Р Е Ш Е Н И Е
№
17.12.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря
Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 4102/2018г по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против Ч.Т.Д.,***,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д.№2457/2018г., по описа на ПлРС, против която в срок е
депозирано възражение. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот- апартамент, на адрес гр***. Твърди се, че ответникът Д., е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал
предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на
основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени
Общи условия. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”,
от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано
от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях
ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение държат лихва за забава. Посочва се, че до датата на ИМ, от страна
на ответника няма плащане. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в
сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „Т.С.”ЕООД, като
сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли съдът да конституира „Т.С.”ЕООД като трето лице – помагач в процеса, на
негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника Д., че дължи, сумата общо 266,41лв., от която
сумата от 206,49лв.- главница, за периода 01.03.2015-31.05.2015г., съставляваща
стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб.
№23968 и сумата от 59,92лв.- лихва за забава, за периода
06.05.2015-04.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. Ч.Т.Д.,
чрез адв. Ил. Ц., изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковете. Посочва се, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за
реално консумирана ТЕ в имота, собственост на ответника, на посочения в ИМ
адрес в гр. Плевен. посочва се, че в ИМ не
е конкретизирано за какъв вид ТЕ се дължат сумите. Посочва се също, че ответникът не е сключвал договор с ищеца за доставка на ТЕ, и същата се явява непоискала
услуга, по смисъла на чл.27 от Директива 2011/83ЕС, съответстваща на нормата на
чл.62 от ЗЗПотр. Посочва се също, че ако
претенцията касае ТЕ, отдадена от сградната инсталация, то измерването и
разпределението на същата е извършено въз основа на Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради- ЕС, към чл. 61, ал.1 от Наредба №16-334/2007г,
която формула е отменена с решение по адм. д. № 1372/2016г. на ВАС, поради
което, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, за процесния период, не е
изчислена и не почива на законово основание. Евентуално се прави възражение за изтекла
погасителна давност, за периода 01.03.2015-31.03.2015г, в размер на 99,86лв.-
главница и 35,39лв.- лихва.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №3460/26.09.2018г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „Т.С.” ЕООД, ***.
От страна на същото, по делото са
представени и приети изисканите писмени доказателства.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №
1582/13.04.2018г., по ч. гр.д.№ 2457/2018гт.. по описа на ПлРС, против която е
депозирано възражение. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото не се спори между
страните, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот, на адрес гр. ***за който е открита партида с аб. №23968. От
страна на ищеца, с ИМ е представен списък на живущите от посочения адрес, по
молба до ТЕЦ- Плевен, за спиране на парното, в който ищецът фигурира под №6.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния период 01.03.2015-31.05.2015г, е начислена главница-
потребената и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№ 23968, в размер на общо 206,49лв,
както следва: за м. 03.2015г.- сумата от 43,66лв.- сума за отопление, сумата от
20,71лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сумата от 37,19лв – БГВ, сумата
от 18,26лв.- услуга дялово разпределение; за м. 04.2015- сумата от 1,83лв.- сума
за отопление, сумата от 7,75лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сумата
от 33,03лв – БГВ, сумата от 0,00лв.- услуга дялово разпределение; за м. 05.2015г.-
сумата от 0,00лв- сума за отопление, сумата от 0,00лв.- ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, сумата от 35,05лв – БГВ, сумата от 0,00лв.- услуга дялово
разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 1 бр. водомери и 4 бр. уреди. ВЛ
е установило също, че процесните фактури са начислени за месеците, за които са
издадени, внесен е начисления ДДС по сметка на републиканския бюджет. ВЛ е изчислило
и лихвата за забава, за претендираният период- 06.05.2015-04.04.2018г., в
размер на 59,92лв.
По делото е изслушана и приета и
СТЕ, от заключението по която се
установява следното: до имота на ответника е доставяне ТЕ, тъй като за процесния период, абонатната станция е
работила, като е отчитана ТЕ за отопление от отоплителни тела през м. март и м.
април. 2015г. ВЛ е посочило, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата, е
съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост,
приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за топлоснобдяването №
16-334/06.04.2007г. ВЛ е установило, че в имота не се ползва отопление в баня,
но отоплителните тела в останалите помещения са отчитали ТЕ ,а по индивидуалния
водомер, е отчитана топла вода. В заключение ВЛ е посочило, че начислените суми за процесния период, са
отразени коректно и са в съответствие с Наредба за топлоснобдяването №
16-334/06.04.2007г.
По делото, от страна на ответника, не се представят доказателства за
плащане на претендираните суми.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. Както бе посочено по- горе, по делото се установява, че за периода 01.03.2015-31.05.2015г, отв. Д. е собственик на процесния топлоснабден имот, и дължи плащане на потребената ТЕ. Съдът намира, че възражението на ответника, касаещо отчитането на ТЕ отдадена от сградната инсталация и свързано с отмяната на Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- ЕС, към чл. 61, ал.1 от Наредба №16-334/2007г., за неоснователно. С решение № 4777/13.04.2018г. по адм. дело № 1372/2016г на ВАС, влязло в сила, е отменена посочената Методика, но решенето няма обратно действие и не касае процесния период- м.03-м.05.2015г, през който същата е имала действие. Както бе посочено по- горе, ВЛ по СТЕ е установило, че разпределението на ТЕ в сградата, в която се намира имота на ответника, е извършено съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за топлоснобдяването № 16-334/06.04.2007г, като действащ нормативна база. На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради което следва по същество да бъде разгледано направеното възражение за изтекла погасителна давност. В случая, настоящата искова молба, имат за предмет задължения, за периода 01.03.2015-31.05.2015г., което е в рамките на тригодишния давностен срок, считано към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-12.04.2018г. В случая се касае до периодични плащания, поради което на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД, е приложима кратката тригодишна давност. Доколкото, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за установяване съществуването на вземането се счита предявен от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, то към тази дата, давността следва да се счита прекъсната. Съобразно нормата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от изискуемостта на вземането. В случая, изискуемостта на задължението за м. март. 2015г е възникнала през м. април. 2015г., на основание цитираният по- горе чл.31, ал.1 от Общите условия, съобразно който, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, съдът намира, че за процесния период, давността не е изтекла и претендираните с ИМ суми се дължат. С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе направените разноски. Съдът определя същите в размер на общо 395лв., от които– сумата от 100лв-юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер, сумата от 75лв.- държавна такса, сумата от 220лв. разноски за ВЛ.
Ответникът следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, съразмерно на частта на
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК. Съдът изчислява същите на база сумата от 25лв.- д.т. и 50лв. юрк. възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал.8 от ГПК, като в случая дължимата сума е в размер на 6,65лв.
Следва издадената заповед за
изпълнение да бъде обезсилена, за разликата над предявеното в настоящето
производство вземане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Ч.Т.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й. ***, сумата от общо 266,41лв., от която
сумата от 206,49лв.- главница, за периода 01.03.2015-31.05.2015г.,
съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №23968 и
сумата от 59,92лв.- лихва за забава, за периода 06.05.2015-04.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-12.04.2018г. до окончателното й изплащане, за
които суми има издадена заповед за изпълнение № 1582/13.04.2018г., по ч. гр.д.№
2457/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Ч.Т.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано
от Й. ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 395лв.- разноски по настоящето исково
производство и в размер на 6,65лв -разноски-
по ч. гр.д. №2457/2018г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №1582/13.04.2018г.,
по ч. гр.д.№ 2457/2018г. по описа на ПлРС, ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 206,49лв.- главница,
за периода 01.03.2015-31.05.2015г. и сумата от 59,92лв.- лихва за забава,
за периода 06.05.2015-04.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на страната
на ищеца- „Т.С.” ЕООД, ***..
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: