РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Велико Търново, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102213 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствени
недвижими имоти и МПС-та, с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата по извършване
на делбата. Движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
С влязло в законна сила съдебно решение *****. съдът е допуснал
извършването на съдебна делба между Е. И. Д. с ЕГН ********** и Л. П. Д. с ЕГН
**********, по отношение на следните недвижими имоти и МПС-та, а именно:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, намиращ се на петия етаж в сграда с идентификатор
****************, АПАРТАМЕНТ в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение.******************.; 2.ГАРАЖ №1 , с площ 22,76 кв.м, с идентификатор
************, придобит на основание договор за отстъпено право на строеж, сключен
на***********, при следните квоти от правото на собственост: 1/2 ид.части за Е. И. Д.; 1/2
ид.части за Л. П. Д.; 3.ЛЕК АВТОМОБИЛ *************, при следните квоти от правото на
собственост: 2271/2500 идеални части за Е. И. Д.; - 229/2500 ид.части за Л. П. Д.; 4.ЛЕК
АВТОМОБИЛ ************ при следните квоти от правото на собственост: - 1/2 ид.части
за Е. И. Д.; 1/2 ид.части за Л. П. Д.. Със същото решение е допусната съдебна делба, която
да се извърши между Е. И. Д. с ЕГН **********, и М. Е. Д. с ЕГН **********, по
отношение на следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор **********по кадастралната карта и кадастралните регистри, а съгласно
проекта на сградата - апартамент № 16, с предназначение жилище, АПАРТАМЕНТ, със
застроена площ от 67,65 кв. м., намиращо се на шестия етаж в сграда № 3, разположена в
1
поземлен имот с идентификатор ********** при граници под обекта - ***************,
при следните квоти от правото на собственост: 1/2 ид.части за Е. И. Д.; 1/2 ид.части за М. Е.
Д..
В хода на производството ответницата М. Е. Д. е сключила граждански брак и
брачното й фамилно име е Г.
В първото съдебно заседание във втора фаза по извършване на делбата ищецът Е. И.
Д. е предявил възлагателна претенция за възлагане в негов дял на порцесните имоти-1.
апартамент, намиращ се на ******* 2) гараж № 1, с идентификатор *********; 3) лек
автомобил „******* и 4) лек автомобил „****“ ********. .Ищецът е заявил и сметна
претенция срещу ответницата Л. П. Д. на основание чл. 57, ал. 2 от СК, ответницата да
заплати на ищеца сумата 8082,08 лв., представляваща наем за ползваното от ответницата
семейно жилище, находящо се в гр.************, за периода от 06.08.2022 г. до 30.04.2024
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на сметната претенция в съда. Ищецът Е.
И. Д. прави искане за осъждане на ответницата Л. П. Д. да му заплаща сумата 387,84 лв.,
която претендира като месечен наем за ползваното от нея семейно жилище, находящо се в
гр. ********** за периода от 01.05.2024 г. до настъпване на основание за прекратяване на
наемното правоотношение за същия имот, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, което съдът определя като искане по реда на чл.344 ал.2 от ГПК.
Ответницата Л. П. Д. е предявила срещу ищеца Е. И. Д. сметна претенция за обезщетение
за лишаване от право на ползване на делбения недвижим имот – гараж, за сумата 60 лв.
месечно, претендирани за период от 05.08.2022 г. до подаване на сметната претенция;
обезщетение за лишаване от право на ползване на делбените МПС „***** за всяко едно от
двете МПС-та по 40 лв. месечно, претендирани за периода от 05.08.2022 г. до подаване на
сметната претенция. На следващо място ответницата Л. П. Д. претендира ищеца Е. И. Д. да
й заплаща сумата 60 лв. месечно, представляващ наем за делбената вещ Гараж и по 40 лв.
месечно, представляващо наем за всяко от двете МПС-та *****, които се претендират за
периода от 19.04.2024 г. до прекратяване на съсобствеността, което съдът определя като
искане по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Съдът, с протоколно определение от 19.04.2024г. е приел за съвместно разглеждане в
производството по извършване на делбата възлагателната и сметните претенции на
страните.
Относно способа за извършване на делбата ищецът, чрез пълномощника си адв.Й.Й.,
излага становище, че способа за делба следва да бъде изнасяне на имотите на публична
продан за недвижимия имот, съсобствен между ищеца и ответницата М. Г, предид на това,
че имотът е неподеляем. По отношение имотите и МПС-та ,съсобствени между ищеца и
ответницата Л. Д., излага становище за възлагане в негов дял на недвижимия имот-
апартамент и *****“. Ответницата Л. Д. излага становище, делбата да бъде извършена със
способ по преценка на съда. Двете страни отправят искане за уважаване на сметните
претенции, заявени от всяка от тях.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
2
инж. С. С. Г. се установява, че процесните недвижими имоти-апартаменти и гараж,
намиращи се в гр.****са неподеляеми. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на
процесния апартамент №** е 86140лв.; пазарната стойност на апартамент №16 е 100 240лв.
Пазарната стойност на Гараж №1 е 24 820лв. . Според заключението пазарният наем на
апартамент №14, за периода 06.08.2022г.-м.април 2024г е общо 7106лв. Пазарният наем на
Гаража е 1886,40лв. за периода 05.08.2022г.-19.04.2024г. Според заключението дадено от
вещото лице инж. Ц. Л. М. пазарната стойност на лекия автомобил „****“ е 4160лв., а
пазарната стойност на лекия автомобил *****“ е 5400лв. Средния месечен пазарен наем на
лекия автомобил **** е 69лв., за периода 06.08.2022г.-30.04.2024г., а средния месечен
пазарен наем на лекия автомобил „****а“ е 84лв., за периода 06.08.2022г.-30.04.2024г.
Поради оспорване на заключението в частта на пазарните оценки на процесните недвижими
имоти-апартаменти е допусната повторна съдебно-техническа експертиза, възложена на
вещото лице инж. М. Л.. В заключението на повторната съдебно-техническа експертиза
вещото лице е посочило, че пазарна стойност на процесния апартамент №14 е 103 100лв., а
на апартамент №16 е 83 700лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А Р З, Т Р Г,
Р Н Я и Ю П А-Н. Свидетелят З, разпитан каза, че ищецът му споделил, че бившата му
съпруга не му позволява да си вземе вещи от жилището, в което са живели като семейство.
Миналата година месец юни-юли свидетелят и ищецът отишли до апартамента във гр.****,
като ищецът предварително се бил обадил на бившата си съпруга. Тя им отворила и ищецът
взел от жилището няколко чанти с негови дрехи. Свидетелят Г***, разпитан каза, че му е
известно ,че ищецът и ответницата Л. са разведени. Свидетелят заяви, че той имал своя вещ
в Е. и тази година си я поискал. От своя страна ищецът му казал, че вещта е в Гаража в
гр.***. На два пъти през пролетта отишли да вземат вещта, но ищецът нямал ключ от
гаража. Свидетеля Я заяви, че миналата година бил всеки ден заедно с ищеца и той карала
автомобил „**** Свидетелят каза, че е виждал колата пред дома на майка му в гр.Д.
Свидетелката Н, разпитана каза, че е ходила често в жилището, в което живее ответницата Л.
Д. в гр****като на горния етаж живее дъщерята на ответницата-М. Г. Свидетелката заяви, че
в жилището, в което живее ответницата Л. Д. има стая, която стои затворена и по думите на
ответницата, в тази стая е багажа на бившия й съпруг.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Относно способа за извършване на делбата по отношение на недвижим имот,
апартамент № 14, намиращ се в г*****; Гараж №1 и двата процесни леки автомобила
*****“.
Тези недвижими имоти и МПС-та са съсобствени между ищеца Е. Д. и ответницата
Л. Д..
За тези имоти и МПС-та ищецът е заявил възлагателна претенция, която съдът
намира за неоснователна, предвид на това, че не са налице визираните в закона основания за
възлагането на имотите и МПС-та в дял на ищеца Е. Д., по реда на чл.349 от ГПК, тъй като
бившите съпрузи нямат ненавършили пълнолетие деца.
3
Съдът намира, че делбата на посочените недвижими имоти и МПС-та следва да се
извърши чрез способа, регламентиран в чл.353 от ГПК – разпределение на имотите и МПС-
та между съделителите. Съображенията за това са следните:
Основен принцип при извършване на делбата на съсобствени имоти е при
възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от
съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари /чл.69, ал.2
от ЗН/.
В конкретния случай недвижимите имоти и МПС-та са неподеляеми.
Съгласно разпоредбата на чл.353 от ГПК съдът може да извърши делбата,като
разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове
и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Случаите, в които
съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно са
изяснени в т.5 на ППВС 7/73г. „Невъзможност” е налице, когато до делба са допуснати
имоти, които съществено се различават по площ, обем и стойност, а частите на съделителите
не са равни. „Неудобно” е тегленето на жребий, когато може да породи значителни
имуществени спорове между съделителите. Ползването на имота е също един от критериите
определящ наличие на неудобство за теглене на жребий. От друга страна съответствието на
броя на имотите на броя на съделителите е пречка за изнасянето им на публична продан,
доколкото и в делбата на обикновена съсобственост е приложимо правилото всеки от
съделителите да получи реален дял. В този смисъл е задължителната съдебна практика,
която приема, че дори когато допуснатите до делба имоти са различни по вид,
предназначение, стойност, местоположение и има възможност всеки съделител да получи
реален обект, следва да се съобрази принципът на получаване на реален дял от имотите
предмет на делбата и прекратяването на съсобствеността да се извърши чрез разпределяне
на имотите между съделителите. Стойността на имота не е определящо за прилагане на този
способ за прекратяване на съсобствеността, тъй като неравенството на стойността на
притежавания дял от имотите и разпределения в дял се урежда чрез изплащане на парично
уравнение. Способът изнасяне на публична продан следва да се прилага, когато не може да
намери приложение някой от другите способи, с които се постига поставяне на реален обект
в дял на съделител. Целта на делбата и водещ принцип при извършването й е поставяне в
дял на съделител на имот, като този принцип не може да бъде изключван и по съображения
за стойността на имота. В този смисъл е решение 28/13.02.2014г. по гр.дело 5515/2013г,І г.о.
на ВКС.
Ето защо съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по
чл.353 от ГПК, като разпредели съсобствените имоти и МПС-та между двамата съделители,
без да тегли жребий. Съдът намира, че с оглед обема на притежаваните от съделителите
права в недвижимите имоти и МПС-та, следва в дял на ищеца да се постави недвижимия
имот-апартамент №**, в който той притежава 190 202/245 202 ид.части, а ответницата Л. Д.
притежава 55 000/245 202 ид.части. В дял на ищеца следва да се постави и лек автомобил
марка ****“, в собствеността, върху който ищецът притежава 2271/2500 ид.части, а
4
ответницата притежава 229/2500 ид.части. В дял на ответницата Л. Д. следва да се поставят
недвижим имот Гараж и лек автомобил ****, върху които двамата съделители- бивши
съпрузи имат равни права.
Доколкото в случая реалните дялове на страните не съответстват на стойността на
квотите им в съсобствеността, то неравенството следва да бъде изравнено в пари, съобразно
разпоредбата на чл.69, ал.2, изр. 2 от ЗН. При определяне на пазарната стойност на двата
допуснати до делба недвижи имоти-апартаменти, съдът кредитира заключението на вещото
лице инж. М. Л. по допусната повторна съдебно-техническа експертиза, което по-актуално
спрямо първото заключение. Съгласно това заключение справедливата пазарната оценка на
процесния апартамент №14 в гр.**** възлиза на сумата 103 100лв. Относно пазарната
стойност на имота-Гараж, съдът взе предвид заключението на СТЕ, изготвено от вещото
лице инж. Ст.Г., съгласно което пазарната стойност на Гараж №1 е 24 820лв. За пазарните
стойности на допуснатите до делба МПС-та съдът взе предвид даденото от вещото лице
инж.Ц. Л. М. заключение, видно от което пазарната стойност на лекия автомобил „***“ е
5400лв. а на лекия автомобил ***“ е 4552лв.
С оглед дадените горепосочени пазарни оценки и предвид правата на ответницата в
делбените вещи, ищецът Е. Д. следва да заплати на ответницата Л. Д. сумата 8370,14лв. за
уравнение на деля й от стойността на възложените в дял на ищеца имот и МПС.
Относно способа за извършване на делбата по отношение на недвижим имот,
апартамент № 16, намиращ се в г*****
Този недвижим имот е съсобствен само между ищеца Е. Д. и ответницата М. Г.
За този имот ищецът е заявил възлагателна претенция, която съдът намира за
неоснователна, предвид на това, че не са налице визираните в закона основания за
възлагането на имота в дял на ищеца Е. Д..
Доколкото, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, делбеният
недвижим имот е неподеляем, съобразно правата на страните, и тъй като не е налице
основание за уважаване на възлагатената претенция на ищеца, имотът не може да бъде
поставен в един от дяловете, то същият, на основание чл.348 от ГПК, следва да бъде изнесен
на публична продан, която се явява единствено възможният способ за извършване на
делбата, като получените при публичната продажба на имота, съобразно действителната му
пазарна цена, парични суми се разпределят между съделителите, съобразно правата им: 1/2
ид.част за Е. И. Д. и ½ ид.част за М. Е. Г.
Относно пазарната стойност на имота съдът намира, че следва да кредитира
заключението на повторната СТЕ, а именно сумата 83 700лв.
По сметната претенция на ищеца
Съгласно чл.57 ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище възниква наемно правоотношение.
С решение №815 от 13.07.2022г., влязло в сила на 05.08.2022г. е прекратен
гражданския брак на Е. Д. и Л. Д.. Със същото решение ползването на семейното жилище,
5
намиращо на адрес гр.В****** е предоставено на Л. Д.. В случая в собствеността върху
семейното жилище двамата бивши съпрузи притежават право на собственост и жилището е
предмет на настоящото делбено производство, като с решението по допускане на делбата,
съдът е допуснал до делба този имот при права: 190 202/245 202 ид.части за Е. Д. и
55000/245 202 ид.части за Л. Д.. Не е спорно, че в жилището живее ответницата Л. Д., която
го ползва на основание предоставеното й със съдебното решение от 13.07.2022г. право на
ползване. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.57 ал.1 от СК във връзка с
ползването на семейното жилище възниква наемно правоотношение между бившите
съпрузи, като ответницата, на която е предоставено правото на ползване върху цялото
жилище, следва да заплаща наем за ползването на притежаваната от ищеца част от
собствеността върху този имот. Ирелевантни са твърденията на ответницата, че тя реално не
ползва спалнята в жилището, предвид на това, че с горепосоченото съдебно решение на нея
е предоставено ползването на цялото жилище и не се установява ищецът да й създава
пречки за ползването на жилището. От заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице
инж.С. Г. се установява, че средния пазарен наем за жилището за периода 06.08.2022г-
30.04.2024г възлиза на 341 лв. на месец или общо 7106лв. за периода. При съобразяване
притежаваните от ищеца 190 202/245 202 ид.части средният пазарен наем за притежаваните
от него идеални части от имота възлиза на сумата общо 5706,06лв. за посочения период
06.08.2022г-30.04.2024г, до който размер е основателна сметната претенция, а за разликата
над 5706,06лв. до пълния претендиран размер от 8082,08лв., сметната претенция подлежи на
отхвърляне.
Относно искането по чл.344 ал.2 от ГПК
Съдът намира, че е налице основание да бъде уважено искането на ищеца по реда на
чл.344 ал.2 от ГПК. Волята на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК е
производна на принципа, залегнал в чл. 31, ал. 2 ЗС, имащ за цел овъзмездяване на
съсобственика за права, които има, но които е възпрепятстван да упражни, но не е идентична
с цитирания правен механизъм, защото обезщетение се дължи за минало време и
неупражнени, поради създадени пречки права, а чл. 344, ал. 2 ГПК визира парична
престация, заместваща неупражненото право за в бъдеще. Нормата на чл. 344, ал. 2 ГПК има
предвид разрешаване на спор за ползване на общата вещ между съсобственици по съдебен
ред, при това временно и на база целесъобразност, защото целта на произнасянето не е
проверката на едно материално право, съществува ли и кому принадлежи, а осъществяване
на съдебна администрация и съдействие за упражняването му спрямо титулярите при спор.
Както бе посочено по-горе, по делото не е спорно, че ответницата Л. Д. ползва делбения
имот, представляващ апартамент, намиращ се на адрес *******. При това положение за
другия съсобственик на имота- ищеца Е. Д. възниква право да получи паричен еквивалент
на обема на неговите права в съсобствеността , които не упражнява до приключване на
делбата, като плащането следва да се осъществи от съделителя, ползващ общата вещ в
размер по-голям от дела си в нея.
В случая и при съобразяване на заключението на СТЕ съдът намира ,че ответницата Л.
6
Д. следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца Е. Д. сума в размер от 266,30лв. месечно,
която е дължима от 01.05.2024г. до окончателното извършване на делбата,с влязъл в сила
съдебен акт.
По сметната претенция на ответника Л. Д.
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно ал.2,
лишения от възможността да ползва общата вещ според притежавания от него обем права
съсобственик има право да получи обезщетение. След като съсобственика не може да
получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, за него възниква
правото да иска обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. В конкретния случай, от събраните по
делото доказателства не се установи ответницата Л. Д. да е отправила до ищеца Е. Д. искане
да ползва съсобствените Гараж и две МПС-та Посочената начална дата от периода на
сметната претенция-05.08.2022г. е датата на влизане в сила на съдебното решение за развод
между страните, но следва да се има предвид, че правото на ползване на съсобствените
Гараж и МПС-та не е предмет на делото по развода и за да възникне право на обезщетение
за лишаване от ползване е необходимо изрично да е отправено искане до другия
съсобственик, доколкото след развода се прекратява съпружеската имуществена общност и
бившите съпрузи стават обикновени съсобственици на придобитите по време на брака им
имоти и МПС-та. Ето защо, след като не се установи след прекратяване на брака им,
ответницата Л. Д. да е отправила до ищеца Е. Д. искане да ползва съсобствените между
двамата Гараж и МПС-та /******/, преди датата, на която е предявила сметната си
претенция, за ответницата не възниква правото да претендира обезщетение за лишаване от
право на ползване на процесния гараж и процесните МПС-та, за периода 05.08.2022г до
заявяване на сметната претеция/19.04.2024г./ Сметната претенция за обезщетение за
лишаване от право на ползване на съсобствена вещ в размер на 60лв. за процесния Гараж за
период 05.08.2022г до заявяване на сметната претеция/19.04.2024г./ и сметна претенция в
размер на по 40лв. месечно за лишаване от право на ползване на процесните две МПС-та за
всяко от двете МПС-та, за периода 05.08.2022г до заявяване на сметната претенция
/19.04.2024г./ следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Относно искането по чл.344 ал.2 от ГПК
По отношение искането на ответницата Л. Д. по чл.344 ал.2 от ГПК съдът намира,
че е налице основание за присъждане на сума, която ищецът да заплаща на ответницата Л. Д.
за ползването на процесните МПС-та и Гараж, считано от 19.04.2024г до приключване на
делбата с влязло в сила решение.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че двата леки
автомобила се намират при ищеца, както и, че същият разполага с ключа от процесния
гараж, което се установява от негово изявление, отразено в протокол от съдебно заседание от
7
19.04.2024г, в което ищецът е заявил желание да даде ключа на ответницата за ползване на
процесния Гараж, след като изнесе свои вещи от него. По делото няма доказателства за
предаване на ключа от Гаража, поради което съдът приема ,че същият се ползва от ищеца и
при това положение за другия съсобственик на имота- ответницата Л. Д. възниква право да
получи паричен еквивалент на обема на нейните права в съсобствеността , които не
упражнява до приключване на делбата, като плащането следва да се осъществи от
съделителя, ползващ общата вещ в размер по-голям от дела си в нея. Размерът на сумата
съдът определя като взе предвид заключението на СТЕ и предвид притежаваните от
ответницата права в съсобствеността на Гаража и процесните леки автомобили, сумите,
които ищецът следва да заплаща на ответницата възлизат на 46лв. месечно за делбения
имот- Гараж; 42лв. месечно за делбената вещ „***** и 6,90лв. месечно за делбената вещ
„******“, които суми са дължими от 19.04.2024г. до окончателното извършване на делбата,с
влязъл в сила съдебен акт.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.355 от ГПК вр. чл.1 от Тарифа за
държавни такси, които се събират от съдилащата по ГПК всеки един от съделителите следва
да заплати по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса върху стойността на
дела си, както следва: ищецът Е. Д. сумата 5639,13 лв.; ответницата Л. Д.-сумата 1549,75лв.
и ответницата М. Г- сумата от 1674 лв. С оглед частично уважаване на сметната претенция
на ищеца, ответницата Л. Д. следва да заплати сумата 228,24лв.-държавна такса върху
уважения размер на сметната претенция, а ищецът да заплати сумата 56лв.-държавна такса
върху отхвърлената част на сметната му претенция. Ответницата Л. Д. следва да заплати и
сумата 112лв.-държавна такса върху отхвърлената й сметна претенция.
Ответницата Л. Д. е претендирала присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, но с оглед отхвърляне на предявената от нея сметна претенция не следва да
се присъждат разноски в нейна полза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.353 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Е. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес г******** на
основание чл.353 от ГПК следния недвижим имот, намиращ се в гр ****** и следното МПС,
а именно:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, намиращ се на петия етаж в сграда с идентификатор
**************Предназначението на самостоятелния обект е жилище, АПАРТАМЕНТ в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение. П**************
8
Пазарната оценка на имота е 103 100лв./сто и три хиляди и сто лева/, съгласно заключение
на вещото лице инж.М.Л., прието по делото.
2. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка **** с *********** Пазарната оценка на МПС-то е
4552лв./четири хиляди петстотин петдесет и два лева/.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Л. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес г************
на основание чл.353 от ГПК следния недвижим имот и следното МПС:
1. ГАРАЖ №1 , с площ 22,76 кв.м, с**************, п************Пазарната
стойност на Гаража е 24820 лв./двадесет и четири хиляди осемстотин и двадесет лева/.
2. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „************ Пазарната оценка на МПС-то е
5400лв./пет хиляди и четиристотин лева/.
ОСЪЖДА Е. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес *********** да заплати
на Л. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ********** сумата от 8370,14 лв./осем
хиляди триста и седемдесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща уравнение на
дела й от недвижимите имоти и МПС.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН НЕДВИЖИМ ИМОТ, намиращ се в
*********а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
1*************с предназначение жилище, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 67,65 кв.
м., намиращо се на ****************Пазарната оценка на имота е 83 700лв./осемдесет и
три хиляди и седемстотин лева/, съгласно заключение на вещото лице инж.М.Л., прието по
делото.
Получената при публичната продажба на имота, съобразно справедливата му пазарна
цена, парична сума да се разпредели между съделителите, както следва: 1/2 ид.част за Е. И.
Д. с ЕГН ********** и ½ ид.част за М. Е. Г с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес *********** ДА ЗАПЛАТИ
на Е. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес *********** сумата 5706,06лв./пет хиляди
седемстотин и шест лева и шест стотинки/, представляваща наем по чл.57 от СК за ползване
9
притежаваната от ищеца идеална част от делбения имот /семейно жилище/, намиращ се на
адрес **********, за периода 06.08.2022г-30.04.2024г., ведно със законната лихва ,считано
от предявяване на сметната претенция/19.04.2024г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Л. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес********** да заплаща на Е. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес
г************** сумата от 266,30 лв./двеста шестдесет и шест лева и тридесет стотинки/
месечно за ползването на притежаваните от ищеца идеални части от делбения имот
/семейно жилище/, намиращ се на адрес *************, считано от 01.05.2024г. до
окончателното извършване на делбата.
ОТХВЪРЛЯ сметна претенция, предявена от Л. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ******** срещу ищеца Е. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***********
за сумата в размер на 60лв. месечно за обезщетение за лишаване от право на ползване на
процесния Гараж, за период 05.08.2022г. до заявяване на сметната претенция/19.04.2024г/; за
сумата в размер на по 40лв. месечно за обезщетение за лишаване от право на ползване на
процесните МПС-та, за всяко от двете МПС-та „**********, за периода 05.08.2022г до
заявяване на сметната претенция-/19.04.2024г/, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Е. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ********** да заплаща на Л. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес
********* сумата от 46 лв./четиридесет и шест лева/ месечно за ползването на
притежаваните от ответницата идеални части от делбения имот- Гараж; сумата от
42лв./четиридесет и два лева/ месечно за ползването на притежаваните от ответницата
идеални части от делбеното МПС ****** и сумата 6,90лв./шест лева и деветдесет стотинки/
месечно за ползването на притежаваните от ответницата идеални части от делбеното
******, считано от 19.04.2024г. до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Е. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ********** да заплати по
сметка на Великотърновски районен съд държавна такса съобразно стойността на дела му в
размер на 5639,13 лв./пет хиляди шестстотин тридесет и девет лева и тринадесет стотинки/,
сумата 56лв./петдесет и шест лева/ държавна такса върху отхвърлената част на сметната му
претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Л. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ********* да заплати по
сметка на Великотърновски районен съд държавна такса съобразно стойността на дела й в
размер на 1549,75 лв./хиляда петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и пет
10
стотинки/, сумата 228,24лв./двеста двадесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/-
държавна такса върху уважената част на сметната претенция на ищеца; сумата 112лв./сто и
дванадесет лева/-държавна такса върху отхвърлената й сметна претенция, както и сумата
5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Е. Г с ЕГН **********, с постоянен адрес *********** да заплати по
сметка на Великотърновски районен съд държавна такса съобразно стойността на дела й в
размер на 1674лв./хиляда шестстотин седемдесет и четири лева /, както и сумата 5лв. за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните. В частта, с която съдът се е произнесъл по искането с
правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11