№ 11849
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110143324 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 228 ЗЕС и чл.342 ТЗ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [*********] срещу
М. Г. Г. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1594/2021 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба и последваща уточняваща молба от 10.08.2021 г. ищецът
твърди, че между него и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с
клиентски № ********* от 24.09.2018г. за мобилен номер [*********] с избран
абонамент „Тотал 10,99“ със срок на действие 24 месеца. Поддържа, че при
възползване от преференциални условия, абонатът – настоящ ответник сключил и
договор за лизинг към мобилен номер [*********] от същата дата – 24.09.2018 г., по
силата на който на ответника било предоставено мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual
Blue Silver за период от 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,69 лева, съгласно
погасителен план към лизинговия договор. Ищецът твърди още, че по силата на
договор за мобилни услуги с клиентски № [*********] от 10.01.2019 г. за мобилен
номер [*********] абонатът – настоящ ответник е избрал и абонаментен план „Тотал
26,99“, за срок от 24 месеца, считано от 10.01.2021 г. Поддържа още, че за потребените
от ответника услуги по договор за мобилни услуги с клиентски № ********* от
24.09.2018г. за мобилен номер [*********] за периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г.
1
били издадени две фактури, като с кредитно известие от 05.04.2019 г. е извършена
корекция на дълга, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
41,37 лева. Поддържа, че за потребените от ответника услуги по договор за мобилни
услуги с клиентски № [*********] от 10.01.2019 г. за мобилен номер [*********] за
периода от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г. били издадена фактура за потребени мобилни
услуги на стойност 8,60 лева. Според ищеца, неизпълнението на задължението на
ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги по
горепосочените два договора, на обща стойност 49,97 лева, е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от договора , като в полза на мобилния оператор е
възникнало право да прекрати на 29.04.2019 г. едностранно индивидуалните договори
на ответника за ползваните абонаменти по договор за мобилни услуги с клиентски №
********* и договор за мобилни услуги с клиентски № [*********]. Поради
прекратяване на договорите за мобилни услуги, ищецът поддържа, че дължимите
месечни лизингови вноски на обща стойност 79,73 лева за предоставеното на абоната
мобилно устройство, били обявени за предсрочно изискуеми. Поради неплащане на
издадените фактури от страна на абоната, ищецът твърди, че подал заявление по чл.410
ГПК за горепосочените суми, но тъй като издадената заповед била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите, както следва: 1/сумата от общо 49,97 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, от която
сумата от 41,37 лева по договор за мобилни услуги за номер [*********] от 24.09.2018
г., за периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. и сумата от 8,60 лева, по договор за
мобилни услуги за номер [*********], за периода от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане и 2/
сумата от 79,73 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 24.09.2018 г., сключен към договор за абонамент за номер [*********].
Претендира направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК /възстановен на основание чл.66 ГПК/ по делото е
постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Направено е и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания, тъй като се касае за
периодични такива, които се погасяват с кратката тригодишна давност. Прави се и
възражение за наличие на неравноправни клаузи в представения потребителски
договор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
2
следното от фактическа страна:
В заповедното производство по ч.гр.д. № 1594/2021 г., приложено към
настоящото дело, са приети като доказателство договор за мобилни услуги, сключен на
24.09.2018 г. между [*********] и М. Г. Г., по силата на който на потребителя е
предоставен предпочитан номер [*********] с избран абонамент „Тотал 10,99“, със
срок на действие 24 месеца.
Представен като доказателство е и заверен препис от договор за лизинг от
24.09.2018 г., по силата на който на лизингополучателя – настоящ ответник е
предоставено за ползване устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Silver, срещу задължение на
последния да заплати на лизингодателя обща лизингова цена в размер на 202,87 лв.,
платима на 23 равни лизингови вноски от по 4,69 лв. всяка. В чл.1, ал.2 от договора за
лизинг е уговорено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство срещу заплащане на допълнителна сума в
размер на 4,69 лв. В случай че лизингополучателят не упражни правото си да придобие
собствеността върху устройството, в чл.1, ал.3 от договора за лизинг е уговорено, че
лизингополучателят дължи връщане на устройството в 1-месечен срок от изтичане на
срока на договора, като в случай че устройството не бъде върнато или не бъде върнато
в състоянието, уговорено в договора, или ако лизингодателят заяви изрично в писмена
форма, че не желае да закупи устройството, лизингополучателят дължи неустойка в
размер на 4,69 лв. Съгласно чл.4 от договора за лизинг с подписването на договора
лизингополучателят декларира, че е получил устройството във вид, годен за употреба,
с договорени технически характеристики и комплектован.
От представения по делото договор за мобилни услуги с клиентски №
[*********] се установява, че на 10.01.2019 г. между страните е сключен и друг
договор - за мобилен номер [*********], по силата на който ищецът е предоставил на
ответника абонаментен план „Тотал 26,99“, за срок от 24 месеца, считано от 10.01.2021
г.
В проведеното на 13.09.2022 г. открито съдебно заседание съдът е извършил
съпоставка между приложените по делото заверени преписи от гореописаните
договори с представените от страна на ищеца по делото оригинали, като е констатирал
пълното им съответствие.
По делото са приложени и Общи условия на [*********] за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, относими към процесния исков
период.
По делото се приложени фактури, издавани от ищцовото дружество през
периода от 05.02.2019 г. до 315.05.2019 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е констатирало, че съгласно анализираните данни в билинг
системата на ищцовото дружество, е налице предоставяне на далекосъобщителни
3
услуги, което съответства на генерираните от системата на ищеца фактури. В
заключението вещото лице е посочило детайлна информация за вида на ползваните
услуги и тяхната стойност през отчетните периоди.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228
ЗЕС:
За основателността на предявения установителен иск в тежест на ищеца е да
установи наличието на следните предпоставки: че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за
процесните мобилни услуги; че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на
ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и размера на
месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по процесния
договор.
Настоящият съд приема, че от представените като писмени доказателства по
делото договори за мобилни услуги – от 24.09.2018 г. и от 10.09.2019 г., носещи
подписа на ответника и неоспорен по делото, се установява валидно облигационно
отношение между ищцовото дружество и ответника. От заключението на изслушаната
съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда
като обективно и компетентно дадено се установява, че през исковия период ищцовото
дружество е предоставило далекосъобщителни услуги, които съответстват на
генерираните от системата на последното фактури, т.е. операторът е изпълнил своите
задължения по договора.
Доказателствата за плащане ответникът, който носи тежестта не е ангажирал,
поради което, в приложение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за
недоказан. С оглед предходното, предявения иск за сумата от общо 49,97 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, от която сумата от 41,37 лева по договор за мобилни услуги за номер
[*********] от 24.09.2018 г., за периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. и сумата от
8,60 лева, по договор за мобилни услуги за номер [*********], за периода от 15.02.2019
г. до 14.03.2019 г., следва да бъде уважен в пълния предявен размер. Върху главниците
се дължи и законната лихва, считано от 13.01.2021 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане.
Обективираните в писмения отговор възражения за настъпила погасителна
давност и наличие на неравноправни клаузи в договорите, съдът намира за
неоснователни.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните
4
предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на валидно сключен договор за лизинг; че ищецът е изпълнил задълженията
си да предостави на ответника лизинговата вещ, както и размера на дължимите
лизингови вноски през исковия период.
От представения като доказателство по делото договор за лизинг от 24.09.2018
г., неоспорен от ответника, се установява наличието на вализно облигационно
отношение между страните. С договора лизингополучателят – настоящ ответник е
декларирал, че лизингодателят – настоящ ищец му е предоставил мобилното
устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Silver във вид, годен за употреба. Съгласно чл.12, ал.2
от общите условия на договора за лизинг, месечните вноски и другите дължими
възнаграждения по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава на дължими
съгласно същия плащания.
С оглед предходното, предявения иск за сумата от 79,73 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 24.09.2018 г., също следва да
бъде уважен в предявения размер, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г.
до окончателното изплащане.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда не е изтекъл
предвидения в чл.111, б.“в“ ЗЗД тригодишен срок, поради което възражението за
погасяване на претендираните суми по давност е неоснователно, както и възражението
за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1, ГПК право на разноски има
ищеца. Видно от списъка на разноските по чл.80 ГПК, обективиран в молба становище
от ищеца от 11.10.2022 г. е, че се претендират разноски в исковото производство в общ
размер на 755,00 лева, в които е включена сумата от 125,00 лева – държавна такса.
Съдът констатира, че дължимата и внесена държавна такса, след приспадане на
внесената такава в заповедното производство, е в размер на 75,00 лева, поради което в
този размер следва да бъде репарирана. С оглед предходното, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 705,00 лева.
С оглед задължителните указания, дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В
издадената заповед са включени разноски в общ размер на 205,00 лева, които с оглед
изхода на спора следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че М. Г. Г.,
ЕГН ********** дължи на [*********] /понастоящем [*********], със седалище и
адрес на управление: [*********] сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1594/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 43-ти състав, както следва: сумата от общо 49,97 лева, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.228 ЗЕС, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, от която сумата от 41,37 лева
по договор за мобилни услуги за номер [*********] от 24.09.2018 г., за периода от
05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. и сумата от 8,60 лева, по договор за мобилни услуги за
номер [*********], за периода от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 79,73
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
24.09.2018 г., дължими за периода от м.05.2019 г. до м.08.2020 г. и една допълнителна
вноска съгласно чл.1, ал.2 от договора, ведно със законната лихва, считано от
13.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на
[*********] (предишно наименование [*********]), ЕИК [*********], със седалище и
адрес на управление: [*********] сумата от 705,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 205,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1594/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6