№ 61
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110110515 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува
вземане срещу ответниците ЕВ. ЕВГ. АНД. , ЕГН ********** и КР. ЕВГ. АНД. , ЕГН
**********, двамата с настоящ адрес ****, действащи чрез и със съгласието на своя баща и
законен представител Евг. Анд. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес **** от всеки от тях
за сумите, както следва: 857,33лева, представляваща половината от задължение цялото в
размер на 1714,66лева, за незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 30.07.2018г.
до 19.07.2020г. за обект на потребление, находящ се в **** по партида с аб. № 1182688,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 56,68лева, представляваща
половината от задължение цялото в размер на 113,36лева, формирано като сбор от
обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от
02.09.2020г. до 28.04.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1689/13.05.2021г. по ч.гр.д. № 6386/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответниците имат качество на
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото
дружество в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в **** отчитани по
партида с аб. № 1182688. Съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 ОУ задължение на потребителя е
да плаща потребените услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че за
периода от 30.07.2018г. до 19.07.2020г. е предоставил на ответниците услуги, цената, на
1
които те не са заплатили. Посочва, че задължението касае реално доставено и потребено
количество вода установено чрез двустранен констативен протокол №
**********/19.07.2020г. за подмяна на водомер. Уточнява, че за процесния период не е
осигуряван достъп до водомера за извършване на реален отчет, поради което на 19.07.2020г.,
когато е осигурен такъв, е извършен демонтаж на наличния водомер с № 2297243, като е
отчетено показание на същия от 850куб.м. Твърди да е спазил разпоредбата на чл. 35 вр.
чл.34, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/2004г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 6386/2021г. по
описа на ВРС, срещу която длъжниците чрез законен представител са възразили в срок. Така
за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК. Искането отправено до съда е за
уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по
делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците чрез адв. С..
Твърди, че срещу действията на ищеца по начисляване на задължението предмет на
настоящия иск са сезирали КЕВР, срещу чието решение понастоящем е висящ спор по
адм.д. № 3376/2021г. на АССГ. Посочва, че за имота за потребление ищецът не извършва
услуга по отвеждане и преработка на вода. Счита исковете за недопустими поради наличие
на разлика между вземането по заповедта и това предмет на настоящия иск. Твърди, че
претенцията касае плащане на цена на количество вода, което не е било измерено от годно
СТИ, не е измервано реално в нито един от периодите по ОУ, не е начислявано и не е
издавана фактура, нито ищецът е уведомявал за планирана дата на отчитане. Оспорва
годността на СТИ с № 2297243. Оспорва редовността на счетоводните регистри за периода,
както и единичната цена на остойностяване на количествата вода за периода. Оспорват се
данните в протоколи от 30.07.2018г. и 19.07.2020г., като последният се сочи, че не съдържа
подпис на техен представител. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът и ответниците чрез процесуален представител
поддържат исковата молба и депозирания отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и като съобрази
приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за
забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената
защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 6386/2021г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която ответниците са възразили. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с
настоящия иск. В доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи пълно и
главно, че ответниците са потребители на водоснабдителни услуги за процесния период като
2
титуляри на партида с аб. № 1182688, ****; че количеството вода, за което се търси
заплащане на цена е реално доставено и потребено, неговата стойност, отчетена и измерена
по предвидения в Общите условия ред при правилно определяне размера на задължението;
че измерването е извършвано от годно СТИ; падеж на задължението и размер на
мораторната лихва върху главниците.
Възражението на ответниците за недопустимост на производството поради
несъответствие на вземането по заповедта за изпълнение с това въведено в предмет на иска
по чл. 422 ГПК съдът приема за неоснователно. Заповедта е издадена за главница от по
936,04лева за периода 30.07.2018г. до 14.10.2018г. и лихва за забава върху нея 60,59лева. С
иска по чл. 422 ГПК е въведено като предмет на спора част от това вземане, с оглед
направеното признание от ищеца, че е получил плащане на задължението за периода след
19.07.2020г. Интерес от установяване съществуване на вземане, което е признато и погасено
от ответниците след получаване заповедта по чл. 410 ГПК, ищецът няма.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На
26.04.2013г. ответниците, представлявани от своя баща и законен представител Е.Н. са
придобили собствеността на ПИ 559 в гр. Варна, м-ст Траката, ведно с построената в него
вилна постройка. На 30.09.2020г. са подали заявление до ищцовото дружество за
прехвърляне на партидата на името на ответника Е.А., като съсобственик, по която е
отчитано потреблението на ВиК услуги в имота, водена до него момент на името на Васил
еоргиевГГеоргиев. С приложение № 1 към заявлението е бил представен и документът на
собственост, въз основа на който се заявява исканата промяна. На 26.05.2017г. е бил
съставен двустранен констативен протокол за подмяна водомера в имота. Монтиран е бил
водомер в № 2297243 с нулево първоначално показание, година на метрологична пломба
2017г. За абоната протоколът е подписан от Е.Н.. На 30.07.2018г. ищцовото дружество е
изготвило протокол, в който е удостоверено неосигуряване достъп до водомера в имота за
период от повече от година. Протоколът е подписан от двамата служители извършили
проверката и един свидетел. На 19.07.2020г. е бил изготвен нов двустранен констативен
протокол за подмяна водомера в имота, при което е отчетено, че демонтираният с №
2297243 е с показание 850куб.м. В този протокол в графа потребител липсва подпис на
абоната. Представен е карнет за процесния период, видно от който е, че след подмяната на
водомера през 2017г. е извършвано начисляване на служебна консумация от 50куб.м. въз
основа на протокола от 30.07.2018г. и на 19.07.2020г. е вписана консумация от 800куб.м. въз
основа на протокола от 19.07.2020г. Представено е копие от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. От
приложената на л. 5 от делото справка за недобора на партида с абонатен номер 1182688 е
видно, че аб. номер се води на името на ответника Е.А.. За периода 30.07.2018г. до
19.07.2020г. ищцовото дружество е остойностило задължение в размер на 1714,66лева
главница и лихва за забава от 113,36лева, за което е издадена една фактура.
За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието
3
заключението на в.л. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като обективно
и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като неоспорено от
страните, бива възприето от съда в цялост. Съобразно него, за процесния период ищцовото
дружество е издало една фактура с № **********/03.08.2020г. на стойност 1714,65лева за
остойностяване потребление в периода 30.07.2018г. до 19.07.2020г. За този период е
начислявана цена само за доставена вода, без услугите канализация и пречистване на вода.
Тъй като за периода са действали различни цени на услугата, остойностяването на
доставената вода е извършено въз основа на изчисляване потребление на ден от 1,111куб.м.
получено след разделяне на цялото потребление на общия брой дни в периода от 720.
Лихвата за забава за този период върху така посочената главница, вещото лице е посочило,
че възлиза в размер на 113,36лв. Плащания не са установени.
Ответниците не са оспорили, че имат качество на потребители на предоставяните от
ищеца водоснабдителни услуги в посочения обект на потребление. Това обстоятелство се
установява и от ангажираните по делото писмени доказателства, съобразно които от 2013г.
двамата ответници са съсобственици в имота. При липса на посочено друго в документа
удостоверяващ придобивното основание, следва да се приеме, че правата им са равни, а от
там и отговорността им в задължението /арг. чл. 30 ЗС/. Затова, съдът приема, че
ответниците имат качество на потребители на водоснабдителни услуги по см. на пар. 1, ал.
1, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за този
обект и чл. 2 от ОУ на дружеството, доколкото такова имат ползвателите, собствениците,
притежатели на вещно право на строеж и биха могли да имат и наемателите на имоти. В
това им качество, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД регламентиращи
договорните отношения между страните, тяхно задължение е да заплащат ползваните
услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата
на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР ОУ на договорите за предоставяне на В и К
услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания,
Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители,
включително и за ответниците, като собственици на водоснабден имот. Т.е сключване на
индивидуален договор не е предпоставка за възникване на договорното правоотношение с
обществения доставчик. Печатните издания са публично достояние и представляват
общоизвестен факт, който не подлежи на доказване. С влизане в сила на ОУ и на
24.02.2015г. с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответниците са се възползвали
от правата по чл. 71, ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Ответниците са оспорили процесното количество вода реално да е било доставено,
респ. да са го потребили. По реда на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е дал указания до ищеца, че не
сочи доказателства за тези си твърдения. По тези възражения съдът съобрази, че принципно
издаваните от ищеца фактури като частни документи, изходящи от страната и
удостоверяващи изгоден за нея факт не съставляват годно доказателствено средство за факта
4
на извършена доставка на услугата посочена в тях. Документът, удостоверяващ по
безспорен начин доставката на вода и други услуги е карнетът или друг документ,
съдържащ подпис на страната или нейн представител, поради което и съдържащ в себе си
признание за получаване на услугата. Присъствието на потребителя или на негов
представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 5 от Общите
условия, като идеята е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне
на дължимите суми. Затова и с подписа си при отчетите, реално потребителят се съгласява с
цялостно отчетеното на тази дата показание на водомера, а не само с посоченото количество
консумирана вода за ежемесечен период. В случая по делото е представен карнет, в който
обаче няма подпис на потребителя. Както се посочи в него единствено е отразено извършено
служебно начисление, въз основа на протокол от 30.07.2018г., в който е удостоверено
неосигуряване достъп за отчитане за период от повече от година, когато е начислено
потребление от 50куб.м., което не е предмет на настоящата претенция. След това е отразено
процесното потребление от 800куб.м. въз основа на протокола от 19.07.2020г., когато реално
е извършена подмяна на водомера. Подпис на потребителя или негов представител в този
протокол няма. Позоваването от страна на ищцовото дружество на нормата на чл. 23, ал. 4
ОУ е неоснователно, доколкото в случая не се е твърдяло, а и от ангажираните
доказателства е видно, че за процесния период отчитането не е извършвано, нито
дистанционно, нито чрез ползване на електронен карнет. За процесния период не се е и
твърдяло, а и няма ангажирани надлежни доказателства, ответниците да не са осигурявали
достъп на оператора за отчитане на водомера. В чл.24, ал. 4 ОУ изрично е регламентирано,
че отказът на потребителя да осигури достъп до водомера за отчитането му се удостоверява
с протокол съставен от длъжностното лице и подписан от свидетел, какъвто има съставен,
но за период предхождащ процесния. В този случай, за оператора възниква правото да
извърши служебно начисление на вода по реда на чл. 49 ОУ, която хипотеза очевидно не е
осъществена в казуса.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че няма данни СТИ да е било годно
да отчита. В чл.17, ал.4 от Общите условия е предвидено, че доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за
сметка на потребителя. Съгласно чл. 20 ОУ при установяване повреда на индивидуален
водомер, ВиК операторът има задължение единствено да направи предписание за
отстраняване на повредата и определи срока за това, като демонтира пломбата на холендъра,
като след отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп
за първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. От представения по делото
двустранен протокол за подмяна индивидуален водомер от 19.07.2020г. не се установява
подмяната да е предизвикана от наличие на повреда във водомера или поради изтекла
метрологична годност, доколкото от предходно съставения протокол /26.05.2017г./ е видно,
че такава той е преминал през 2017г. В протокола е удостоверено, че водомерът е
пломбиран и работещ. Поради тази причина и начисляването на количеството потребена
вода е извършено на база реалните показания отразени в този протокол като налични към
датата на демонтажа му. При направеното оспорване от ответниците обаче, че не са
5
потребили това количество и че този протокол не е подписан от тях, респ. техен
представител, факт обективно установен от протокола, предвид че в графа за потребител
няма положен подпис, нито обозначаване самоличност на лице присъствало при съставянето
му, налага се извод за невъзможност за извеждане на извод, че това количество
действително се явява реално потребено. Ангажираните от ищеца доказателства за
установяване твърденията му за реална доставка се явяват недостатъчни.
В заключение, съдът прави извод, че исковата претенция е недоказана в своето
основание, поради което и искът за главница, а оттам и обусловения от него за обезщетение
за забава подлежат на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на спора, ответниците имат право
на разноски, но тъй като присъждане на такива не е поискано, респ. няма доказателства за
направа, съдът не присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33 срещу ЕВ. ЕВГ. АНД.,
ЕГН ********** и КР. ЕВГ. АНД., ЕГН **********, двамата с настоящ адрес ****,
действащи чрез и със съгласието на своя баща и законен представител Евг. Анд. Н., ЕГН
**********, с настоящ адрес **** за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане спрямо всеки от ответниците за сумите,
както следва: 857,33лева, представляваща половината от задължение цялото в размер на
1714,66лева, за незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 30.07.2018г. до
19.07.2020г. за обект на потребление, находящ се в **** по партида с аб. № 1182688, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 29.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и 56,68лева, представляваща половината от
задължение цялото в размер на 113,36лева, формирано като сбор от обезщетенията за забава
за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 02.09.2020г. до 28.04.2021г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 1689/13.05.2021г. по ч.гр.д. № 6386/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6