелязване, че възразява и иска
административнонаказателното производство да бъде прекратено.
Няма данни по делото жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган, като в него нарушението е
ясно и точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на
извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама
свидетели, като е бил връчен на представител на ЮЛ. От пълномощно от
07.04.2014 г., /л.40 от делото/, е видно, че Л. на длъжност - деловодител е била
надлежно упълномощена да представлява жалбоподателя пред РД "ГП"
Аерогари София, с право да получава АУАН и НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като в
съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и
начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и
основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че
съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 ЗАНН
и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАННза съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление. При проверката на АУАН и НП намира, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, както се твърди в жалбата.
Абсолютно неоснователни са възраженията на жалбоподателя-ЮЛ за
неясно описание на деянието, тъй като в съставения АУАН и издаденото НП
вмененото нарушение е описано по коректен и ясен начин - посочено е, че
3
виетнамската гражданка не е имала налична валидна виза или разрешение за
пребиваване. Ето защо е правилна преценката на проверяващите, че към
23.10.2022 г. чужденката не е отговаряла на условията за влизане в страната
по чл. 8 ал. 1 ЗЧРБ, както и на тези, посочени в чл. 6 ал. 1 т. "б" от Регламент
(ЕС) №2016/399, а превозвачът не е изпълнил задълженията си по чл. 20 ал. 1
от ЗЧРБ да провери това обстоятелство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: гласни – показания на
свидетелката Д. П. И.чева-М., като съдът счита, за обективни,
непротиворечиви и последователни, поради което ги кредитира изцяло.
Макар и допълващи съдът приема за достоверни и показанията на
свидетелите при съставяне на акта - И. В. Дикова и И. Ф. Костов. В тази
насока са и събраните писмени доказателства по делото. Посочените гласни и
писмени доказателства кореспондират помежду си, поради което тяхното
подробно обсъждане не се налага.
Разпоредбата на чл. 20 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ е категорична, че превозвач,
който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република
България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи
наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава
се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания,
заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както
и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността
на притежателя.
Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.
Съдът намира, че безспорно се установи по делото, че на процесната
дата, с полет FB320 от Берлин за София е пътувала NGUYEN THI THU
TRINH – виетнамска гражданка, която не е притежавала валиден документ за
пътуване. Безспорно се установи и, че този факт не е установен от
превозвача-жалбоподател преди да извърши услугата по превоза и преди да
бъде издаден превозен документ – билет и бордна карта.
NGUYEN THI THU TRINH е следвало да притежава валиден документ
за пътуване, тъй като за него са били налице условията на чл. 19 ал. 1 т. 1
ЗЧРБ.
4
Съгласно чл. 8 ал. 1 ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република
България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, както и виза, когато такава се изисква.
Не са предвидени изключения, при които чужд гражданин може да
влезе на територията на страната без редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 3 от ДР на ЗЧРБ,
"Паспорт или заместващ го документ за пътуване" е този, който е издаден по
законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде
положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от
която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него
позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа
преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи
от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на
снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е
изтекъл.
Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен
паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава
се изисква.
В разпоредбата на чл. 8 ал. 2 и ал. 3 ЗЧРБ са посочени случаите, при
които не е необходима виза за влизане в страната ни, а именно не се изисква
виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета, в
други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по
който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.
Не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно
разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в
Република България. Съгласно Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета, не е
необходима виза, когато лицето притежава статут на бежанец или е без
гражданство.
По делото не се установяват подобни изключения. Виетнамеската
гражданка не притежава и карта за продължително или за постоянно
пребиваване в страната, като не попада в изключенията за непритежаване на
виза, а липсата на такава и съответно неосъществения контрол по нейното
наличие от страна на превозвача, води на основание за ангажиране на
5
отговорността му.
Превозвачът е бил длъжен да извърши проверка дали пътникът
притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, преди да
издаде превозен документ – билет и бордна карта. Като не е осъществил тази
проверка, жалбоподателят-ЮЛ е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 1 т. 1
вр. чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ. Административното нарушение е довършено на
територията на Република България, поради което съгласно чл. 4 ЗАНН,
следва да се разглежда съгласно българското законодателство, а след като
нарушението е довършено на територията на България, то са нарушени и
материалноправните норми по ЗЧРБ.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че при преминаването на
вътрешни граници на Европейския съюз, виза не се изисква.
Република България е страна - членка на ЕС, но не е страна – членка на
Шенгенското пространство и няма вътрешни граници с другите държави от
него съгласно Регламент (ЕС) №562/2006 г. и Регламент (ЕС) №399/2016 г. на
Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза
за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските
граници). /в този смисъл са и решение №7215/02.12.2021 г. по КНАХД
№9729/2021 г. на АССГ, XV-ти касационен с-в, решение №7673/17.12.2021 г.
по КНАХД №7922/2021 г. на АССГ, XVIII-ти касационен с-в; решение
№1167/24.02.2022 г. по КНАХД № 12009/2021 г. по описа на АССГ, XV-ти
касационен с-в/.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за
субективната страна на нарушението.
За неизпълнението на установените счл. 20 ЗЧРБ задължения за
виновния превозвач, с нормата на чл. 51 ЗЧРБ е предвидено административно
наказание "глоба" или "имуществена санкция в границите от 2 000 до 10 000
лв. за всяко превозвано лице. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 51 ЗЧРБ, като е наложил на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
В случая, съдът намира, че не е налице "маловажен" случай на
административно нарушение, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима. Извършеното административно нарушение не се отличава с
6
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като искането е
направено своевременно.
Възнаграждението следва да бъде определено в посочения размер в чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП
размер на 120 лв.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №198/19.12.2022 г. на
Началник на ГПУ-София към ФИРМА, с което на ФИРМАД, на основание чл.
51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение чл. 20 ал. 1 т. 1 вр.
чл. 19 ал. 1 т.1 ЗЧРБ
ОСЪЖДА ФИРМАД да заплати на ГПУ-София към ФИРМА сума в
размер на 120 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7