Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в
публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Мария Шейтанова
мл. съдия Рафаела
Матева
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 3577 по описа
за 2015 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./ .
С Решение от 11.04.2013 г., постановено по
гр.д.№ 9633/ 2007 г. на Софийски районен съд, І ГО, 25 състав, е върната искова
молба с вх.№ 18075/ 26.04.2007 г. в частта срещу
Столична община и в частта относно иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване
за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищцата- Д.И.С.е
бил собственик на НИВА, находяща се в землището на с.
Железница, местността “Анева чешма“,
с площ от 5 дка, при съседи: имотите на братя Г., Д.и В.И., Д.Н.С., М.Д.П. и А.И.
Т.; и на НИВА, находяща се в землището на с.
Железница, местността “Усади“,
с площ от 1 дка, при съседи: имоти на А. К.М., братя И., С., А.и У.Н.У., път и Г.
М., и производството по гр.д.№ 9633/ 2007 г. на СРС, 25 състав е прекратено в
тези части. Със същото решение е отхвърлен
предявеният от Н.Д.М. /ЕГН **********/ срещу И.Д.И.,*** Община, С.О.С., В.С.И.,
Д.С.И., Й.В.Й., В.П.П., И.П.П.,
В.В.Д., В.В.П., Т.В.Я., А.Г.
М., Н.З.П., С.С.Г., С.О.С., И.П.Д. и В.П.В. иск по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на
ТКЗС наследодателят Д.И.С.е бил собственик на НИВА, находяща
се в землището на с. Железница, местността „Белишако“,
с площ от 1 дка, при съседи: имотите на С.Г., С.С.К.,
С.М.Т., Б.Г.Ш.и С. Й..
Постъпила е въззивна жалба от И.Н.М. /починал на 24.09.2014 г., в хода да въззивното производство/- законен наследник на починалата
след приключване на устните състезания в първоинстанционното
производство ищца Н.Д.М. /поч. на 15.02.2013 г./, с
конституирани във въззивното производство при
условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници Н.И.Н. и Н.И.М., в която е
заявено искане за отмяна на решението в отхвърлителната
му част относно недвижим имот, представляващ НИВА с площ от 1 дка, находяща се в землището на с. Железница, местността „Белишако“, и вместо това да бъде постановено решение за
уважаване на иска по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ за този имот.
Въззиваемата
страна Столична община /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Въззиваемите
страни И.Д.И., А.С.С. /починал на 28.06.2016 г./- с
конституирани във въззивното производство при
условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници: Т.Ц.С., М.А.С. и Д.А.С.; С.О.С., В.С.И. /починала на 14.02.2017 г./- с конституирани
във въззивното производство при условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници: А.Б.И. и В.П.С.; Д.С.И., Й.В.Й. /починала на
6.11.2022 г./- с конституирани във въззивното
производство при условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници: Г.Г.Й. и Р.Г.Й.; В.П.П., И.П.П., В.В.Д., В.В.П.
/починал на 23.04.2021 г./- с конституирани във въззивното
производство при условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници: Й.Д.П. и В.В.П.; Т.В.Я., А.Г. М., Н.З.П. /починала на 11.05.2019 г./-
с конституирани във въззивното производство при
условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници: С.С.Г.
/страна по делото/ и С.В.Г.; С.С.Г., С.О.С., И.П.Д. и
В.П.В. /ответници по делото/ не изразяват становище
по повод подадената от законния наследник на починалата ищца въззивна жалба.
Предявен
е иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК
/отм./, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.197 ГПК /отм./ и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Специалният установителен
иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото
на собственост върху подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски
земи към момента, когато същите са били фактически или юридически отнети от
собствениците им.
ЗСПЗЗ регламентира реда за възстановяване
собствеността на гражданите върху земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС и други
образувани въз основа на тях селскостопански организации по възможност в съществуващи
стари или възстановими на терена стари реални граници или в нови реални граници
с план за земеразделяне. С издаването на решение от компетентния орган по
земеделска реституция, в случая Поземлена комисия- Панчарево /респ. ОСЗ-
Панчарево/, с който подлежащият на реституция имот се индивидуализира по площ и
граници, собствеността се възстановява и отпадат правата на държавата върху
този имот. В този смисъл решенията на поземлените комисии за възстановяване на
земеделски земи имат конститутивно действие- ТР № 1
по гр.д.№ 11/ 1997 г. на ВКС, ОСГК. Когато по отношение на един и същи имот са
налице повече от едно решение на ПК за възстановяването му на различни лица в качеството
им на собственици на внесения в ТКЗС
имот, и поради признатото на тези административни актове конститутивно
действие, възниква спор относно това кой от легитимиращите се с решение на ПК
собственик е действителният такъв. Този спор за материално право подлежи на
решаване по реда на процесуалния закон от съда на основание изрично предвидения
за това ред по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Предпоставка за предявяването и разглеждането
на такъв иск е именно наличието на окончателни решения на
общинската поземлена комисия за възстановяване собствеността върху конкретен
имот на различни лица.
В настоящия случай- с оглед приложеното към
исковата молба писмо от 18.04.2007 г. на ОСЗГ „Панчарево“- София, следва да се
приеме, че визираната по- горе предпоставка за разглеждане на възникналия между
страните спор за материално право относно принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот към момента на
включването му в ТКЗС /1958 г./ е налице.
Според
събраните по делото данни обобществяването на земеделските
земи, включая процесната
нива в село Железница, м.“Белишако“, и включването им
в ТКЗС било осъществено около 1958 г., към който момент по твърдение на ищцата
наследодателят й Д.И.С./починал 1965 г./ се легитимирал като собственик на
посочената нива „по силата на наследствено правоприемство
и осъществено до 1952 г. 20- годишно давностно
владение“ /писмена молба от 13.05.2008 г.- л.51 от делото на СРС/. Не са
направени фактически твърдения от ищцата от кой наследодател /поименно/ е
посоченото наследствено правоприемство и кога е
настъпило същото, за да бъде извършена преценка- съгласно § 4 от Преходните правила
на Закона за собствеността /ЗС- обн. ДВ- бр.92/
16.11.1951 г./, за периода на твърдяното давностно
владение. Считано до влизане в сила на ЗС- 1951 г., съгласно нормите на Закона
за давността /в сила от 1904 г., отм. 1951 г. с & 1, т.7 от Преходните
правила на ЗС/ давностното владение следва да е
продължило през период от 20 години, а съгласно приложимата по силата на § 4 от Преходните правила на ЗС норма на
чл.79, ал.1 ЗС завареното към влизане в сила на ЗС- 1951 г., давностно владение следва да е продължило 10 години. Следва
да се отбележи в тази връзка и че не са приложени по делото както опис-
декларация за внасянето на земеделски земи в ТКЗС от наследодателя Д.И.С./датираща
от периода на колективизацията/, така и заявление- декларация за земеделска
реституция по ЗСПЗЗ на одържавени от същия наследодател имоти, подадено от
някой от законните му наследници. Приложена е само клетвена декларация на Е.Д.В.от
3.02.1994 г. /достоверна дата/, в която като наследствена на Д.И.П. е посочена „нива с площ
от 2 дка в м. „Белишако““, за която липсват безспорни
данни по делото, че е идентична с процесната нива от
1 дка в същата местност.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд при преценка на събраните
в процеса доказателства, че твърдяното от ищцата придобивно
основание не е установено по делото. Доказателствената
тежест за установяване на обосноваващите спорното материално право факти и
обстоятелства- съгласно чл.127, ал.1 ГПК /отм./, принадлежи на ищцата, която не
е провела дължимото в процеса пълно главно доказване на соченото придобивно основание, което обосновава извод за отнасяне
неблагоприятните последици от непроведеното доказване в нейна вреда и като
краен резултат- за отхвърляне на предявения на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ установителен иск като недоказан и неоснователен.
Освен,
че липсват данни и доказателства за соченото от ищцата наследствено правоприемство, събраните за установяване на твърдяното давностно владение гласни доказателства изобщо не съдържат данни
наследодателят на ищцата, чието име разпитаният по делото свидетел не помни, да
е владял процесната нива през периода 1942 г.- 1952
г. Свидетелят И. П., роден през 1935 г. /на 77- г. възраст при разпита/- познат
на ищцата Н.Д.от 30 г., сочи, че не помни името на баща й, че Надка имала имоти
с различни площи в с. Железница, като имала и нива с площ от около 1 декар в
местността „Белишако“, чиито съседи били С. Ш.и брат
му, а останалите съседи не помнел. Посочените от свидетеля ниви били внесени в
ТКЗС, но не помнел коя година станало това. Правилно е прието от районния съд,
че цитираните свидетелски показания са твърде общи и не индивидуализират в
достатъчна степен имотите, за които П. свидетелства. Изобщо не съдържат данни
имотът в м.„Белишако“ да е владян от наследодателя на
ищцата Д.С., както и това давностно владение да е
траяло през изискуемия от 3С 10- годишен давностен
период. Според свидетеля имотите били на Надка /р. 1930 г./, а не на нейния
наследодател Д.С., като отделен е въпросът, че непосредствените му впечатления би
следвало да датират от 1942 г. до 1952 г., когато е бил дете на възраст от 7 до
17 г., т.е. достоверността на свидетелските му показания не се явява безспорна.
При
това положение, тъй като не е доказано по делото преди колективизацията процесният имот с площ от 1 декар в с. Железница, м. “Белишако“, да е принадлежал на наследодателя Д.С. /починал
1965 г./, който да го е внесъл в ТКЗС, искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- като правен
способ за установяване субекта на субективното право на собственост към момента
на колективизацията на земеделските земи, правилно е отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
При тези съображения, поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи по съществото на спора обжалваното решение като правилно
в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде оставено
в сила.
Искане
за разноски от въззиваемите страни, имащи право на
разноски по чл.211 вр. чл.64, ал.2 ГПК /отм./, не е
заявено, поради което и такива с настоящото въззивно
решение не следва да им бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение от 11.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 9633/
2007 г. на Софийски районен съд, І ГО, 25 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Н.Д.М. /ЕГН **********, починала на 15.02.2013 г./- с конституиран
във въззивното производство при условията на чл.120 ГПК /отм./ законен наследник И.Н.М. /починал на 24.09.2014 г./- с конституирани във въззивното
производство при условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници Н.И.Н. /ЕГН **********/
и Н.И.М. /ЕГН **********/, срещу И.Д.И. /ЕГН **********/, А.С.С. /починал на 28.06.2016 г./- с конституирани във въззивното производство при условията на чл.120 ГПК /отм./
законни наследници: Т.Ц.С. /ЕГН **********/, М.А.С. /ЕГН **********/ и Д.А.С.
/ЕГН **********/***; С.О.С. /ЕГН **********/, В.С.И. /починала на 14.02.2017
г./- с конституирани във въззивното производство при
условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници: А.Б.И. /ЕГН **********/ и В.П.С.
/ЕГН **********/; Д.С.И. /ЕГН **********/, Й.В.Й. /починала на 6.11.2022 г./- с
конституирани във въззивното производство при
условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници: Г.Г.Й.
/ЕГН **********/ и Р.Г.Й. /ЕГН **********/; В.П.В. /ЕГН **********/, И.П.П. /ЕГН **********/, В.В.Д. /ЕГН **********/,
В.В.П. /починал на 23.04.2021 г./- с конституирани
във въззивното производство при условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници: Й.Д.П. /ЕГН **********/ и В.В.П.
/ЕГН **********/; Т.В.Я. /ЕГН **********/, А.Г.М. /ЕГН **********/, Н.З.П.
/починала на 11.05.2019 г./- с конституирани във въззивното
производство при условията на чл.120 ГПК /отм./ законни наследници: С.С.Г. /ЕГН **********, страна по делото/ и С.В.Г. /ЕГН **********/;
С.С.Г. /ЕГН **********/ и С.О.С. /ЕГН **********/ иск по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ
за признаване за
установено, че към момента на образуване на ТКЗС
наследодателят Д.И.С.е бил собственик на НИВА с площ от 1 дка, находяща се в землището на с. Железница, местността „Белишако“, при съседи: имотите на С.Г., С.С.К., С.М.Т., Б.Г.Ш.и С. Й..
Решението по гр.д.№ 9633/ 2007 г. на СРС, І
ГО, 25 състав, е влязло в сила като
необжалвано от страните в прекратителната му част /с
характер на определение/.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.