Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 51 11.02.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на ….. на 21 януари………..…………………………….…2020
година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
Х.
Секретар ………Катерина Маджова ……..………………………………
Прокурор……………………………………, като разгледа докладваното
от…………………съдията В. МИШОВА ………..
въззивно гражданско дело номер…1630….по описа за 2019……...……...година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Е.К.Х. и др., чрез процесуалния
им представител адв. М., против решение № 694/23.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 62/2017 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивниците обжалват
решението в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен иска им против
И.С.К. и др. за признаване за установено, че са собственици на части на ПИ – 75
кв.м от имот с идентификатор 68850.252.82, които се намирали на представената
от вещото лице Н. П. скица-предложение, и 141 кв.м от имот с идентификатор
68850.252.28, върху които била изградена постройка, собственост на ищците.
Обжалвано е и решението в частта, с която производството по делото е прекратено
по отношение на Д.В.Д. и М.В.Г. поради недопустимост на предявения иск.
Въззивниците считат, че решението на районния съд в атакуваните части е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и в противоречие с трайно установената
практика на ВКС и съдилищата, както и вътрешно противоречиво. Излагат се
съображения относно правния извод на съда, че за изградената в имота сезонна
постройка следвало да има инвестиционен проект, да бъде издадено разрешение за
строеж, строителна площадка, строителна линия и ниво. Излагат се съображения
относно неправилната преценка на показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и относно това, че съдът не бил възприел предложението на
вещото лице П. за изменение на кадастралната карта, както и по съществото на
спора. Счита, че след като ищците владеят постоянно, непрекъснато,
необезпокоявано, трайно квадратурата от имоти 82 и 28, имотът им следва да бъде
нанесен на кадастралната карта като тяхна собственост. Молят, съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо него да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск по скицата-проект на вещото лице
Н. П., която да се счита неразделна част от него., в т.ч. да отмени и решението
в частта, в която производството по делото е прекратено по отношение на
посочените по-горе лица, като бъде постановено решение, с което да бъде уважен
предявения иск и спрямо тях.
Въззиваемите оспорват
въззивната жалба и излагат съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е основателна.
Пред районния съд е бил предявен
установителен иск за собственост по чл.124 ГПК. Ищците Е.К.Х., К.Х.И. и Г.Х.Г.
(сега въззивници) са твърдели в исковата си молба, че са собственици по силата
на сделка и наследяване по закон на поземлен имот, находящ се в м. Бойчо бунар,
в землището на гр.Стара Загора, с квадратура в размер на 600 кв.м, ведно с
построената в него постройка, който бил придобит от ищцата Е.К.Х. и покойния й съпруг Х. Г.Х., починал
на 27.10.2016 г. в гр.Стара Загора, баща на втората ищца К.Х.Х. и на третия
ищец Г.Х.Г., по силата на нотариален акт за покупко-продажба №182 том 2 дело
№752/1995 г. по описа на нотариуса при PC Стара Загора. Съгласно този нотариален акт имотът съставлявал нива от
600 кв.м, при граници: път, имот пл.№19, имот пл.№28, имот пл. №29, борови
насаждения и имот пл.№17, в което били засадени овощни дръвчета и асми, а през
1968 г. била построена сезонна постройка. Сочат, че праводателите на първата
ищца К.А.Г.и Г.Х. Н. придобили правото на собственост върху имота по силата на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ през 1994 г., тъй като през 1982 год. въз основа на ПМС №76 от
05.12.1977 г. им е бил предоставен 1 дка земеделска земя за ползване като лозе
и овощна градина. Твърдели са, че двамата са заплатили на общината според
оценителния протокол от 08.08.1994 г. сума по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. След прехвърлянето на имота Е.К.Х. и съпругът й Х. Г.Х.
започнали необезпокоявано да го владеят като негови собственици, включително
направили редица подобрения в имота и на постройката и в продължение на повече
от двадесет години заплащали редовно дължимите местни данъци и такси за имота.
През 2015 година било взето решение да се извърши разпоредителна сделка с този
имот. При направената проверка обаче било констатирано, че той се идентифицира
с част от имот с идентификатор №68850.252.82 и имот с идентификатор
№68850.252.28. Имотът, в площта и
границите, така, както го владеели повече от 20 години, не бил заснет и не бил
нанесен в кадастралната карта и не бил записан в кадастралния регистър на
гр.Стара Загора, а попадал върху терена на посочените по-горе имоти, а именно:
398 кв.м от ПИ с идентификатор №68850.252.82 на наследниците на С.И.К. и 202
кв.м от ПИ №68850.252.28 на В.Д.Н., като сградата попада върху втория имот.
Границите на претендираните от тях реални части от тези два имота били очертани
с тъмен контур върху схемата, приложена към исковата молба. Искали са съдът да
постанови решение, с което да ги признае за собственици на имот с площ от 600
кв.м, идентичен с части от два съседни поземлени имота: както следва: 398 кв.м от поземлен имот №68850.252.82,
намиращи се в северозападната част на този имот и очертани на скицата на
лицензирания геодезист с плътен контур, и 202 кв.м от поземлен имот
№68850.252.28, намиращи се в северозападната част на този имот, също очертани с
плътен черен контур на скицата на лицензирания геодезист, като сградата попада
във втория имот №68850.252.28.
С
протоколно определение от 17.04.2019 г. съдът е допуснал изменение на иска по
отношение на претендираните реални части от двата ПИ, както следва: 75 кв.м от
ПИ с идентификатор №68850.252.82 на наследниците на С. И.К., която площ е
очертана с червен контур върху скицата-проект, изготвена от вещото лице инж. П., и 141 кв.м от ПИ №68850.252.28 на В. Д. Н.,
която площ е очертана с червен контур върху скицата-проект, изготвена от вещото
лице инж. П., като сградата попада върху тези квадратни метри.
Ответниците
А.Н.М., М.Б.С. и М.Н.И. – наследници на С. И.К. и сега въззиваеми, са оспорили
иска, както и твърдените от ищците обстоятелства, като са твърдели, че К.А.Г.не е имала качеството на ползвател върху имот,
идентичен с притежавания от тях в съсосбственост недвижим имот; не са били
налице предпоставките за трансформиране на притежавано право на ползване в
право на собственост върху земеделски имот и тя не е придобила собствеността
върху предоставения й за ползване поземлен имот. Твърдели са, че К.Г.не е
отговаряла на изискванията на закона за закупуване на ползвания имот. Със
заповед № 875 от 08.04.2008 г. на кмета на Община Стара Загора, на наследниците
на С.И.К. е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот извън
строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен със заповед №
440 от 11.05.2004г. на областния управител на обл. Стара Загора, с номер 82,
кад. район 252 с площ от 696 кв.м., при граници и съседи: имот № 252.19; имот №
252.28; имот № 252.29; имот № 252.18; имот № 252.17; имот № 252.9503; имот №
252.14; имот № 252.9501. Ищците не били установявали фактическа власт върху
притежавания от тях в съсобственост недвижим имот. Собствеността на ищците се
отнасяла до нива от 600 кв.м в м. Бойчо Бунар, представляваща имот пл. № 2-18.
При условията на евентуалност са твърдели, че ако ищците са установили
фактическа власт върху част от притежавания от тях недвижим имот, спрямо тях не
е изтекъл предвидения в чл.79, ал. 1 ЗС 10-годишен давностен срок. Имотът бил
придобит от ищците на 18.02.1995 г., преди влизане в сила на чл.5, ал.2
ЗВСОНИС. Към 21.11.1997 г. реституционното производство по възстановяване на
собствеността на наследниците на С.И.К. върху процесния имот не е било
приключило, поради което началният момент, от който следвало да бъде зачетена
упражняваната от ищците фактическа власт върху него като давностно владение, е
датата на влизане в сила на заповед № 876 от 08.04.2008 г. и към датата на
подаване на исковата молба давностният срок не бил изтекъл.
Ответникът И.С.К., чрез назначения му особен представител, също оспорва
иска. Липсвали данни посочените от
ищците в идеални части имоти от ПИ с идентификатор 68850.252.82 и ПИ с идентификатор 68850.252.28 да съвпадат с бивш имот
пл. №2-18, поради което оспорва идентичността на описания имот с
претендирания. Оспорва
твърдението на ищците, че са придобили собствеността върху претендирания имот
въз основа на давностно владение
- на наследниците на С. К. е било възстановено правото на собственост със
заповед на кмета на Община Стара Загора през 2008 г., поради
което към датата на подаване на исковата молба - 29.12.2016 г. - установеният в
чл.79 ЗС давностен срок не бил изтекъл.
Ответникът П.В.К. (сега
въззиваем) е оспорил иска. Твърдял е, че на 14.05.2012 г. е закупил ПИ от 500
кв.м, находящ се в м. Бойчо бунар, съставляващ имот планоснимачен № 28 от
кадастрален район № 252 по плана на
новообразуваните имоти на гр. Стара Загора, одобрен със заповед №
440/11.05.2004 г. на областния управител на обл. Стара Загора, за което бил съставен н.а. № 6, том IV, per. № 7578, дело № 422 по описа на нотариус Б. Г., а по
кадастрална скица - ПИ с идентификатор 68850.252.28. Оспорвал твърдението, че
ищците са придобили собствеността върху процесния имот чрез упражнявано от тях
давностно владение. Оспорва твърдението на ищците, че притежавания от тях имот
не е нанесен на кадастралната карта и кадастралния регистър, защото техният
имот бил друг, съседен имот с идентификатор 68850.252.18. Твърдял е, че
праводателите на ищците не са имали качество на ползватели върху имот,
идентичен с техния; не са имали качество на ползватели по смисъла на §4а или
§46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които да са били налице предпоставките за
трансформиране на евентуално притежавано право на ползване в право на
собственост върху земеделски имот. Ако са упражнили фактическа власт върху част
от притежавания от него ПИ към подаване на исковата молба не бил изтекъл
предвиденият давностен срок в чл. 79, ал.1 ЗС.
Невярно било и твърдението, че имотът на ищците не е заснет и не е нанесен в
кадастралната карта и не е записан в кадастралните регистри. При справка в
Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Стара Загора било видно, че ПИ
- 68850.252.18 е собственост на К.А.Х. ***. ***.
Ответниците
П.С.И. и В.С.К. (сега въззиваеми) са оспорили иска и са изложили идентични
твърдения с тези на А.Н.М., М.Б.С. и М.Н.И..
Ответниците
Д.В.Д. и М.В.Г. (сега въззиваеми) са оспорили допустимостта на иска, тъй като
те били ненадлежни страни. Твърдели са, че техният праводател В. Д. Н.
действително е бил собственик на ПИ с идентификатор 68850.252.28 с площ от 500
кв.м, находящ се в м. Бойчо бунар, който бил съседен на притежавания от ищците.
Те по никакъв начин не препятствали ищците да упражняват правото си на
собственост. На 14.09.2012 г. твърдят, че продали имота на П.В.К..
Първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на К.А.било предоставено
правото да ползва лозе и овощна градина в размер на 1 дка в м.Бойчо бунар. Била
извършена оценка на 600 кв.м със сграда, построена през 1968 г. от 16 кв.м. К.А.Г.заплатила
сумата за закупуване на имот № 2/18 в землището на гр. Стара Загора в м. Бойчо
бунар. Бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 169,
том VI, дело
№ 5150/1994 г. на нотариуса при РС Стара Загора, с който К.А.Г.била призната за
собственик на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на нива от 600 кв.м в землището на
гр. Стара Загора, м. Бойчо Бунар, представляващ имот планоснимачен № 2/18,
ведно с построената през 1968 г. сезонна постройка. К.А.Г.и съпругът й Г.Х. Н.
продали имота на Е.К.Х. (една от въззивниците). Е.К.Х. била в брак с Х. Г.Х. от
1965 г., починал през 2016 г., като оставил за свои законни наследници
съпругата и децата си К.Х.И. и Г.Х.Г. – другите въззивници. Е.К.Х. е
декларирала имота и е заплаща данъци.
Приел
е за установено, че имот с идентификатор
68850.252.82 с площ
от 696 кв.м е собственост на С. И., а имот 68850.252.28 - лозе от 500 кв.м - на
В. Д. Н., наследодател на въззиваемите Д.В.Д. и М.В.Г.. Те продали този имот на
П.В.К., за което бил съставен н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 6,
том IV, дело
№ 422/2012 г.
Приел
е за установено от заключението на вещото лице инж. Г. И.,
че в момента
на огледа, материализираната с телена мрежа граница между новообразувани имоти
252.18 и 252.82, както и южната граница на имот 252.28 не съответствала с тази по ПНИ и
КК. Имот 68850.252.18 по КК с площ 500
кв.м бил записан в КР на К.А.Г.и на Община Стара Загора. Приел е, че в момента ищците реално ползват западната
част (със сградата) на новообразуван имот 252.28
с площ около 202 кв.м, целия
имот 2/18 по неодобрения кадастрален план от
Първоинстанционният съд е възприел и констатациите
на третото вещо лице инж. П., но не е възприел скицата-предложение, тъй като
това представлявала по същество формиране на новообразуван имот, без да са
спазени всички условия за това. То не кореспондирало със събраните писмени
доказателства и със свидетелските показания.
По
отношение на постройка в имота съдът е приел, че няма строителни книжа и не
може да се приеме, кога тази постройка е изградена.
От показанията на свидетелите съдът е
приел за установено приблизителното местоположение на имота и приблизителната
му площ на имота - около 1,2 дка. Свидетелите обаче не сочели границите,
описани от ищеца в искова молбата, уточненията към нея, както и че ищците
владеят необезпокоявано имота, очертан от вещото лице Н.П. в последното
заключение.
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че началният момент, от който следва да бъде зачетена
упражняваната от ищците фактическа власт върху имот пл. №
82, собственост на наследниците на С. И.К.
като давностно владение е датата на влизане в сила на заповед № 875 от
08.04.2008 г. на кмета на община Стара Загора. От този момент е установено ново
давностно владение на оригинерно основание, чийто срок за придобиване на имота
по давност е 10 години. Към датата на подаване на исковата молба. 29.12.2016
г., предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС давностен срок не бил изтекъл, поради което
ищците не могат да се легитимират като собственици на имота на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
По отношение на ответниците Д.В.Д. и М.В.Г. е приел, че установителната
искова претенция е недопустима, поради липса на интерес, тъй като те не
притежават право на собственост върху ПИ 28. Производството по отношение на тях
е прекратено.
Въззивната жалба е основателна.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и
обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната
жалба предели на въззивното производство, намери за установено следното:
Праводателката на ищците К.А.Г.е била
ползвател на земеделска земя за лозе и овощна градина в размер на 1 дка, м.
Бойчо бунар на основание ПМС № 76 от 05.12.1977 г. Със заявление от 08.06.1992
г. тя е поискала на основание §4 ЗСПЗЗ във връзка с §5 от ППЗСПЗЗ правото й на
ползване върху този имот да бъде трансформирано в право на собственост. Във
връзка с това искане е съставен оценителен протокол за извършена оценка на
мястото и построената в това място през 1968 г. сграда от 16 кв.м. Определената
цена от 19 080 лв. е била внесена и на правоимащата е издадено
удостоверение № 1185/21.11.1994 г. за плащане на сумата за закупуване на имот
2/18, м. Бойчо бунар за снабдяване с нотариален акт. Такъв нотариален акт за
собственост е съставен на 02.12.1994 г. с № 169, т.VІ, дело 5150/1994 г. по
описа на нотариуса тогава при РС Стара Загора. Имотът е описан като нива от 600
кв.м, попадащ в зоната за земеделско ползване, м. Бойчо бунар, представляващ
пл. № 2/18, при граници: път, имот пл. № 19, имот пл. № 28, имот пл. № 29,
борови насаждения и имот пл. № 17. Според заключението на вещото лице инж. Г. И.
около 1992 г. за района на процесните имоти е изработен кадастрален план,
неодобрен, който включва имоти на ползватели. По този план имотът на К.А.Г.е с
№ 18 и с площ от 1 040 кв.м (приложение № 1 към заключението на инж. И.).
С договор за покупко-продажба от 16.02.1995 г., обективиран в н.а. № 182, т.ІІ,
дело № 752/1995 г. по описа на нотариуса при РС Стара Загора, К.А.Г.и съпругът
й Г.Х. Н. продали имота на Е.К.Х.. Към този момент тя е била в брак с Х. Г.Х.,
който е починал на 27.10.2016 г. и като наследници е оставил съпругата си и
двете си деца – К.Х.И. и Г.Х.Г., които са ищците по делото.
Пак според заключението на вещото лице
инж. Г. И. около 2000 г. е изработен кадастрален план за имотите на бившите
собственици преди образуване на ТКЗС в терени по §4, м. Бойчо бунар. Върху бивш
имот № 901.31 с площ от 4,001 дка
попадат имоти на ползватели с №№ 17, 18, 19, 27, 28 и североизточната част на
29 (приложение № 5 към заключението). Този бивш имот от 4,001 дка е възстановен
на наследниците на С. И.К. с решение № 50475 от 25.11.1994 г. на ПК Стара
Загора в съществуващи (възстановими) стари реални граници, които обаче не са
посочени в решението.
Със заповед № 440/11.05.2005 г. на
областният управител на област Стара Загора е одобрен кадастрален план на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. Бойчо бунар. По този план
върху бившия имот № 31 с площ от 4001 дка попадат следните новообразувани
имоти: № 252.0017 с площ от 600 кв.м, записан на Д. Г. Л.; № 252.0018 с площ от
500 кв.м, записан на К.А.Г.; № 252.0019 с площ от 602 кв.м, записан на Г.П.К.;
№ 252.0027 с площ от 500 кв.м, записан на В.Г.К.; № 252.0028 с площ от 500
кв.м, записан на В. Д. Н.; № 252.0029 с площ от 645 кв.м, 16/645 ид.ч. от които
са записани на С. И.К. и 84/645 ид.ч. – на П.П.П.; № 252.0082 с площ от 696
кв.м, записан на С. И.К.; № 252.0086 с площ от 434 кв.м, записан също на С. И.К.,
и № 252.9101 с площ от 69/3 440 кв.м, записан на Община Стара Загора.
Със заповед № РД-43/25.05.2009 г. на ИД
на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралния регистър за м. Бойчо
бунар, като имот 68850.252.18 от 500 кв.м е записан на Община Стара Загора и на
К.А.Г.; имот 68850.252.19 от 602 кв.м - на Г.П.К.; имот 68850.252.28 от 500
кв.м – на В. Д. Н.; имот № 68850.252.29 от 645 кв.м – на С. И.К. и П.П.П.,
и имот 68850.252.82 от 696 кв.м – отново
на С. И.К..
По делото е установено още, че В. Д. Н.
е починал на 06.12.2008 г. и като наследници е оставил съпругата си Т. Ж. Н.а,
починала на 03.04.2012 г., и децата си Д.В.Д. и М.В.Г.. С договор за
покупко-продажба от 14.05.2012 г., обективиран в н.а. № 6, т.ІV, рег. № 7578,
дело № 422/2012 г. на нотариус Б. Г. с № 394 в регистъра на НК, последните
двама са продали на П.В.К. (починал в хода на производството и заместен от
наследника си Г. П.К.) имот от 500 кв.м
с № 28 от кадастрален район 252, м. Бойчо Бунар. При изслушването на
покупко-продажбата е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот
по §4а ЗСПЗЗ № 24, т.VІІІ, дело № 6065 на нотариуса при РС Стара Загора.
Върху този имот
попада сградата, декларирана от ищците.
При огледа на място вещото
лице инж. Г. И. е констатирало, че материализираната с телена ограда граница
между новообразуваните имоти 252.18 и 252.82, както и южната граница на имот
252.28 не съответства с границата по плана за новообразуваните имоти и
кадастралната карта. Констатирано е, че в момента на огледа ищците ползват
реално западната част (със сградата) на новообразуван имот 252.28 с площ около
202 кв.м; целия имот 2/18 по неодобрения кадастрален план от 1992 г. с площ от
1 040 кв.м, съответстващ на новообразуван имот 18 с площ от 500 кв.м и
южната част на новообразуван имот 252.82 с площ от 540 кв.м или общо 1 242
кв.м, която площ е колорирана със син цвят в приложение № 10 към заключението
на вещото лице.
По делото са назначени и
изслушани още две заключения на съдебно-технически експертизи, които съдът също
възприема изцяло, както и заключението на вещото лице инж. Г. И., тъй като не
открива никакви противоречия между тях. Така вещото лице инж. К.Й.също
констатира, че границите на притежаваният от ищците имот според документите им
за собственост не кореспондират с геодезическото му заснемане, а сградите
попадат върху имот 68850.252.28. От този имот 202 кв.м са заградени от
западната му част (частта със сградите) с оградна мрежа.
Разпитаните по делото свидетели Р.А.Л.а, И. П. В. и М.Е.М.установяват,
че че праводателите на Е.Х. са били ползватели на място в м. Бойчо бунар от
1985 г. – ползвали са около 1,2 дка. Имало постройка – две стаички с каменна
зидария, измазано отвън, с ток и вода.
Пред къщата имало площадка, асми, плодни дръвчета – ябълки, круши,
орехи, лозе. Мястото било оградено, отпред с желязна порта, с парапет и мрежа.
От северната страна имало висок синор, от запад също било оградено, от изток и
от юг също. Свидетелите единодушно твърдят, че не са чували и виждали други хора да идват на мястото и да
твърдят, че са собственици, да гонят ищцата или свекъра и свекърва й. Никой не
бил идвал да иска да събаря оградата и къщата. Е. обработвала лозето и мястото
около къщата. Други хора не са работили. Свидетелят И. П. В., който е съсед,
дори не познава ответниците по делото. Свидетелят М.Е.М.твърди, че не е чувал В.
да има спор с Е., нито я е гонил от нейното място.
С оглед на така установените
факти въззивният съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е положителен установителен за
собственост - по чл.124, ал.1 ГПК, който съдържа искане за
съдебно-потвърдително установяване срещу ответниците, че ищците действително
притежават вещното право върху реалните части от имотите, предмет на спора.
Следователно те (ищците) трябва да докажат по положителен начин, че са
придобили твърдяното право на основанието, посочено в исковата молба.
Съгласно
чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или
по други начини, определени в закона. Предпоставките на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ за
изкупуване на имота от праводателката на ищците К.А.са били налице. С плащането
на цената на земята е осъществен завършващият състав на това придобивно
основание. Първото законово условие, за да се трансформира правото на ползване
в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя
хипотеза - на основание § 4а, ал. 1,
§ 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на
актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, чието
изброяване не е изчерпателно. В случая е налице надлежно учредено право на
ползване върху земеделска земя, което е видно от представеното по делото
удостоверение, така че възражението на ответниците в този смисъл е
неоснователно. В имота да е построена сграда, която не попада в изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР
на ППЗСПЗЗ. Неоснователно се
претендира, че постройката е изградена без строителни книжа. То е неотносимо
към правото позвателите да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ – ТР № 2/2011 г. на ОСГК.
Не
се спори, че ползвателката е упражнила правото си да изкупи имота при условията
на § 4а
ПЗР на ЗСПЗЗ и е заплатила цената за
земята в срок. Започнала е оценителна процедура за придобиване на собствеността
по реда на §
5 от ППЗСПЗЗ. Специално назначена
комисия е определила оценката на процесната земеделска земя с оценителен
протокол от 08.08.1994 г. Посоченият документ удостоверява, че на К.А.Г.имплицитно
е било признато още през 1994 г. правото да придобие собствеността върху имота,
тъй като в противен случай не би започнала оценителна процедура. Оценителният
протокол по същество представлява положително решение по искането на молителката
за определяне на оценка на земеделската земя. В случая тя е заявила правата си,
получила е исканата оценка на имота и е заплатил определените суми, с което е
приключила изцяло процедурата по придобиване правото на собственост върху
ползваната от нея земеделска земя, т.е. тя е реализирал признатите й права. Въз
основа на това праводателката на ищците се е снабдила с констативен нотариален
акт № 182/1995 г. за собственост на имот от 600 кв.м, ведно с изградената
сезонна постройка. Основателно е твърдението, че не е налице
идентичност между предоставения по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот и определения по плана за новообразуваните имоти. Планът на
новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани
въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се
определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като местоположението му се
съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения.
Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600
кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път – чл.28,
ал.6 ППЗСПЗЗ. В случая при определяне на имот за К.А.Г.в плана за
новообразуваните имоти не е съобразено местоположението на сградата, но това на
практика сега е без значение, тъй като тя е продължила да владее имота в
границите и размерите, както го е владяла, когато е била негов ползвател по
силата на ПМС. Непрекъснатото владение в продължение на 10 и повече години е
основание за придобиване на право на собственост по давност. Това се отнася и
до реално определени части от невключени в регулацията имоти, какъвто е
настоящият случай (Р-117-1990, 5-членен състав на ВКС; Р-254-2010, І г.о.).
Владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В случаите, когато едно
лице или няколко лица са започвали да упражняват фактическа власт върху чужда
реална част от имот, намерението му за своене се предполага. Тогава е
достатъчно да се докаже, че е упражнявал фактическа власт върху тази реална
част в срока по чл.79, ал.1 ЗС. При завладяването на чужд имот не е необходимо
уведомяването на собственика за намерението за своене на имота му, а е
достатъчно владението да е постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин) и
спокойно, така че собственикът да може да разбере за завладяването на имота от
трето лице (Р-262-2011, ІІ г.о.).
По настоящото дело е установено по
категоричен начин, че ищците са упражнявали фактическа власт върху спорните
реални части от двата съседни новообразувани имота. Вещите лица са констатирали
при огледа на място, че имотът, вкл. и завладяните части, е ограден с телена
мрежа. Според показанията на разпитаните по делото свидетели имотът (около 1
дка) е бил ограден преди и се ползва в
този вид, конфигурация и площ от предоставянето му за ползване с посоченото
по-горе ПМС до настоящия момент. Също така ползвателите и техните
правоприемници са го е облагородили – засадени са овощни дръвчета и лозе. В
имота имало прокаран ел. ток и вода. Свидетелите са категорични, че никой освен
ищцата и свекърът и свекърва й не е влизал в имота, нито го е обработвал. Никой
от тях не твърди, че знае, че за имота да има претенции от други лица,
включително и за спорните части, които попадат върху имотите на ответниците.
Съдът възприема напълно показанията на свидетелите като достоверни и
безпротиворечиви и установяващи постоянното, непрекъснато, несъмнено, спокойно
и явно владение, осъществявано от ищците и от техните праводатели.
Неоснователно е прието в
първоинстанционното решение, че в случая давността започва да тече от влизане в
сила на заповед № 876 от 08.04.2008 г. Действително, по давност не може да бъде
придобит имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване
на собствеността. Това разбиране изхожда от заложения в чл.5, ал.1 ЗВСОНИ
принцип, че давност не тече срещу този,
който не може да се защити чрез иск. Затова
в задължителната практика на ВКС се приема, че придобивна давност
започва да тече след завършване на процедурата по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ. В хипотезата на възстановяване на собственост върху
земеделски земи, попадащи върху терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент
на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици е
различен в зависимост от това дали за възстановяването на собствеността е
необходимо издаване на заповед по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ или не, т.е.
процедурата е различна от гледна точка на необходимите елементи на фактическия
състав на проявление на вещноправното действие на решението на ПК, респ. ОбСЗ.
Така до законодателната промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/1999 г.) този
момент се свързва с постановяване на решение на ПК по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността в съществуващи
(възстановими) реални граници, с което имотът е достатъчно
индивидуализиран (Р-809-2912, І г.о.; Р-839-2011, І г.о.; Р-106-2011, ІІ г.о.,
О-111-2013, І г.о.; Р-450-2013, І г.о.; Р-262-2012, І г.о.; 588-2010, І г.о.;
Р-260-2011, ІІ г.о.). Тези решения имат конститутивно действие и легитимират
лицата, в полза на които са издадени,
като собственици на конкретни недвижими имоти, когато в тях имотът е
индивидуализиран с граници и съседи (Р-260-
Видно е от решението на ПК,
че имотът на наследниците на С. И.К. е възстановен в стари реални граници.
Имотът е бил нанесен върху плана за новообразуваните имоти, одобрен със заповед
№ 440/11.05.2004 г. на областния управител. Още тогава ответниците са били
наясно кои са възстановените им имоти и къде са ситуирани те. При това
положение, след като е установено по недвусмислен начин кои са възстановените
на ответниците имоти, не може да се отрича конститутивното действие на решението
на ПК. Очевидно е, че в този случай не е следвало да бъде издавана заповед на
кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като правото на собственост вече е било
придобито и границите на имотите – индивидуализирани. Новата уредба на чл.14,
ал.3, т.1 ЗСПЗЗ в редакцията след изменението в ДВ, бр.68/1999 г., въвеждаща
различен ред за възстановяване на собствеността, не може да засегне вече придобити права.
Тези съображения са еднакво
приложими и по отношение на имота на В. Д. Н., който е бил ползвател. Също с
одобряването на плана за новообразуваните имоти със заповед № 440/11.05.2004 г.
на областния управител са станали ясни границите на имота, по отношение на
който му е било признато правото на трансформиране на правото на ползване в право
на собственост и имотът е бил индивидуализиран, поради което той би могъл да
бъде предмет на давностно владение.
С оглед на тези съображения и
конкретния придобивен способ, посочен от ищците като основание за претенцията
им, следва да се приеме, че началният момент, от който започва да тече
давността, е влизането в сила на ПНИ – м. юли
Без значение е
обстоятелството, че на праводателката на ищците е определен в плана за
новообразуваните имоти имот № 252.18 от 500 кв.м. Това не е пречка тя да иска
да установи правото си на собственост върху тези части от съседните имоти,
които е владяла в продължение на повече от предвидените в чл.79 ЗС 10-години.
От заключенията на
съдебно-техническите експертизи се установява, че ищците владеят 398 кв.м от
имот 252.82 в граници, колорирани в червен цвят на приложение № 1 към
заключението на вещото лице инж. К.Й., и 202 кв.м от имот 252.28 в граници,
колорирани в червено на приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. К.Й..
Ищците претендират обаче само 75 кв.м от имот № 252.82 така, както е показано
на скицата-приложение към заключението на вещото лице инж. Н. П., и 141 кв.м от
имот 252.28 така, както е показано на същата скица-предложение. С оглед на
диспозитивното начало, установено в гражданския процес, искът следва да бъде
уважен в рамките на заявеното. Тези части от съседните имоти са отразени на
скицата-приложение към заключението на вещото лице инж. Н. П. между букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й. Скицата следва
да се счита неразделна част от настоящото решение.
Решението в частта, с която
се приема, че искът е недопустим по отношение на ответниците Д.В.Д. и М.В.Г. и производството по него е
прекратено, също е неправилно. Допустимостта на установителните искове за
собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява
конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или
смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
Извършването на прехвърлителна сделка в най-сериозна степен оспорва и отрича
правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича
правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази хипотеза, ако
собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено,
че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание,
защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от
постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Затова
действителният собственик има правен интерес
да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните
си действия (изявена воля за прехвърляне) фактически е оспорил правото на
собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу
приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури
максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на
пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото
му на собственост – ТР № 4/2016 г., т.3Б.
С оглед на тези съображения съдът намира, че
в случая по делото е напълно установено, че ищците (сега въззивници) са
собственици на процесните реални части от имотите на ответниците, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а вместо него въззивният
съд постанови друго, с което са уважи предявения установителен иск за
собственост. Решението в частта, с която се приема, че искът е недопустим по
отношение на ответниците Д.В.Д. и М.В.Г.
и производството по него е прекратено, също следва да бъде отменено, като в
тази част делото следва да бъде върнато на първоинстанционният съд за
произнасяне по същество.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК въззиваемите следва да заплатят на ищците
направените по делото разноски в размер на 993,61 лв. за
платени държавни такси и възнаграждения за вещите лица и 1 530 лв. за
възнаграждение за един адвокат в първата инстанция и във въззивната инстанция,
предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и предвид обстоятелството, че
интересите на въззивниците са идентични и защитата е осъществена общо.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2815 от 30.07.2019
г., постановено по гр.д. № 62/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, в
частта с която предявеният от Е.К.Х., ЕГН ********** ***, К.Х.И., ЕГН **********
*** и Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, против
П.В.К., ЕГН ********** *** ***, вх. А, ет. 4, ап. 10, И.С.К., ЕГН **********
***, П.С.И., ЕГН ********** ***, В.С.К., ЕГН ********** ***, И.С.С., ЕГН **********
***, М.Н.И., ЕГН ********** ***, А.Н.М., ЕГН ********** *** и М.Б.С., ЕГН **********
*** иск за признаване за установено, че
ищците са собственици на 75 кв.м от имот с идентификатор №68850.252.82, който е
с площ от 696 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин
на трайно ползване: лозе, с граници на съседи на имота – имоти с
идентификатори: 68850.252.17, 68850.252.18, 68850.252.29, 68850.252.9501,
68850.252.9503, 68850.252.28, 68850.252.19, 68850.252.14, и на 141 кв.м от имот с идентификатор
№68850.252.28 по кадастралната карта на гр.Стара Загора, с площ 500 кв.м, с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе,
с граници на имота – имоти с идентификатори: 68850.252.29, 68850.252.30,
68850.252.9501, 68850.252.86, 68850.252.19, 68850.252.82, които квадратни метри
са очертани с червен контур на представената от вещото лице инж. Н.П.
скица-предложение, както и в частта за разноските и в частта, с която
производството по делото е прекратено по отношение на Д.В.Д., ЕГН ********** *** и М.В.Г., ЕГН ********** ***, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Г.П.К. ЕГН ********** *** *** – наследник на
починалия в хода на производството П.В.К., ЕГН **********; И.С.К., ЕГН **********
***; П.С.И., ЕГН ********** ***; В.С.К., ЕГН ********** ***; И.С.С., ЕГН **********
***; М.Н.И., ЕГН ********** ***; А.Н.М., ЕГН ********** *** и М.Б.С., ЕГН **********
***, че Е.К.Х., ЕГН ********** ***; К.Х.И., ЕГН ********** *** и Г.Х.Г., ЕГН **********
*** са собственици по давностно владение на 75 кв.м от имот с идентификатор
№68850.252.82, който е с площ от 696 кв.м, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, с граници на имота:
68850.252.17, 68850.252.18, 68850.252.29, 68850.252.9501, 68850.252.9503,
68850.252.28, 68850.252.19, 68850.252.14,
и на 141 кв.м от имот с идентификатор №68850.252.28 по кадастралната
карта на гр.Стара Загора, с площ 500 кв.м, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, с граници на имота:
68850.252.29, 68850.252.30, 68850.252.9501, 68850.252.86, 68850.252.19,
68850.252.82, които квадратни метри са очертани с червен контур на представената
от вещото лице инж. Н.П. скица-предложение, и която част е заключена между
букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й, като
скицата се счита за неразделна част от настоящото решение.
ВРЪЩА на Старозагорския
районен съд гр.д. № 62/2017 г. за произнасяне по същество по предявения от Е.К.Х.,
ЕГН ********** ***, К.Х.И., ЕГН ********** *** и Г.Х.Г., ЕГН ********** ***,
против Д.В.Д., ЕГН ********** *** и и М.В.Г., ЕГН ********** *** установителен
иск за собственост.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.П.К. ЕГН
********** *** *** – наследник на починалия в хода на производството П.В.К.,
ЕГН **********; И.С.К., ЕГН ********** ***; П.С.И., ЕГН ********** ***; В.С.К.,
ЕГН ********** ***; И.С.С., ЕГН ********** ***; М.Н.И., ЕГН ********** ***; А.Н.М.,
ЕГН ********** *** и М.Б.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.К.Х., ЕГН **********
***; К.Х.И., ЕГН ********** *** и Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, общо сумата от
2 523,61 лв., представляваща направените по делото разноски в двете
инстанции за.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: