№ 3978
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина А.ова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20241100511089 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. С. срещу решението от
01.04.2024 г. по гр.д. № 27616/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, във всички
негови отхвърлителни части. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно, като са изложени съображенията за това.
Въззивникът моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните
части и да се постанови друго, с което искът за осъждане на въззиваемата
страна да му заплаща месечен наем в размер на 300 лева за ползването на
семейното жилище да се уважи изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. Е. З. оспорва въззивната жалба и моли същата
да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
1
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваните му части.
С решението от 01.04.2024 г. по гр.д. № 27616/2020 г. СРС, ІІІ ГО, 89
състав, е осъдил П. Е. З. да заплати на А. Д. С., на основание чл. 57, ал. 2 СК,
сумата от 1361.17 лева, представляваща наем за ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *********, за периода от 30.05.2019 г.
до 29.06.2020 г., като е отхвърлил иска за разликата над 1361.17 лева до
пълния предявен размер от 3900 лева за посочения период; осъдил е П. Е. З. да
заплаща на А. Д. С., на основание чл. 57, ал. 2 СК, месечен наем за ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *********, в размер на
103.33 лева, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване
на основание за изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за
разликата над 103.33 лева до пълния предявен размер от 300 лева за
посочения период, и е отхвърлил иска за заплащане на наем за периода от
29.06.2020 г. до датата на влизане в сила на решението. Районният съд, също
така, е разпределил отговорността за разноските, като с определение от
04.07.2024 г., на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е осъдил ответницата да
заплати на ищеца разноски от 626.49 лева (вместо присъдените с решението
589.29 лева).
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд на
13.03.2025 г., въззивникът е оттеглил въззивната си жалба частично, а именно
в частта, в която е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е
отхвърлен искът за наем за разликата над 1361.17 лева до 3900 лева за периода
от 30.05.2019 г. до 29.06.2020 г., поради което въззивният съд е прекратил
производството по гр.д. № 11089/2024 г. на СГС, ГО, ІІ въззивен брачен
състав, в частта по въззивната жалба на А. Д. С. срещу първоинстанционното
решение от 01.04.2024 г. в частта, в която е отхвърлен искът на въззивника
срещу въззиваемата страна за заплащане на наем за ползването на семейното
жилище за разликата над 1361.17 лева до 3900 лева за периода от 30.05.2019 г.
до 29.06.2020 г.
В настоящия случай семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
*********, е придобито от страните преди брака им – на 10.10.2007 г., в
обикновена съсобственост, като с окончателно решение от 30.05.2019 г.,
2
постановено по гр.д. № 8308/2019 г. на СРС, 86 състав, бракът е прекратен с
развод по взаимно съгласие. Съдът е утвърдил постигнатото споразумение,
според което родителските права над децата от брака – Н.А. С. и К.А. С., ще се
упражняват от майката П. Е. З., при която те ще живеят и която ще ползва
семейното жилище. Децата Н.И К.К. не са навършили пълнолетие и между
страните липсва спор, че те, заедно с тяхната майка, живеят в семейното
жилище. Ето защо, въззиваемата страна П. Е. З. дължи месечен наем за
ползваното от нея семейно жилище от датата на влизане в сила на
бракоразводното решение – 30.05.2019 г. (арг. от чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК) до
настъпване на основания, които изменят размера на месечния наем или
прекратяват наемното правоотношение.
Предвид това, че от брака има две ненавършили пълнолетие деца,
обитаващи и те семейното жилище, а въззивникът А. Д. С. притежава ½
идеална част от правото на собственост, съгласно чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК
въззиваемата страна П. Е. З. дължи 1/6 от наемната цена (1/2 : 3 = 1/6) – така
Решение № 123/04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, за
която цена е изготвено в първата инстанция повторно и неоспорено от
страните заключение на съдебно-техническата експертиза от вещото лице
инж. П.В.Я. (л. 165-168 от делото на СРС). За останалите 2/6 от наемната цена,
съответстващи на ползваната от двете деца жилищна площ, въззивникът няма
право на наем.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която е отхвърлен искът на въззивника срещу въззиваемата
страна за заплащане на наем за ползването на семейното жилище за периода от
29.06.2020 г. до датата на влизане в сила на решението (26.04.2024 г.) в размер
на 4807.33 лева (6 месеца за 2020 г. х 638 лева=3828 лева, 7584 лева за 2021 г.,
7512 лева за 2022 г., 7440 лева за 2023 г. и 4 месеца за 2024 г. х 620 лева=2480
лева – общ сбор от 28 844 лева; 28 844 лева : 6 = 4807.33 лева), и да се
постанови друго, с което да се присъди наема за посочените размер и период.
Предявеният иск за наем за посочения период и за разликата над 4807.33 лева
до пълния предявен размер е неоснователен, поради което въззивният съд
потвърждава решението на първостепенния съд в тази част.
В другата обжалвана част – в частта, в която е отхвърлен искът на
въззивника срещу въззиваемата страна за заплащане на месечен наем за
3
ползването на семейното жилище за разликата над 103.33 лева до пълния
предявен размер от 300 лева, считано от датата на влизане в сила на
решението (26.04.2024 г.) до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Районният съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от въззивния съд.
Според заключението на вещото лице инж. Я., месечният наем към 01.11.2023
г. възлиза на 620 лева, който размер е бил актуален към датата на приключване
на устните състезания в първата инстанция, и след приспадане на ползваната
от ненавършилите пълнолетие деца на страните жилищна площ, месечната
наемна цена, дължима от въззиваемата страна, е в размер именно на
присъдените 103.33 лева (1/2 : 3 = 1/6 х 620 лева = 103.33 лева).
В случая и двете страни имат право на разноски. Съдът намира, че
заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение от 1500 лева е
прекомерно – въззивното производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, протекло е в едно открито съдебно заседание, без събиране на
доказателства, поради което, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, намалява това
възнаграждение на 800 лева – размер, равен на размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна. Съразмерно с уважената
част от въззивната жалба, въззиваемата страна се осъжда да заплати на
въззивника разноски в общ размер на 345.92 лева (от които 278.69 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, и 67.23 лева – заплатена държавна
такса за въззивната жалба), а съразмерно с отхвърлената част от въззивната
жалба, въззивникът дължи на въззиваемата страна сумата от 521.31 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въпросът за разноските на въззивника в първоинстанционното
производство е разрешен с горепосоченото определение от 04.07.2024 г., което
е влязло в сила като необжалвано. С него правилно са присъдени
допълнителни разноски на А. Д. С. и техният размер съответства на изхода на
делото както в първата инстанция, така и във въззивната.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 01.04.2024 г. по гр. д. № 27616/2020 г. на
4
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 89 състав, в частта, в която е отхвърлен
искът на А. Д. С. срещу П. Е. З. – за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 4807.33 лева, представляваща наем за ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *********, за периода от
29.06.2020 г. до 26.04.2024 г., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П. Е. З., ЕГН **********, да заплати на А. Д. С., ЕГН
**********, сумата от 4807.33 лева, представляваща наем за ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *********, за периода от
29.06.2020 г. до 26.04.2024 г., на основание чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.04.2024 г. по гр. д. № 27616/2020 г.
на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 89 състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П. Е. З., ЕГН **********, да заплати на А. Д. С., ЕГН
**********, сумата от 345.92 лева – разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА А. Д. С., ЕГН **********, да заплати на П. Е. З., ЕГН
**********, сумата от 521.31 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5