Решение по дело №3632/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5055
Дата: 18 август 2020 г.
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20181100103632
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……..

Гр.София, 18.08.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

Като разгледа гр.д. №3632/2018 г. и постъпилата от ищеца молба за допълване на решението, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

Ответникът иска решението да се поправи, като се премахне осъждането з заплащане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, тъй като в определението по чл.140 ГПК, където са докладвани предявените искове по реда на чл.146 ГПК, не е докладван иск за законната лихва от подаване на исковата молба.

Ищецът оспорва молбата, счита, че претенцията за присъждане на законната лихва е валидно предявена с исковата молба, присъждането на законната лихва представлява законна последица от уважаване на иска и не е налице очевидна фактическа грешка в решението.

Молбата е неоснователна. В исковата молба ищецът е поискал присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и съдът се е произнесъл по това искане с постановеното решение. Искането за присъждане на законна лихва не е самостоятелен иск (аргумент от чл.214, ал.2), съдът не събира държавна такса за тази претенция, тя не се докладва като отделен иск в изготвения доклад по делото, а при отхвърляне на претенцията (когато искът за главница бъде счетен за неоснователен) съдът не постановява самостоятелен диспозитив, с който да отхвърля претенцията за законна лихва. Всичко това следва до естеството на претенцията, която не е самостоятелен иск и аналогично с искането за присъждане на разноски, по нея не се изготвя самостоятелен доклад по чл.146 ГПК и основателността й следва от изхода на делото – дали ще бъде уважен иска за главница (с изключение на хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, какъвто не е процесният случай). Ето защо, макар и недокладвано по реда на чл.146 ГПК, искането за законна лихва върху главницата е част от предмета на делото, по който съдът дължи произнасяне и това произнасяне в диспозитива на решението не представлява фактическа грешка, допусната от съда.

Така мотивиран Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ молбата на ответника Л.М.Л. от 03.07.2020 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 13.05.2020 г. постановено по гр.д. №3632/2018 г. на СГС, 10 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

 

СЪДИЯ: