О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил 16.10.2025г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито
заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА
Ц.
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.С.
Б.С.
като разгледа докладваното от съдия Ц. НОХД № 148/2020 г. по описа на съда и, за да
се произнесе, взе предвид:
Определението се постановява по чл.266 ал.4 НПК в отговор на депозирана от адв. Н.А. молба с вх.
№ 260443/28.07.2025 г./приложена на
л.8368 от том 23 СП/ и потвърдена
впоследствие и с устни молби в с.з. от 11.07.2025 г. и 31.07.2025 г., както и с
последваща писмена молба вх. № 260494/5.09.2025 г. за
отмяна на наложените му глоби в съдебните
заседания на 28.03.2025 г. и 27.06.2025 г. поради липса на основания за това.
Конкретни съображения за исканата отмяна в първата молба не са посочени, а в
последната писмени молба се сочи, че съдът дължи произнасяне по направеното
искане.
Релевантните за настоящото производство по
чл.266 ал.4 НПК факти предвид
горепосочените молби са следните:
1.
Относно глобата, наложена на адв.А. в с.з. от 28.03.2025 г.
В това с.з. се прие повторната комплексна
СПЕ за свидетелската годност на един от важните свидетели по делото.
Видно от съдебния протокол, по време на
задаваните от адв. Т. въпроси към вещите лица, адв. А. непрекъснато репликираше
отговорите на вещите лица, за което в началото на с.з. съдът му отправи
предупреждение, че ще има думата за въпроси, да не прекъсва вещите лица с
правно неиздържани възражения/ л.5 от
протокола/.
Въпреки отправеното предупреждение, когато
му се предостави възможността на задава въпроси па експертизата, адв. А. продължи
със същия скандален тон към вещите лица,
като задаваше по няколко пъти един и същи въпрос или задаваше въпроси, които
нямат връзка с обсъжданата експертиза. И когато съдът му обърна внимание да се
ограничи със задаване на конкретни и ясни въпроси към експертите/ л.10 от протокола/ той заяви, че съдът
говорел от името на вещите лица и му пречел да задава въпросите си.
Съдът обърна внимание на адв.
А. да смекчи тона и да не се кара на вещите лица./вж л.11 от протокола/.
Направените забележки очевидно не оказаха
влияние върху начина на задаване на въпросите към вещите лица, като дори адв. А. дори си позволи да обяснява на вещите лица
задълженията им - „Тук сте, за да отговорите на въпроси и да изготвите
експертно заключение. Имате за задача да изготвите заключение отговаряйки на
конкретни въпроси, за психичното състояние на конкретно лице“.
Съдът тогава
обърна внимание на адв.А. да задава въпроси
към вещите лица, а не да им обяснява задълженията им/стр.23 от протокола/.
Но и тази забележка не промени агресивното и
предизвикателно поведение на адв. А..
И когато д-р Т., след стоене права повече от
1 час в съдебната зала помоли да седне и съдът й разреши, адв.
А. си позволи да заяви, че „никой разпитван не седи“, съдът за пореден и
последен път обърна внимание на адв.А. да се държи
почтително, да не повишава тон и да не репликира
непрекъснато съда. В противен случай ще му бъде наложена глоба/ л.29 от протокола/ .
Задаването на идни и същи въпроси по няколко
пъти от страна на адв. А. продължи, на което вещите
лица заявиха, че отговарят за трети път, за пореден път на зададен по различен
начин един и същи въпрос. Съдът тогава отправи забележка на адв.
А. да не репликира вещите лица с цел объркване. И
тогава адв.А. заяви:“ ….Съдът отговаря от името на
експертите при зададен на експертите въпрос. Считам, че това само по себе си е
проява на предубеденост. Явната предубеденост във вреда на защитата и на
подсъдимите е безспорна, но защитата на вещите лица само доказва допълнително
твърдението, че всички останали страни били те прокурор, но всички останали
участници в производството имат повече права. Съдът се опитва да помага на
вещите лица при защита на техните заключения, в опит да достигне до
предизвестен край на това производство./л.34
от протокола/.
Прокурорът , след последната реплика на адв. А. изрази следното становище:“Аз считам, че искането е
необосновано, в цялото поведение в контекста на възприетия начин на защита на
неговите подзащитни от страна на адв.А.,
а вещите лица са провокирани със задаването на въпроси и с интерпретацията на
едни и същи въпрос по различен начин, точно с цел да се скандализира процеса.
Ето защо, считам че не са налице процесуални предпоставки за отвод на съда, а
следва адв.А. да съобрази поведението си и да бъде коректен в съдебна зала“.
И тогава съдът наложи глобата в размер на 500
лв. на адв.А. за грубото нарушаване на реда в
съдебната зала, за начина по който се обръща към съда и прави квалификации за
дейността на съда, което е недопустимо, след като неколкократно
му беше обръщано внимание само в това заседание.
Горните цитати и обобщения са само
най-фрапиращите примери за скандалното поведение на адв.
А. в това заседание/ а и в повечето от предходните заседания/ и дори налагането
на глобата беше закъсняло действие на съда. Цялостната атмосфера на съдебното
заседание е видна от съдържанието на съдебния протокол за с.з. от 28.03.2025 г.
в неговата цялост.
2.Относно глобите, наложени на адв.А. в с.з. от 27.06.2025 г.
Видно от
съдебния протокол, при извършвания от съда доклад на приложените писмени
документи и информация относно принудителното довеждане на подсъдимия Р.Х. и на
двама свидетели адв. А. репликираше
и прекъсваше съда/вж л.3 от протокола/.
Съдът обърна внимание на адв.А.
да не репликира председателя на състава след изречени
определени реплики, за което му беше наложена глоба в размер 100 лв. за
непристойно държане в съдебната зала и непрекъснато репликиране
на съда. Заседание не беше проведено поради отсъствие на подс.И.У.
само въз основа на представен амбулаторен лист.
След това адв. А.
поиска от съда да даде обяснения защо е насрочил делото за съдебната ваканция и
съдът подробно разясни на страните фактическите и правни основания за това. И
когато председателят на състава каза, че
заседанието е приключило, тогава адв. А., с
цел за пореден път да скандализира обстановката заяви, че има искане.
Председателят на състава му даде възможност
да направи искането си, което беше:“ Г-жо Съдия, искането ми е, на първо място,
това, което казвам, да се записва дословно в протокола, защото по-нататък има горни инстанции, които ще преценяват
моето поведение и вашето поведение“. И тогава председателят на състава му
наложи повторна глоба от 200 лв. за отправената заплаха към председателя на
състава с горни инстанции./ вж л.9 от протокола/.
От така посочените фактически обстоятелства
се налагат следните правни изводи на съдебния състав по депозираните от адв. А. молби за отмяна на наложените глоби:
Правното основание за налагането на тези
глоби е в разпоредбата на чл.266 ал.2 НПК. Съгласно този текст председателят на
състава поддържа реда в съдебната зала и за груби нарушения на този ред може да
налага глоба до 500 лв.
Участието на защитник в производството е, за
да реализира защита в полза на подсъдимия, което е негово задължение съгласно чл. 98 от НПК. От друга страна участието на
защитник в производството поражда процесуални взаимоотношения със съда, в които
защитникът е длъжен да подхожда като минимум с юридически издържано поведение.
Съгласно чл.21 ал.1 от Етичния кодекс на
адвоката адвокатът дължи уважение на съда. А чл. 24 от Етичния кодекс на адвоката предвижда задължение за адвоката - че
при или по повод воденето на делата адвокатът не може да си служи със
средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани или непозволени
от закона и адвокатската етика пречки за нормалното развитие на съдебното
производство.
Затова съдебният състав счита, че
поведението на адв. Г. в с.з. на 18.04.2017 г.е в
пълно противоречие и с Чл.40 ал.4 от Закона за адвокатурата, разпорежда, че при или по повод воденето на
дела адвокатът или адвокатът от ЕС не може да си служи със средства и похвати,
които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и
на адвокатската етика.
Като взе предвид горните разпоредби и ги
съпостави с поведението на адв. Н.А. в с.з. от
28.03.2025 г., съдебният състав прие, поведението на адв.
Г. в пълно противоречие с посочените норми.
С горепосоченото си поведение, целящо с нищо неоправдано скандализиране
на процеса, което е отразено и в становището на прокурора/ а такова беше
поведението на адв.А. по време на цялото дело/ адв. А. грубо е нарушил реда в съдебната зала. Това е така,
защото поведението му беше скандално и към вещите лица, и към съда и неколкократните обръщания на внимание да се държи
подобаващо в съдебната зала не само че не го възпряха, но той продължи с нищо
непредизвикано от никого агресивното си поведение.
Затова
съдебният състав прие, че адв. А. наруши грубо
реда в съдебната зала по см.на чл.266 ал.2 НПК в с.з. на 28.03.2025 г. По тези
съображения немотивираното искане на адв.А. за отмяна на наложената глоба в това с.з. е
неоснователно и ще се остави без уважение.
По отношение на двете глоби от с.з. на
27.06.2025 г. съдебният състав прие, че поведението на адв.А.
също беше несъвместимо с двете горе посочени норми на ЗА и Етичния кодекс на
адвоката. Но, доколкото редовно съдебно заседание на тази дата не се проведе,
това му поведение в това заседание не е създало такова напрежение, че да
представлява грубо нарушаване на реда по см. на чл.266 ал.2 НПК. Поради това
съставът счита, че двете глоби от 27.06.2025 г. следва да бъдат отменени.
Но пък съдебният състав намира за
необходимо да посочи, че след тези две
глоби за краткия период до приключване на делото на 31.07.2025 г. адв. А. показа дължимото нормално поведение в последващите съдебни заседания.
По изложените съображения и на основание
чл.266 ал.4 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ без
уважение молбата на адв. Н.А. за отмяна на наложената
му глоба в размер на 500 лв. в съдебното заседание от 28.03.2025 г.
ОТМЕНЯ
Определенията от 27.06.2025 г., с които
на адв. Н.А. бяха наложени глоби по чл.266 ал.2 НПК в
размери съответно на 100 лв. и 200 лв.
Определението в отхвърлителната
част подлежи на обжалване по реда на глава ХХII НПК пред САС в 7-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: