РЕШЕНИЕ
№ 1475
гр. Варна, 13.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110201734 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. П. срещу Наказателно постановление №
25-0442-000102 от 26.02.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР –
Варна, 04 РУ – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Отправено е
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител адв. Г. К. излага доводи за нарушение на
материалния закон при издаване на обжалваното наказателно постановление,
поради това, че в конкретния случай не е възникнало изобщо ПТП. Излага
доводи за недостоверност на показанията на разпитания по делото свидетел Ж.
1
и обратното - за достоверност на показанията на свидетелката Д. Н.а П.а.
Поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна началник
на сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ - Варна, редовно призован, не изпраща
представител. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на
основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени възражения
срещу подадената въззивна жалба от гл. юрисконсулт К. Л. – А. (процесуален
представител на въззиваемата страна). Отправено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.01.2025 г. около 14,40 часа жалбоподателят управлявал лек
автомобил „*“ с рег. № * на изхода на бензиностанция „Лукойл“ в кв. А. в гр.
Варна. Жалбоподателят имал намерение да се включи в движението на бул.
„Н. б.“, докато по това време пресичали св. В. Ж. Ж. и жената, с която живее
на семейни начала Н. С. С.
Получило се така, че водачът едновременно излизал на бул. „Н. б.“ и
точно накрая на изхода на бензиностанцията пресичали св. В. Ж. Ж. и Н. С. С.,
която била бременна в трети месец. Жалбоподателят внезапно ударил
пресичащата Н.С. С., която след удара се отместила настрани и после
заобиколила отзад автомобила. На място останал св. Ж., при което възникнал
словесен конфликт. Св. Ж. започнал да блъска по стъклото на автомобила. Св.
Ж. се опитал да изясни въпроса защо жалбоподателят не е спрял на пешеходна
пътека и при наличието на знак „Стоп“, но така и не получил отговор.
Жалбоподателят изглеждал неориентиран и отговорил на св. Ж., че се чувства
зле. Св. Ж. му взел номера и заедно с пострадалата пешеходка напуснали
мястото на произшествието. Едновременно с тяхното напускане,
произшествието било напуснато и от жалбоподателя П..
Не след дълго и докато вървели св. Ж. и Н. С. К. решили да
сигнализират за случилото се в полицията. Подали жалба, като два дни след
инцидента К. посетила съдебен лекар, при което й било издадено медицинско
удостоверение, че има травматичен оток и кръвонасядане в областта на левия
горен крайник, които са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и
отговарят да са получени в указаните време и начин, а именно при
настъпилото ПТП.
За случая бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
на 19.01.2025 г. от св. А. С. К. – мл. инспектор в 04 РУ – Варна, както и АУАН
за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения АУАН без възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 26.02.2025 г. началник сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН,
2
издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. А. С. К., св. В. Ж. Ж. и св. Д.
Н.а П.а (частично) и и писмени доказателства и доказателствени средства:
АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи; констативен протокол за
ПТП с пострадали лица; справка за нарушител/водач; медицинско
удостоверение и веществени доказателства – диск.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие и поведението на
водача на автомобила се установяват изцяло от показанията на В. Ж. Ж., които
са източник на преки доказателства. Показанията на св. Ж. са вътрешно
непротиворечиви, последователни и логични, поради което и съдът ги
кредитира изцяло. Същият последователно и в необходимата пълнота
възпроизвежда фактите, свързани с възникналия инцидент, като неговите
показания напълно съответстват и се подкрепят от показанията на св. А. С. К..
Показанията на св. Ж. се подкрепят и от възпроизведения в съдебно
заседание диск, който съдържа видеозапис на местопроизшествието.
Действително съприкосновението между пострадалата С. и автомобила е
заснето отдалече и при недобро качество на записа, като се виждат само
силуети. Въпреки това при прегледа на видеозаписа се установява ясно, че при
едновременното пресичане на св. Ж. и пострадалата Спирова жалбоподателят
предприема навлизане на бул. „Н. б.“ в гр. Варна, като не спира изобщо.
Действително скоростта не е висока, което обяснява и липсата на сериозни
наранявания у пострадалата С., но въпреки това съдът намира, че
настъпването на произшествието е ясно забележимо на записа.
Очевидно и двете страни в произшествието са били изненадани, като
причините за това водачът на автомобила да не забележи идващите
пешеходци, както и идващите пешеходци да не забележат приближаващия се
автомобил за съда са неясни, но и ирелевантни в това производство. Пътно-
транспортно произшествие е настъпило и Н.С. С. е пострадала.
В този смисъл съдът не кредитира показанията на св. Д. Н.а П.а в частта,
в която заявява категорично, че през цялото време е имала видимост към
автомобила и не е имало съприкосновение между автомобила и пешеходците.
3
На представения по делото видеозапис категорично съприкосновение между
пешеходците и автомобила се вижда, макар и записът да е с лошо качество и
да се виждат само силуети. Вижда се и как пешеходците носят чадър, който
при удара рязко се измества настрани и после се връща в обратна посока.
Действително пострадалото лице не е следвало да напуска
произшествието и да уведоми органите на МВР, както на първо място е
следвало да постъпи и жалбоподателят. И двете страни са напуснали
произшествието, като това в никакъв случай не се отразява на достоверността
на показанията на св. Ж., който сам признава, че е ударил автомобила и е
повишил тон.
Настъпването на телесно увреждане се доказва от издаденото съдебно-
медицинско удостоверение, съгласно което пострадалата е получила
нараняване, което съответства да е получено на процесната дата при
настъпило ПТП.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, АУАН също служи като основа на направените от съда
фактически изводи.
Съдът кредитира представените по делото писмени и веществени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските
показания в кредитираните части изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
АУАН и НП са изготвени от длъжностно лице със съответната
компетентност, но не съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 ЗАНН и
4
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Същото изискване има и по
отношение на наказателното постановление съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН.
От анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП се
осъществява чрез бездействие – съгласно посочената разпоредба когато при
произшествието са пострадали хора, водачът на ППС, участник в ПТП, е
длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи.
В конкретния случай актосъставителят е посочил единствено, че на
посочената дата и място жалбоподателят като участник в ПТП не е останал на
място и не е уведомил компетентните служби на МВР, като не е посочено по
какъв начин е настъпило пътнотранспортното произшествие, както и че при
неговото настъпване е пострадала Н.С. С.. Нито в АУАН, нито в НП е
посочено, че от произшествието има изобщо пострадало лице, което е основен
елемент на нарушението от обективна страна. Т.е. не са описани всички
признаци от обективна страна на административното нарушение. Едва в
проведения разпит в съдебно заседание св. К. и св. Ж. посочват, че при
произшествието е била блъсната пешеходката Н. С. Наличието на пострадало
лице е от съществено значение за преценка на приложимата материално-
правна норма, създаваща и съответните задължения за участниците в ПТП.
При наличието на пострадало лице задълженията на участниците в
произшествието са едни, при липсата на пострадало лице задълженията на
участниците в произшествието са други. В случая вмененото на водача
нарушение изисква настъпването на този факт – физическо лице да пострада,
който, обаче, факт не е вменен на жалбоподателя чрез неговото описание в
документите, ангажиращи неговата административнонаказателна
отговорност. Тези конкретни факти не са посочени в АУАН и НП, поради което
и при издаването на посочените актове е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
В административнонаказателното производство пълното описание на
5
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъборазното развитие на самия процес не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на
извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани
всички относими факти и обстоятелства довели административнонаказващия
орган до извод за наличие на такова и то по отношение на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и е самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя (с което съществено се нарушава
правото му на защита), да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да могат да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма. Описаните в АУАН и в НП факти не дават
възможност да бъде извършена такава преценка.
Не е в правомощието на съда да допълва и/или изменя фактическата
обстановка, установена от АНО, съответно да установява за пръв път
съставомерни признаци на нарушение, които не се съдържат в НП. В този
смисъл е решение № 12927/24.11.2025 г., постановено по канд № 2429/2025 г.
по описа на Административен съд – Варна.
Административнонаказателното производство е строго формализирано,
като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да
съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на
наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и
кое конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата правна
квалификация) и обстоятелствата при които е извършено са задължителен
реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и датата и мястото на деянието, индивидуализират
6
конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното
лице.
Липсата на индивидуализация на нарушението и установената
непълнота в съдържанието са довели до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу
нарушението, за което наказващият орган е наложил административно
наказание.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието
на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този
смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на
Административен съд – Варна).
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП всеки водач на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му.
Дефиницията за пътно-транспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30
от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Предвид наличието на травматичен оток и кръвонасядане в областта на
левия горен крайник на Н. С. К. настъпилото събитие следва да бъде
квалифицирано като пътно-транспортно произшествие съгласно дадената в
закона дефиниция. Посочените наранявания макар и леки попадат в
хипотезата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, поради което за водача на пътното
превозно средство е възникнало задължение да уведоми органите на МВР,
което обаче не е сторил и с бездействието си е осъществил състава на
нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението
7
деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е
налице. В конкретния случай автомобилът е ударил пострадалата, а освен това
св. Ж. е уведомил жалбоподателя за удара, което води до единствения
възможен извод, че жалбоподателят е съзнавал участието му в настъпилото
пътно – транспортно произшествие, но въпреки това не е уведомил органите
на МВР.
Предвид, обаче, липсата на описание на нарушението, съответно с оглед
изводите за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
същото следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го
заплати.
Доколкото в конкретния случай разноските за адвокатско
възнаграждение са дължими въз основа на осъществена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, възнаграждението следва да бъде
присъдено в полза на адвоката, оказал правната помощ.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
13.06.2025 г., сключен между П. В. П. и адв. Г. К..
С оглед гореизложеното, предвид изхода на спора и при съобразяване с
представените доказателства разноските за адвокатско възнаграждение следва
да бъдат присъдени в полза на адв. Г. К. вместо на жалбоподателя П. В. П..
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира, че дължимото в
случая възнаграждение на адв. К. е в размер на 500 лв., за заплащането на
които следва да бъде осъдено ОДМВР – Варна като второстепенен
разпоредител с бюджет.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 вр. ал. 1 ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0442-000102 от 26.02.2025
г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което П. В.
П. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП;
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на адв. Г. Н. К., вписан под
личен № ********** към Адвокатска колегия – Варна, със съдебен адрес гр.
Варна, пл. „Л.“ № *, офис 8 сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38 ал. 1, т.
2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9