№ 4415
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110156977 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Обединена Българска
банка“ АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД преди „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД/ срещу „(ФИРМА)“ ЕООД и Т. П. Т..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за
относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва
да бъде допуснато събирането им по делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на формулираните в исковата молба въпроси, съдът намира за основателно и следва да
уважи.
Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.03.2025 г. от 14:50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца
документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по която вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки в ищцовото
дружество даде отговор на поставените в исковата молба въпроси при депозит в размер на
480 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението по сметка на
СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
ПРИЛАГА към настоящото производство ч.гр.д. 69185/2023 г. по описа на СРС, 174-ти
състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
1
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от „Обединена Българска банка“ АД
/правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД преди „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД/ срещу „(ФИРМА)“ ЕООД и Т. П. Т., пасивно, субективно и обективно, кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарна
отговорност следните суми: 16 561,60 лева, представляваща главница по Договор за срочен
банков кредит № 187520 от 08.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от 15.12.2023 г.
до изплащане на вземането; 797,33 лева представляваща договорна лихва за периода от
05.07.2022 г. до 23.10.2023 г.; 1388,49 лева представляваща мораторна лихва за периода от
05.07.2022 г. до 23.10.2023 г.; 147,21 лева, представляваща обезщетение за забава на
предсрочно изискуемата главница за периода от 24.10.2023 г. до 14.12.2023 г.; 120,00 лева,
представляваща такса за период от 24.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.01.2024 г.
по ч.гр.д. 69185/2023 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че е сключен Договор за срочен банков кредит № 187520
от 08.12.2021 г. и Общи условия на „Райфайзенбанк (България) ЕАД“ между „Обединена
българска банка” АД и „(ФИРМА)“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Т. П. Т., в
качеството му на съдлъжник, по силата на който банката предоставила банков кредит в
размер на 20 000 лева. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора е дължима годишна лихва, като
размерът на лихвата е краткосрочен лихвен процент по статистика на БНБ („КЛП“) + 5
пункта надбавка, но не по-малко от (5 пет процента) съвкупна годишна лихва. Излага, че при
забава е дължима неустойка – наказателна лихва към лихвата в размер на КЛП + 20, но не
по-малко от 20 % съвкупна годишна лихва. Сочи, че съгласно чл. 4 от Договора, кредитът
следва да бъде погасен на 35 равни последователни месечни вноски в размер на 556,00 лева
всяка, считано от 05.01.2022 г. до 05.11.2024 г. включително и последна изравнителна вноска
дължима на 05.12.2024 г. в размер на 540,00 лева, като всяка вноска била дължима на 5-то
число от съответния месец. Аргументира, че поради неизпълнение на задълженията от
страна на кредитополучателя, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което до
ответниците твърди, че са изпратени уведомления, връчени на 24.10.2023 г. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба. Ответниците
оспорват да са уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като развиват
подробни съображения в тази насока. Излагат, че е недопустимо съдът в настоящото
производство да присъди вноските с настъпил падеж при нередовно обявена предсрочна
изискуемост, доколкото считат, че това са две различни основания. Твърдят, че ищецът няма
основание за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Считат, че процесният
договор попада в обхвата на ЗЗП. Излагат, че при подписване на договора са изразили
несъгласие с клаузите относно лихвения процент и наказателната лихва, но от банката
заявили, че същите не могат да бъдат променени. Твърдят, че в договора не е разписана
методиката за начина на формирането на базовия лихвен процент, както и че не са били
наясно с начина на формиране на лихвата. Оспорват клаузата, уреждащата лихвата като
неравноправна, респ. нищожна поради противоречие със ЗЗП и Директива 93/13. Оспорват
като неравноправни и следните клаузи от договора: т. 3; т. 3.1.2.; т. 3.2.; т. 3.3.; т. 3.4.; т. 4;
т. 6; т. 7 и т. 8. Оспорват като нищожни и клаузите, уреждащи неустойката и такса-разходи за
извънсъдебно събиране. Сочат, че клаузите не са индивидуално уговорени. Оспорват и
претенциите за лихви. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът Т.
П. Т. твърди, че има качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник и твърди, че е
изтекъл и 6-месечният пркелузивен срок по чл. 147 ЗЗД за ангажиране на отговорността му.
Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в
2
доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за срочен
банков кредит № 187520 от 08.12.2021 г. между „Обединена българска банка” АД и
„(ФИРМА)“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Т. П. Т., в качеството му на
съдлъжник; че е предоставил на ответника „(ФИРМА)“ ЕООД банков кредит в размер на 20
000 лева; уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният размер;
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и надлежното й
обявяване на ответниците; размерът и основанието за начисляване на такси.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава, в това число и
размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на гореописаните
обстоятелства е да докажат плащане на процесните задължения; ответниците следва да
докажат и обстоятелствата, от които черпят изгодни за себе си правни последици.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, при настъпването на които
законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случа че твърди такива.
С оглед становището на ответниците съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за срочен
банков кредит № 187520 от 08.12.2021 г. и Общи условия на „Райфайзенбанк (България)
ЕАД“ със соченото от ищеца съдържание; че ответникът „(ФИРМА)“ ЕООД е усвоил сумата
по кредита в размер на 20 000 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3