Решение по дело №9983/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3398
Дата: 12 септември 2022 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110209983
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3398
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110209983 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ПЛ. Д. М. против електронен фиш, серия К № 6069542, издаден
от СДВР, с който, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДП, на жалбоподателя била
наложена глоба, в размер на 1 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва фиша, с доводи за процесуални нарушения (непрецизна санкционна норма;
неконкретизирано място; некоректно попълнен протокол за използване) и за липса на данни за
техническа изправност на средството за контрол. Моли фишът да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изразява становище за
неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар само по част от изложените в нея съображения.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато
нарушение на материалния закон (коректно цитирано и в самата жалба), което е от категорията на
1
съществените и което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на
административнонакателното производство.
Такова се явява не конкретизацията на мястото на нарушението, която съдът намира за
носеща признаците на „достатъчност“, а обоснованата критика на жалбоподателя към
формулировката на санкционната норма. В атакувания фиш като такава се сочи тази на чл. 182, ал.
4 ЗДП. Същата, обаче, няма самостоятелно съществуване, а предвижда завишени размери на
санкциите, в определени хипотези. В този смисъл и препращане към някоя от предходните три
алинеи (и точки) е не само уместно, но и абсолютно необходимо, доколкото именно там се
съдържа единичният размер на санкцията, въз основа на който ще се формира този по ал. 4.
Липсата на подобна конкретизация, според настоящия съдебен състав, не просто прави защитата
трудна, но и невъзможна за организиране. В този смисъл и въпреки наличието на данни за
фрапантно нарушение на правилата за движение по пътищата (надвишаване на разрешената
максимална скорост с близо 100%), възприетият от контролните органи подход не позволява
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М..
По изложените съображения съдът приема, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В жалбата се съдържа изрична претенция за
присъждане на деловодни разноски, като липсата на фактическа и правна сложност на делото
позволява възражението за прекомерност да бъде споделено, респективно – претендираният размер
следва да бъде редуциран до минимума на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № 6069542, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на ПЛ. Д. М. сумата от
300 (триста) лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2