Решение по дело №6824/2019 на Районен съд - Стара Загора

   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№.                  03.09.2020г.        Гр. Стара Загора

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              V ГРАЖДАНСКИ състав

На 03 август                             2020 г.

В публично заседание в следния състав:

  

                               Председател: СТЕЛА ГЕОРГИЕВА                                                     

 

Секретар:ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 6824, по описа за 2019 година.

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1  от ГПК, вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът  Й.Н.Н., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 11.09.2014 год. между „ЗАРИ-АГРО” ЕООД и Денка Семова Тошева е сключен договор за наем на земеделска земя № 17/2014 год., съгласно който на ответното дружество е предоставено ползването на два броя земеделски земи, находящи се в землището на с. Самуилово, общ. Стара Загора, а именно имот № 039065 в местността „Лозята”, с площ от 3 662 дка, и имот № 062041 в местността „Бозалъка”, с площ от 11667 дка.В договора било уговорено дружеството дължи заплащането на наем, в размер на 100 кг., за всеки декар, или тяхната стойност по продажни цени в момента на прибиране на реколтата. Съгласно чл.9 от горе упоменатия договор, наемът се заплаща от 15.08.до 15.09. на текущата стопанска година.

На 19.02.2018 год. собствеността върху поземлен имот с идентификатор 65317.62.41 с номер по предходен план 062041 и с площ 11667 кв.м. е прехвърлена на ищеца с нотариален акт за покупко-продажба № 120, дело 53 от 2018 год., като в него изрично е уговорено, че рентата за текущата стопанска година 2017-2018 година и за следващите стопански години ще се получава от Й.Н.Н..

До момента на подаване на исковата молба дължимият наем за процесния период не е получен-нито зърно в размер на 100 кг от декар, нито неговата левова равностойност. Многократно ищецът и предишния собственик на имота уведомявали управителя на едноличното дружество да изплати своето задължение, но това не се случило.

    Ищецът твърди, че към 21.09.2018 год. цената на хлебната пшеница на Българската стокова борса била в размер на 405 лева за един тон, поради което дължимият наем за стопанската 2017/2018г. за отдадената под наем земеделска земя възлиза на 472.51 лв. /при площ от 11667 кв.м. - 1166.70 кг./.

    На основание чл. 410 от ГПК ищецът подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което било образувано  ч.гр.д. № 4145/2019 год. по описа на РС-Стара Загора и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2146/12.08.2019 год.. Със същата заповед съдът е разпоредил „ЗАРИ-АГРО” ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Запрян Петков Запрянов да му заплати сумата от 472.51 лв., ведно със законната лихва от 09.08.2019 год. до пълното изплащане на сумата, както и направените съдебно- деловодни разноски.

    На 21.11.2019 год. ищецът получил съобщение по ч. гр. Дело № 4145/2019 год. по описа на РС-Стара Загора, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено от ответника възражение в срок.Ето защо за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск.

    Ищецът моли, след като се убеди в основателността на претенцията, съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в размер на 472.51 лв., ведно със законната лихва от 09.08.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените съдебно- деловодни разноски.

    За изплащане на присъденитете средства представя банкова сметка: ***-клон Стара Загора BG07STSA93000024834098 BIC *** „Зари-Агро” ЕООД гр. Стара Загора в законоопределения срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

 

    В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявения иск. Ответното дружество не изпраща представител.

 

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка :

 

   Видно от приложеното ч.гр.дело № 4145/2019 г., по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за  изпълнение № 2146/12.08.2019 г., по силата на която ответникът  по настоящото дело „Зари Агро“ ЕООД, гр. Стара Загора, е осъдено да заплати на ищеца по делото Й.Н. сумата от 472.51 лв., представляваща неплатена наемна цена по Договор за наем на земеделска земя № 17/2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2019г. до окончателното й изплащане.

  В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК едномесечен срок, заявителят – ищецът е предявил настоящия иск против длъжника – ответника по делото.  

  По делото е представен заверен препис на Договор за наем на земеделска земя № 17/11.09.2014г.,  по силата на който Денка Семова Тошева, като наемодател, предоставя на „Зари Агро“ ЕООД, като наемател, за временно ползване земеделска земя с обща площ от 15.329 дка, находяща се в землището на с. Самуилово, общ. Стара Загора,  описана по вид, площ и номер, за срок от една стопанска година - 2014г./2015г. Съгласно чл.2 от раздел втори на договора, същият се счита за продължен за още една година, ако никоя от страните не отправи предложение за прекратяване три месеца преди изтичане на стопанската година. Това условие важи за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. Договорената наемна цена е в размер на 100 кг. за всеки декар или тяхната стойност по продажни цени в момента на прибиране на реколтата, като наемът се издължава от 15.08. до 15.09. за същата стопанска година.

 

  С договор за покупко продажба, обективиран в нот. акт № 120, том I, рег.№ 494, дело № 53/19.02.2018г. на нотариус Христо Спасов, с рег. № 121 на НК, наемодателят Денка Тошева е продала на ищеца Й.Н. земеделски земи, измежду които и отдадената под наем нива -  поземлен имот с идентификатор 65317.62.41, с номер по предходен план 062041,  находяща се в землището на с. Самуилово, общ. Стара Загора, в местност Бозалъка,  с площ 11667 кв.м. Същата земеделска земя фигурира процесния договор за наем. В нот. акт изрично е посочено, че рентата за текущата стопанска година 2017-2018 година и за следващите стопански години ще се получава от Й.Н.Н..

 

 По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза, възприето от съда като компетентно и обосновано. Посочва се, че за реколта 2018г. средната цена на хлебното зърно е била 326.08 лв. за тон. За стопанската 2017/2018г., съобразно списък на наемодателите, собственици на зем.земя в с. Самуилово, фигурира името на Денка Тошева, на която се дължат 1 178 кг. наем, или 342 лв. Сумата не е платена.

 

 Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

 В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

В конкретния казус претендираното вземане се основава неизпълнение на задължение по договор за наем, по см. на  чл. 232 ал.2 от ЗЗД. 

При разглеждане на такъв иск, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение. Неплащането на наемна цена е отрицателен факт, които ангажират доказателствената тежест на ответника. 

Съобразно чл. 228 ЗЗД предмет на договора за наем е задължението на наемодателят да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. От изложеното следва, че договорът за наем е неформален, двустранен, възмезден, консенсуален и поражда само право на ползване и своене на плодовете /граждански и естествени/. Правата и задълженията на страните са в корелативна връзка - правата на едната от тях са задължения за другата и обратно. В договора за наем следва да са индивидуализирани вещта, страните по него (наемодател и наемател), срока, падежа за плащане на наемната цена и начинът, по който ще се извършва, като и документът, издаван на наемателя за платената сума. Задълженията на наемодатал са да предаде на наемателя уговорената вещ, годна за използване и да я поддържа в такова състояние. Съответно законоустановени задължения на наемателя са да плаща наема в уговорения срок и по уговорения начин, да ползва вещите с грижата на добър стопанин, да извършва текущото поддържане, наложило се поради обикновеното употребление на обекта на договора и да го върне на наемодателя след изтичане на срока в състоянието, в което го е получил. Освен изрично предвидените в закона права и задължения, е възможно страните да уговорят и други такива. Земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем. Формата за валидност на договора е свободна (писмена, устна или с конклудентни действия).

От горното следва, че основателността на претенция по чл. 232 ал. 2 пр.1 ЗЗД, съгласно правилото на чл. 154 ГПК, е обоснована от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на сключен между ищеца и ответника договор за наем относно земеделска земя, размера на цената и падежа за плащането й, както и че е осигурил възможността на ответника да ползва безпрепятствено наетата вещ, респ. при доказването им ответникът следва да установи изпълнението на задължението си да плаща наемната цена или погасяването му чрез друг правно-релевантен способ.

Безспорно се установява, че между „Зари Агро” ЕООД и Денка Тошева на 11.09.2014г. е бил сключен договор за наем на земеделска земя, за имот – земеделска земя, находяща се в землището на с. Самуилово, общ. Стара Загора, местност Бозалъка, с площ от 11.667 дка. Не се спори относно реалното предаване на имота за временно ползване на наемателя. Ищецът е закупил процесната земеделска земя, но доколкото същата вече е била предмет на сключен наемен договор, следва извод, че този договор обвързва новия собственик. Купувайки наетата земя, при наличието на валидно действащ договор за наем, новият собственик придобива качеството на наемодател и съответно получава и правото да му се заплаща уговорената наемна цена. По силата на така настъпилото частно правоприемство, на ищеца се дължи заплащане на договорената наемна цена по процесния договор за стопанската 2017/2018г., която съобразно заключението на вещото лице възлиза на 326.08 лв. При липсата на данни на плащане от страна на наемателя, предявеният иск се явява основателен и доказан до посочения размер. В останалата част, до размера на претендираните 472.51 лв., искът се явява недоказан в своя размер, и подлежи на отхвърляне. 

С оглед на горното, съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че дружеството дължи на ищеца сумата от 326.08 лв., представляваща неизплатена наемна цена за стопанската 2017/2018г. по Договор за наем на земеделска земя № 17/11.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.08.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2146/12.08.2019г. по ч.гр.д. № 4145/2019г., по описа на СтРС, като в останалата част за сумата над 326.08 лв. до претендираните 472.51 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.  

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното и в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, както следва: по ч.гр.д. № - 120.77 лв., и по настоящото дело – 270.93 лв./съобразно приложения списък на разноски/.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

     

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Ген. Столетов № 133, ет.2, ап.6, представлявано от Запрян Запрянов, че дължи на Й.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 326.08 лв., представляваща неизплатена наемна цена за стопанската 2017/2018г. по Договор за наем на земеделска земя № 17/11.09.2014г. за отдаден под наем поземлен имот с идентификатор 65317.62.41,по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-366/19.09.2017г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план 062041,  находяща се в землището на с. Самуилово, общ. Стара Загора, местност „Бозалъка“, с площ от 11.667 дка., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2146/12.08.2019г. по ч.гр.д. № 4145/2019г., по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 326.08 лв. до претендираните 472.51 лв., като НЕДОКАЗАН. 

 

  ОСЪЖДА „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД, ЕИК *********,гр. Стара Загора, да заплати на Й.Н.Н., с п.а. сумата от 120.77 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 4145/2019г., по описа на СтРС, както и сумата от 270.93 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.

          

  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          

 

                                                                    

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: