Решение по дело №155/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1161 от 13.05.2025 г., подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, София, с ЕИК: *********, против Решение № 21 от 21.02.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 922 от 2024 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № Р-006132 от 27.11.2024 г., с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 6000.00 лв. за две нарушения – за всяко по 3000.00 лв.

Нарушенията, за които е издадено процесното НП, се изразяват в следното:

На 01.04.2024 г. в офис на Get Cash в [населено място], стопанисван от търговеца, е извършена проверка, при която е установено следното: Преди представянето на служители от КЗП като длъжностни лица, проверяващите са изявили желание за получаване на кредит от 1000.00 лв. за срок от една година, с една месечна вноска. Кредитният консултант е предложил и друг вариант – две месечни вноски, т.к. ще се заплаща еднократна вноска в по-малък размер и това би било по-изгодно за потребителя. Предоставен е каталог с кредитни услуги. Служителка от КЗП е избрала вариант, при който заплаща двуседмична вноска от 99.41 лв. за 10 месеца, т.е. – по 198.82 лв. на месец. След направения избор кредитният консултант е пристъпил към изготвянето на документите за отпускането на кредита, сред които предложение за сключване на договор, декларация, че клиентът е запознат предварително със Стандартен европейски формуляр /С./, посочващ индивидуални условия за паричен заем и Общи условия. След подписването на предложението за сключване на договора е предоставен и С. и Общите условия, приложими към индивидуалния договор.

След представянето на служителите от КЗП пред консултанта, че действат в това си качество, е съставен Констативен протокол /КП/. От търговеца е изискано предоставяне на посочени в НП договори със съответни номера и дати на сключване за потребителски кредит и траншове към тях. На 04.04.2024 г. са представени част от исканите договори, вкл. договор и анекс към договор за потребителски кредит № 267624 по транш с № 310451,с приложен погасителен план, начин на плащане, разписка за получаване в брой на сумата по заема, декларация за съгласие и С., както и документи по договор за потребителски кредит № 282387. Установява се следната фактическа обстановка:

1.При прегледа на приложените документи към договор за потребителски кредит № 282387 и анекса към него по транш с № 309538/29.12.2023 г. е установено, че съгл. приложимия погасителен план, в т.3 от раздел „Начин на плащане“, кредиторът вписва, че предоставената сума по заема се предава на кредитополучателя в български лева при фиксиран курс на БНБ на лева спрямо еврото към момента. При евентуална промяна на официалния курс кредитополучателят ще дължи на кредитодателя всички дължими суми по кредита „в евро“, като в този случай дължимите суми се изчисляват, като равностойността на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му, непосредствено преди промяната на курса. С този текст от договора кредиторът договаря при промяна на официалния курс лев/евро кредитът или остатъкът от него, да се промени в евро, с което е нарушена нормата на чл. 34, ал. 5 от Закона за потребителския кредит. За това нарушение и на основание чл. 45, ал. 1 от същия нормативен акт се налага имуществена санкция от 3000.00 лв.

2. При прегледа на същия договор за потребителски кредит се установява и това, че нито в рамковия договор, нито в анекса към него няма информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване безвъзмездно извлечение по сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, в нарушение на чл. 11, т. 12от ЗПК, за което на горепосоченото в предходния пункт основание са налага също имуществена санкция от 3 000.00 лв.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се сочи, че предвидената предварителна договорка при промяна на официалния курс лев/евро кредитът да се изплаща в евро не е служебно превалутиране. Клаузата означава единствено преизчисляване на задължението в лева съобразно новия курс. Освен това, еврото се явява „резервна валута“ за Република България, а не чуждестранна такава. При наличния паричен съвет няма и опасност за потребителя от промяна на валутата от лев към евро и обратно. По второто нарушение не е взето предвид това, че нормата на чл. 11, т. 12 от ЗПС е възпроизведен изцяло в т. 91. от Общите условия по договора, които са част от същия.

За да постанови съдебния си акт, Районния съд е приел, че описаната в процесното наказателно постановление /НП/ фактическа обстановка се потвърждава от събраните поделото доказателства – писмени и гласни. Налице са установените нарушения, доказани от обективна страна. По отношение на първото нарушение е посочено, че е уредено именно превалутиране в разрез със забраната за това, като кредитополучателят не е имал и възможност да влияе на съдържанието на тази клауза. Съдържанието на договора за потребителски кредит е уредено в нормата на ч. 11, ал. 1 от ЗПК, като в 27 точки лимитативно е посочено какво е минималното му съдържание. В т. 12 е описана информацията, която потребителят във всеки един момент от погасяването на главницата по един срочен договор следва да получи „при поискване“ – тази информация следва да му се предостави в пълен обем безвъзмездно. Нито в рамковия договор, нито в анекса към него е налична такава информация, като по този начин е извършено процесното нарушение. Съдът е обсъдил и неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като достига до извода, чене са налице данни за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, за да се квалифицира процесното нарушение като маловажен случай. Мотивиран е извод за законосъобразно индивидуализиране на двете санкции.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира отново на съображенията, изтъкнати в първоначалната жалба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща свой представител.

Ответната страна не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

По делото не е спорно, че касаторът е търговското дружество, което в процесния свой обект предлага кредитиране по различни видове договори и условия за тях.

Досежно първото нарушение по делото на л. 62 е приложен част от анекс към договор за кредит, приложен в цялост по делото, като в документа е договорена като т. 3 клаузата „Начин на плащане“, съгласно която: „Предоставената сума по заема по настоящия транш се предава на Кредитополучателя в български лева при фиксиран курс на БНБ на лева спрямо еврото, съгласно който 1 евро се обменя за 1.95583 лева. Страните се съгласяват, че при евентуална промяна на официалния курс лев/евро Кредитополучателят ще дължи на Кредитодателя всички дължими суми по кредита в евро. В този случай дължимите суми се изчисляват като равностойност на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му непосредствено преди момента на промяната на курса.“. Съдът счита, че от така направения запис на текста дължимостта на сумата при проявление на регламентираната предпоставка е „в евро“, т.е. във валута, различна от официалната и първоначално договорена такава, която и към момента е български лев. Не е предвидена опцията, че плащането ще е в лева по курса на еврото, а изрично е записано именно, че кредитополучателя „ще дължи на кредитодателя всички суми по кредита в евро“.

В договора първоначално тази клауза не е била налице, в последствие тя е изменена, като потребителят сам се е съгласил с договорената промяна, подписвайки анекса. По делото няма твърдения, нито събрани доказателства, че промяната му е наложена пряко неговата воля, още по-малко може да се приеме, че тя е наложена едностранно, „служебно“ или по друг начин, който предвижда единствено удовлетворяване желанието и интереса на кредитодателя, без да участва и насрещната страна. Съдът е съгласен, че дори и занапред еврото да замени националната валута, то въпрос на законодателно предвиждане е по какъв начин ще бъдат уредени висящите правоотношения, възникнали по повод сключени договори за паричен заем в лева, стига това да не е предварително уговорено от самите страни и да не противоречи на императивни правни разпоредби. До тогава действащите норми предвиждат такава промяна, наложена от кредитора, да не се прави. В случая обаче липсва елемент от състава на хипотезата на сочената като нарушена правна норма, а именно – служебна промяна на вида на валутата. Налице е двустранно изразено съглашение, с участието и на двете страни – равнопоставено и в унисон със закона. Нормата, посочена като нарушена, не забранява промяна във валутата, каквато промяна в случая действително е налице, а това да става „служебно“. Въпреки че терминът не е добре дефиниран и издържан, като в Закона не се съдържа негова легална дефиниция, при тълкуването му следва да се изхожда в такъв случай от общото значение на термина “служебен“ и словосъчетанието „служебна промяна“, които в случая също не съответстват точно на смисъла, заложен в тази норма. При всички случаи терминът „служебно“ изменение тук следва да противостои на взаимно, договорено, т.е. такова, в което участие взимат равнопоставено и двете страни. В противен случай от него не би имало никакъв смисъл и ще е налице просто забрана за промяна във вида на валутата, но не такава е формулировката на законодателя в хипотезата на тази норма.

В тази връзка и по така изложените съображения съдът намира, че в тази си част НП е незаконосъобразно, т.к. сочената като нарушена правна норма не съответства на описанието на нарушението и на установената релевантна фактология. Като го е потвърдил в тази му част, съдът се е произнесъл с незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, в едно с постановяване отмяна на НП в тази му част.

По отношение второто нарушение съдът взе предвид това, че с посочената като нарушена норма на чл. 11, т. 12 от ЗПК законодателят въвежда изискване всеки договор за потребителски кредит да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит и при поискване да получи безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. При запознаване с процесния договор за потребителски кредит "Гет Кеш" № 309538/29.12.2023 г. и приложените към него Общи условия съдът установил, че последните съдържат клауза (чл. 9.1.) с исканото съдържание. Съставът на първоинстанционния съд не е съобразил, че по силата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, т. е. законовото изискване е изпълнено. Макар и оформени като отделен документ, по силата на цитираната норма те са част от всеки договор, сключен при общи условия, а и видно от приложенията по делото са надлежно връчени и подписани от потребителя, т. е. задължителни са за страните и кредитополучателят е известен за тяхното съдържание, вкл. и за наличието на тази процесна клауза. Ако се възприеме идеята, че не е достатъчно една задължителна клауза да се съдържа в Общите условия, а следва да намери място задължително и в индивидуалния договор, то от Общи условия не би имало смисъл, нито същите биха съставлявали част от този договор. Не това е идеята за създаването им.

Според възприетото в доктрината и съдебната практика, общите условия за договаряне са предварително и едностранно формулирани клаузи, които се предлагат от техния автор при сключването на множество еднотипни договори с различни лица и стават задължителни само ако бъдат писмено приети, съгл. чл. 16 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Писмената форма е въведена за защита на интересите на лицата, които са ограничени във възможността да влияят на изменения в съдържанието им. Това е именно и причината в практиката си търговците да изискват полагане на подпис на всяка от страниците на общите условия като доказателство, че насрещната страна по договора се е запознала с тях и ги е приела без възражения. В тази насока са и правилата на чл. 147а и чл. 147б ЗЗП. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) съответните търговци са задължени да предоставят общите условия еднакви по вид, формат и размер шрифт със самия договор, при това изискването за шрифта е да не е по-малък от 12 по стандартите. Аналогично предвиждане откриваме и в разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители - при договори за кредит с общи условия те са неразделна част от договора. Общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, или чрез средствата за комуникация от разстояние в случаите по ал. 2, по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Страните могат, с оглед свободата на договаряне, да договарят при общи условия или да постигнат индивидуални такива, които имат предимство пред уговорките от общите условия, доколкото се предполага, че особените условия, за разлика от общите, се изготвят взаимно и изразяват волята и на двете страни. В процесния договор не се установява да са изменени общите условия по разглеждания въпрос – било от дружеството – кредитор едностранно, било в хода на преговори между страните, т.е. част от съдържанието на процесния договор е уреденото в чл. 9. 1. от Общите условия право на потребителя и законово предвиденото съдържание е налице, при което положение не е осъществено нарушение по чл. 11, т. 12 от ЗПК и неправилно съдът е потвърдил НП и в тази му част, поради което и в нея решението следва да бъде отменено, в едно с наказателното постановление.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че като е потвърдил процесното НП в съответните му части, първоинстанционният съд е постановил един немотивиран и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, с оглед на което касационната жалба следва да бъде уважена като основателна.

С оглед изхода на правния спор своевременно заявено и основателно се явява искането на касатора за присъждане на деловодни разноски и на двете съдебни инстанции. За всяка от тях е приложен самостоятелно договор за правна защита и съдействие, като във всеки от двата такива са договорени суми от 1200.00 лв. за всяка съдебна инстанция, за които е заявено изрично, че са платени изцяло и в брой. Същите не се явява прекомерни, с оглед размера на имуществения интерес /на всяка от наложените санкции – 2 броя по 3000.00 лв. всяка/, като по този начин договореното и заплатено адвокатско възнаграждение се равнява на минималното дължимо такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като следва да се напомни, че този нормативен акт не въвежда задължителни тарифи, а само ориентировъчни, като дори не е задължително да се присъждат винаги минималните суми.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ съдебно Решение № 21 от 21.02.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 922 от 2024 година на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-006132 от 27.11.2024 г., с което на „Ай Ти Еф Груп“ АД, София, ЕИК: *********, са наложени две имуществени санкции, всяка от които по 3 000.00 лв., за две нарушенията: на чл. 34, ал. 5 от Закона за потребителския кредит и на чл. 11, ал. 1, т. 12 от същия нормативен акт.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, София, ЕИК: ********* деловодни разноски на обща стойност 2 400.00 /две хиляди и четиристотин/ лв. – по 1200.00 /хиляда и двеста/ лв., съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.