№ 84
гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500745 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.04.2020 година, постановено по гр. дело № 929 по описа на
В. районен съд за 2019 година, за недействителен спрямо "Ю. Б."-АД, гр.С. е обявен договор
за покупко-продажба по нотариален акт № ***, том ***, рег. № 48**, нот.дело № ***/2014
год. на нотариус С. К., по силата на който С. А. С. е продал на Р. Б. Б. поземлен имот
00585.149.**, представляващ земеделска земя с площ от 1 023 кв.м. ведно с постройките в
имота. В тежест на ответниците са присъдени направените от ищеца разноски.
Решението е обжалвано от С. А. С. с искане за отмяната му и постановяване
на ново, отхвърлящо предявените искове с присъждане на разноски за две инстанции.
Позовава се на неправилна преценка на фактите и погрешно приложените на материалния
закон. Липсвало намерение за увреда на кредитора, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
била опровергана. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - "Ю. Б."-АД, гр.С. - е изложил доводи за безпорочност
на атакуваното решение.
Приобретателят по атакуваната сделка – Р. Б. Б. – становище не е изразила.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
1
Предявени са искове с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищцовата страна - "Ю. Б."-АД, гр.С. - излага в исковата си молба, че има
парични вземания спрямо ответника С. А. С.. С договор по нотариален акт № ***, том ***,
рег. № 48**, нот.дело № ***/2014 год. на нотариус С. К. той продал на Р. Б. Б. поземлен
имот 00585.149.**, представляващ земеделска земя с площ от 1 023 кв.м. ведно с
постройките в имота. По реда на настоящото производство претендира обявяването на
сделката за недействителна с присъждане на разноски.
Ответникът С. А. С. оспорва иска като твърди, че към датата на сключване на
атакувания договор банката-ищец не е разполагала с изискуеми и ликвидни вземания.
Дадените обезпечения по кредита стойностно нахвърляли вземанията по кредитното
отношение. Процесната продажба не увреждала кредитора, защото не е било възможно да се
предвиди, че реализацията на обезпеченията по кредита ще се окажат недостатъчни на
покрият целия дълг. Отрича приобратателят да е знаел за увреждане на кредитора, защото
макар и съпрузи, били разделени и в режим на имуществена разделност.
Ответницата Р. Б. Б. оспорва иска с възражения, че не е знаела за дълговете на
съпруга си. Още със сключването на брака си избрали режим на имуществена разделност, а
скоро след това се разделили. По атакувания договор изпълнила точно задълженията си за
цена.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените
документи, че ответниците са съпрузи от 15.08.2008 година, а на 19.08.2008 година
ответникът е сключил с правоприемника на ищеца договор за кредитна линия с ипотека. На
същата дата на ответника е отпуснат и жилищен кредит, впоследствие допълван и
анексиран. Няма спор, че сумите по отпуснатите кредити са усвоени.
На 11.12.2014 година ответникът е продал на съпругата си описания в
исковата молба имот за цена от 600 лв. - нотариален акт № ***, том ***, рег. № 48**,
нот.дело № ***/2014 год. на нотариус С. К..
Фактите налагат извод за доказаност и основателност на иска. По делото са
установени вземанията на ищеца по договори за кредит и сключването на атакуваната
сделка. Продажбата е прехвърлителен способ по смисъла на чл. 77, предложение първо от
ЗС и със сключването й имуществото на длъжника по кредитното правоотношение
намалява, а това уврежда кредитора – чл. 133 от ЗЗД. Знанието за тази увреда се предполага
и по делото презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не е опровергана. Налице е фактическият
2
състав по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а искът е доказан по основание.
Доводите на ответника са неоснователни.
За правото на кредитора да бъде обявена за недействителна разпоредителна
сделка, сключена от длъжника, е без значение какви активи има прехвърлителят и доколко
вземанията на кредитора са обезпечени. Законът подобно условие не поставя.
Увреждането на кредитора е дефинитивно дадено при изваждане на права от
патримониума на длъжника по съображенията на ответника, изтъкнати като оплаквания по
жалбата му. Точно защото е неизвестно дали дадените обезпечения ще се окажат достатъчни
за реализация на кредиторовото вземане, всяко разпоредително действие на длъжника е
увреждащо, щом вади от имуществото му секвестируеми права. Възможно е дадените
обезпечения, дори на изключителна стойност, да не могат да бъдат продадени. Било заради
високата им цена, било поради срив на пазара или липса на търсене. Затова те не могат да
бъдат критерий в преценката дали кредиторът е увреден.
Вярно е твърдението на ответника, че вземанията на ищеца не са били
изискуеми към момента на продажбата. И точно затова той не е могъл да реализира
обезпеченията си и по този начин да се предпази от увреждащото го прехвърляне на имота
по исковата молба. Законът урежда изискуемостта на вземането единствено като условие за
събирането му – чл. 69 и сл. от ЗЗД. Затова тя не е включена във фактическия състав на
правото по чл. 135 от ЗЗД.
Вземанията на банката-ищец са били ликвидни както към момента на
сключване на атакувания договор, така и понастоящем. Това следва от комутативната
същност на договора за банков кредит, уговорения погасителен план и обстоятелството, че
под ликвидност в правния аспект на понятието се разбира безспорност. Нито по делото,
нито извънсъдебно, ответникът твърди, че банката ищец няма вземане от кредитните
отношения или че вземанията не възлизат на търсената стойност.
Показанията на свидетелката Гавраилова не опровергават предположението,
че купувачът по атакувания договор – съпругата на ответника, е знаела за кредитните
задължения на последния и за увреждащото действие на сделката. Свидетелката установява
разделното живеене на с съпрузите след 2012 година. От това не може да се изгради извод,
че съпругата-купувач не е знаела за финансовите ангажименти на съпруга си, защото
кредитите, от които произтичат вземанията на банката са факт четири дни, след
сключването на гражданския брак на ответниците. При положение, че раздялата им
настъпва според показанията на свидетелката четири години по-късно, а атакуваният
договор датира от 2014 година, изводът, че съпругата не е била наясно със задълженията на
съпруга си и че с прехвърлянето на имота интересите на банката ще бъдат злепоставени би
бил необоснован, а и житейски неприемлив.
3
Не може да бъде споделено виждането на въззивника, че задълженията по
банковия кредит го лишават от основни конституционни права и от възможността да се
разпорежда с тях. Атакуваният договор е перфектен откъм фактически състав и правни
последици в отношенията на страните по него. Опасността такъв договор да бъде обявен за
недействителен в отношенията с кредиторите може лесно да бъде преодоляна като
задълженията към последните бъдат изпълнявани по реда, указан в закона – чл. 63 от ЗЗД.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК сочат,
че ответникът-жалбоподател няма право на разноски. Затова съдът такива не присъжда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от22.04.2020 година, постановено по гр.
дело № 929 по описа на В. районен съд за 2019 година .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4