№ 1533
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110106548 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. София срещу Н.М. в условията на обективно кумулативно съединяване
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на следните суми:
1./ сумата от 106, 62 лв., представляваща стойност на начислени такси за ползван тел.
№ 0894 532 519, съобразно договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г. и
допълнително споразумение № *********/31.10.2018г., ведно със законната лихва върху
всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението;
2./ сумата от 92, 46 лв., представляваща компенсаторна неустойка, дължима при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г. и
допълнително споразумение № *********/31.10.2018г. в размер на 3 броя стандартни
месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
3./ сумата от 267, 08 лв., представляваща компенсаторна неустойка по по договор за
лизинг от 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
4./ сумата от 188, 50 лв., представляваща стойност на начислени такси за ползван тел.
№ 0899 274 254, съобразно договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г. и
допълнително споразумение № *********/30.01.2019г., ведно със законната лихва върху
всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението;
1
5./ сумата от 79, 98 лв., представляваща компенсаторна неустойка, дължима при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г. и
допълнително споразумение № *********/30.01.2019г., ведно със законната лихва върху
всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението;
6./ сумата от 196, 07 лв., представляваща компенсаторна неустойка по договор за
лизинг от 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
7./ сумата от 6, 57 лв., представляваща дължими 3 броя лизингови вноски по договор
за лизинг от 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
8./ сумата от 35, 04 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови 16 броя
вноски по договор за лизинг от 31.10.2018г, ведно със законната лихва върху всяка главница
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението;
9./ сумата от 28, 77 лв., представляваща дължими 3 броя лизингови вноски по
договор за лизинг от 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
10./ сумата от 182, 21 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови 19 броя
вноски, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна;
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК, са основани на твърдения, че страните
са обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения, по силата на които мобилният оператор е поел задължение да предостави
услуги при заплащане на месечни вноски, които потребителят, не е заплатил в пълен размер.
Наред с тях, ответникът е сключил договори за лизинг въз основа на които е ползвал
предоставените му движими вещи, поемайки задължение за заплащане на лизингови вноски,
които не са заплатени в пълен размер.
Ищецът претендира и неустойки в размер на разликата между цената на
предоставено за временно и възмездно ползване устройство и преференциалната обща
лизингова цена.
Правният интерес от предявяване на исковете се обосновава с хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.М., чрез особения си представител оспорва
предявените искове по основание и размер.
2
Оспорват се твърденията за валидно възникнали облигационни правоотношения по
договори за предоставяне на мобилни услуги, евентуално ползването им, както договорите
за лизинг и предаване на движимите вещи. Оспорва се ответникът да е приел общите
условия на мобилния оператор.
Неоснователността на главните искове обуславя неоснователност и на акцесорните
претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 260698/01.02.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 96/2021г.
на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.
По претенциите по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за мобилни
услуги № *********/20.08.2018г. и допълнително споразумение №
*********/31.10.2018г.
Ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че
между страните по делото е сключен на 20.08.2018г. договор, по силата на който операторът
е поел задължение да предостави на потребителя електронни съобщителни услуги за период
от 24 месеца, чрез предпочитан № 359 894 532 519 при стандартен месечен абонамент в
размер на 24, 99 лв. с ДДС, а с допълнително споразумение месечен абонамент, възлизащ на
сумата от 36, 99 лв.
Неразделна част от сключения договор са Общи условия за взаимоотношенията с
потребителите, с които с полагането на подпис потребителят е декларирал, че е запознат.
За отчетния период от 05.02.2019г. до 04.05.2019г., „Т.Б." ЕАД е издал фактури,
обективиращи задължения за месечни абонаментни такси в размер на 106, 62 лв.
Основанието, от което вземането произтича, е сключеният договор, а не издадената
фактура, която обективира размера на всяко месечно задължение за предоставените услуги и
с посочване на всеки отчетен период.
В случая, длъжникът получава право да ползва мобилни услуги, чрез мрежата на
мобилния оператор. Дали същият се е възползвал от тях е ирелевантно след като
потребителят е поел задължение за заплащане на стандартен месечен абонамент, чиито
размер е известен на ответника.
Следователно, Н.М. дължи на мобилния оператор сумата от 106, 62 лв. и доколкото
липсват твърдения и доказателства същият да е заплатил от абоната, то предявеният иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен до
посочения размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В сключения на 20.08.2018г. договор и допълнително споразумение, страните са
уговорили, че при прекратяването му през първоначалния срок по вина или по инициатива
на потребителя или при нарушение на задълженията му, поети с него и приложимите
Общите условия, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план до края на уговорения срок.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на
3
посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя -
ответник на дължимите суми за предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в чл.
71 ОУ. Това е дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати
едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли еднократно
неустойки. Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението
на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към
длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с
предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.
Неформалният израз на воля за едностранно прекратяване на договора е достигнало
до насрещната страна по правоотношението, чрез самото фактуриране, за което клиентът е
уведомен при сключването на договора.
Едностранното прекратяване от страна на клиента принципно позволява
освобождаването му от оказал се неудобен за него срок или цена, но същевременно лишава
доставчика от очакван фиксиран по размер приход. Явно е, че прекратяването на срочния
договор засяга съществено само интереса на доставчика. Затова и предвидимите за
търговеца вреди не могат да се простират до края на уговорения срок, но несъмнено
обхващат период на търсене на сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент.
Ето защо, с договаряне на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента без
ДДС, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Затова и
клаузата регламентираща неустойка е действителна, а претенцията се явява основателно
при спазване на диспозитивното начало до претендирания размер от 92, 46 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
По претенциите по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за лизинг от
31.10.2018г., договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г. и допълнително
споразумение № *********/31.10.2018г.
На 31.10.2018г. е сключен договор за лизинг, с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел задължение
да предостави за временно и възмездно ползване на Н.М. устройство ALKATEL 5 DUAL
GOLD с телефонен № 359 894 532 519, а лизингополучателят да плати обща лизингова цена
в размер на 170, 36 лв., разсрочено на 23 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 2, 19
лв. с ДДС.
В договора е уговорена възможността лизингополучателят да придобие
собствеността, като подпише договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичане на
срока след като заплати допълнителна сума от 2, 19 лв. /чл. 1, ал. 2/.
В чл. 1, ал. 3 от сключения договор, страните са уговорили, че ако
лизингополучателят не упражни правото да изкупи вещта, то следва да върне получения
апарат. Ако устройството не бъде върнато или не е върнато в добър външен вид
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка в размер на 2, 19 лв.
В чл. 12, ал. 1 от ОУ, неразделна част от договора за лизинг, които потребителят е
приел с полагането на подпис, е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми. Вноските стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в
плащанията по договора за лизинг.
Корелативно на задължението на лизингодателя е това на лизингополучателя да
4
плаща дължимата цена за това ползване. Наличието на финансово-кредитния
елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови
вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов лизинг, който не страда от
пороци водещи до неговата недействителност.
Спорен е въпросът дали лизингодателят е изпълнил задължението да предаде вещта,
предмет на договора за лизинг - устройство ALKATEL 5 DUAL GOLD.
Доколкото с полагането на подпис /чл. 4/ в договора за лизинг, Н.М., е декларирал, че
лизингодателят й е предал устройството във вид годен за употреба, функциониращ изрядно
и съответстващ напълно на договорените технически характеристики, ведно с цялата
документация и гаранционна карта, с което ответникът признава неизгоден за себе си факт,
а именно, че е получил вещта, то следва да се приеме, че „Т.Б.“ ЕАД, е изпълнил основното
си задължение по лизинговия договор.
Не се твърди и не се доказва, че Н.М. е заплатил дължимите 3 броя лизингови вноски
в размер на 6, 57 лв., поради което претенцията се явява основателна, ведно със законната
лихва.
По отношение на предсрочно изискуемите лизингови вноски се установява, че
начисляването им е общо, сторено от оператора по аргумент, че предвид неизпълнение на
задължение по плащане на задълженията на ответника по договорите е упражнено правото
по чл. 12, ал.1 от ОУ. Реално, тази клауза има характер на неустоечна такава. Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание
чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка би
била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Доколкото в случая вредата на
лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова цена и предвид
липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя, то следва да се
приеме, че този вид неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна функция, поради
което и тази клауза от ОУ е действителна. Претенцията се явява доказана по основание и
размер. В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена в целия й размер от 35,
04 лв., ведно със законната лихва.
Претенцията за установяване дължимостта на сумата от 267, 08 лв., съгласно
уговореното в договора за мобилни услуги, претендирана като неустойка в размер на
разликата между цената на предоставено за временно и възмездно ползване устройство
марка ALKATEL 5 DUAL GOLD, без абонамент и преференциалната обща лизингова цена,
се явява неоснователна.
В случая, въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства относно
платената от потребителя цена на това устройство при сключване на договора, нито такива
относно цената на устройството съгл. ценовата листа на оператора без абонамент. Затова и
претенцията за сумата от 267, 08 лв.следва да се отхвърли само на това основание като
недоказана.
По претенциите по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за мобилни
услуги № *********/20.08.2018г. и допълнително споразумение №
*********/30.01.2019г.
5
На 20.08.2018г. страните по делото са сключили договор за мобилни услуги №
*********/20.08.2018г. и допълнително споразумение № *********/30.01.2019г., по силата
на които Н.М. е поел задължение да заплаща за предоставените от мобилния оператор
услуги, чрез предпочитан № 359 899 274 254 месечна абонаментна такса в размер на 24, 99
лв., а с допълнително споразумение стандартен месечен абонамент от 31, 99 лв.
За времето от 05.02.2019г. до 04.03.2019г., ответникът е ползвал мобилни услуги в
обща размер на 188, 50 лв., които не е заплатил на падежа, съгласно издадените фактури,
поради което предявеният иск се явява основателен, ведно със законната лихва.
Неизпълнение на задължението за заплащане на месечните абонаментни такси е дало
основание на оператора да прекрати облигационното отношение, поради неизправност на
потребителя.
Уговорената неустойка в размер на 79, 98 лв., определена като сбор от три месечни
абонамента без ДДС, е действителна, а претенцията основателна при съобразяване с
диспозитивното начало, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
По претенциите по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за лизинг от
30.01.2019г. и от договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г. и допълнително
споразумение № *********/30.01.2019г.
Въз основа на сключен договор за лизинг, Н.М. е получил за временно и възмездно
ползване устройство SAMSUNG GALAXY G4 PLUS DUAL BLACK с предпочитан №
359 899 274 254, поемайки задължение да заплати лизингова цена в размер на 220, 57 лв.,
платима разсрочено на 23 броя вноски, всяка в размер на 9, 59 лв.
Ответникът не е заплатил 3 броя вноски в размер на 28, 77 лв. и предсрочно
изискуемите 19 броя вноски, поради което дължи тяхното заплащане, ведно със законната
лихва.
Другата претенция за неустойка следва да бъде отхвърлена, тъй като липсват
доказателства относно платената от потребителя цена на това устройство при сключване на
договора, нито такива относно цената на устройството съгл. ценовата листа на оператора без
абонамент. Затова и претенцията за сумата от 196, 07 лв. следва да се отхвърли само на това
основание като недоказана.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна, чиито
размер възлиза на 458, 17 лв. за настоящото производство и 235, 07 лв. за производството по
ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 106,
62 лв. /сто и шест лева и шестдесет и две ст./, представляваща стойност на начислени
такси за ползван тел. № 0894 532 519, съобразно договор за мобилни услуги №
6
*********/20.08.2018г. и допълнително споразумение № *********/31.10.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. София срещу Н. М. М., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422
ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 92,
46 лв. /деветдесет и два лева и четиридесет и шест ст./, представляваща компенсаторна
неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/20.08.2018г. и допълнително споразумение № *********/31.10.2018г. в размер на
3 броя стандартни месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 260698/01.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд
– Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Н. М. М., ЕГН
**********, ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 6,
57 лв. /шест лева и петдесет и седем ст./, представляваща дължими 3 броя лизингови
вноски по договор за лизинг от 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 260698/01.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд
– Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Н. М. М., ЕГН
**********, ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 35,
04 лв. /тридесет и пет лева и четири ст./, представляваща предсрочно изискуеми
лизингови 16 броя вноски по договор за лизинг от 31.10.2018г, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 260698/01.02.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 96/2021г.
на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Н.
М. М., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Н. М. М.,
ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 267, 08 лв. /двеста шестдесет и седем лева и осем
ст./, представляваща неустойка в размер на разликата между цената на предоставено за
временно и възмездно ползване устройство марка ALKATEL 5 DUAL GOLD, без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена, произтичаща от договор за лизинг от
31.10.2018г., договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г. и допълнително
споразумение № *********/31.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед № 260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна.
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 188,
50 лв. сто осемдесет и осем лева и петдесет ст./, представляваща стойност на начислени
такси за ползван тел. № 0899 274 254, съобразно договор за мобилни услуги №
*********/20.08.2018г. и допълнително споразумение № *********/30.01.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. София срещу Н. М. М., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422
ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 79,
98 лв. /седемдесет и девет лева и деветдесет и осем ст./, представляваща компенсаторна
неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/20.08.2018г. и допълнително споразумение № *********/30.01.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. София срещу Н. М. М., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422
ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 28,
77 лв. /двадесет и осем лева и седемдесет и седем ст./, представляваща дължими 3 броя
лизингови вноски по договор за лизинг от 30.01.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 260698/01.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд
– Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Н. М. М., ЕГН
**********, ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 182,
21 лв. /сто осемдесет и два лева и двадесет и една ст./, представляваща предсрочно
изискуеми лизингови 19 броя вноски по договор за лизинг от 30.01.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. София срещу Н. М. М., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422
ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Н. М. М.,
ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 196, 07 лв. /сто деветдесет и шест лева и седем
ст./, представляваща компенсаторна неустойка по договор за лизинг от 30.01.2019г. и
договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г., ведно с допълнително споразумение
№ *********/30.01.2019г. в размер на разликата между цената на предоставено за временно
и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG GALAXY G4 PLUS DUAL BLACK с
предпочитан № 359 899 274 254 без абонамент и преференциалната обща лизингова цена,
8
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
№ 260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК **********, гр. София сумата от 693, 24 лв. /шестстотин деветдесет и три лева и
двадесет и четири ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
от които 458, 17 лв. за настоящото производство и 235, 07 лв. за производството по ч.гр.д. №
96/2021г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9