РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. гр.Мадан, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100246 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „С.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Б.“ № *, представлявано от управителя И. И. Х. против „П. С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. С., обл. С., общ. М., ул. „И.“ № *,
представлявано от управителя П.И. Х., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 15 622.80 лв. цена за извършени услуги по фактура №***от 15.12.2020 г. и протоколи
№**/09.12.2020 г. и №**/09.12.2020 г., ведно със законна лихва за забава, считано от
предявяване на иска до изплащане на сумата; както и сумата от 4 117.30 лв. представляваща
цена за извършени услуги по фактура №**от 05.07.2021г. и протокол №**/27.11.2020 г.,
ведно със законна лихва за забава, считано от предявяване на иска до изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е в трайни търговски отношения с ответника, свързани с доставка
на инертни материали - скална маса на строителен обект в гр. София, р-н Красна Поляна, кв.
Суходол, Склад, магазин и офис в УПИ III - 473, кв. 1-6, м. Трудови казарми, извършване на
изкопни работи на същия обект, както и извозване на земни маси от него. Ищецът извършил
услуги, описани във Фактура № **********/ 05.11.2020 г. на стойност 10 047.86 лв.,
Фактура № ********** /06.11.2020 г. на стойност 4 500,00 лв. и Фактура №
**********/24.11.2020 г. на стойност 2 708.44 лв. и приложените към цитираните фактури
приемо-предавателни протоколи. Цената на услугите по тези три фактури била заплатена с
три плащания от страна на ответника - на 07.12.2020 г. била платена сумата от 2708.44 лв. -
цена по фактура 586/24.11.2020 г.; на 12.11.2020 г. била платена сумата от 9500 лв., а на
1
21.12.2020 г. сумата от 10 000 лв. - цената по фактура № 579/05.11.2020 и по фактура
580/06.11.2020 г. Общата цена на двете фактури била 14 547.86 лв., с оглед на което
останалата сума от плащането, извършено на 21.12.2020 г. в размер от 4 952.14 лв., което
погасявало частично издадената към този момент фактура - №********** от 15.12.2020 г.
Фактура № ********** от 15.12.2020 г на обща стойност 25 574.94 лв. била издадена въз
основа на Протоколи № 593/ 09.12.2020 г. и № 594/ 09.12.2020 г.
Твърди се, че е издадена фактура №********** от 15.12.2020 г. за стойността на
строителни услуги и доставки на материали - общо 25 574.94 лв. описани в Протокол №593/
09.12.2020 г., включващ Доставка на скална маса за обекта, Услуга с мини челен товарач на
обекта, Услуга с валяк от 8 тона на обекта, Услуга по извършване на изкопни и земни
работи с багер и Протокол №594/ 09.12.2020 г., включващ Услуга по извършване на изкопни
работи с колесен багер, Извозване на земна маса от обекта.
Сочи се, че е издадена фактура №********** от 05.07.2021 г. за стойността на
доставените материали и извършените услуги, съобразно Протокол №********** /
27.11.2020 г., а именно Доставка на скална маса, Услуга с мини челен товарач на обекта,
Услуга с валяк от 3 тона на обекта
Доколкото ответникът не бил заплатил изцяло дължимите суми по процесните 2 бр.
фактури, ищецът му изпратил покана да заплати задължението си за обекта възлизащо на
общо 19 739.92 лв. с ДДС, но към настоящия момент плащане липсвало. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава
исковете. Посочва, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Претендира
разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е налице признание на иска и фактите посочени в исковата молба от
ответника, чрез процесуалния му представител, който е надлежно упълномощен в
изпълнение на изискването на чл. 34, ал. 3 от ГПК. Доколкото ищецът не е формулирал
искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, направеното признание от
ответника следва да бъде преценено с оглед всички други събрани по делото доказателства
по арг. от чл. 175 от ГПК. Претендира се заплащането на сумата от 15 622.80 лв. цена за
извършени услуги по фактура № ********** от 15.12.2020 г. и протоколи №593/09.12.2020
г. и №594/09.12.2020 г., ведно със законна лихва за забава, считано от предявяване на иска
до изплащане на сумата; както и сумата от 4 117.30 лв. представляваща цена за извършени
услуги по фактура №********** от 05.07.2021г. и протокол №587/27.11.2020 г., ведно със
законна лихва за забава, считано от предявяване на иска до изплащане на сумата.
Като доказателство по делото са приети Фактура №********** / 05.11.2020 г. на
стойност 10 047.86 лв. с ДДС, с предмет доставка на инертен материал, услуга с мини челен
товарач, услуга с валяк, Фактура № №**********/ 06.11.2020 г. на стойност 4 500,00 лв. с
ДДС, с предмет услуга с колесен багер на обект: суходол на дати 22,30,31. 10М и 03.11М,
2
извозване на земна маса от обект: суходол на дата 31.10М; фактура №**********/
24.11.2020 г. на стойност 2 708.44 лв. с ДДС, с предмет услуга с валяк на обект: Суходол на
дата 17.11М, услуга с мини елен товарач на обект: Суходол на дата 10.11М, услуга с колесен
багер на дата 17.11М, доставка на скална маса на обект: Суходол на дати 16,17.11М.
Описаните фактури са съставени от СТИМ 15 ЕООД с получател П. С. ЕООД
Представено е платежно нареждане от 07.12.2020 за извършен превод от П. С. ЕООД
в полза на С. ЕООД за сумата от 2708,44 лева с основание за плащане фактура №
86/24.11.2020 г., платежно нареждане от 12.11.2020 г. за сумата от 9500 лева с основание за
плащане: фактури 579 и 580, платежно нареждане от 21.12.2020 г. за сумата от 10000 лева, с
основание „плащане по фактури“.
По делото е приета като доказателство фактура № **********/15.12.2020 г. съставена
от СТИМ 15 ЕООД, с получател П. С. – ЕООД на стойност 25574,94 лева с ДДС, с предмет
предоставени услуги съгласно протоколи 593/09.12М и 594/09.12.М.
Представен е Протокол №593/ 09.12.2020 г. за следните услуги: Доставка на скална
маса за обекта - общо 127.98 тона при цена 10.50 лв. на тон без ДДС или общо 1 343.79 лв.
без ДДС. Доставката е извършена в дните 27 и 29 ноември 2020 г.; Доставка на скална маса
за обекта - общо 914.92 тона при цена 10.50 лв. на тон без ДДС или общо 9 606.66 лв. без
ДДС. Доставката е извършена в дните 4, 5, 6, 7 и 8 декември 2020 г.; Услуга с мини челен
товарач на обекта извършена в четири последователни дни - 4 машино-смени 5, 6, 7 и 8
декември 2020 г. при цена от 220 лв. без ДДС за една машино-смяна или общо 880 лв. без
ДДС; Услуга с валяк от 8 тона на обекта - три машино-смени на 5, 7 и 8 декември 2020
г. при единична цена от 420 лв. без ДДС за една машино-смяна или общо 1 260 лв. без ДДС;
Услуга по извършване на изкопни и земни работи с багер извършена на 3 декември 2020 г. -
една машино-смяна с цена 220 лв. без ДДС, на обща стойност 2304,60 лева с ДДС. Като
доказателство по делото е приет и Протокол №594/ 09.12.2020 г., съдържащ следните
дейности: Услуга по извършване на изкопни работи с колесен багер — общо една машино-
смяна с цена 550 лв. без ДДС извършена през дните 13, 23 ноември и 1 декември 2020 г.;
Извозване на 338 куб. м. земна маса от обекта , извършено на 13 ноември 2020 г. с обща
цена 3 042 лв. без ДДС; Извозване на 390 куб. м. земна маса от обекта , извършено на 23
ноември 2020 г., с обща цена от 3 510 лв. без ДДС; Извозване на земна маса от обекта
извършено на 01 декември 2020 г. - общо 9 курса по 100 лв. без ДДС или общо 900 лв. без
ДДС. Протоколите са съставени от СТИМ 15 ЕООД с получател П. С. – ЕООД.
По делото са приети като доказателства, съставени от С. ЕООД с получател П. С. –
ЕООД фактура № ********** от 05.07.2021 г.на обща стойност 4117,56 лева с предмет
предоставени услуги съгласно протокол 587/27.11.2020 г., който протокол е съставен за
извършени дейности, както следва: Доставка на обекта на 242.96 тона скална маса с цена
10.50 лв. без ДДС за 1 тон или обща цена от 2551.08 лв. без ДДС. Доставката е извършена на
23 и 24 ноември 2020 г.; Услуга с мини челен товарач на обекта - две машиносмени ,
съответно на 24-ти и на 25-ти ноември 2020 г. при цена 220 лв. без ДДС за една
машиносмяна или общо 440 лв. без ДДС Услуга с валяк от 3 тона на обекта - две
3
машиносмени на 24 и 25 ноември 2020 г. при цена от 220 лв. без ДДС за една машиносмяна
или общо 440 лв. без ДДС.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 22.02.2021 г. П.С. ЕООД в
полза на С. ЕООД за сумата от 5000 лева, с основание за плащане Фактура №
596/15.12.2021 г.
Като доказателство по делото е приет сертификат за съответствие на производствения
контрол и извлечение от изпратени писма по електронна поща от С. ЕООД до П. С. ЕООД.
Представени са и извлечения от дневник за продажбите за периода от 1.12.2020 г. до
31.12.2020 г. и за периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2021г., в които фигурират процесните
фактури. По делото са приети като доказателства и 2 бр. справки-декралация за данък върху
добавена стойност,
Настоящият съдебен състав, след като прецени направеното от ответника признание
на исковете по основание и размер, с оглед всички други събрани по делото доказателства,
достига до извода, че описаните в исковата молба обстоятелства са се осъществили в
обективната действителност, така както се твърди от ищеца. С оглед изложеното съдът
намира предявеният иск за доказан по основание и размер, поради което същият следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че не е дала повод
за завеждане на иска и че не дължи заплащането на деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 2
от ГПК. В случая ответникът с поведението си, а именно забава в плащането на дължимите
суми по всяка от процесните фактури е станал причина за депозиране от страна на ищеца на
молба за обезпечаване на исковете, предмет на настоящото производство. Ответникът сочи,
че към 11.08.2021 г. /след депозиране на молбата за обезпечение на бъдещи искове и преди
образуване на настоящото производство/ е изявил готовност да заплати цялата сума по
предварително посочен погасителен план, но по арг. от чл. 66 от ЗЗД кредиторът не може да
бъде принуден да приеме изпълнение на части, поради което не е налице недобросъвестно
поведение от страна на кредитора- ищец, което да обосновава възлагането на разноски в
негова тежест. На същото основание следва да бъде уважено и искането на ищеца за
присъждане на законна лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира разноски в размер на 1440 лева -адвокатско възнаграждение с
ДДС за производството по обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 20211110144280 по
описа на СРС, 85 с-в, 40 лева платена държавна такса за производството по ч.гр.д. №
20211110144280 по описа на СРС, 1440 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС заплатено
за процесуално представителство по настоящото дело и 789,60 лева – държавна такса за
настоящото производство, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства,
установяващи плащането на посочените суми. По отношение на претенцията на ищеца за
разноски, направени в образуваното производство по обезпечаване на исковете, предмет на
4
делото, то съдът счита същата за основателна. Съгласно ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Въведено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, поради което същото подлежи на разглеждане. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за защита в производство по обезпечаване на бъдещ иск
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата от половината от стойностите
на претендираните суми. С оглед цитираната разпоредба и действителната фактическа и
правна сложност на делото, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер от 1200 лева /1440 лева с ДДС/ в производството по обезпечаване
на бъдещ иск следва да бъде редуцирано до размер близък до минималния на осн. чл. 7, ал. 7
вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004, а именно на сумата от 825 лева /990 лева с
ДДС/. По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лева
/1440 лева с ДДС/ в исковото производство, съдът намира, че размерът е съобразен с
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 минимум, поради което същото
следва да бъде присъдено в пълен размер. С оглед изложеното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 990 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС за
производството по обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 20211110144280 по описа на
СРС, 85 с-в, 40 лева платена държавна такса за производството по ч.гр.д. № 20211110144280
по описа на СРС, 1440 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС и 789,60 лева – държавна
такса за настоящото производство. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. С., обл.
С., общ. М., ул. „И.“ № **, представлявано от управителя П. И.Х. да заплати на „С.“ ООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.“ № **, представлявано от
управителя И. И. Х. следните суми, представляващи цена за доставени интертни материали-
скална маса, извършване на изкопни работи и извозване на земни маси, на строителен обект
в гр. София, р-н Красна Поляна, кв. Суходол, Склад, магазин и офис в УПИ III-473, кв. 1-б,
м. Трудови казарми, а именно: сумата от 15 622.80 лв. /петнадесет хиляди шестстотин
двадесет и два лева и осемдесет стотинки/- главница по фактура №********** от
15.12.2020 г. и протоколи №593/09.12.2020 г. и №594/09.12.2020 г., и сумата от 4 117.30 лв.
/четири хиляди сто и седемнадесет лева и тридесет стотинки/ - главница по фактура
№********** от 05.07.2021г. и протокол №587/27.11.2020 г., ведно със законна лихва върху
сумите, считано от предявяване на иска 30.08.2021г. до окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „П. С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. С., обл.
5
С., общ. М., ул. „И.“ № **, представлявано от управителя П. И. Х. да заплати на „С.“ ООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.“ №., представлявано от управителя
И. И. Х. следните суми: сумата от 1030 лева (хиляда и тридесет лева) разноски в
производство по обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 20211110144280 по описа на
СРС, 85 с-в, от които 990 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лева
държавна такса; сумата от 2 229,60 лева (две хиляди двеста двадесет и девет лева и
шестдесет стотинки) разноски по гр.д. №20215430100246 по описа на РС Мадан, от които
1440 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 789,60 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6