№ 19810
гр. С., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110167817 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 КЗ за сумата от 1953,76 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по договор за застраховка
„Г.О.” обезщетение за застрахователно събитие настъпило на 15.04.2018 г. и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди да е застраховател по задължителна застраховка „Г.О.”,
сключена за л.а. „****“ с рег. № ****. Твърди, че на 15.04.2018 г. в гр. С., при
движение по ул. „****“, с посока на движение от бул. „****“, на кръстовището
с бул. „****“, при наличие на пътен знак „Б-1“, водачът на л.а. „****“ с рег. №
**** не пропуска движещия се по пътя с предимство л.а. „***“ с рег. № **** и
реализира ПТП, в резултат на което били причинени щети на л.а. „***“ с рег.
№ ****. Поддържа, че виновен за процесното ПТП е водачът на л.а. „****“ с
рег. № **** – В. С. Я., като същият е управлявал МПС без свидетелство за
управление и е отказал да се подложи на проверка за алкохол. Твърди, че след
заведена покана от ФИРМА АД, осигуряваща застрахователно покритите на
увредения л.а. „***“ с рег. № **** да заплати обезщетение в размер на 1943,76
лева, в качеството си на застраховател по застраховка „Г.О.“ на л.а. „****“ с
рег. № **** е изплатил стойността на ремонта на увредения автомобил.
Предвид това намира, че в неговия патримониум е възникнало регресно
вземане размера на изплатеното обезщетение в настоящото производство,
ведно с ликвидационни разноски. Претендира разноски.
1
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения по делото особен
представител депозира отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва
процесното ПТП да е възникнало по вина на ответника, както и фактическите
констатации в представения от ищеца протокол за ПТП, в т.ч. да е отказал да
се подложи на проверка за алкохол. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди по увреденото
МПС. Оспорва да е изплатено застрахователно обезщетение на увреденото
лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приетата по делото застрахователна
полица № ...... от 08.12.2017г. се установява, че при ищеца „ФИРМА“ АД е
сключен договор за задължителна застраховка „Г.О. на автомобилистите“ за
следното МПС - лек автомобил „****” с рег. № ****, със срок на валидност от
11.12.2017г. до 10.12.2018г.
От приетите по делото протокол за ПТП № **** от 15.04.2018г.,
съставен от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР и заключение на АТЕ се
установява, че на 15.04.2018г. около 01:20 часа, в гр. С., ответникът В. С. Я.
управлявал застрахования л.а. „****” с рег. № **** като се е движил по ул.
„****“, с посока на движението от бул. „****“, и след навлизане в
кръстовището с бул. „****“ при наличие на пътен знак „Б-1“, водачът на л.а.
„****“ с рег. № **** не пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а.
„***“ с рег. № ****, вследствие на което настъпил удар между предна част на
л.а. „****“ и дясната страна на л.а. „***“. Отбелязано е в протокола, че
водачът на л.а. „****“ с рег. № **** отказва извършването на проверка за
алкохол, а също така е с отнето свидетелство за управление на МПС.
Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва
не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление. При протокол, изготвен след посещение на място,
съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци
и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II
2
ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение
№ 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО). В настоящия случай
изложените в протокола констатации не се опровергават, а се потвърждават от
приетото по делото удостоверение с изх. № ...../2019г., издадено от СДВР,
отдел „П.П.“, както и от експертното заключение по приетата съдебно-
автотехническа експертиза.
От приетото по делото удостоверение с изх. № ...../2019г., издадено от
СДВР, отдел „П.П.“, се установява, че на В. С. Я. е съставен АУАН с №
****/15.04.2018г. за нарушени разпоредби по чл.6, т.1, пр.3 /участниците в
движението съобразяват своето поведение с пътните знаци/, чл.150А, ал.1 /за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено/и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП /отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му/. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно
постановление № ****/04.05.2018г., връчено на 15.08.2018г. и влязло в сила на
23.08.2018г.
От гореизложеното се установява по недвусмислен начин, че виновен за
процесното произшествие е ответникът В. С. Я., който при управление на л.а.
„****” с рег. № ****, не е пропуснал движещият се по път с предимство л.а.
„***“ с рег. № **** - нарушение на чл. 47 от ЗДвП, съгласно който водач на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че всички описани в представените от ищеца писмени
доказателства щети върху л.а. „***“ с рег. № ****, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.04.2018 г. ПТП.
От приетата по делото застрахователна полица № *****/09.05.2017 г. се
установява, че при ФИРМА АД е сключен договор за имуществена
застраховка “Каско на МПС” за л.а. „***“ с рег. № ****, със срок на валидност
12.05.2017 г. – 11.05.2018 г.
3
От представените с исковата молба доказателства се установява, че на
15.04.2018г. пълномощник на собственика на л.а. „***“ с рег. № ****, е подал
до ФИРМА АД, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка
“Каско”, уведомление за настъпило застрахователно събитие /ПТП/, по което е
образувана преписка по щета № ****. По преписката е извършен оглед на
увредения автомобил, съставени са опис-заключения по щета, както и доклад,
с който е определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на
1928,76 лв. С банков превод от 09.07.2018 г. така определеното
застрахователното обезщетение било заплатено от ФИРМА АД на
собственика на увредения автомобил.
На следващо място, от представените с исковата молба доказателства се
установява, че на 30.08.2018 г. ФИРМА АД, в качеството му на застраховател
по имуществена застраховка “Каско” на увредения л.а. „***“ с рег. № ****, е
подало до ищцовото дружество писмо, ведно с приложени в оригинал или
препис документи по щета № ****. Установява се, че във връзка с подаденото
писмо в „ФИРМА“ АД е образувана преписка по щета № ****. По преписката
е съставен доклад по щетата, с който е определено за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 1943,76 лв., което видно от
представеното по делото извлечение е било изплатено от „ФИРМА“ АД на
ФИРМА АД, с посочено основание за плащане “регресни задължения”.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на вредите по л.а.
„***“ с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
процесното ПТП е в размер на 2627,25 лв. Следователно от събраната по
делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че
изплатеното от ищеца-застраховател обезщетение за вредите от процесното
ПТП, причинени виновно от ответника, не надхвърля действителната
стойност на вредите по средни пазарни цени.
Относно основанието за възникване на суброгационното право на ищеца
срещу ответника, съдът намира следното:
При наличие на данни за отказ от подлагане на проверка за алкохол
следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за
регресна отговорност на застрахования. Обстоятелството, че ответникът е
отказал да се подложи на тест за алкохол се установява от съдържанието на
описания по-горе протокол за ПТП, в който изрично е отбелязано, че „отказва
тест“. Освен това от посочения протокол за ПТП се установява още, че
ответникът е бил с отнето свидетелство за управление на МПС, което е
самостоятелно основание по чл. 500, ал. 2 КЗ за ангажиране регресната
отговорност на застрахования. Както се изясни, при неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
4
документа (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II
ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС). В
разглеждания случай ответникът не е провел пълно обратно доказване, че не е
отказал да се подложи на тест за алкохол, респ., че не е с отнето свидетелство
за управление на МПС, като от негова страна не са ангажирани каквито и да
било доказателства, които да опровергават отразеното в протокола за ПТП,
съставения АУАН и наказателното постановление. Още повече, самият
ответник при подписването на протокола за ПТП не е посочил каквито и да
било възражения относно съдържанието му.
От така изложените обстоятелства се установява възникването на
суброгационното право на застрахователя по задължителна застраховка „Г.О.“
на автомобилистите спрямо виновния водач на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
- отказ да се подложи на проверка за алкохол, както и на основание чл. 500, ал.
2 КЗ - управление на МПС с временно отнето свидетелството за управление
на МПС.
Ето защо, съдът намира, че регресното вземане за платено
застрахователно обезщетение възлиза на претендирания размер от 1953,76 лв.,
от които 1943,76 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. –
ликвидационни разноски за образуваната пред ищеца щета, ведно със
законната лихва, считано от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в размер на 89,08 лева за заповедното производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 525 лева за исковото
производство за държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда минимален размер от 50
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В. С.
Я., с ЕГН: ********** дължи на „ФИРМА“ АД, с ЕИК ****, на основание чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 КЗ, сумата от 1953,76 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Г.О.” обезщетение
за застрахователно събитие настъпило на 15.04.2018 г. и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 21.06.2023 г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 34631/2023г. на СРС, 176 състав.
5
ОСЪЖДА В. С. Я., с ЕГН: ********** да заплати на „ФИРМА“ АД, с
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК сумата 89,08 лева - разноски
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 34631/2023г. на СРС, 176 състав,
както и сумата 525 лева - разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6