РЕШЕНИЕ
№ 866
гр. Сливен , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ива И. Стойчева Коджабашева
Секретар:Андреана С. Станчева
като разгледа докладваното от Ива И. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20202230102936 по описа за 2020 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
„Топлофикация - Сливен“ ЕАД, че ищецът Г. И. И. , ЕГН: **********, не
дължи сумата от 435 лв., представляваща разноски по гр. д. № 3401/2011 г. по
описа на СлРС, за която е издаден изпълнителен лист от 17.12.2012 г., по
който е образувано ИД № 249/2020 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д.
№ 3401/2011 г. по описа на СлРС, първоначално било образувано ИД №
3/2013 г. по описа на ЧСИ М. Минкова, в което не било включено вземането
от 435 лв. разноски. Впоследствие бил издаден нов изпълнителен лист за това
вземане, въз основа на който е образувано последващото ИД № 249/2020 г. по
описа на ЧСИ Павел Георгиев. Ищецът твърди, че вземането на ответното
дружество е погасено по давност с изтичането на 5-годишен срок, считано от
датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 3401/2011 г. по описа на
СлРС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
1
се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Твърди се, че по ИД № 3/2013 г. по описа на ЧСИ М. Минкова, а
впоследствие по ИД № 249/2020 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев са
предприемани изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Чрез своя пълномощник - адвокат поддържа предявения иск, моли съда да го
уважи и да присъди направените разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което
оспорва иска и моли съда да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Видно от събраните писмени доказателства по делото с изпълнителен
лист от 17.12.2012 г., издаден по гр. д. № 3401/2011 г. по описа на СлРС,
ищецът бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 435,00 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Въз основа на изпълнителния лист първоначално било образувано ИД
№ 3/2013 г. по описа на ЧСИ М. Минкова, прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Със запорно съобщение от 13.07.2017 г. по делото е наложен
запор на банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, но запорът е наложен
след изтичане на двегодишния срок от образуването на изпълнителното дело,
тоест след перемирането му по силата на закона.
Впоследствие било образувано ИД № 249/2020 г. по описа на ЧСИ
Павел Георгиев, по което е на 31.03.2020 г. е наложен запор на МПС на
длъжника.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество е и
основателен.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава
2
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за
цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
Наведеното от ищеца основание за недължимост на процесната сума е
погасяването й по давност - твърдение, което съдът намира за основателно.
В общия случай началото на давностния срок в изпълнителното
производство започва да тече от влизане в сила на съдебно решение. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното решение влезе в сила,
започва да тече нова давност, която винаги е 5-годишна.
По въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановено ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР е дадено
разрешение на поставения въпрос, като е направено разграничение между
изпълнителния и исковия процес и последиците от подаването на исковата
молба и молбата за образуване на изпълнително дело. Доколкото
изпълнителното производство се характеризира със своята динамичност и в
някои случаи и по-дълга продължителност, както и като се вземат предвид
последиците на всяко едно от производствата, от значение за прекъсването на
давността в изпълнителния процес е не моментът на образуването на
изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
3
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и
др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
От доказателствата по делото се установи, че от издаването на ИЛ от
17.12.2012 г. е започнала да тече 5-годишна давност по отношение на
процесното вземане на ответното дружество за разноски, която не е била
спирана или прекъсвана и е изтекла на 17.12.2017 г.
Следва да се отбележи, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Ето защо наложения
запор върху банкова сметка на длъжника на 13.07.2017 г. по ИД № 3/2013 г.
по описа на ЧСИ Минкова е действие, извършено по вече прекратено по
силата на закона изпълнително дело и не прекъсва погасителната давност за
4
вземането.
Видно от събраните по делото доказателства до тази дата - 17.12.2017 г.,
не са предприемани изпълнителни действия за събирането на вземанията,
които да са прекъснали давността.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски
по делото в размер на 50 лв. - заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, че Г. И. И. , ЕГН: **********, с адрес **********, НЕ
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа“ № 23,
сумата от 435,00 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща
разноски по гр. д. № 3401/2011 г. по описа на СлРС, за която е издаден
изпълнителен лист от 17.12.2012 г., по който е образувано ИД № 249/2020 г.
по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 и район на действие ОС -
Сливен, поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, бул. „Стефан Караджа“ № 23 ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. И. , ЕГН:
**********, с адрес **********, сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
5
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6