№ 42594
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110103107 по описа за 2025 година
Г. А. М. е предявил срещу „С. кеш“ ООД иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК за признаване на нищожността на договор за потребителски кредит
№ 1192164 от 25.11.2024 г. поради противоречие със закона.
Ищецът твърди, че на 25.11.2024 г. между страните е сключен договор
за паричен заем № 1192164 по силата на който на ищеца е отпуснат заем в
размер на 3300 лева, при уговорени ГЛП в размер на 50 % и ГПР в размер на
62,14 %, платим на 3 месечни вноски от по 1192,91 лв., с дата на първо
плащане – 25.12.2024 г. и дата на последно плащане – 25.02.2024 г., при
уговорен поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя и
обща сума за плащане – 3578,72 лева. Посочва, че размерът на ГПР е
определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Изтъква, че
страните се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне
едно от посочените обезпечения. Изтъква, че била уговорена неустойка в
размер на 1286,02 лева, в случай, че кредитополучателят не предостави
договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от
сключването му. Заявява, че в действителност между ищеца Г. А. М. и
ответника „К.“ е сключен по електронен път Договор за потребителски кредит
№ 1038224/19.03.2024 г. Счита, че в настоящия случай не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че ГПР не включва част от
разходите по кредита, а именно неустойката за непредставяне на обезпечение.
Счита, че формулираната неустойка излиза извън присъщите й функции и
1
представлява скрито възнаграждение, за кредитора, поради което е следвало
да бъде включена в общия разход по кредита. Сочи, че след прибавяне към
формално уговорения размер на ГПР в договора на дължимата неустойка, се
надвишава значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера на
законната лихва. Поддържа, че липсата на конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР в размер на 62,14 % води до неяснота
относно включените в него компоненти, което противоречи на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Сочи, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К.“ ЕООД е представил
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Посочва, че неустоечната клауза не е част от съществените
параметри на договора за заем. Счита, че договорът е сключен при
добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване
изискванията на ЗПК. Поддържа, че с клаузата за неустойка не се заобикаля
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР,
счита, че са спазени всички изисквания на ЗПК. Посочва, че кредиторът е бил
наясно с разходите, които се включват в ГПР. Намира оспорената неустойка за
действителна. Счита, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Посочва, че
клаузите дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на
финансовото му състояние, която яснота е била налице както преди сключване
на договора, така и при подписването му. Оспорва потребителят да не е бил
предварително наясно с икономическите последици от сключването на
договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП и
чл. 146 от ЗЗП. Счита, че процесните клаузи изцяло отговарят на изискванията
на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В тежест на ищеца е да докаже твърдените основания за нищожност на
договора. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи. На
основание чл. 190 от ГПК следва да бъде задължен ответника да представи
извлечение от сметки по процесния договор за извършените плащания от
ищеца. В останалата част искането по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, доколкото Стандартния европейски формуляр и Общите условия с
2
отговора на исковата молба са представени по делото. С оглед необходимостта
от специалния знания съдът намира, че следва да бъде допусната ССчЕ със
задачи по исковата молба.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2025 от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответникът да представи в
двуседмичен срок от съобщението извлечение от сметки по процесния
договор за извършените плащания от ищеца.
ДОПУСКА ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 320 лв., вносим от ищеца по сметка на СРС в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се уведоми за изготвяне на
заключението.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител , който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3