РЕШЕНИЕ
№ 3722
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20201110144444 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 9005611/15.09.2020 г. от С. Й. Н. против
(ФИРМА) уточнена с молба от 16.11.2020г., с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 354,65
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр.(АДРЕС), с абонатен № ******, ведно със законна
лихва върху главницата от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
48,18 лева, представляваща начислено обезщетение за забава върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 04.06.2020г., сумата в размер на
27,99 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,96 лева,
представляваща обезщетение върху вземането за дялово разпределение за периода от
31.03.2017 г. до 04.06.2020 г., за които суми в полза на (ФИРМА) срещу С. Й. Н. е издадена
Заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020 г. по ч. гр. д. № 23757/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, 59 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът на 08.09.2020 г. получил препис
от издадена срещу него по заявление на (ФИРМА) заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Страната поддържа, че предявеният
отрицателен установителен иск е допустим, тъй като съгласно съдебната практика
длъжникът има възможност да избере как да защити накърнените си субективни права
когато оспорва претендирано от кредитора вземане. В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът не дължи начислената от (ФИРМА) цена за доставена топлинна
енергия за процесния имот и период, тъй като такава не е ползвана нито за отопление, нито
за битово горещо водоснабдяване. В допълнение в исковата молба се сочи, че отоплителните
тела в жилището са демонтирани и няма щранг за топла вода към апартамента. Ищецът
поддържа, че задължението за заплащане на цена на потребена топлинна енергия е такова за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което вземането на
1
ответника за периода преди 30.04.2017 г. е погасено по давност. В исковата молба са
изложени твърдения, че С. Й. Н. не дължи заплащането на такса „дялово разпределение“,
тъй като не е в облигационно правоотношение с дружеството, извършило услугата за
сградата, в която се намира процесния имот, както и защото ответникът не е извършвал
подобна услуга.
В срока по чл. 131 ГПК, процесуалният представител на ответното дружество
поддържа, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като
претенцията е заявена след като дружеството е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните вземания срещу С. Й. Н.. Страната поддържа, че
процесуалният закон изрично предоставя възможност на длъжника да оспори вземанията по
заповедта с подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което подаването на нарочна
искова молба за оспорване на вземанията е безпредметно. В подадения отговор са изложени
доводи за недопустимост на настоящото производство, тъй като длъжникът
недобросъвестно упражнява процесуалните си права. По същество на спора ответникът,
чрез процесуалния си представител, поддържа, че страните по спора са обвързани от
облигационно правоотношение, произтичащо от сключен при общи условия договор за
продажба на топлинна енергия. В подадения отговор се излагат доводи, че ищецът
притежава право на собственост върху процесния имот, поради което има качеството
„потребител на топлинна енергия“. Процесуалният представител на ответника поддържа, че
топлофикационното дружество е доставило топлинна енергия за отопление на инсталацията
на сградата, в която се намира процесния имот. В подадения отговор са изложени доводи, че
на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение при
наличие на договор с лице вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ. В контекста на изложеното
процесуалният представител на дружеството поддържа, че между етажната собственост и
(ФИРМА) съществува облигационно правоотношение, по силата на което соченото
дружество извършва услуга „дялово разпределение“.
По направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
С Решение № 109/07.01.2022 г., имащо характер на определение, съдът е приел, че
предявеният отрицателен установителен иск в срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е
недопустим. В подкрепа на застъпеното становище са Определение № 222/13.05.2019 г. по ч.
гр. д. № 222/13.05.2019г. по ч. гр. д. № 335/2019 г., IV г. о. на ВКС, както и изложените
съображения по Определение № 278/19.05.2022 г. по т. д. № 1811/2021 г. на I т.о. на ВКС,
Решение № 46 от 08.04.2013 г. по т. д. № 96/2012 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 182 от
18.04.2018 г. по ч. т. д. № 216/2018 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 15 от 10.01.2012 г. по
ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. №
867/2011 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. № 131/2012 г. на
II т. о. на ВКС, както и Определение № 3442 от 19.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 10973/21 г. и
Определение № 4153 от 10.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 4527/22 г. на Софийски градски съд.
С Определение № 14108/22.11.2023 г. по ч. гр. д. № 12192/2023 г. по описа на СГС,
Решение № 109/07.01.2022 г., имащо характер на определение, е отменено, като делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложеното и
доколкото указанията на въззивната инстанция са задължителни за настоящия състав,
повдигнатия спор следва да бъде разгледан по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът следва да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по
договор за доставка на топлинна енергия в твърдените количества и за ищеца е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в размер на процесната стойност, както и
изпадането на длъжника в забава. Във връзка с направеното възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на
2
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа.
В подкрепа на поддържаните от ответника твърдения за съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по спора е представен Договор за продажба
на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.09.1990г., по силата на
който ищецът С. Й. Н. е придобил право на собственост върху апартамент № 8, находящ се
в гр. (АДРЕС). Съгласно удостоверение с изх. № 68-00-633/15.05.2014 г., издадено от ГИС
София, стар адрес „ул. (АДРЕС)“, се отнася за многофамилна жилищна сграда с два входа,
отразена с идентификатор 68134.408.186.1 в кадастралната карта и кадастралните регистри,
с настоящи адреси: ул. (АДРЕС) По делото е представена и молба-декларация от С. Й. Н. от
20.11.2002 г. отправена до ответното дружество за открИ.не на партида за топлоснабден
имот, находящ се в гр. (АДРЕС). Предвид изложеното съдът намира, че ищецът притежава
право на собственост върху недвижимия имот, за който е издадена процесната заповед за
изпълнение, респ. притежава качеството потребител на топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
3
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за
отопление и битово горещо водоснабдяване. От приетото заключение се установява, че за
исковия период отоплителните тела в процесния имот са демонтирани, няма начислено
количество топлинна енергия за отопление на имот и не е потребявана топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване. От приетото заключение се установява, че е начислено
количество топлинна енергия е отдадено от сградната инсталация при съобразяване на
методиката в относимата подзаконова норматИ. уредба. От приетото заключение се
установява, че стойността на доставената до имота топлинна енергия за процесния период
възлиза на сумата в размер на 366,64 лева.
От изложеното следва, че съдът следва да бъде разгледа направеното от ищеца по
предявения отрицателен установителен иск възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 11.06.2020 г. От изложеното следва, че погасени по давност са вземания, чиято
4
изискуемост е настъпила преди 11.06.2017 г., т.е. вземания за периода от 01.07.2016 г. до
11.06.2017 г. в размер на 91,03 лева.
От изложеното следва, че предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на цена на топлинна енергия се явява основателен за сумата в размер на 91,03
лева за периода от 01.07.2016 г. до 11.06.2017 г., като за разликата до пълния заявен размер
от 354,65 лева и периода от 12.06.2017 г. до 30.04.2019 г. претенцията е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от (ФИРМА) документи се установява, че в процесния
период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и за него е предоставена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния период при ответника за
услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 27,99 лв. При
съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението съдът
приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в който
смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
2 ЗЗД/. Ето защо погасени по давност са вземанията за услуга дялово разпределение за
периода от 01.02.2017 г. до 11.06.2017 г. в размер на 6 лева. От изложеното следва, че
предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на цена на услуга дялово
разпределение се явява основателен за сумата в размер на 6 лева за периода от 01.02.2017 г.
до 11.06.2017 г., като за разликата до пълния заявен размер от 27,99 лева и периода от
12.06.2017 г. до 30.04.2019 г. претенцията е неоснователна.
По отношение на предявените искове за недължимост на обезщетение за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира следното:
Поначало основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В
отговора на исковата молба са изложени твърдения, че лихвите върху процесните
задължения за главници се начисляват само върху сумата по общите фактури, издадени след
отчитане на средствата за дялово разпределение, като същата се дължи след изтичане на 45-
дневен срок от датата на публикуване на всяка от общите фактури на интернет
страницата на (ФИРМА). Съобразно диспозитивното начало съдът е обвързан от
твърденията на ответника, поради което за да изпадне ищецът в забава, съобразно
твърденията в отговора на исковата молба /л. 32 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите
фактури за процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за
което обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно
уведомление до длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед
маркирането на началото на течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта
им, предвид което и съдът приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за
5
длъжника в плащането на установената главница до датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което
виждане е и практиката на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. №
9445/2019 г. по описа на СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е поставен в забава, предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на обезщетение за забава върху главницата за такса
дялово разпределение е основателен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената част
от предявените отрицателни установителни искове. Сторените от ищеца разноски възлизат
на сумата в размер на 65 лева за внесени държавни такси, като по съразмерност в тежест на
(ФИРМА) следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 22,49 лева.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове. Сторените от дружеството разноски възлизат на сумата в размер
общо на 550 лева, от които 450 лева внесен депозит за изслушване на експертизи и сумата в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По съразмерност в тежест на ищеца
следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 360, 90 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. Й. Н., ЕГН **********, с адрес в
гр.(АДРЕС) против(ФИРМА), със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 91,03 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2016 г. до 11.06.2017 г. за имот, находящ се в гр.(АДРЕС)с абонатен № ******, ведно
със законна лихва върху главницата от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 48,18 лева, представляваща начислено обезщетение за забава върху главница за
незаплатена топлинна енергия в размер на 354,65 лева за периода от 15.09.2017 г. до
04.06.2020г., сумата в размер на 6 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 11.06.2017 г. ведно със законна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 5,96 лева, представляваща обезщетение върху главница за дялово разпределение
в размер на 27,99 лева за периода от 31.03.2017 г. до 04.06.2020 г., за които суми в полза на
(ФИРМА) срещу С. Й. Н. е издадена Заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.07.2020 г. по ч. гр. д. № 23757/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск за разликата над сумата в
размер на 91,03 лева до пълния предявен размер от 354,65 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за за имот, находящ се в гр. (АДРЕС), с абонатен № **** и за
периода от 11.06.2017 г. до 30.04.2019 г., и предявеният отрицателен установителен иск за
разликата над сумата в размер на 6 лева до пълния предявен размер от 27,99 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, и за периода от
11.06.2017 г. до 30.04.2019 г.
ОСЪЖДА „(АДРЕС), със седалище и адрес на управление в гр(АДРЕС), да заплати
на С. Й. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 22,49 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
6
ОСЪЖДА С. Й. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.9АДРЕС), да заплати на(ФИРМА),
със седалище и адрес на управление в гр.(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 360, 90 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в гр.(АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника
(ФИРМА) ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решение по настоящото дело заверен препис от акта да
се приложи по ч. гр. д. № 23757/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7