Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Радомир, 16.04.2021
година
Радомирският районен съд –наказателна колегия в открито
съдебно заседание на осми април през две
хиляди и двадесет и първа година :
Районен
съдия : Ивета Павлова
При секретаря Теменуга Пацова като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело N 57 по описа за 2021
година, намери за установено следното:
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
С електронен фиш серия К №3796825 издаден от ОД МВР
гр.Перник е наложено на жалбоподателя Ю.Б.Р.
, с ЕГН:********** *** административно
наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание Р. е обжалвал същото. С
жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. На първо място в хода на пледоариите адвокат-пълномощника на
Р. адв.С. излага
съображения, че не е ясно дали посоченото в електронния фиш място на извършване
на нарушението, съответства на местоположението на АТСС TFR1-M и на процесното
МПС. На следващо място се навеждат
доводи,
касаещи липсата на доказателства относно годността на техническото средство и
дали същото е преминало технически преглед като се развиват съображения, че
дори и да има удостоверение за последваща проверка, то същото е издадено в
разрез със закона – чл. 38
и чл. 47 от Закона за измерванията, в каквато връзка се развиват подробни доводи относно правомощието
на лабораторията да извършва проверки за техническата годност на
АТСС.Претендират се и направени по делото разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна –ОДМВР –Перник редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразила
становище по жалбата на Р..*** при Районна прокуратура гр.Перник,
редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Радомирският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и
правна страна следното:
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
Във връзка с
установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателя наказващият
орган е предоставил данни от АИС-АНД към сектор «ПП» при О., съгласно които
процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 20.01.2021г., поради което съдът прие,
че жалбата на Р. е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок и съдът дължи разглеждането й по същество.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото видно от представения и атакуван в настоящето
производство електронен фиш се
установява, че на процесната дата 14.07.2020г. с автоматизирано техническо
средство в 11.30 часа в гр.Радомир на
ул.“Райко Даскалов“ №93, срещу ЕТ “Бойчо Огнянов 1 “ ЕООД , с посока към
гр.Кюстендил е установено, извършено от жалбоподателя административно нарушение,
а именно: като водач на МПС „ БМВ 530 Д Х Драйв“, Лек автомобил, с рег. № РК 5500
ВТ при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч е управлявал МПС с 73 км/ч. Към представения електронен фиш е
представен клип № 13846 заснет от Радар № TFR1- M № 579/12 от
14.07.2020г. в 11:30:45 часа.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че подадената жалба, с която е сезиран разгледана по същество е неоснователна.
Това е така по следните съображения:
В хода на съдебното следствие предвид представените по
делото писмени доказателства от АНО в административно-наказателната преписка се
установява, че атакувания в настоящото производство електронен фиш е издаден
въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а
именно система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M„, идент.№579/12,
която се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Перник, която
система е монтирана на служебен автомобил с рег.№РК 5552 АМ.Тези обстоятелства
се установяват от Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система рег.№1158р-6731 от 27.07.2020г.
На 14.07.2020 г., в 11.30 часа, в гр.Радомир
ул.“Райко Даскалов“№93 срещу „Бойчо Огнянов 1 „ ЕООД се е движело МПС „ БМВ ХДРАЙВ“, лек автомобил,
с рег. № РК 5500 ВТ и в същия район, на ул.“Райко Даскалов“ с мобилно автоматизирано
техническо средство TFR1- M № 579/12, монтирано в полицейски автомобил с рег. № РК 5552 АМ, се извършвало измерване на скоростта
на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 11.30 часа през
обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за
контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал. 1
от Наредба № 328р-138 от 06.01.2020 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/. Впоследствие, при снемане на записаната информация от
АТСС се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната
зоната е измерена скорост на движение от 76 км/ч., което превишавало с 26 км/ч. разрешената за населено място скорост
от 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. След съответно приспадане на допустимата грешка при
измерването превишението на скоростта било редуцирано до 23 км/ч. След справка
в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено
нарушението е собственост на жалбоподателя Р.. Затова и с оглед разпоредбата на
чл. 188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш, серия К № 3796825
на ОД МВР - Перник, с който на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена
глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. След връчване на електронния фиш жалбоподателя не е
упражнил правата си по чл. 189, ал.5 и 9 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени
доказателства справка от централна база данни - КАТ, разписки, снимков материал
от АТСС
Касателно възраженията на защитата, на първо място съдът намира,че са неоснователни
и без опора в доказателствата по делото твърденията за неяснота относно мястото на нарушението предвид представено
удостоверение за актуално състояние на дружество „Бойчо Онянов 1“ ЕООД, видно
от което седалището и адреса на
управление ***, а не както е посочено в ЕФ за място на извършване на
нарушението гр.Радомир, ул.“Райко Даскалов“ №93, срещу „Бойчо Огнянов 1 „ ЕООД. В обжалвания ЕФ не се сочи дали това
е обект на стопанисван от фирмата или седалището и адреса на управление на същата , освен това е посочен точен
административен адрес на извършване на нарушението, което е достатъчно за
индивидуализиране точно на мястото на извършване на адм.нарушение.
Видно от представеният и приет по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система рег. № 1158р-6731/27.07.2020г. като
място на контрол и точно местоположение на средството за измерване № TFR1-M 579 на датата и часа на нарушението е
посочено гр.Радомир, ул.Райко Даскалов №93, посочен е режима на измерване, а именно
стационарен и посоката на задействие – приближаващ, а така също и, че мястото на контрол е с ограничение на скоростта 50
км/ч. Отделно от това на самата снимка от клипа са посочени конкретните GPS
координати. Видно от ЕФ, в същия
конкретно е посочено, че лекият автомобил се е движел в посока към гр.Кюстендил. Мобилната система за видеоконтрол тип
TFR1-M, с която е установено и заснето нарушението, е преминала последваща
метрологична проверка, доказано по делото от протокол
№ 1-29-19/04.11.2019 г. Тази проверка
задължително включва и проверка на GPS системата, която е неразделна част от
мобилната система за видеоконтрол. След като резултатът от проверката е за
съответствие с одобрения тип, то това иманентно включва и заключение за
изправност на GPS системата. При използването на техническото средство липсва
човешка намеса при отчитането на географското местоположение. В тази връзка
съдът приема, че доказателствената сила на протокола за успешно премината
последваща метрологична проверка не е оборена по делото.
Самата АТСС № TFR1-M 579, с която е установено нарушението,
видно от горепосочения протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система, по време на заснемане на нарушението е било използвано от
служителя Асен Асенов, в тази връзка са неоснователни твърденията,
че протокола на е подписан от служителя Асенов, напротив до вписаните
ръкпописно имена „ Асен Асенов“ е положен подпис на същия в частта, в която е описано къде и кога е
поставено АТСС, какво е ограничението на скроростта в този пътен участък и кога
използваното АТТС е преминало метрологична проверка.
Действително в частта на цитирания протокол, в която са описани колко статични
изображения са свалени при заснемането е
записано само името на А.Асенов и лисва подпис на същия, но съдът намира, че
това не е съществен порок на протокола разколебаващ доказателствената му сила. Ясно
е посочено с подпис и име, кой служител е използвал АТСС, впоследствие
протокола е проверен надлежно от друг упълномощен служител, чието име и подпис фигурират в края
на протокола, поради което това обстоятелство нито лишава протокола от
доказателствената му стойност, нито го дисквалифицира като документ от
съответния вид. Така мотивиран, съдът приема възражението за неоснователно, а
протоколът по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. намира за редовно съставен и
за годно доказателство в процеса.
На
следващо място неоснователни и без опора в закона са
инвокираните доводи от адв.С.,
че последващата проверка на средството за измерване не е извършена от трета
независима страна, по смисъла на § 1,
т. 30 от Закона за измерванията.
Скоростта
в конкретния случай е измерена с мобилна система за видеоконтрол "ТFR-1M",
която е одобрен тип средство за измерване, което средство за измерване е
преминало последваща проверка, извършена от специалисти на Лаборатория за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в Сектор
"Управление на собствеността" – полицейска техника при ГД
"Национална полиция", която лаборатория е оправомощена от
председателя на ДАМТН, със заповед № 2050-4/11.02.2019 г., на основание чл. 56
от Закона за измерванията, във вр. чл. 3 от
Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Правомощията на тази лаборатория,
респективно на служителите към нея да извършват последващи проверки следва от
самия Закон за
измерванията и е извършено при спазване на реда в Наредбата за реда и
оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол като самата проверка не е извършена от служители на ОД на
МВР гр.Перник, а от служител на лаборатория
за проверка на средствата за измерване, която не е подчинена нито териториално,
нито функционално на административният орган издал обжалваното наказателно
постановление.Само по себе си обстоятелството, че лабораторията е включена в
структурата на МВР, в чиято структура е и наказващият орган, не обуславя
зависимост на същата от органите, ангажирани с използване на конкретното
средство за измерване, поради което попада в кръга на оправомощените да
извършват проверка на средства за измерване субекти по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за измерванията,
във вр. с §
1, т. 30 от ДР на същия закон.
За правна пълнота във връзка с горните възражения на
адвокат-пълномощника на жалбоподателя съдът следва да отбележи още, че относно
възраженията касаещи акредитацията на Лабораторията извършила последваща
проверка на използваната мобилна система, то Лабораторията
към сектор " Полицейска техника" ГД "Охранителна Полиция"
на МВР, гр. София, ул. "Кукуш" № 1 е оправомощена да извършва проверка
на този тип средства за измерване с периодичност една година /видно от
приложения по делото Протокол за последваща проверка /. Съгласно чл.
50, ал. 1 от Закона за измерванията в компетентността на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е да издава заповеди за
оправомощаване на лица за проверка на средствата за измерване, както и да
отказва или отнема оправомощаването, както бе
посочено по-горе, при което съобразява дали кандидатстващото за оправомощаване лице
отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1 от Закона за измерванията,
в това число и дали е трета независима страна за проверките, за които
кандидатства. Тази преценка не е предмет и не подлежи на контрол в настоящото
производство.
По същество на спора съдът намира,че данните в АНП и приобщения
снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС /клип № 13846/, доказват,
че нарушението е установено в границите на населено място в гр.Радомир ул.“Райко Даскалов“№93, при допустима за процесното превозно средство скорост на
движение 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тези доказателствени материали удостоверяват с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш
обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са
оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип
№13846 се наблюдава автомобила визиран в електронния фиш, без в близост до него
да има други движещи се такива в момента
на самото измерване, но и в останалите кадри, следващи по време измерването на
скоростта. При това положение е изключено всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС. Съгласно чл.
189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
Безспорно доказано е, че жалбоподателя като собственик на
превозното средство, с което е извършено нарушението, е негов субект /чл. 188, ал.1, предл.1 от ЗДвП/. При тези обстоятелства и предвид неупражняване на
възможността в чл. 189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано /при всестранна и
обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на жалбоподателя Ю.Р. е ангажирана за установеното и доказано по
несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Освен това, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните
работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени. Паралел с общите правила на ЗАНН относно образуването и
развитието на административнонаказателното производство, основан на
приравняването на електронния фиш на наказателно постановление в нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, не може да се прави, тъй като соченото приравняване се
свежда единствено до правните последици произтичащи от влизането в сила на
двата акта, не и до пренасянето на процедурни изисквания свързани с издаването
им и очертаването на съдържанието им.
Гореизложеното мотивира настоящия състав на решавщия съд да приеме, че доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място Р. е управлявал
описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с
технически изправно АТСС - мобилна система за измерване на скорост - "ТFR1 - М", № 579, поради което законосъобразно
отговорността му е ангажирана по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 23 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба. Последната
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от
21 до 30
kм/ч точно фиксирано по размер наказание - глоба от 100 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на Ю.Р. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
С оглед изхода на делото не следва да бъдат присъждани
разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, районният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия К №3796825 издаден от ОД МВР
гр.Перник, с който е наложено на Ю.Б.Р.
, с ЕГН:********** *** административно
наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Перник на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния
кодекс по
реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: