РЕШЕНИЕ
№ 22453
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110172524 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу С. Р. М., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 547,46 лв., представляваща заплатени от лизингодателя данъци за лек
автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с рег. № *** за ***г., ***г., ***г., и ***г., ведно със
законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане, и сумата от 193,29 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
547,46 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 04.12.2024 г.
Ищецът *** твърди, че между страните бил сключен договор за лизинг № *** г., по
силата на който на ответника С. Р. М. било предоставено правото на ползване на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с рег. № ***. Поддържа, че лизингополучателят не
бил заплатил дължимия данък за моторното превозно средство за ***г., ***г., ***г., и ***г.
При тези твърдения ищецът претендира заплащането и на обезщетения за забава върху всяка
от главниците за данък моторно превозно средство за ***г., ***г., ***г., и ***г. Претендира
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Р. М., с
който оспорва предявените искове. Посочва, че процесният автомобил е дерегистриран от
***г. Твърди, че представител на ищеца взел номерата на автомобила и заявил, че доколкото
същият е собственост на ***, те ще предприемат обработката на необходимите документи.
Посочва, че данък по смисъла на закона се дължи за регистрирано превозно средство от
собственика му. Счита, че не дължи заплащане на процесните суми за данък, тъй като
ищецът е собственик на моторното превозно средство и същият е прекратил регистрацията
му. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ:
1
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на
договор за лизинг с посоченото съдържание и изпълнение на собственото си задължение по
предаването на вещта, като за ответника е възникнало задължение за заплащане на разходи,
свързани с ползване на вещта, а именно – местен данък за автомобила.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
дължимите суми по договора.
Страните по делото не спорят, а от представените писмени доказателства, в т.ч.
лизингов договор № *** г., Приложение № 1 към него и приемо-предавателен протокол от
*** г., се установява, че същите са били обвързани от валидна облигация по договор за
лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 2 ТЗ. Безспорно е също, а и от цитирания по-горе приемо-
предавателен протокол от *** г., се установява, че по силата на договора ищецът, като
лизингодател, е предоставил на ответника, срещу заплащане на лизингови вноски съгласно
уговорения погасителен план, процесния лек автомобил марка „Пежо“, модел „406
MISTRAL 2.0 HDI/110cat”, с рег. № ***.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. приемателно-предавателен протокол от
*** г. се установява, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като с предаването на
лизингованата вещ е изпълнил задълженията си по същия.
Видно от съдържанието на договора за лизинг, в раздел IV, т.7 лизингополучателят е
поел задължение да заплаща следните суми: за застраховане на лизинговото имущество,
като застраховката включва: „Гражданска отговорност“ – III ниво супер и „Пълно Каско“ за
целия срок на договора, за пътен данък за срока на договора, за данък превозни средства по
ЗМДТ, за регистрация на лизинговото имущество.
От представените по делото писмени доказателства – преводно нареждане от *** г. и
списък към него, преводно нареждане от *** г. и списък към него, преводно нареждане от
*** г. и списък, и преводно нареждане от *** г. и списък, съдът приема за установено, че на
посочените в документите дати ищецът е заплатил към общинския бюджет данък на
превозно средство за ***г., ***г., ***г., и ***г. за лизинговата вещ – предмет на лизингов
договор № *** г. в общ размер на 547,46 лв.
Ответникът не твърди и не доказва да е заплатил дължимите данъци за лек автомобил
марка „Пежо“, модел „406 MISTRAL 2.0 HDI/110cat”, с рег. № ***, поради което съдът
приема, че същият дължи сумата от 547,46 лв., представляваща заплатени от лизингодателя
данък за превозното средство по ЗМДТ за ***г., ***г., ***г. и ***г.
Неоснователни са доводите на ответника за недължимост на исковата претенция
поради това, че процесният лек автомобил е бил с прекратена регистрация. Видно от
приетото по делото писмо, рег. № *** г. от отдел „***, ведно с приложено към него справка
от централната база на АИС ***по история на регистрация на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „406 MISTRAL 2.0 HDI/110cat”, с рег. № ***, процесното МПС е регистрирано на ***
от *** г. до *** г., когато регистрацията е прекратена.
Предвид изложеното, искът по чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ се явява
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая по делото ищецът не е
ангажирал доказателства за отправяне на покана до ответника за заплащане на процесните
суми, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
2
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Същият претендира и доказва такива в размер на 100 лв. –
заплатена държавна такса. Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът *** има право на разноски в размер на 73,91 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът С. Р. М. има право на направените в
производството разноски, но до приключване на устните състезания, същият не е ангажирал
доказателства такива да са били извършени.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 345,
ал. 2 ТЗ сумата от 547,46 лв., представляваща заплатени от лизингодателя данъци за лек
автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с рег. № *** за ***г., ***г., ***г., и ***г., ведно със
законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
срещу С. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 193,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 547,46 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 04.12.2024 г.
ОСЪЖДА С. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73,91 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3