О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 23.11.2017г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №1646 по описа на съда за 2017 год., прие следното:
Произнасянето е по редовността на исковата молба.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.108 ЗС за
признаване право на собственост и предаване на владението върху множество
отделни движими вещи по опис към три фактури на обща стойност без ДДС
28333,34лв. След обездвижване на исковата молба на основание чл.129, ал.2 вр.
чл.127, ал.1, т.3 ГПК ищецът е посочил цена на иска 17077,90лв., върху която е
платил 4% държавна такса в размер 683,12лв. С определение от 21.6.2017г. съдът
е указал на ищеца, че всяка от движимите вещи е обект на отделно право на
собственост, което се защитава с отделен иск, по който се дължи отделна
държавна такса. Към този момент разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК (Ред. ДВ,
бл.59/2007г.) е предвиждала събирането на отделна такса по всеки от кумулативно
предявените искове с една искова молба. Затова съдът е задължил ищеца да внесе
отделна такса за всеки иск в общ размер на 9366,88лв. Към момента таксата не е
платена.
Междувременно е изменена разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК (ДВ, бр.86 от
2017г.) като е предвидено заплащането на една държавна такса върху един интерес
независимо от броя на предявените искове за неговата защита. Правната норма е
процесуална и действа занапред, включително по отношение на неприключилите
производства. С оглед измененията в нормативната уредба указанията на съда от
21.6.2017г. за размера на държавната такса се явяват неправилни. Макар вещите,
предмет на отделните осъдителни искове да са самостоятелни, същите са
функционално свързани доколкото са предназначени за оборудването на заведение
за обществено хранене. Затова всички кумулативно предявени искове с исковата
молба целят защитата на един интерес, който е равен на сбора от пазарните цени
на движимите вещи, върху които се претендира право на собственост. Ищецът е
посочил, че този сбор е 17077,90лв., но от представените писмени доказателства
е видно, че е придобил вещите по по-висока цена. Затова ответникът с писмения
отговор е повдигнал въпрос за цената на иска.
Понеже се претендира собственост върху движими вещи, то цената на иска е
равна на пазарната цена на вещното право – аргумент от чл.69, ал.1, т.2 ГПК. За
нейното определяне са необходими специални знания, с които съдът не разполага и
по тази причина въпросът за цената на иска не може да бъде разрешен при
неговото предявяване. Затова на основание чл.70, ал.3 ГПК съдът приема
посочената от ищеца цена в размер на 17077,90лв., като в хода на производството
същата, както и дължимата държавна таса ще бъдат точно установени. Към момента
ищецът е внесъл държавна такса върху посочения от него интерес, поради което
допълнителна такава не се дължи.
Доколкото определението на съда от 21.6.2017г., с което е задължил ищеца
да доплати държавна такса се явява неправилно, то следва да бъде отменено,
което съдът и сам може да направи на основание чл.253 ГПК.
По
изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ свое
предишно определение №1471 от 21.6.2017г. в частта, с което е указал на ищеца да
внесе по сметка на РС-Пазарджик допълнителна държавна такса в размер на 9366,88лв.
Определението
е по движението на делото и не подлежи на обжалване.
Препис от него да се
изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: