Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1153 по описа
за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
122 от 23.10.2019 г., постановено по гр.д. № 244/2019 г. Никополският районен съд е
осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита
населението“ към МВР, гр. София да заплати на Й.Г.А. с посочено ЕГн и адрес *** следните парични суми:
- сумата от 1 613,90 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преизчисляване на положен нощен труд за
периода от 15.05.2016 г. до 31.03.2019
г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
подаване на ИМ - 15.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;
-
сумата от 521,60 лв. за направени по
делото разноски след компенсация.
Със
същото решение Никополският районен съд е осъдил ГД „Пожарна
безопасност и защита населението“ към МВР, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по
сметка на съда държавна такса в размер на 64,55
лв. за съдебно-икономическа експертиза.
Недоволна от така постановеното решение е останала ГД „Пожарна безопасоност и защита населението“ към МВР, гр. София, която чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Станислава Нехризова го обжалва в законния срок. В жалбата се
излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост
на решението, както и доводи за постановяването му при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че РС неправилно е приложил
материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да
бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която според въззивника е
неприложима по отношение на държавните служители в МВР. Според въззивника за
процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми за
положен нощен труд са действали ЗМВР /в сила от 2014 г./, Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за 4 дни от исковия период /от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г./, Наредба № 8121-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з –
773/29.07.2016 г., в които липсва текст допускащ трансформация на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Според въззивника неправилно НРС
е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил
разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че
ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, чието
служебно правоотношение се урежда единствено със ЗМВР. Според въззивника с нормата
на чл. 187 ал. 3 изр. Последно от ЗМВР законодатателят изрично е определил 8 –
часова продължителност на нощния труд по ЗМВР, а не 7 часа както е за
работещите по трудово правоотношение, както и в разпоредбата на чл. 187 ал. 1
от ЗМВР нормална продължителност на работното време 8 часа и 40 часа седмично
при 5 –дневна работна седмица, въз основа на което прави извод, че отчитането
на труда, в това число нощния труд по ЗМВР се различава от това по КТ. Според
въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители,
вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2
на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а
техния размер с негова заповед. Според въззивника поради спецификата на
работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в
специален закон - ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на
общото законодателство – КТ и ЗДСл. Според въззивника в конкретният случай не е
налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска
преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в
въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд
от служителите в МВР, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват доказателства
за положен извънреден труд над установеното за него работно време по график,
респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50 % увеличение. В
жалбата се цитира съдебна практика на ПлРС, РС – Ловеч, ОС – Ловеч, както и
решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК на ВКС. Според
въззивника необсъждането от съда на задължителните към работодателите указания
на МТСП от 29.08.2011 г. води до немотивиране на съдебния акт и съставлява
съществено процесуално нарушение. Според въззивника приетата по делото СИЕ не
дава обективен отговор на поставените задачи, поради което като е възприел
същата изцяло НРС е присъдил незаконосъобразно недължими на ищеца парични суми.
Алтернативно се позовава на разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските и счита, че за първото полугодие на 2018 г. не
следва да се извършва на това основание преизчисляване на часовете нощен труд
към дневни от служителите работещи при сумарно отчитане на работно време. В
заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за
уважаване на предявения иск и моли окръжния съд да постанови решение, с което
да отмени изцяло или частично решението на НРС и вместо него постанови друго, с
което предявения иск бъде отхвърлен изцяло или частично като неоснователен и
недоказан, като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. С жалбата се прави и възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия Й.Г.А..
В проведеното по делото о.с.з. въззивникът
се представлява от процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н., която
поддържа подадената въззивна жалба и представеното писмено становище, моли да
се отмени първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. В случай че се приеме, че не е налице противоречие с
гражданскоправните норми, моли да се отмени първоинстанционното решение в
часттта му за периода на първото полугодие на 2018 г., в който период не се е
извършвало твърдяното от ищеца преизчисляване на часовете нощен труд към дневни
от служителите работещи при сумарно отчитане на работно време. С писменото
становище се представят писмени доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В о.с.з. въззиваемият чрез пълномощника
си адвокат В.В. от ПлАК изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Претендира направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. като твърди, че извършването им е
удостоверено с представения в първата инстанция договор за правна помощ.
Представя списък на разноските за сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Никополският районен съд е сезиран от Й.Г.А. след изменението на цената на иска с иск против
ГД „Пожарна безопасност и защита
населението“ към МВР, гр. София с иск с правно основание чл. чл. 178 ал. 1 т. 2
вр. с чл. 179 ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за сумата от 1 613,90 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 15.05.2019 г. до окончателното
ѝ заплащане.
За да
уважи изцяло предявения иск за сумата от 1 613,90 лв. НРС е приел, че поради
празнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно
правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по служебно
правоотношение по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като
се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и
неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед
на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в
специалната уредба, НРС е приел, че положеният от въззиваемия в рамките на
дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд
е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. НРС е приел, че
нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.
С определение в з.с.з. на 20.12.2019
г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени
задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на
въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице
заключение по делото не е изготвено. В писменото становище в табличен вид се
представят изчисления на въззивника, данните в които се частично различават от
тези по приетата в първата инстанция СИЕ с обяснението, че изчисленията за ПлОС
са съобразени както с протоколите, представени във въззивната инстанция, така и
с платежни бележки, представени в първата инстанция. Въззивният съд приема, че
направените от въззивника изчисления в отговор на спорните по делото въпроси не
могат да бъдат възприети, тъй като изхождат от страната по делото,
заинтересована от изхода му в ПлОС и не са проверени от независим експерт. Не
следва да се обсъждат и представените пред въззивната инстанция писмени
доказателства, тъй като е налице преклузия за представянето им, а спорните
обстоятелства би следвало да се изяснят със заключението на СИЕ. С оглед
разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по
спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице
от СИЕ, прието в първата инстанция и съобразно писмените доказателства,
представени в тази инстанция.
Не
се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция
писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният
период от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
въззиваемият Й.А. е заемал длъжността “старши
пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр. Никопол при ОД „ПБЗН“ гр. Плевен към ГД „ПБЗН“ МВР по служебно
правоотношение, като е изпълнявал служебните си задължения по
утвърдени графици и протоколи при режим на труд
- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл.187 ал. 3 от ЗМВР.
Установява
се от заключението на вещото лице Т.И., изготвено в първата инстанция, което не
е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено и при липса на
заключение в друг смисъл в настоящата инстанция, възззивният съдът възприема
изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а
отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в
заключението си, че за периода от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият
е положил общо 1 687 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника
възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 928,241 часа
труд, като разликата от 241,241 часа не е заплащан на въззиваемия и при при
средна ставка за извънреден труд в размер на 6.69 лв., определена на базата на
основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на
стойност 1 613,90 лв.. Oт
заключението на вещото лице се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 128 часа нощен труд през първото и 176
часа нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 304 часа нощен труд
приравнени с коефициент 1,143 се равняват общо на 347,47 часа труд. От
заключението се установява също, че за двете тримесечия трудът от общо 43,47
часа получен в повече след приравняването не е заплатен на въззиваемия и при
ставка от 6.69 лв. е на стойност общо 290,83
лв..
Изложените от НРС изводи относно наличието на законово
основание за за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към
дневен с прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция
изцяло в частта за периодите от 15.05.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.07.2018
г. до 31.03.2019 г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение
на значителната част от посочените по-горе периоди НРС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя
възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в
които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона
подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите
на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи
обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или 24 -
часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за
тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента и сумарно за
месечен период до 14.10.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5
от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през
периода от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г. са
действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда за
организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за периода
от 15.05.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., а за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от
трите Наредби, които са аналогични, държавните служители в МВР е възможно да
полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на уреденото в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР, издадена на
основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР и действала през част от процесния период от
18.08.2018 г. до 01.03.2019 г. на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта, като за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно чл. 67 ал. 3 от
Закона за държавния служител, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7 т.1-5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ
като Наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са
налице празноти или са предвидени по - неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по -
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. При липсата на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че
е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на НСОРЗ.
Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба доводи относно приложимостта на установения в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение за процесните
периоди, в които не е действала разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., като следва да се отчете,
че и в двата случая приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143. Представеното в първата инстанция писмо от МТСП няма характера на
нормативен акт или на съдебен акт от кръга на задължителните за съдилищата,
поради което правилно при изводите, които е направил при съществото на спора
НРС не е съобразил съдебния си акт с изложените в същото правни изводи.
Основателно е направеното от въззивника
възражение,че НРС не е съобразил разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за
работното време,почивките и отпуските, в редакцията ДВ бр.41/2017г. за част от
процесния период. За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала
разпоредбата на чл. 9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила на 01.01.2018 г./, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149
от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
Впоследствие разпоредбата на чл. 9г от НРВПО е изменена / ДВ, бр. 58 от
13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане на
нощните часове в дневни" се заличават. От
това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца за процесния
период с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е да признае за извънреден труд часовете, получени
след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ или съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., което е още един довод за неоснователност на
възражението на въззивника за неприложимост на НСОРЗ. Налага се извода,
че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд, като при
сумирано изчисляване на работното време отработените часове се определят в края
на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Правилото на чл. 9г от НРВПО намира приложение
за два от периодите на отчитане: 01.01.2018 г.- 31.03.2018г. и 01.04.2018г.-
30.06.2018 г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018
г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до
30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9 г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от
13.07.2018г./, в която липсва ограничението „без превръщане на нощните часове в
дневни“. През целия процесен период е
действала разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която
пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г.,
въззивният съдът приема, че с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл. за останалата част от процесния период нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 следва да се вземат предвид
при решаването на въпроса за наличие на положен извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. вкл. не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с
коефициент от 1,143, като с оглед заключението на вещото лице описано по - горе
общо определената за тези два периода сума в размер на 290,83 лв. следва да се
се извади от общо определената сума от 1 613,90
лв. и разликата от 1 323,07 лв.
да се присъди на въззиваемия като извънреден труд.
Искът с
правно основание чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 от ЗМВР се явява
частично основателен и доказан за сумата от 1 323,07 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на ИМ - 15.05.2019 г. до
окончателното й заплащане, като за разликата над 1 323,07 лв. до 1 613,90 лв. в размер на 290,83 лв. искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен от съда.
Относно
разноските:
В
първата инстанция ищецът е претендирал направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
и възнаграждение на вещо лице в размер на 221,60 лв., като е представил
писмени доказателства за направени разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение и 221,60 лв. за възнаграждение на вещо лице. Ответникът е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Фактическата и правна сложност на спора според въззивния съд не налага
определяне на възнаграждение на всеки от процесуалните представители на
страните в размер по - висок от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. Наредбата за
правната помощ. Не са налице са основания за намаляване на заплатеното от
въззиваемия в първата инстанция адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като същият е претендирал заплащане само на част от заплатената сума в
размер на 300 лв., която не надвишава минимално предвидения размер в чл. 7 ал.
2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 342,91 лв.. Не са налице и основания за определяне на юрисконсултско
възнаграждение за разликата над сумата от 100
лв. С оглед частичното уважаване на иска и след компенсация на насрещните
вземания за разноски между страните, въззивният съд приема, че ответникът,
въззивник в настоящото производство дължи на ищеца, въззиваем в настоящото
производство разноски за първата инстанция в общ размер на 409,71 лв..
Във
въззивната инстанция по съображенията направени по - горе въззивният съд
приема, че въззивникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и разноски за държавна такса в размер на 32,28 лв.. По делото липсват доказателства за направени от
въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно представения списък на
разноските. Въззивният съд приема, че представеният в първата инстанция договор
за правна помощ за заплащане на сумата от 600
лв. не удостоверява направени разноски
във въззивната инстанция, тъй като в същият липсва изрично отбелязване в тази
насока, а наред с това за всяка съдебна инстанция страната е задължена да
представи отделен договор за правна помощ, в случай, че има сключен такъв,
както и да удостовери чрез договора или с друг писмен документ заплащането на
конкретно договорено за тази инстанция адвокатско възнаграждение. С оглед
частичното уважаване на жалбата въззивният съд приема, че въззиваемият следва
да заплати на възззивника разноски за въззивната инстанция в общ размер на 23,81 лв..
С оглед
уважената част от иска на основание чл. 78 от ал. 6 ГПК въззивникът, в
качеството на ответник в първата инстанция следва да заплати ДТ върху уважената
част от иска в размер на 52,92 лв..
По
изложените съображения, въззивният съд приема, че решението на НРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за
главницата е уважен за сумата 1 323,07
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане, в частта, в която в полза на ищеца са
присъдени разноски в размер на 409,71
лв.,
както и в частта, в която по сметка на съда е присъдена ДТ в размер на 52,92 лв.. Решението на НРС следва да се
отмени на основание чл. 271 от ГПК в частта, в която ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е съдена да заплати на Й.Г.А. на основание чл.
179 ал.1 и ал. 2 вр. с чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР разликата над сумата сумата 1 323,07 лв. до 1 613,90 лв. , представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощен към
дневен труд за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., както и в частта, в
която е осъдена да заплати разноски
по делото за разликата над 409,71 лв. до 521,60 лв.. Решението на НРС следва да се отмени и в
частта, в която ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е
осъдена да заплати ДТ за разликата над 52,92 лв. до 64,55 лв..
Водим от
горното, Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на Никополския Районен съд № 122 от 23.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 244/2019 г. по описа на съда В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, в която ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да заплати на Й.Г.А.
разликата над сумата от 1 323,07 лв. до сумата 1 613,90
лв. в размер на сумата от 290,83 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд към дневен за периода от 01.01.2018
г. до 30.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на ИМ - 15.05.2019 г. до окончателното й изплащане;
- В ЧАСТТА, в в която ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да заплати на Й.Г.А.
разликата над сумата от 409,71 лв. до сумата от 521,60 лв.;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл.78
ал. 6 от ГПК ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е
осъдена да заплати по сметка НРС държавна такса върху цената на уважения иск за
разликата над сумата от 52,92 лв. до 64,55 лв.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Г.А. против ГД
„ПБЗН“ към МВР, гр. София иск за разликата над сумата от 1 323,07 лв.
до сумата 1 613,90 лв. в размер на сумата от 290,83 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент
1,143 на нощен труд към дневен за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.
вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
ИМ - 15.05.2019 г. до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271 ал. 1 от гпк решението
на Никополския Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
Й.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати
на ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, гр. С., ул. „П.“ № *** сумата от 23,81 лв. за
направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: