Р Е Ш Е Н И Е
№……../..….12.2020г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 854 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Г.П.С., действаща като постоянен синдик на МИЛИНВЕСТ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, срещу МИЛИНВЕСТ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул. Баба Тонка 5, ет.2
ап.5, М.П.Х. и Х.М.Х., с която е предявен
иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителна
спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката, обективирана в нот.акт №***, t.ХVIII, дело №**, вх.per.№**/11.04.14г. на СлВ-Варна, с която МИЛИНВЕСТ ЕООД е прехвърлил на М.П.Х. и Х.М.Х. собствеността на недвижим имот,
находящ се в г.В.,у.Р. ***, а именно – Апартамент №1, представляващо
самост.обект с идентификатор №**, на втори етаж, с
площ от 45,16кв.м., състоящ се от входно антре, кухня-дневна, спалня,
баня-тоалет и балкон, заедно с прилежащото избено помещение №3 с площ от
6,74кв.м., както и 12,0093% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху поземления имот, заедно с 5,40 кв.м.ид.ч. от поземления имот, в
който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор
№10135.1503.51, целия с площ от 156 кв.м.
Ищецът твърди, че с Решение
№261/10.04.17г. по т.д.№313/17г. на ВОС е открито производство по
несъстоятелност на дружеството МИЛИНВЕСТ ЕООД с
начална дата на неплатежоспособност – 15.02.12г., обявил го е в несъстоятелност
и е спрял производството. Твърди се, че с нот.акт №***, t.ХVIII,
дело №**, вх.per.№**/11.04.14г.
на СлВ-Варна, несъстоятелния длъжник е прехвърлил възмездно на ответниците
собствения си недв.имот, находящ се в г.В.,у.Р. ***, а именно – Апартамент №1,
представляващо самост.обект с идентификатор №**, на втори етаж, с
площ от 45,16кв.м., състоящ се от входно антре, кухня-дневна, спалня,
баня-тоалет и балкон, заедно с прилежащото избено помещение №3 с площ от
6,74кв.м., както и 12,0093% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху поземления имот, заедно с 5,40 кв.м.ид.ч. от поземления имот, в
който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор
№10135.1503.51, целия с площ от 156 кв.м., за сумата от 26953,20лв с ДДС.
Счита, че тази цена е в пъти по-малка както от данъчната оценка на имота, така
и от действителната пазарна цена. Сочи, че с НА №109, том 27, дело №5764/17г.
на СлВ Варна ответниците са се разпоредили с имота в полза на дъщеря си.
Намира, че атакуваната сделка съставлява действие, увреждащо кредиторите и
намаляващо масата на несъстоятелността, като знанието за увреждане у
ответниците се презюмирало предвид липсата на публикувани ГФО след 2011г.,
което се свързвало с презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ. Счита, че длъжникът също
е знаел за увреждането предвид факта на образувани срещу него множество
изпълн.дела, по които имало наложени обезп.мерки, като към датата на сделката
управителят бил с прекратени правомощия.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответниците М.П.Х.
и Х.М.Х.,***, действащи чрез адв.П.В., са депозирали писмен
отговор, с който оспорват иска като недопустим и неоснователен. Излагат, че на
15.11.04г. бил сключен между тях и отв.дружество предв.договор за
покупко-продажба на недв.имот в строеж за обект- апартамент №1 с площ
63,62кв.м. / с включени общи части/ в жил.сграда в г.В.,у.Р. *** за сумата от
35627 евро. Допълнително бил сключен и договор за изработка от 03.12.05г., като
обекта бил уточнен с анекс от 31.03.09г., при цена – авансово 19500лв, а
остатъка-съобразно реално изпълнение при подписване на протоколи обр.19. Твърди
се, че ответниците са заплатили 49586,36 евро, което е в повече от уговорената
сума от 49407,95 евро по двата договора, като последното плащане е на
13.02.06г. Излага се, че макар и да била изплатена продажната цена
собствеността не била прехвърлена съгласно уговорения срок поради обективни
пречки, които отпаднали с влизане в сила на решение по гр.д.№2926/06г. на ВОС
на 21.11.13г. Намират, че липсва действително увреждане на кредиторите, както и
знание на длъжника за такова, тъй като е изпълнявал едно задължение към
купувачите. Намират за несъстоятелно твърдението за наличието на знание за
увреждане у купувачите, за които не била приложима презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът МИЛИНВЕСТ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. Баба Тонка 5 ет.2
ап.5, не е депозирал писмен отговор.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото няма спор, че с влязло в сила решение №261/10.04.2017г. по т.д.№313/2017г. на ВОС на
основание чл.630, ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност на МИЛИНВЕСТ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността -
15.02.2012г., като същото е спряно. С Решение № 400/23.05.2018г. / вписване 20180523153650 в ТР/
е възобновено производството по несъстоятелност. Посочените обстоятелства се установяват
и от обявените в
ТР актове по партидата на дружеството.
От представеният по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том 1, рег.№ 807, дело №39 от
2014 год. на Н-с К.П. се установява, че МИЛИНВЕСТ
ЕООД е продал на М.Х. и Х.Х. следния недв.имот - самостоятелен обект в
сграда № **, находящ се в гр.Варна, ул. „Радецки“ № 18, попадащ в сграда № 1, в
поземлен имот с идентификатор № 10135.1503.51, с предназначение апартамент №1
на втори етаж със застроена площ от 45,16кв.м., ведно с избено помещение №3 с
площ от 6,74кв.м., както и 12,0093%ид.ч. от ОЧС, заедно с 5,40кв.м. ид.ч. от
поземления имот с идент.№10135.1503.51, за сумата от 26953,20лв. Няма спор, че
впоследствие с НА за прехвърляне на недв.имот срещу гледане и издръжка този
имот е прехвърлен от ответниците на трето лице Наталия Георгиева.
По делото няма спор, че между
ответниците е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недв.имот в
строеж от 15.11.04г. , съгласно който дружеството се е задължило да продаде
апартамент №1, който ще бъде построен, при договорена цена от 35627 евро, както
и че е сключен договор за изработка от 03.12.05г. с предмет – СМР на процесния
имот за сумата от 19500лв.
Съгласно заключението по допуснатата и
приета в производството СТЕ пазарната стойност на процесния имот към Ноември
2004г. е 69660лв, а към Декември 2005г. – 69960лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
По делото няма спор, че атакуваната
с предявения иск правна сделка е извършена в преклузивния по чл.649 ТЗ едногодишен срок от момента
на обявяването на решението по чл.632, ал.2 ТЗ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен по реда на чл.649 ТЗ, ищецът
следва да установи, че
атакуваната
сделка е увреждаща за кредиторите и с нейното сключване е
целено именно тяхното увреждане, и предвид възмездния й характер - че длъжникът и
третото лице са знаели за увреждането.
От страна на ищеца по делото, чиято е доказателствената
тежест, не бяха ангажирани достатъчно доказателства, от които да се изведе
извода, че със сключването на сделката страните по нея са целели увреждане на
кредиторите на длъжника. Увреждане ще е налице винаги когато длъжникът се лишава от свое имущество, или извършва каквито и да са
действия, с които затруднява удовлетворяването на кредиторите. Липсват по
делото обаче категорични доказателства за това, че сделката е извършена от
длъжника със знание за увреждане към момента на осъществяването й. Безспорен по
делото е факта, че извършената продажба е предшествана от сключен между
страните предварителен договор за продажба на имот в строеж от 2004г. при
уговорена цена от 35627 евро / съответна съгласно заключението на СТЕ на пазарната
стойност на имота към него момент/, както и че продажната цена е била заплатена
от купувачите своевременно съгласно договорките. По делото липсват
доказателства за пазарната стойност на имота към датата на сделката, а само от
обстоятелството, че посочената в нотар.акт продажна цена е по-ниска от
данъчната такава не може да се изведе безспорен извод за увреждащ характер на
сделката.
Независимо от
горното, по делото липсват доказателства, които да установяват знание за
увреждане и у лицето, с което длъжникът е договарял. Несъстоятелно е
твърдението, че такова знание се презюмира предвид липсата на публикувани
финансови отчети, още повече, че презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ, на която се
позовава ищецът, е неприложима в производството по чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ, нито тя го освобождава от задължението в настоящото
производство да установи всички елементи от факт.състав на относителната
недействителност.
Предвид това, че в производството не се установяват по
безспорен начин всички предвидени от закона елементи от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, съдът намира
предявеният иск за недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл.649, ал.6 ТЗ масата на несъстоятелността на МИЛИНВЕСТ
ЕООД - в несъстоятелност, следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 687,62лв., съгласно чл.1 от Тарифата за д.т. На основание
чл.78, ал.3 ГПК същият дължи на ищеца и направените от него разноски по делото
в размер на 2100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.П.С., действаща в качеството й на постоянен синдик на МИЛИНВЕСТ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, срещу МИЛИНВЕСТ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Одесос, ул.Баба Тонка 5, ет.2 ап.5, М.П.Х., ЕГН **********, и Х.М.Х., ЕГН **********,***,
иск с правно
основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителна спрямо
кредиторите на несъстоятелността на сделката, обективирана в
нот.акт №***, t.ХVIII, дело №**, вх.per.№**/11.04.14г. на СлВ-Варна, с която МИЛИНВЕСТ ЕООД е прехвърлил на М.П.Х. и Х.М.Х. собствеността на недвижим имот,
находящ се в г.В.,у.Р. ***, а именно – Апартамент №1, представляващо
самост.обект с идентификатор №**, на
втори етаж, с площ от 45,16кв.м., състоящ се от входно антре, кухня-дневна,
спалня, баня-тоалет и балкон, заедно с прилежащото избено помещение №3 с площ
от 6,74кв.м., както и 12,0093% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху поземления имот, заедно с 5,40 кв.м.ид.ч. от поземления имот, в
който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор
№10135.1503.51, целия с площ от 156 кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на МИЛИНВЕСТ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Одесос, ул.Баба Тонка 5, ет.2 ап.5,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 687,62лв /шестстотин осемдесет и седем лева и 62ст/,
представляваща дължимата за
производството държавна такса, на основание чл.649, ал.6 от ТЗ.
ОСЪЖДА масата
на несъстоятелността на
МИЛИНВЕСТ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Баба Тонка 5, ет.2 ап.5, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Х., ЕГН **********, и Х.М.Х., ЕГН **********,***, сумата от 2100лв. / две хиляди и
сто лева/, представляваща направени в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: