Р Е Ш Е Н И Е № 2
Гр.Сливен, 10.01.2020 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя Георгиева и в присъствието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 513 по описа за 2019г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава единадесета
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Г.Ж.К. ***, със съдебен адрес за връчване на призовки и съдебни книжа ***, чрез адв. Х.Х. ***, подадена против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Сливен, за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 468/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, в процедура по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 18-0804-004032/08.01.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 10 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 233 от 21.05.2019 г., постановено по АНД № 468/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, е потвърдено Наказателно постановление № 18-0804-004032/08.01.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен; следствие на подадена касационна жалба от страна на Г.Ж.К., е образувано КАНД № 126/2019 г. пред Административен съд – Сливен и с Решение № 120/13.09.2019 г. е отменено НП № 18-0804-004032/08.01.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с което на Г.Ж.К. за нарушение по чл. 483, ал. 2 от КЗ и на основание чл. 638, ал.3, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, като незаконосъобразно; в процедурата по обжалване на НП пред Районен съд – Сливен и Административен съд Сливен, ищецът е бил представляван от адвокат и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, заплатени въз основа на договор за правна помощ и съдействие, сключен с адв. Х.Х. ***; направените разходи са причинили на ищеца К. вреди, които следва да се възстановят от ответната дирекция, издала отмененото наказателно постановление.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Х., който поддържа исковата молба. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира сторените разноски по делото.
Ответникът – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за основателност на предявените искове.
Административният съд, след като обсъди и
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 18-0804-004032/08.01.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен, на ищеца Г.Ж.К. за нарушение по чл. 483, ал. 2 от КЗ и на основание чл. 638, ал.3, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Наказателното постановление е обжалвано от К., като с Решение № 233 от 21.05.2019 г., постановено по АНД № 468/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, е потвърдено. При обжалване на първоинстанционното решение с Решение № 120/13.09.2019 г., постановено по КАНД № 126/2019 г. по описа Административен съд – Сливен, НП е отменено като незаконосъобразно. Съдебното решение е влязло в сила на 13.09.2019 г. В производството по обжалване на НП, на 08.05.2019 г. К. е сключила с адв. Х.Х. ***, договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в оказване на правна помощ и защита по АНД 468/2019 по описа на РС– Сливен по обжалване на НП, до приключването му пред всички инстанции и е заплатила договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /видно от Договор за правна защита и съдействие от 08.05.2019 г./. Упълномощеният адв. Х. е представлявал Г.Ж.К. в производството по горепосоченото АНД /видно от протокол от проведено съдебно заседание на 09.05.2019 г./ и е изготвил касационна жалба против решение № 233/21.05.2019 г. по АНД № 468/2019 г. по описа на РС Сливен.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В
чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
В разглеждания случай от доказателствата по
делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната страна – Областна дирекция на МВР -
Сливен. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №
18-0804-004032/08.01.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ –
Сливен, което е отменено с влязло в сила Решение № 120/13.09.2019 г.,
постановено по КАНД № 126/2019 г. по описа Административен съд – Сливен.
Незаконосъобразният акт е издаден от ответника Областна дирекция на
МВР- Сливен, която е юридическо лице, съгласно чл. 37 ал. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз
основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административно-наказващите органи, така и с оглед
административната правосубектност на последните. Дейността по
налагане на административни наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление или електронен фиш, както и извършените в нейните рамки действия
или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която
подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този случай изпълнителна /административна/ функция в
рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по
издаване на наказателните постановления и електронните фишове, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно
постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2 / 2014 г. на ВКС и ВАС.
Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на незаконосъобразния акт – процесното наказателно постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение, ищецът К. е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът К. не би заплатила адвокатско възнаграждение и това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на К. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е наложено административно наказание, считано от К. за незаконосъобразно наложено. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС.
По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 300 лева е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
Претенцията на ищеца К. за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски е основателна за присъждане на държавната такса и разноските по производството, които възлизат на 310 лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса. На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на МВР гр. Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези суми, като разноски по делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Сливен
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Сливен, да
заплати на Г.Ж.К., ЕГН ********** ***, сумата от 300,00 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от незаконосъобразно
Наказателно постановление № № 18-0804-004032/08.01.2019 г. на Началник сектор
към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна
полиция“ – Сливен, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 468/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Сливен, да заплати на Г.Ж.К., ЕГН **********
***, сума в размер на 310,00 (триста и десет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: