№ 680
гр. София , 23.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20211100506444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Л. АЦ., ЕГН **********, чрез адв. Д.Г. срещу
Определение № 651 от 26.04.2021г. на съдия по вписванията при Районен съд гр. София, с
което е отказано вписване на препис от обявеното саморъчно завещание по молба с вх. №
26923/26.04.2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното
определение. Сочи се, че съдията по вписванията е допуснал нарушение на материалния
закон, като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 6, ал.2, б. „а“ от ПВ, която изрично
предвижда, че при вписване на преписите от обявени завещания не се изисква описание на
имотите. Предвид изложеното се претендира отмяна на отказа и постановяване вписването
на препис от обявено саморъчно завещание.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от лице, което има право да обжалва и е насочена срещу
акт, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:
Съдията по вписванията е сезиран с молба вх. № 26923/26.04.2021г., подадена от В. Л. АЦ.,
с искане за вписване на препис от обявено саморъчно универсално завещание със завещател
А.З. С..
С определението № 651 от 26.04.2021г. съдията по вписванията при СВ – София отказва
вписване на препис от обявеното завещание, като приема, че представената към
завещанието декларация не съдържа подробна индивидуализация на имотите съгласно чл. 6
1
от ПВп.
Отказът е незаконосъобразен. Вписването представлява едностранно охранително
производство, което има за цел осигуряване на публичност и противопоставимост на
вписаните актове. Една от хипотезите, в които съдията по вписванията може да откаже
вписване е, ако актът няма необходимото съдържание, като проверката на съдържанието е в
две насоки: идентификация на страните и идентификация на имота. Както изрично е
посочено в задължителните указания, дадени в ТР № 7 от 25.04.2013г. по тълк. дело №
7/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят
до индивидуално определени имоти (договори за прехвърляне на наследството, преписи от
завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се
откаже вписване поради липса на такава.
Завещанието представлява едностранна формална правна сделка, с която едно лице се
разпорежда с имуществото си за след смъртта си. То може да бъде универсално и частно.
При универсалното завещание лицето се разпорежда с цялото си имущество или с дробна
част от него, без да конкретизира отделни вещи, включени в състава му. Именно поради
това, в представения за вписване препис от обявено завещание няма как да бъдат
индивидуализирани вещите, които влизат в състава му. Този акт подлежи на вписване
съгласно чл. 4, б. „к“ от ПВп, а не декларацията предвидена в същата разпоредба, поради
което отказът на съдията по вписванията може да е основан единствено на съображения за
нередовност на акта от външна страна. Декларацията е необходима, за да се удостовери
необходимостта от вписването и местната компетентност на съответната Служба по
вписванията, но не е и за извършване на проверка на наследството, оставено от завещателя.
Представеният за вписване препис от завещание има за предмет недвижими имоти, поради
което съгласно 112, б. "а" от ЗС и чл. 4, б. "к" от ПВ подлежи на вписване. Саморъчното
завещание от А.З. С. е обявено от нотариус по реда на чл. 27 ЗН и съдържа достатъчно
индивидуализиращи данни относно завещателя и ползващите се от завещанието лица. По
аргумент от чл. 6, ал. 2, б. „а“ ПВп в случая не е необходимо описание на имоти, защото
универсалното завещание се отнася до съвкупност от права и задължения, а не до
индивидуално определени вещи. Както изрично е посочено, преписите от обявени
завещания подлежат на вписване, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот
и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в
съответния съдебен район. След като за общото завещателно разпореждане не се изисква
индивидуализация на правата и вещите, включени в състава му, несъстоятелно е да се
изисква такава за нуждите на вписването в имотния регистър. Целта на вписването е да се
даде публичност на завещанието и в случай, че чрез него се накърняват права на трети лица,
същите да потърсят защита по съдебен ред. Третите лица биха установили недвижимите
имоти, включени в предмета на завещателното разпореждане, въз основа на персоналната
партида на завещателя.
2
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че отказът на съдията по вписванията е
незаконосъобразен, постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР
№ 7/25.04.2013г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГТК, и като такъв следва да бъде отменен.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отказ на съдията по вписванията при Районен съд София, обективиран в
Определение № 651 от 26.04.2021 г. на съдия по вписванията при СВ – София, с което е
постановен отказ за вписване на препис от обявено саморъчно завещание по молба вх. №
26923/26.04.2021г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Районен съд София за вписване на
препис от обявено саморъчно завещание по молба вх. № 26923/26.04.2021г., съгласно
мотивната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3