Решение по дело №574/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 140
Дата: 14 август 2019 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20181840200574
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 14.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 574/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление №15-1184-000110/10.09.2015г. на началник група към ОДМВР София, РУ Костенец, с което на Б.В.П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно, тъй като са нарушени законовите разпоредби.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание по делото.

Въззиваемата страна не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

На 24.08.2015 г. около 14,50 ч. на територията на Община Костенец на път Втори Клас №82 жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „БМВ МИНИ КУПЪР“ с рег. № СА0890МХ, негова собственост. На 4 км. на път Втори Клас №82, жалбоподателят бил спрян от контролни органи по ЗДвП. При проверката на документите на водача и автомобила, служителите на ОД МВР София, установили че за МПС не е заплатена винетна такса, както и че водачът не носи контролен талон към СУМПС. Посочените обстоятелства били отразени от  актосъставителя в съставения от него АУАН, в който било отбелязано, че жалбоподателят управлява процесният лек автомобил по път от републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, както и че водачът не представя контролен талон към СУМПС. Поведението на жалбоподателя било квалифицирано, като нарушение  на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Въз основа на акта, на 10.09.2015 г. административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което за виновно нарушена посочил нормата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП. , както и за виновно нарушена посочил нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление, словесното описание на нарушението е идентично с описанието, дадено му в АУАН, като по отношение на същото е конкретизирано, че превозното средство е  такова за превоз на пътници с 8 или по – малко места с мястото на водача.

В хода на производството, като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които с показанията си установяват идентични с отразените в акта обстоятелства. Свидетелите заявяват, че са спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил и са установили, че същият е без заплатена винетна такса и не носи контролен талон от СУМПС.

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

По отношение на нарушението на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата..

Съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП в редакцията ѝ към момента на извършване на нарушението водач, който управлява пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба от 300 лв..

Разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях, предвижда, че винетната такса се заплаща от всяко българско или чуждестранно физическо лице или юридическо лице - собственик или ползвател на пътно превозно средство, което за определен период ще ползва републиканските пътища или техни участъци. В този смисъл е ирелевантно чия собственост е автомобила, като задължението за заплащане на винетната такса е за водача.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, тъй като се установи, че водачът не е заплатил винетна такса, поради което е осъществил състава на твърдяното административно нарушение.

Наложеното наказание е в рамките на императивно предвиденото от закона- санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП, в редакцията си към момента на извършване на нарушението, предвижда глоба в абсолютен размер за извършеното административно нарушение в размер на 300 лв., поради което административнонаказващият орган няма възможност за преценка при определяне вида и размера на наказанието.

Посочването в НП на едно единствено място на чл. 10, ал. 2 от ЗП вместо на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, не е съществено процесуално нарушение, което да опорочава в значителна степен НП и да влече неговата незаконосъобразност, тъй като от подробното описание на нарушението за санкционираното лице е било без съмнение ясно какво е нарушението, което му се вменява (в този смисъл Решение № 1077 от 23.11.2016 г. на Административен съд - София област по к. а. н. д. № 831/2016 г.).

 

По отношение на нарушението на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП:

Установено е от съставения АУАН, чиито констатации не са оспорени от жалбоподателя, че същият, в нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждаща задължението за водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, към момента на проверката не е представил контролния талон към свидетелството за управление. Без значение е причината поради която тези документи не са се намирали във водача.. Нарушението е правилно квалифицирано от наказващият орган, като е наложена глоба в размер на 10 лева на основание 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което съдът приема, че в тази си част наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо и по изложените съображения НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №……………. на началник група към ОДМВР София, РУ Костенец, с което на Б.В.П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: