№ 6731
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110173852 по описа за 2021 година
Ищецът „ФИРМА“ АД, ЕИК ********* твърди, че е сключил с ответника
Д. П. АНД., ЕГН ********** договор за кредитна карта за физически лица №
2058/28.08.2008 г., по силата на който ищецът като кредитор е предоставил
кредитен лимит на ответницата в размер на 3500 лв. Усвоения кредитен
лимит е трябвало да бъде погасяван поне с минимална месечна такса в размер
на 105 лв. от 1-во до 15-то число на месеца, следващ периода за плащане.
Поддържа се, че усвоеният кредитен лимит е обявен за изцяло предсрочно
изискуем на 24.11.2015 г. Посочва се, че от същата дата са начислени лихви.
Релевират се доводи, че задължението не е изцяло погасено. Аргументира, че
ответникът дължи сумата в общ в размер на 3273,10 лв. главница и 3260,01
лв. лихва за периода от 24.11.2015 г. до 24.06.2021 г. и сумата в размер на 72
лв., представляваща разходи за уведомяване. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който признава фактите
по сключване на процесния договор, усвояване на кредитния лимит и
обявяване на предсрочна изискуемост. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и
правна страна:
1
За основателността на иска ищецът следва да докаже сключването на
договор за кредит, предоставянето на договорената кредитна сума, наличието
в договора на валидни клаузи за възнаградителна и обезщетителна лихва,
настъпването на условията за начисления по тези клаузи, изискуемостта на
претендираните вземания. По възражението за изтекла погасителна давност
ищецът следва да докаже прекъсване и спиране на давността, в случай, че ги
твърди.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства по делото: че между ищеца и ответника е сключен договор за
кредитна карта за физически лица № 2058/28.08.2008 г., по силата на който
ищецът като кредитор е предоставил кредитен лимит на ответницата в размер
на 3500 лв. Усвоения кредитен лимит е трябвало да бъде погасяван поне с
минимална месечна такса в размер на 105 лв. от 1-во до 15-то число на
месеца, следващ периода за плащане. Усвоеният кредитен лимит е обявен за
изцяло предсрочно изискуем на 24.11.2015 г. От същата дата са начислени
лихви. Усвоената и непогасена главница е в размер на 3273,10 лв.
Начислената лихва е в размер на 3260,01 лв. за периода от 24.11.2015 г. до
24.06.2021 г. и сумата в размер на 72 лв. са разходите за уведомяване.
При така установените факти съдът намира искът за основателен. При
формалния извод за основателност на сика следва да бъде разгледано
възражението за изтекла погасителна давност, релевирано в
законоустановения срок за отговор на исковата молба от ответника.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че предсрочната изискуемост на вземането е
настъпила на 24.11.2015 г. Тази дата е посочена и в извлечението от
счетоводните книги на банката. Давността съгласно чл. 110 ЗД е 5-годишна и
към датата на подаване на заявлението-28.06.2021 г. е изтекла. Поради
изложеното искът следва да се отхвърли поради погасяване по давност.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответника в
размер на 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение съобразно
представените доказателства.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, предявен от „ФИРМА“ АД, ЕИК *********
срещу Д. П. АНД., ЕГН ********** за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на и 3273,10 лв.,
представляваща главница по договор за кредитна карта за физически лица №
2058/28.08.2008 г., сумата в размер на 3260,01 лв. лихва за периода от
24.11.2015 г. до 24.06.2021 г. и сумата в размер на 72 лв., представляваща
разходи за уведомяване, поради погасяване по давност, като вземанията са
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 37629/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ФИРМА“ АД, ЕИК
********* да заплати на Д. П. АНД., ЕГН ********** сумата в размер на 600
лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3