№ 518
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. С.
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
в присъствието на прокурора Р. Ст. Б.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100602194 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на въззивен протест, депозиран от прокурор
при Софийска районна прокуратура и въз основа на въззивна жалба,
депозирана от адвокат В. К., в качеството му на повереник на частната
обвинителка Д. Н. К. против първоинстанционна Присъда, постановена от
Софийски районен съд на 06.12.2023 година по НОХ дело № 8217/2022
година, с която подсъдимият С. Й. С., ЕГН ********** е признат за
невиновен, за това, че нa 07.06.2020 година, около 15:00 часа в град София,
ж.к. “Студентски град“, ул.“Проф. *********, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - нанесъл удар с ръка свита в юмрук и счупил предно дясно
стъкло на вратата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ес 500“ с per.
№ *********, /управляван от Д. Н. К. чрез договор за наем на автомобил/, а с
крака ритал вратите на автомобила и ударил дясното странично огледало, като
повреждайки автомобила, крещял към св.К. „Предупредих ли те, предупредих
ли те, казах ли ти да не возиш дъщеря ми в тая кола“, след което се насочил
агресивно към нея, доближил се и я дръпнал, като я стиснал силно за ръката,
поради което и е оправдан по внесеното обвинение за извършено
престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
С присъдата си, районният съд е признал подсъдимия за невиновен и в
това, че на 07.06.2020 година, около 15:00 часа в гр. София, ж.к.“Студентски
1
град“, ул .“Проф. *********, се заканил на Д. Н. К. с престъпление против
нейната личност - с убийство, а именно заплашил я с думите „Ще мина с
колата през теб, недей да правиш глупости“ и това заканване е възбудило у Д.
К. основателен страх за осъществяването му, поради което и го оправдал и по
внесеното обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, във вр.
ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
Софийска градска прокуратура заяви, че поддържа протеста. Изложи
съображения в негова подкрепа и поиска атакуваната присъда да бъде
отменена, а вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен и по двете, повдигнати му обвинения и да му бъдат
наложени наказания.
Частната обвинителка Д. Н. К., редовно призована, /редовно призован
бе и нейният повереник/ не се яви и не изпрати представител, съответно не взе
и становище по делото.
Подсъдимият лично и чрез защитникът си оспориха въззивният протест
и въззивната жалба. Защитникът разви подробно съображения в защита на
атакуваната присъда. Поиска постановяване на решение, с което атакуваната
бъде потвърдена. Пледоарията на защитника бе подкрепена от подсъдимия.
В „последната си дума“ подсъдимият С. Й. С. поиска потвърждаване
на оправдателната присъда.
Пред въззивната инстанция съдебно следствие не бе проведено, тъй като
съдът намери делото за изяснено от фактическа страна още в хода на
досъдебното производство. Доказателствени искания не бяха направени и от
страните, /такива не са направени и с протеста и жалбата/.
Доказателствата, събрани в първоинстанционното производство,
/включително и приобщените и огласени от досъдебното производство/, са
писмени и гласни.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата и
Законът, намери от фактическа и правна страна следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са процесуално допустими,
доколкото са подадени в срок, от активно-легитимирани страни и с тях се
атакува подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен акт.
Разгледани „по същество“, протестът и жалбата са неоснователни.
Съображенията на съда са следните:
Фактите, възприети за установени от първостепенния съд, изнесени в
хронологична последователност са:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият С. Й. С. и свидетелката Д. Н. К. живели на семейни
начала, като от съвместното им съжителство се родила дъщеря им,
свидетелката А. С. С., родена на ********* г.
Разделили се няколко години по-късно на рождения ден на дъщеря им,
на 29.11.2018 г., като детето и майката заживели самостоятелно в друго
2
жилище.
След раздялата отношенията между подсъдимия С. и свидетелката К. се
влошили. По време на контактите им двамата често стигали до конфликти,
изразяващи се в спорове на висок тон, употреба на обидни думи, скандали,
рядко стигали до разбирателство, като основна причина за това били
контактите на подсъдимия с дъщеря им.
Двамата били уговорили разпределението на родителските права и
режима на лични контакти на подсъдимия с дъщеря му, като подсъдимият
поел ангажимент да заплаща училищните такси и след раздялата.
На 06.06.2020 година подсъдимият позвънил на свидетелката К., за да
вземе на следващия ден дъщеря им А., с която да прекара деня. По време на
телефонния разговор очевидно се е стигнало до поредния вербален конфликт,
при който подсъдимият категорично изразил нежеланието си дъщеря им да се
вози в чужд автомобил, като настоявал Д. К. да не качва дъщеря им в
автомобила на мъжа, с когото живее след раздялата им.
На 07.06.2020 година подсъдимият позвънил на свидетелката К., казал й
че пътува към работното й място – студио за красота, находящо се в ж.к.
„Студентски град”, ул. *********.
Когато подсъдимият пристигнал с лек автомобил марка Range Rover,
черен на цвят, Д. К. вече била пред обекта. Подсъдимият паркирал автомобила
си челно на този, управляван от К. - „Мерцедес“, модел „ЕС 500“ с per. №
*********.
Подсъдимият излязъл от автомобила. Бил видимо ядосан. Нанесъл удар
по предното дясно стъкло на автомобила, управляван от К.. Двамата
започнали да се карат на улицата, намираща се пред салона за красота.
Вследствие на удара върху автомобила по ръцете на подсъдимия имало
кръв. Свидетелката К. влязла в салона за красота, за да позвъни в полицията
относно случилото се.
В салона в този момент се намирали свидетелката Д.Д. и дъщерята на
пострадалата и подсъдимия – свидетелката А. С.. Д. била в дъното на салона и
не могла да види нищо, но когато К. влязла, ядосана и разтревожена казала, че
бившият й мъж е счупил колата й и че ще извика полиция.
Тогава дъщеря им А. С. излязла навън при подсъдимия. След известно
време при тях излязла и пострадалата К., като двамата с подсъдимия
продължили да се карат. Дъщеря им застанала между тях.
Частната обвинителка К. казала на подсъдимия, че ще звъни в
полицията. Тогава той извикал на пострадалата: „Ще те прегазя, недей да
правиш глупости.”
До пристигането на полицейските служители подсъдимият тръгнал да се
разходи с дъщеря си по ул. „*********”, за да се успокои и изглежда е успял,
защото, когато пристигнали полицейските служители той вече е бил спокоен.
Полицаите настигнали подсъдимия и А. С. и го помолили подсъдимият
да ги придружи до мястото на инцидента. На място бил съставен Акт за
предупреждение по ЗМВР на подсъдимия С.. Полицейският екип придружил
3
Д. К. до 7-мо РУ- СДВР, а подсъдимият си отишъл.
По-късно вечерта на същия ден подсъдимия С. бил спрян на бул.
„България” от органите на МВР, докато шофира и бил задържан за 24 часа по
ЗМВР.
Това са фактите, които е възприел за установени първоинстанционният
съд. Такива факти извлича след самостоятелен анализ на доказателствата и
въззивният съд, което е и причината за голямото сходство между отразените в
мотивите на присъдата факти и тези, поместени в това решение.
А доказателствата, които установяват тези факти са:
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства от почти всеки
вид по НПК.
Гласни доказателства:
Обяснения на подсъдимия С., дадени в хода на съдебното
производство.
Свидетелски показания на свидетелите:
Д. К., А. К., Д.Д., Д.П.К., Д.З. Й., С.Н.К., К.Н.К., К.Х.И., П.К.С., Ю.И.А.,
С.С.С., З.М.Д., А. С. С., Д. Й.а Ч.,
Писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Заключения на комплексните съдебно-психиатрични и психологични
експертизи, съдебно-технически, видео-технически експертизи.
Посочените доказателства и доказателствени средства са обсъдени
внимателно, обективно и прецизно от първоинстанционният съд. Въззивната
инстанция се съгласява с извода, че те установяват по категоричен начин и
„без съществени противоречия помежду си“ гореописаната фактическа
обстановка.
Не се спори по факта, че подсъдимият С. С. и пострадалата Д. К. са
живели на семейни начала около 15 години преди да се разделят окончателно
на дата 29.11.2018 година – рождения ден на дъщеря им. От брака си двамата
имат едно дете – свидетелката А. С..
И подсъдимият, и свидетелката К. потвърждават, че през първите две
години след раздялата им отношенията между двамата са били „изключително
обтегнати“, с чести скандали, размяна на обидни думи, на които свидетел е
ставала тяхната дъщеря. В рамките на тези „две години след раздялата“
попада и инкриминираната дата – 07.06.2020 година. В основата на скандалите
е било липсата на взаимно разбирателство, по отношение на въпросите за
отглеждането и възпитанието на детето им. Първоинстанционният съд
напълно оправдано е намерил такива данни и в показанията на повечето от
останалите, разпитани в производството свидетели - А. К., А. С., Д. Ч., С.К.,
П.С. и Ю.А..
Няма съществен спор и относно времето и мястото на случилото се,
касаещо това наказателно производство. Подсъдимият С. С., свидетелите Д.
4
К., А. С., Д.Д., служителите на 07-мо РУ при СДВР Д.П.К., Д.З. Й.
потвърждават, че поредният скандал, инкриминиран, съобразно това
обвинение е станал именно на 07.06.2020 година в град София, ж.к.
“Студентски град“, ул.“Проф. *********. По отношение на точния част,
/възприет от обвинението, позовавайки се на показанията на Д. К. 15,00 часа/
също няма съществено противоречие. Първоинстанционният съд е достигнал
в прецизността си при анализа на доказателствата дотам да обсъди и най-
дребните несъответствия, касателно часа в показанията на свидетелите Д.Д. и
Д.К., /притежаващ съседен търговски обект на студиото за красота/,
достигайки до правилния извод, че случката се е разиграла най-вероятно в или
около 15,00 часа.
От обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелката Д. К., от
тези на свидетелката А. С. се установява и един изключително значим,
съществен и до известна степен решаващ за изхода от това производство факт
– поредното, многократно при това изказано недоволство на подсъдимия С.
дъщеря му де се вози в чужди автомобили, имайки предвид автомобили на
интимния приятел или партньор на Д. К.. И в проведения на 06.06.2020 година
телефонен разговор С. е изказал това свое недоволство. Дали С. С. е бил в
правото си да изисква подобно ограничение от бившата си семейна
партньорка? Очевидно „не“. К. е майка на А. С., която е била към онзи момент
малолетна и като майка е носила и отговорността, но е имала и правото да
преценява кое е добре за детето й. Прав или не, недоволството на С. обяснява
и неговата реакция към нежеланието на К. да изпълни въвежданото от него
ограничение. И отново – прав ли е С. да въвежда Т.а. С категоричност – „не“,
но дори и неправ, това ясно показва и личния му мотив, продиктувал всяко
едно от инкриминираните действия и целта, която го е водила при извършване
на тези напълно неприемливи за правилата на възпитанието действия.
Не е спорно, че при разговора на 06.06.2020 година С. и К. се разбрали
той да вземе дъщеря си на следващия ден.
Установява се от обясненията на подсъдимия, от показанията на Д. К. и
от показанията на свидетелката С.К., негова интимна приятелка тогава, че на
07.06.2020 година Д. К. се е обадила на С., за да му каже, че няма да му даде
дъщеря им, защото „има други планове с детето“. Това е поредната причина,
поради която подсъдимият се е вбесил и макар това по никакъв начин да не
оправдава действията му ясно показва личен мотив при всяко едно от грозните
действия, които е извършил.
А по отношение на реално извършените от подсъдимия С. действия
преките доказателства са оскъдни. Първоинстанционният съд е съобразил
тази непълнота, успявайки да я преодолее отново чрез прецизен анализ на
производните доказателствени източници. Свидетелката Д. К. твърди, че на
07.06.2020 година, около 15,00 ч. подсъдимият С. С. спрял управлявания от
него автомобил Range Rover челно на автомобила, управляван по това време
от нея. Подсъдимият слязъл от автомобила видимо ядосан и преминавайки
край автомобила, който тя управлявала по договор за наем го ударил
еднократно с юмрук. Ударът е възприет единствено от нея и от подсъдимия,
който в обясненията си го признава. Свидетелите Д.К., Д.Д. и А. С. не са преки
5
очевидци на случилото се, но доколкото и тримата потвърждават, че виждайки
минути или дори секунди по-късно подсъдимия, той е имал кръв по ръката,
което говори за нанасянето на силен удар с голи ръце върху стъклото. Това
дава основание на съдът да приеме, че подсъдимият е осъществил
инкриминираното действие, при което е счупил предно дясно стъкло на
вратата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ес 500“ с per. №
********* а с крака е ритал вратите на автомобила и е ударил дясното
странично огледало.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. К. и в твърдението й,
че подсъдимият е изрекъл думите „Ще мина с колата през теб, недей да
правиш глупости“. Преки очевидци на изказването на тези думи няма, но пък
данните, недвусмислено сочещи на силно влошените отношения между
подсъдимия и частната обвинителка, силният гняв на подсъдимия, до голяма
степен провокиран от отказа на К. да изпълни обещанието си от предния ден,
който гняв не стихва, а логично ескалира със счупването с ръка на
страничното стъкло на автомобила, карат съда да повярва на думите на
частната обвинителка. В подкрепа на това е и заключението на съдебната
психиатрична и психологическа експертиза на подсъдимия, обрисуваща го
като човек, който е бил под влияние на продължителни негативни чувства на
обида, които на фона на личностовата предразположеност към импулсивност,
лабилност на емоцията са му попречили да направи един по-спокоен и в
крайна сметка рационален избор при инцидента. Казано по друг начин –
подсъдимият не е успял да овладее негативната си емоция и е изрекъл думи,
които в спокойно състояние никога не би изрекъл. Както правилно е заключил
първостепенният съд „…На фона на изгответното експертно становище лесно
обясним е факта, че подсъдимият е бил силно разгневен при поредния си спор
с пострадалата, който е събудил последващата му непремерена реакция….“. И
пак в подкрепа на това разбиране се явяват свидетелските показания на А. К. –
майка на пострадалата, на С.К. – приятелка на С., на Д. Ч., на П.С., на Ю.А. и
на детето на двете страни – А. С.. Подсъдимият е бел подложен на
продължителен вътрешен натиск от постоянни, силни, непреодолими по
някога за него негативни емоции, които са ескалирали на инкриминираната
дата по меко казано неприемлив начин, но което е добре, без по-тежки и
непоправими последици. Обяснението на поведението му по никакъв начин не
оправдава С., но силно говори за мотива и намерението.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите С.С. и З.Д.,
приобщени към доказателствената съвкупност.
От първоинстанционния съд по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т. 1 и 2
НПК. Те са служителите на 07-мо РУ, които са пристигнали на
инкриминираното място след обаждане от Д. К.. Те са и единствените
странични лица, които първи са се срещнали с подсъдимия, разхождащ се в
квартала, заедно с дъщеря си. Те потвърждават, че не са установили
агресивно поведение от страна на подсъдимия, нито са чули последният да е
отправял обидни думи и заплахи по отношение на пострадалата.
Първоинстанционният съд обосновано е ползвал тези показания, за да не
възприеме твърдението на държавното обвинение, че дори след пристигане
6
на полицейския екип подсъдимият е отправил закана за убийство по
отношение на пострадалата.
Касателно това как са възприети от пострадалата К. думите на С. „Ще
мина с колата през теб, недей да правиш глупости“ въззивният съд прави
анализ на заключението на изготвената в досъдебното производство и приета
по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Експертизата
установява психичното и емоционално състояние на Д. К.. Тя е преживяла
остра стресова реакция с протрахиран ход – в отговор на преживян силен
психически стрес, вследствие на постоянни въздействия, нарушаващи
личното и жизненото пространство на личността, дестабилизиращи го.
Съгласно заключението на вещите лица поведението й е останало достатъчно
последователно, целесъобразно, организирано и адекватно на ситуацията,
когато е решила да подаде сигнал в полицията.
В досъдебното производство са изготвени съдебно-техническа
експертиза от 12.06.2020 година, извършена по отношение на предоставения
от Д. К. запис от телефонен разговор, с неустановена дата, предаден с
Протокол за доброволно предаване от 12.06.2020 година, съдебно-техническа
експертиза, с която е изследвано предадено с Протокол за доброволно
предаване от 29.10.2020 г. устройство; комплексна видео-техническа
експертиза и съдебно-техническа експертиза от 14.08.2020г върху 1бр. СД-Р
носител с надпис „Оffice 1 Superstore”, съдържащо видеозапис от мобилен
телефон от дата 07.06.2020г. с данни за постъпил сигнал към център за спешни
повиквания, предаден с Протокол за доброволно предаване от 08.06.2020 г.,
приет от оперативен работник при СДВР.
Първоинстанционният съд не е кредитирал заключенията, изхождайки
от това, че предоставените видео и звукозаписи не са изготвени по реда и
правилата на НПК. Приел е, че по същността си материалните носители,
съдържащи записите, представляващи веществени
доказателства по см. на чл. 109 НПК могат да бъдат използвани в процеса от
съда при постановяване на крайния съдебен акт само и единствено ако са
приобщени по реда и правилата на НПК и ако се докаже по несъмнен начин,
че записите са направени със знанието на лицето, както и че съдържанието на
същите не е било манипулирано. Основавайки се на обстоятелството, че обект
на проверка е било единствено тяхното съдържание, а не е изследван въпросът
дали самите записи не са манипулирани, както и че не са налице категорични
данни, които да установят несъмнено, че записването е станало със знанието
на лицето е изключил експертизите от доказателствената съвкупност.
Процесуалният подход на първоинстанционният съд е по съществото си
правилен. Друг е въпросът, че следвайки „служебното начало“, даващо на
съда правото, а и задължаващо го да изясни в пълнота обективната истина
той, /съдът/ може и е длъжен да отстрани този отстраним порок при събиране
на доказателствата. Но в случая това е било ненужно, както всъщност в
алтернативните си разсъждения е развил и районният съд. От записите не се
установяват факти, различни от възприетите посредством анализ на останалия
доказателствен материал. Съвсем иначе щеше да е звучат изводите на
въззивния съд, ако с тези доказателства биха се изяснили, неизяснени в
7
пълнота факти. Тогава и сам въззивният съд щеше да назначи допълнителни
съдебно-технически експертизи. В случая обаче доказателствата са
достатъчни да защитят основните поддържани и от обвинението твърдения за
извършени от подсъдимия фактически действия – гневът на едва
пристигналия С. е излят в удар и ритници върху чуждия автомобил, в който се
вози детето му, противно на неговата воля, безсмислена и напълно ненужна
фраза за „прегазване с колата“, хвърлена редом с всички обиди, които той и
частната обвинителка са си разменяли. Ако съдът, /първоинстанционен и
въззивен/ бе допълнил доказателствената празнота чрез изготвянето на
корекционни и допълнителни експертизи, той щеше да достигне или до
същите изводи, или да реши, че записите са манипулирани и са негодни за
доказателствена оценка и пак, благодарение на останалите доказателства да
остане с вече формираните решения по фактите.
Това е анализът на доказателствата на въззивния съд. Далеч по-подробен
такъв е направен от районната инстанция и за неотразените в това решение
доказателствени коментари съдът препраща към първоинстанционното
решение, доколкото няма съществено неразбирателство с него.
На базата на установеното след този фактически и доказателствен
анализ, съдът прави следните изводи
ПО ПРАВОТО:
Обвиненията, повдигнати на С. С. са две:
за това, че нa 07.06.2020 година, около 15:00 часа в град София, ж.к.
“Студентски град“, ул.“Проф. *********, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - нанесъл удар с ръка свита в юмрук и
счупил предно дясно стъкло на вратата на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ес 500“ с per. № *********, /управляван от Д. Н. К.
чрез договор за наем на автомобил/, а с крака ритал вратите на
автомобила и ударил дясното странично огледало, като повреждайки
автомобила, крещял към св.К. „Предупредих ли те, предупредих ли те,
казах ли ти да не возиш дъщеря ми в тая кола“, след което се насочил
агресивно към нея, доближил се и я дръпнал, като я стиснал силно за
ръката - престъпление по чл.325, ал.1 от НК и
за това, че на 07.06.2020 година, около 15:00 часа в гр. София,
ж.к.“Студентски град“, ул .“Проф. *********, се заканил на Д. Н. К. с
престъпление против нейната личност - с убийство, а именно заплашил я
с думите „Ще мина с колата през теб, недей да правиш глупости“ и това
заканване е възбудило у Д. К. основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал. 3, във вр. ал.1 от НК .
Доказателственият анализ не защити нито едно от повдигнатите
обвинения.
Съдебната практика е постоянна: за да се осъществи съставът на
престъплението хулиганство, е необходимо деецът:
- да е извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия;
8
- действията да са умишлени;
- те да нарушават грубо обществения ред и
- да изразяват явно неуважение към обществото.
Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава
обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към
явно неуважение на обществото. Тези обективни и субективни признаци от
състава на престъплението трябва да бъдат реализирани винаги
едновременно.
Разпоредбата на чл. 325, ал.1 от НК, изисква не само непристойно
поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и
реално засягане на обществените отношения, изразяващи се в грубо
нарушение на обществения ред. Законът изисква чрез действията си
подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение към
обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения
ред. В този смисъл е и Постановление № 2/29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., на
Пленум на ВС. Според цитираното Постановление обект на престъплението
хулиганство са редът, установен в страната и общественото спокойствие. Под
обществен ред, като обект на престъплението хулиганство, следва да се
разбират установените в държавата обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1 от НК основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". "Непристойни действия" са онези, които са
неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и
други скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред
има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.Явно неуважение
към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито
висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При
това противообщественият характер на тези действия се съзнава както от
дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.Престъплението
хулиганство е налице, когато и двата признака са осъществени.
Утвърдени са съжденията в подобна насока и в съдебната практика и в
правната доктрина. Няма съмнение, че евентуалното наличие на личен мотив
не изключва квалификацията „хулиганство”, ако действията са непристойни и
грубо нарушават обществения ред.
И тези чисто теоретични разсъждения обективно пренесени към
конкретиката на спора сочат, че нито действията на подсъдимия С. грубо
нарушават обществения ред, нито те показват явно неуважение към
обществото. Те са подбудени, дори подчинени на един изцяло и силно
личностен и при това „личен“ мотив, свързан с отношенията разделени
родители – дете и нямат никакво отношение към обществото, към това как ще
бъдат възприети от някого, или към обществения ред. Ударите върху стъклото
9
на автомобила, ритникът по вратата на колата са своеобразен удар и ритник
към нереализираните права на родител, които С. смятал, че му се полагат, но
не му се признават. Това не го оправдава, но не прави деянието му
престъпление „хулиганство“. Много подробни са изводите на първата
инстанция в разграничението на мотива на подсъдимия от критериите, които
биха покрили престъплението по чл.325 НК. Сами по себе си действията /удар
с юмрук по автомобилно стъкло и ритник по вратата на паркирания пред
салона за красота на майката на детето ти не са „непристойни действия“ в
общия техен смисъл, защото не не са нито „неприлични“, нито „безсрамни“.
Те са неправомерни, пораждат деликт, осъдителни са, но не и хулигански. Не
са и грубо нарушаващи обществения ред, защото не изразяват открито висока
степен на неуважение към обществото, а са насочени към вещта, ползвана от
конкретен, свързан с извършителя човек.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че и от обективна, и от
субективна страна не е доказано това обвинение.
Не е доказано и второто обвинение.
Съгласно чл. 144, ал. 3 НК, когато едно лице се закани на друго с
убийство, се наказва с лишаване от свобода до 6 години. Престъплението
"закана с убийство" представлява специфично посегателство срещу
личността, при което наказуемостта произтича не от настъпили телесни или
имуществени вреди, а от възбудения у пострадалия основателен страх за
живота му.
За да бъде дадено поведение наказуемо по този състав, е необходимо
заканата да бъде конкретна, сериозна и съзнателно изразена, като обективно
трябва да е способна да предизвика основателен страх от евентуалното
осъществяване. Законът не изисква реална възможност за изпълнение на
заканата, нито действително причинен страх – достатъчно е тя да бъде
възприета като реалистична в конкретните обстоятелства.
Критерият „основателен страх“ следва да се преценява при анализ на
редица фактори – отношенията между страните, тонът и контекстът на
заканата, поведение на дееца преди и след нея, наличие на предходни
конфликти, евентуални действия, които потвърждават сериозността на
заплахата, като преследване, демонстрация на оръжие, психически тормоз.
Внимателно трябва да се отсяват случаи, в които думите са изречени в
състояние на гняв, без конкретна насоченост и реална заплаха, като в такива
не може да се приеме, че е осъществен съставът на престъпление.
Изречените думи „Ще мина с колата през теб, недей да правиш
глупости“ са „хвърлени“ в лицето на Д. К. без последващи действия, те са
изказани в състояние на силен гняв, и което е по-важно те са изказани в
отговор на нейното намерение да повика полиция след като С. е счупил
стъклото на автомобила й. Един вид – тези думи имат за цел не да
предизвикат, не да възбудят основателен страх за живота й, а да я възпрат да
не се обажда на полицията. Очевидно е че се касае до една непримерена
емоционална реакция, несъпроводена с реална заплаха, а по-скоро до опит да
не се ескалира скандала чрез намесата на органите на реда.
10
Напълно прав е районният съд като е мотивирал, че въпросът за
наличието на основателен страх в смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК е не
експертен, а чисто юридически. Много подробно СРС е анализирал
значението на негативният начин на общуване, който подсъдимият и
пострадалата са имали в продължение на няколко години преди инцидента и
че страхът, констатиран от съдебно-психиатричната експертиза е предизвикан
конкретно от това гневно поведение на С. и че се е появил именно вследствие
на отправената от него закана за „прегазване“ с кола. Подсъдимият е бил
извън автомобила, прав до подсъдимата и няма как в този тя да е възприела
заканата толкова сериозно. Дори и той да бе се обърнал да отиде към челно
паркирания автомобил пред нейния, тя щеше да се прибере в обекта, в който
работи, където да бъде защитена от това „прегазване с кола“. Реалността на
заканата не намира подкрепа във фактите, установени дори и само чрез
показанията на свидетелката Д. К.. Въззивният съд не може да възприеме, че
подобен израз, изречен по този начин и в това състояние, от човек чието
поведение познаваш, и често пъти сама провокираш, ще е в състояние да
предизвика основателен страх, точно в този момент, при тези обстоятелства и
на това място. Съвсем не без значение е и обстоятелството, изнесено от
свидетеля Д. Й., пред когото К. е дала първи сведения, че тя „се е сетила“ за
тази закана едва след като е говорила с адвоката си, присъствал на това.
Подробни и правилни са съображенията на районния съд по обективните
признаци на престъплението и въззивната инстанция е напълно съгласна с тях.
Такива са и съжденията му, касателно субективната страна.
Следва да е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия
заплаха с престъплението убийство, както и това, че тя се възприема от
първия като действителна и у него може да възникне основателен страх от
осъществяването й. Т.е. за да е налице престъпление по чл.144,ал.3 НК в
съзнанието на извършителя е нужно при отправяне на заканата да се изгради
своеобразно единство на двупосочните разбирания за собствена сериозност и
за сериозност на възприемането от насрещната страна.
В случая, както се установи от доказателствата подсъдимият С. е
изрекъл думите, без да придава на същите съдържанието на закана за
убийство, без да цели действително сплашването на пострадалата К..
Неговото намерение е било да я увещае да не звъни на полицията, да не
сигнализира за глупавата и грозна проява, която той вече е сторил спрямо
автомобила й. „….недей да правиш глупости…“ е основната част от израза, а
не „…ще те прегазя с колата…“. „Глупостите“, които не е искал К. да прави са
били именно обаждането на тел.112, а частта „….Ще те прегазя с колата…“ е
не „закана“, а едва ли не молба към нея да не ескалира ситуацията, като
предизвиква и намесата на полиция.
Правилни са изводите на районния съд за несъставомерност на деянието
по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1, пр.1 от НК от обективна и субективна страна,
поради което и законосъобразно СРС е признал подсъдимия за невиновен и го
е оправдал и по това обвинение.
Обобщавайки, въззивният съд намира присъдата на
11
първоинстанционния за правилна и законосъобразна. Като такава тя следва да
бъде потвърдена изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА, постановена от Софийски районен съд
на 06.12.2023 година по НОХ дело № 8217/2022 година, като законосъобразна
и правилна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12