№ 213
гр. Варна, 01.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500146 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 146/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т. Д. И., подадена чрез адв.
З.С., против решение № 260030/20.12.2024 г., постановено гр.д. № 2298/2018 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от
нея срещу М. А. Ф. искове по чл. 45 ЗЗД: за заплащане на сумата от 37 353
лева, представляваща обезщетение на причинени й имуществени вреди
поради неосъществено законно строителство на ап.6 с площ 93.13кв.м., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно
изплащане на главницата; за заплащане на сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания и оставане без работа и доходи в периода от
16.03.2013 год. до 16.03.2018 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата; и е
осъдена да заплати на М. А. Ф. сумата от 5000 лева - възнаграждение за
адвокатска защита;
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е
неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при
съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като е
молила за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на
разноските. Изложила е оплаквания, че окръжният съд: подменил обективните
факти по делото, интерпретирал едностранчиво по-голямата част от тях, други
- изобщо не обсъдил, както и част от събраните по делото доказателства, като
обсъдил повърхностно и едностранчиво показанията на свидетеля Заид
Мехмед и не ги е възприел в техния действителен смисъл, а показанията на
свидетелката Галина И. изобщо не обсъдил; обсъдил повърхностно,
избирателно и лаконично заключението на вещото лице по назначената СОцЕ,
1
като не кредитирал в действителния им смисъл изводите на експерта;
вследствие неправилна оценка на доказателствата достигнал до погрешни
фактически, а от там – и до погрешни правни изводи; постановил лаконично
решение, като единствено рамкирал правния спор, като изложил избирателно,
декларативно и сбито част от мотивировка, което граничело с липса на
мотиви; не обсъдил какво е било състоянието на обектите й в периода
16.03.201З г. - 16.03.2018г. и дали тогава е могла да ги продава, дали са били
годни за ползване, какво е било и състоянието на сградата. Изразила е
несъгласие с изводите на окръжния съд, че: търпимият строеж можел да бъде
продаден и че ищцата не е изгубила възможността да получи цената на
строителните си обекти в сградата; че понеже ЕТ „Мари 92-Методи Радев”
бил продал на М. Ф. и останалите купувачи учреденото му право на строеж,
това било индиция, че нямал намерение да построи сградата, при липса на
доказателства по делото Методи Радев да е отказал да построи сградата.
Сочила е, че съдът признал въз основа на заключението в съдебно-
оценителната експертиза неосъщественото годно строителство на апартамент
№ 6 по установените пазарни оценки на обектите й към датата на издаденото
удостоверение за търпимост, но в противоречие с така установеното извел
погрешен извод, че ищцата не била претърпяла имуществени вреди. Изложила
е подробни съображения за наличие на елементите от фактическия състав по
чл. 45 от ЗЗД и за отговорността на ответницата за обезщетяване на
имуществените й вреди. Навела е още и оплаквания, че във връзка с иска за
неимуществени вреди окръжният съд не отчел факта, че ответницата М. Ф. е
автор на молбата до ВРП за принудителното й настаняване за лечение по ЗЗдр,
че сигналът за принудително лечение не е бил продиктуван от грижа и от
желание да се помогне на ищцата Т. И., нито е изхождал от лице с
впечатления за живота й или пък пострадало от конкретно нейно еликтно
действие лице, а напротив с молбата ответницата преследвала превратна на
присъщата й цел и е осъществила деликт. Окръжният съд не отчел също, че
водените от ответницата срещу ищцата множество /13 на брой/
административни дела, свързани с незаконното строителство, както и
граждански дела- с правно основание чл.61 от ЗЗД за водене на чужда работа
без пълномощие, са били водени умишлено от ответницата, с цел да й се
причини вреда - психически тормоз и финансов натиск, като по този начин
ответницата е злоупотребявала с материалните си и процесуални права и е
осъществила деликт.
Въззиваемата, чрез адв. М.Т., е подала писмен отговор на въззивната
жалба, с който е оспорила същата и по подробни съображения за
неоснователност на оплакванията и с такива за правилността на обжалваното
решение, е молила за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноските.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за нея решение на първата инстанция, редовна е и
допустима.
2
Страните не са заявили искания за събиране на нови доказателства и не
са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 21.05.2025 г. от 9,45 часа, за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3