№ 16501
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110146021 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу М. А. М. и А. М. М., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника М. А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
352,63 лева – главница, от която сумата 347,62 лева, представляваща ½ част от стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г., и сумата 5,01
лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М. А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
98,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до
22.07.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответника А. М. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 352,63 лева –
главница, от която сумата 347,62 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г., и сумата 5,01 лева,
представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. М. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
98,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до
22.07.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците М. А. М. и А. М. М. били клиенти на
1
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите
условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 32, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******,
през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в кР. били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. А. М. и А. М.
М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата
чрез адв. Р. Н.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер. На първо място твърди, че на 18.12.2018 г. ответниците продали
процесния недвижим имот на трето за спора лице, поради което исковете за начислени след
тази датата суми следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни. Отделно от това
оспорва твърдението, направено в исковата молба, че топлинната енергия, чиято стойност
претендира ищецът, действително била доставена до имота на ответниците и била
потребена от тях в посочените обеми, както и че отговаряла на изискванията за качество. В
условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за всички
вземания на ищеца за периода, предхождащ 05.08.2018 г. Оспорва и акцесорната претенция
за мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. К., в която заявява, че поддържа
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
2
искове като доказани по основание и по размер. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответниците М. А. М. и А. М. М., редовно призовани, не се явяват
лично, представляват се от адв. Н.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира направените по делото
разноски от ответника М., а за ответника А. М. претендира присъждане в своя полза на
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, том І, нотариално дело от
2003 г. по описа на нотариус Т.Д., рег. № 348, с район на действие Софийски районен съд,
се установява, че на 22.12.2003 г. М.А. М. продала на Е.Е.Г. М. М. притежаваната от нея ½
идеална част от следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 32,
находящ се в гр. София, ж. к. „Сухата река“, АДРЕС. Видно от удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх. № СОА23-ВУ51-129 от 03.02.2023 г., издадено
от С., имената А. М. М. и имената А. М. М. били имена на едно и също лице. Правото на
собственост върху процесното жилище било изгубено от ответниците на 18.12.2018 г.,
когато го продали на трето за спора лице – Ангел Спасов Милев с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 111, том І, рег. № 7918, нот. дело № 98/2018 г. по
описа на нотариус Т.Д., рег. № 348, с район на действие Софийски районен съд.
Видно от приобщено към доказателствения материал по делото заявление – декларация
вх. № 449/10.02.2004 г., ответникът М. А. М. изразил желание партидата на абонатен №
****** да бъде прехвърлена на негово име. Като предишен титуляр на партидата била
посочена М.А. М..
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 1588 от 13.12.2001 г., сключен между „Техем Сървисис“
ЕООД и етажната собственост, и протокол от 28.10.2001 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. 19, вх.
3
А в ж. к. „Суха река“ съществували още към 2001 г.
Видно от протокол от 28.10.2001 г., общото събрание на етажните собственици в
сградата на бл. 19, вх. А в ж. к. „Суха река“ взело решение за сключване на договор с
„Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В
изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за
процесния имот с абонатен № ****** били отбелязани 2 броя радиатори, 2 броя
разпределители и 2 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за праводателя на
ответника А. М. – М. М..
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 13.12.2001 г. бил подписан
договор № 1588/13.12.2001 г. между етажната собственост на бл. 19, вх. А, в качеството на
възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването
на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата
дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от
вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-
счетоводната (задача № 2) експертизи.
С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора, определено въз основа
на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от две индивидуални справки за отопление и топла вода, за периода 01.05.2017
г. – 31.12.2018 г. за процесния имот била начислявана топлинна енергия за отопление от два
радиатора с монтирани на тях уреди за дялово разпределение и за сградна инсталация. За
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия за отопление била начислена на
максимален разход поради неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение. Посочените обстоятелства се потвърждават от заключението на изслушаната
съдебно-техническа експертиза.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да
са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
4
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че от ТР
„София“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от
01.07.2017 г. до 31.12.2018 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч.
Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно в 0.00 часа на първо число от месеца
съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за
сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил
съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки
месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото лице установило по
представените от „Техем Сървисис” ЕООД главни отчети, че в процесния апартамент се
разпределяла топлинна енергия за отопление от 2 броя прикачени към отоплителната тръбна
инсталация радиатори с монтирани на тях уреди за дялово разпределение и за сградна
инсталация. В бл. 19 в ж. к. „Суха река“ не се ползвала топлинна енергия за подгряване на
топла вода за битови нужди. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна
инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния
отопляем обем на процесния имот – 90 куб. м. Поради неосигурен достъп до имота на
служители на ФДР, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. била начислена топлинна
енергия за отопление по максимална оценка за 2 броя радиатори съгласно т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.), т.е. като
отоплителни тела без уреди. За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни
фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за
потребление, като общата сума по фактури в размер на 1056,83 лева не включвала
просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице –
5
помагач за абонатен № ****** било извършено съгласно действащите през съответния
период цени на топлинната енергия и възлизало общо на -361,58 лева (за връщане) за целия
исков период. А за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. начислените суми по фактури
били в общ размер на 239,35 лева, а изравнението възлизало на -218,47 лева (за получаване).
Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответниците била
определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на
топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ
топломер за търговски цели. Общият топломер в абонатната станция бил обект на
метрологичен контрол и първоначална и последващи периодични проверки от лицензирани
лаборатории през м. 06.2017 г. Резултатът от проверките бил, че уредът е технически годен.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че няма данни за извършени от
ответниците плащания на претендираните от ищеца суми. Общата стойност на
изравнителните сметки за процесния период била в размер на -359,39 лева и представлявала
сума за получаване. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки нямало погасени
задължения на ответниците извън процесния период. Стойността на потребената топлинна
енергия с включени изравнителни сметки за исковия период и отчетени прихващания
възлизала на 695,22 лева. Дължимите такси за дялово разпределение за процесния период
били в общ размер на 10,02 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху
претендираната главница, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение
до 22.07.2021 г., била в общ размер на 193,51 лева – върху сумата за топлинна енергия и 2,67
лева – върху стойността на услугата за дялово разпределение. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г.
6
По субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през исковия период
ответниците М. А. М. и А. М. М. са били съсобственици на процесното жилище при равни
квоти и като такива са притежавали качеството „клиенти на топлинна енергия“ през
процесния период. Съгласно действащата към датата на възникване на облигационните
отношения между страните разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена на топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Придобивайки правото на собственост върху имот в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, в която
се ползва топлинна енергия за битови нужди, ответниците са получили качеството
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Това качество било
загубено на 18.12.2018 г. поради промяна на собствеността – ответниците продали
топлоснабдения имот на трето за спора лице.
По отношение на възражението, наведено в отговора на исковата молба, че
ответниците не следвало да носят отговорност за задълженията за топлинна енергия за
периода от 18-ти до 31-ви декември 2018 г., тъй като вече не били собственици на
жилището, съдът намира следното. Топлинната енергия се отчита ежемесечно – в 0,00 ч. на
първо число от съответния месец. В случай че ответниците са искали да заплатят
потребената топлинна енергия само до 18.12.2018 г., а не за пълния месец декември, е
следвало да поискат от „Топлофикация София“ ЕАД извършването на междинен отчет на
средствата за дялово разпределение срещу заплащане съгласно чл. 65, ал. 2 от общите
условия. В този случай изравнителната сметка се изготвяла след отчитане на средствата за
дялово разпределение по периоди въз основа на междинния отчет. По делото няма данни, а
и твърдения от страна на ответниците или на новия собственик да са били предприети
действия за извършване на междинен отчет на 18.12.2018 г. Такъв е извършен на 31.12.2018
г. и е била издадена изравнителна сметка за процесния имот за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2018 г. С оглед приетото в общите условия на ищцовото дружество и изричните
уговорки между праводатели и правоприемник в договора за покупко-продажба на
процесното жилище, следва да бъде прието, че ответниците дължат стойността на
топлинната енергия за целия месец декември 2018 г. Направеното в тази насока възражение
в отговора на исковата молба се явява неоснователно.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно отношение между ищцовото
дружество и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответниците и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
7
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответниците. Ответниците, в
качеството им на купувачи, се задължили да заплащат реално доставената им топлинна
енергия по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи
условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинна енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява,
че подпомагащата страна „Техем Сървисис” ЕООД била избрана от потребителите в
сградата – етажна собственост в ж. к. „Суха река”, бл. 19, вх. А да извършва услугата дялово
разпределение на общо събрание, проведено на 28.10.2001 г. С посочената фирма за дялово
разпределение на 16.06.2002 г. бил сключен договор за срок от три години. Установи се още,
че дължимата от потребителите месечна сума за топлинна енергия била определена въз
основа на прогнозна месечна консумация и действащата за съответния период цена на
8
топлинната енергия. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало данъчни дебитни и кредитни
известия за разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот. Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза, е, че сумата за топлинна енергия за процесния имот, собственост на
ответниците, била определена съгласно действащата към момента нормативна уредба и
актуални цени на топлинната енергия, като не е нужно да се преповтарят направените по-
горе фактически изводи в тази насока. Експертизата е извършена от лице с необходимите за
случая специални знания. Изчисленията на ФДР относно дължимата от М. А. М. и А. М. М.
сума за топлинна енергия през процесния период според вещото лице са правилни. Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) урежда техническите правила за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост,
но приложението на тези правила не е от компетентността на съда, тъй като изисква
специални знания в областта на науката и техниката, каквито същият не притежава. Именно
поради това беше назначена и съдебно-техническа експертиза и доколкото по делото
липсват доказателства, които да поставят под съмнение правилността на изводите на вещото
лице, съдът намира, че следва да кредитира заключението му изцяло. Не бяха събрани
доказателства за нарушаване на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.) при определяне на дължимата от ответниците сума за топлинна енергия или пък за
отопляем обем на имота, различен от този, използван от ФДР. Ответниците не ангажираха
доказателства, че са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и са
оспорили изготвените от подпомагащата страна изравнителни сметки в предвидените
срокове.
Оспорванията в отговора на исковата молба, че ищецът не бил доставил услуга с
твърдяното и изискуемо по закон количество и качество са неоснователни. Общите условия
и нормативно установените задължения на оператора на топлопреносната мрежа определят
качествените параметри на доставената услуга, като по делото няма каквито и да било
данни, че тези предварително разчетените критерии не били спазени.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответниците потребили топлинна енергия, чиято
стойност дължат на ищцовото дружество, поради което предявените искове са установени в
своето основание. При определянето на размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162
ГПК съдът взе предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да
се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от
потребителя суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва
да бъде уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази
насока от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от
изравнителните сметки за получаване няма погасени задължения на ответниците извън
процесния период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
9
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). За съда остава
неясно на какво основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената
услуга от потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или
по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за
погасяване на част от вземанията на ищеца по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на главницата,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111,
б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Доколкото няма данни по делото процесните задължения да
са били установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно
кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. В настоящия случай исковата молба е подадена в съда на 05.08.2021 г.
Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 05.08.2018 г. От представените по делото фактури се установява, че
последната фактура за топлинна енергия, чийто падеж е настъпил преди 05.08.2018 г., а
именно на 14.06.2018 г., е тази за месец април 2018 г. (за месец май 2018 г. няма издадена
фактура, но същата би била с падеж 14.07.2018 г. и също би била погасена по давност). Това
означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г. са
погасени по давност. Непогасени се явяват вземанията за периода от 01.06.2018 г. до
31.12.2018 г., които по прогнозни данни (фактури) съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза са в общ размер на 239,35 лева. От тази сума следва да бъде
приспадната изравнителната сметка за възстановяване за периода, непогасен по давност,
която същото заключение е в размер на -218,47 лева. По делото няма данни за извършени от
ответниците плащания в периода, непогасен по давност. Следователно, общото задължение
на ответниците за топлинна енергия, непогасено по давност, е в размер на 20,88 лева.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че квотите на
ответниците в съсобствеността са равни, т.е. всеки притежава по ½ идеална част. Тези квоти
не са оспорени в хода на производството. Следователно, всеки от двата субективно
съединени иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява основателен и
следва да бъде уважен за сумата в размер от по 10,44 лева и за периода от 01.06.2018 г. до
31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 10,44
лева до пълния предявен размер от 352,63 лева, както и за периода от 01.07.2017 г. до
31.05.2018 г. всеки от двата субективно съединени иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
10
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в
тази си част исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни. За задълженията за топлинна
енергия от непогасения по давност период, а именно от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г.
приложими са Общите условия от 2016 г., съгласно които лихва за забава не се начислява
върху прогнозните сметки, а само върху общата изравнителна сметка, ако стойността й не е
заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността
на общата фактура следвало да бъде заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасяла. Следователно, задължението по общата фактура от непогасения по
давност период е станало изискуемо на 14.09.2019 г., поради което считано от следващия
ден – 15.09.2019 г. ответниците са изпаднали в забава. Или, същите дължат мораторна лихва
върху непогасената по давност главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
22.07.2021 г., която на основание чл. 162 ГПК и заключението по съдебно-счетоводната
експертиза съдът изчисли на 4,16 лева. Поради изложените по-горе съображения лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение не следва да се начислява.
С оглед изложеното всеки от субективно съединените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер от по 2,08 лева и за периода
от 15.09.2019 г. до 22.07.2021 г. За разликата над уважения размер от 2,08 лева до пълния
предявен размер от 98,08 лева, както и за периода от 31.08.2018 г. до 14.09.2019 г. всеки от
двата субективно съединени иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество е извършило
следните разноски: 100 лева за внесена държавна такса, 450 лева за депозити за вещи лица и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците М. А. М. и А. М. М. следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца „Топлофикация София” ЕАД направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 115,28 лева за внесена държавна такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, разпределени
между тях поравно, т.е. по 57,64 лева.
11
Процесуалният представител на ответника М. А. М. е поискал присъждане на
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
отбелязване в договора за правна защита и съдействие, договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева било заплатено от ответника изцяло в брой.
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, но доколкото същото е в минимален
размер, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, съдът намира, че не следва да бъде
редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ответника М. А. М. сумата в размер на 291,67 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
С оглед направеното от ищеца в исковата молба искане за присъждане на разноски по
компенсация, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ответника М. А. М. разноски в размер на 234,03 лева съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
По отношение на ответника А. М. М. процесуалният представител адв. Н. е поискала
присъждане в своя полза на дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно посочената разпоредба
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Това му право е установено със закон. В този случай е налице изключение
от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната
да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Ищецът не е
оспорил наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ответника
А. М. възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
която препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За настоящото производство дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на 300 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (в приложимата към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция – 20.09.2020 г). С
оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв. ищецът „Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.
Б. Н. дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 291,67
лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Болярска“ №
27, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, както следва: по иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 10,44 (десет лева и 44 ст.) лева,
представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 32,
находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2,08 (два лева и 08
ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
22.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 10,44 лева до пълния предявен размер от
352,63 лева, както и за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г.; а иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 2,08 лева до пълния предявен размер
от 98,08 лева, както и за периода от 31.08.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Болярска“ №
27, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, както следва: по иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 10,44 (десет лева и 44 ст.) лева,
представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 32,
находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2,08 (два лева и 08
ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
22.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 10,44 лева до пълния предявен размер от
352,63 лева, както и за периода от 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г.; а иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 2,08 лева до пълния предявен размер
от 98,08 лева, както и за периода от 31.08.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Болярска“ № 27, сумата
234,03 (двеста тридесет и четири лева и 03 ст.) лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете по компенсация.
13
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. Р. Б. Н., ЕГН **********, вписан в
Софийска адвокатска колегия с личен № **********, със служебен адрес гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 45, ет. – партер, офис № 1, дължимото за настоящото производство
адвокатско възнаграждение в размер на 291,67 (двеста деветдесет и един лева и 67 ст.) лева
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П. С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14