Присъда по НЧХД №477/2024 на Районен съд - Габрово

МОТИВИ по НЧХД 477/2024 г. на Районен съд-Габрово:
Подадена е тъжба от С. Г. Т. от гр. Габрово против Б. Ю. М. с обвинение
за това, че около 16:00 ч. на 26.05.2024 г., на автомивка на бул. „Трети март” в
гр. Габрово, чрез нанасяне на удар с ръка в лицето, умишлено му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в леко кръвонасядане в горната част на
шията вдясно, до десния челюстен ъгъл, довело до болка, без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
С тъжбата от страна на С. Г. Т. против подсъдимия е предявени и приет
за съвместно разглеждане граждански иск за заплащане на сумата 2 000 лева,
представляващи обезщетение за нанесените и от деянието по чл. 130, ал.2 от
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от
26.05.2024 г. до окончателното им изплащане. На основание чл. 84, ал.1 от
НПК С. Г. Т. е конституиран като граждански ищец по делото.
Повереникът на тъжителя адв. Рада – М. Х. от ГАК акцентира на
цялостната доказаност на изложената в тъжбата фактология, позовавайки се
основно на преките възприятия на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели и записът от видео камера в процесния обект. Ето защо моли за
осъдителна присъда и справедливо наказание. Намира също така приетата за
съвместно разглеждане гражданска претенция за категорично доказана по
основание, а спрямо нейния размер моли съда да вземе предвид мястото на
деянието и множеството лица, възприели извършеното. На последно място
моли за присъждане на направените деловодни разноски.
Тъжителят се явява лично и поддържа заявеното от неговия повереник.
Подсъдимият се представлява от адв. В. П. от ГАК, която моли за
оправдателна присъда на водещо място поради установен правомерен
характер на поведението на нейния подзащитен, който според нея е възприел
противоправно действие от подсъдимия спрямо сестра му и единствено го е
отблъснал с ръка. Освен това изтъква, че при това му действие не е нанесено
никакво телесно увреждане, нито пък такова въобще е описано в тъжбата.
Алтернативно счита, че дори и да се приеме причинена травма, тя е с
пренебрежимо ниска степен на обществена опасност, явява се малозначителен
случай” по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК и не съставлява престъпление по чл.
130, ал.2 от НК.
Б. М. в дадените обяснения отрича да е удрял подсъдимия, като сочи
поведението на последния и неговата актуална съжителка като причина за
възникване на конфликта. Ето защо моли да бъде оправдан.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият Б. Ю. М. е роден на 23.11.1992 г. в гр. Габрово, живущ в
град Габрово, български гражданин, със средно образование, неосъждан,
работи, ЕГН: **********.
1

От съвместното си съжителство тъжителят и сестрата на Б. М. –
свидетелката М. М., имат общо дете – А.Т., родена през 2021 г. След
настъпилата между двамата раздяла през лятото на 2022 г. С. Т. заживял на
съпружески начала със свидетелката И. П., като с Решение № 582/02.12.2022 г.
родителските права на детето били предоставени на М. М., а на тъжителя бил
определен режим на лични отношения всяка неделя от 14:00 до 17:00 ч. След
влизане в сила на съдебно решение обаче отношенията между С. Т. и М. М.
били обтегнати и двамата взаимно се обвинявали в неизпълнение на
установения режим на контакти на детето с бащата.
На 26.05.2024 г. около 16:00 ч. тъжителят и свидетелката И. П. посетили
автомивка на бул. „Трети март” в гр. Габрово, като в процеса на миене на своя
лек автомобил двамата видели, че в съседната клетка по същата причина се
намира свидетелката М. М. заедно с малолетната А.Т.. С. Т. и И. П. се
приближили до тях и тъжителят се опитал да установи контакт с дъщеря си,
при което свидетелката М. М. я дръпнала зад гърба си и му заявила, че детето
се страхува от него и не желае да го вижда. Недоволен от чутото, тъжителят се
опитал физически да стигне до дъщеря си, но свидетелката М. М. му
препречила пътя, като двамата допрели главите си една в друга, отправяйки си
и взаимни обвинения по отношение контактите му с детето. Малко след това
С. Т. и И. П. се отдалечили и откарали лекия си автомобил до
прахосмукачките на автомивката, а М. М. позвънила първоначално на тел. 112
с информация, че е била заплашена от двамата с физическа саморазправа,
което повторила и на своя брат – Б. М., в непосредствено проведен
впоследствие друг телефонен разговор. От своя страна подсъдимият
незабавно се отправил към автомивката със своя лек автомобил, като при
пристигането си видял единствено тъжителя и свидетелката И. П., които
почиствали своята кола. Б. М. незабавно отишъл при тях и с агресивен тон
започнал да пита къде е сестра му и какво е състоянието и. С. Т. и И. П. му
отговорили, че не знаят къде е, като в този момент самата М. М. излязла от
клетката и се приближила до тях, оставяйки детето си на намиращия се в
непосредствена близост неин познат – свидетеля В. П.. След като М. М.
отишла до брат си, С. Т. и И. П., вербалната агресия между четиримата се
повишила. В един момент Б. М. посегнал и ударил с ръка тъжителя в дясната
част на лицето, след което се опитал да го хване през кръста. От своя страна
М. М. и И. П. също влезли във физическа саморазправа, като паднали на
задната седалка на лекия автомобил и там започнали взаимно да се удрят и
скубят. Случващото се било възприето от част от посетителите на
автомивката, вкл. и от свидетелите М. А. и В. К., а някои от останалите се
намесили, за да спрат конфликта. Тъжителят същевременно успял да се
отдалечи от подсъдимия и разтървал биещите се в автомобила М. М. и И. П..
В този момент на място пристигнал полицейски автопатрул, състоящ се от
свидетелите Х. А. и Ц. Ц., които раздалечили двете продължаващи да си
отправят обиди страни, а след това откарали С. Т. и И. П. до РУ – Габрово,
където двамата дали сведения по случая. По-късно на място пристигнали и
2

други полицейски служители, които впоследствие снели обяснения от М. и Б.
М.и.
На 28.05.2024 г. тъжителят посетил съдебен лекар, който в издаденато
съдебно-медицинско удостоверение № 80 обективирал установено леко
кръвонасядане в горната част на шията вдясно, до десния челюстен ъгъл,
довело до болка, без разстройство на здравето. На същата дата съдебен лекар
прегледал М. М. и А.Т., констатирайки нанесени им леки телесни повреди по
смисъла на чл. 130, ал.1 и 2 от НК. По случая в РП – Габрово била образувана
преписка вх. № 1697/2024 г., финализирана с Постановление от 16.09.2024 г., с
което било отказано образуването на наказателно производство поради липса
на извършено престъпление от общ характер. Същевременно още на
26.06.2024 г., е внесена и тъжбата, станала причина за образуване на
настоящото дело.
Безспорно в хода на съдебното следствие се очертаха две
противостоящи една на друга доказателствени групи, като съдът кредитира
изцяло тази, подкрепяща горевъзприетата фактология, съвпадаща и с
изложеното в тъжбата. В тази група на преден план следва да се посочат
преките гласни доказателства, събрани при разпита на тъжителя, както и на
свидетелите И. П. и В. К.. Подробният им разпит в хода на съдебното
следствие максимално точно детайлизира поведението на страните по делото
около 16:00 ч. на 26.05.2024 г. в района на автомивка на бул. „Трети март” в гр.
Габрово, и още по-конкретно – осъщественото посегателство от подсъдимия
спрямо тъжителя. От особено значение се явява заявеното от втория свидетел,
абсолютно незаинтересован от изхода на делото, наблюдавал непосредствено
и от изключителна близост по-голяма част от случката. Именно той ясно
посочи, че при пристигането си на място именно подсъдимият /който очерта
като придружител на свидетелката с детето, несъмнено неговата сестра/, се е
приближил до С. Т. и И. П. и след кратък разговор на висок тон безпричинно е
ударил с ръка тъжителя в дясната част на главата. А именно такъв механизъм
на увреждане сочат самият С. Т., както и свидетелката И. П.. И тримата
свидетели недвусмислено очертаха и поведението на Б. М. малко преди това –
същият рязко е спрял автомобила си, след което агресивно се е приближил до
частния тъжител и неговата съжителка, което пък е възприето и от още едно
лице – свидетелката М. А., недвусмислено потвърждаваща изначално
агресивните действия на подсъдимия и неговата сестра М. М. в случая.
В цялостна подкрепа на обвинителната теза е и записът от охранителна
камера на процесната автомивка, приложен по делото, чиято автентичност не
бе оспорена от страните. При визуално запознаване с него доста добре се
вижда спирането на управлявания от подсъдимия лек автомобил, излизането
от него и несъмнено заплашителното приближаване към тъжителя и
свидетелката И. П.. Освен това видимо е и че след кратък ожесточен разговор
Б. М. удря с ръка в лицето С. Т. без никакви предшестващи агресивни
действия на последния. Макар и строго отстоящи извън предмета на
доказване, на записа се виждат и последващите случки – опитът на
3

подсъдимия да събори на земята С. Т., физическата агресия между И. П. и М.
М., намесата на други лица за преустановяване на конфликта, пристигането на
полицейски екип и т.н. Записът е в категорична подкрепа на частното
обвинение, като на последно място доказан според съда е не само нанесеният
удар и авторът му в лицето на подсъдимия, но и последствията от него,
обективирани в съдебно-медицинско удостоверение № 80/28.05.2024 г., а
именно леко кръвонасядане в горната част на шията вдясно, до десния
челюстен ъгъл, довело до болка, без разстройство на здравето, безспорно
явяващо се лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Експертът
изрично също така е посочил, че това увреждане може да бъде получено
именно по сочения от тъжителя начин. Противно на възражението на
защитата, именно причиняването на такава травма с конкретния
противоправен резултат е вменено на подсъдимия посредством тъжбата и
направеното преди даване ход на делото уточнение от страна на частното
обвинение. А по горните съображения и след кредитиране на гореизложените
доказателства съдът безусловно приема, че на процесните дата, час и място,
именно чрез нанасяне на удар с ръка в лицето, Б. М. е причинил на С. Т. лека
телесна повреда, изразяваща се в леко кръвонасядане в горната част на шията
вдясно, до десния челюстен ъгъл, довело до болка, без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК. Деянието също така
категорично е извършено умишлено, с ясно съзнаване и целене на неговите
общественоопасни последици.
Неоснователни са всички наведени в противна насока от защитата
възражения, водещото от които е за изцяло защитен характер на поведението
на Б. М. в случая. По- конкретно самият той в дадените обяснения излага
доводи, че е възприел хващане за гърлото или някакво т.нар. „посягане”
спрямо сестра си от страна на С. Т., което го е провокирало да го отблъсне с
ръка. В нито един безпристрастен доказателствен източник обаче не се
съдържат данни за подобни действия от страна на тъжителя, като за такова
говорят само подсъдимия и неговата сестра. Дори и в самите показания на
двамата има съществени противоречия по този въпрос, като единствено М. М.
твърди, че С. Т. е хванал брат и за гушата, което последния не потвърждава.
Останалите свидетели също не подкрепят техните твърдения, като по-
специално В. П. заявява единствено, че е видял разправия, а М. А. говори за
взаимни удари без никаква конкретика, като дори и тя обаче адресира вината
за възникване на конфликта към М. и Б. М.и. Нещо повече, на приложения
видеозапис хващане на гърлото или т. нар. „посягане“ също не се забелязват,
като видим е единствено удар от Б. М. спрямо С. Т.. Съдът следва да посочи и
че действително на М. М. и А.Т. при инцидента са нанесени леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 и 2 от НК, но липсва обективна основа да
се приеме, че те са причинени конкретно от тъжителя – напротив, съществуват
недвусмислени индиции, че те са резултат от последващия физически
конфликт със свидетелката И. П.. Съдът отново не открива никакви
безпристрастни доказателствени източници, подкрепящи заявеното от М. и Б.
4

М.и, че И. П. е ударила шамар на бившата съжителка на С. Т., което е довело
до ескалиране на конфликта. Тъкмо обратното, останалите незаинтересовани
от изхода на делото свидетели категорично посочват, че видимо по –
агресивни в случая са били именно М. и Б. М.и. Ето защо съдът не намира
основания да приеме, че поведението на подсъдимия в случая може да се
разглежда като самозащитно по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК, напротив –
налице е доказано и целено нанасяне на удар с ръка, дало старт между другото
и на последвалата физическа саморазправа между И. П. и М. М..
На следващо място според настоящия състав осъщественото от
подсъдимия категорично не може да бъде квалифицирано като
„малозначителен“, каквото възражение прави адв. П., позовавайки се на
пренебрежимо ниска негова степен на обществена опасност. Нанесеното
увреждане действително е довело единствено до болка, но и тя е приета от
законодателя като съставомерна последица на леката телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Тъжителят изрично заявява, че е чувствал
именно болка в рамките на няколко дни, такава е фиксирана като последица и
от вещото лице, имал е също така и видими белези от нанесения удар, при
които доказани обстоятелства липсват основания за приложението на чл. 9,
ал.2 от НК и декриминализиране на извършеното. Съвсем отделен е въпросът
каква е степента на засягане здравето на С. Т., но такова по изложените
съображения не само има, но то не е и с претендираната от защитата
изключително ниска степен на обществена опасност.
По така изложените съображения съдът намира така повдигнатото
обвинение за категорично доказано. Установено бе с необходимата пълнота, че
именно подсъдимият на инкриминираните дата, час и място, е нанесъл удар с
ръка в лицето на С. Т., вследствие на което му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в леко кръвонасядане в горната част на шията вдясно,
до десния челюстен ъгъл, довело до болка, без разстройство на здравето. А
това категорично се явява престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като не са
налице никакви основания за декриминализиране на извършеното, поради
което и Б. М. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Въз основа обаче приетото за установено съдът призна подсъдимия Б.
Ю. М. за ВИНОВЕН в това, че около 16:00 ч. на 26.05.2024 г., на автомивка на
бул. „Трети март” в гр. Габрово, чрез нанасяне на удар с ръка в лицето,
умишлено причинил на С. Г. Т. от гр. Габрово, ЕГН: **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в леко кръвонасядане в горната част на шията вдясно,
до десния челюстен ъгъл, довело до болка, без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
Ведно с това съдът установи и съществуването на всички императивни
условия за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК и освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”. За извършеното от него умишлено престъпление се
5

предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до Шест месеца,
„Пробация“ или „Глоба“ от 100 до 300 лева, от същото не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, както и на последно място Б. М. не е
осъждан за престъпление от общ характер и до този момент не се е ползвал от
привилегията на глава осма, раздел ІV от НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК предвижда размерът на
административното наказание „Глоба” да е в диапазон от 1 000 до 5 000 лева,
като съдът намира прагът на същото за максимално точно съответстващ на
деянието и неговия извършител. Нанесената на гражданския ищец и частен
обвинител травма е с безспорно нисък интензитет на засягане на здравето и е
отшумяла за изключително кратък период. Ето защо съдът намира, че на
подсъдимия следва да се наложи административно наказание „Глоба” в полза
на държавата в размер на 1 000 лева.
По така предявения граждански иск съдът прецени следното:
Претендираното от тъжителя обезщетение за причинените му от
изследваното деяние неимуществени вреди се явява изцяло и категорично
доказано по своето основание с оглед признаването на Б. М. за виновен по
предявеното с тъжбата обвинение. По отношение на конкретната му величина
съдът намира сумата от 300 лева за справедлива с оглед характера на
нанесеното като цяло леко по интензитет увреждане и краткия
възстановителен период. Ето защо и подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на С. Т. именно тази сума, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 26.05.2024 г. до окончателното и изплащане. Над този размер до
пълно претендираната сума от 2 000 лева депозираната претенция се явява
необосновано завишена и като такава следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
При този изход на делото и на основание чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимият Б.
Ю. М. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на РС –
Габрово държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск в
размер на 50,00 лева, както и сумата от 5,00 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
На последно място с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3
от НПК Б. Ю. М. следва да бъде осъден да заплати на С. Г. Т. от гр. Габрово
сумата от 1 500,00 лева, представляващи направените от последния деловодни
разноски.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6

Номер на акта:	24
Дата:	14 април 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия:	Васил Венелинов Ставрев

Дело:	20244210200477
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 юни 2024 г.

Присъда по НЧХД №477/2024 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите