№ 178
гр. Стара Загора, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20245530203325 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 005971 от 18.10.2024 година на
Директор на на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „КЕШ
ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, Община Столична, район Младост , булевард „Цариградско шосе“ №115 Е, етаж 5,
на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит са наложени две отделни
административни наказания: 1. „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за
извършено нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 Закона за потребителския кредит и 2.
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл. 11, ал.1,
т.20 от Закона за потребителския кредит.
В жалбата и в писмено становище се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде
отменено. Претендира се за направените по делото разноски.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, счита, че така издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и се моли съда същото да бъде
потвърдено. Претендира се за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение №005971 от 30.05.2024 г., за това, че при извършена проверка
на 16.04.2024 година са установени следните обстоятелства: на 08.01.2024 г., в офиса на
„Кеш Пойнт България“ ЕООД, находящ се на адрес гр. Стара Загора, бул. „******“ №117 е
сключен договор за потребителски кредит №996412/08.01.2024 година за сумата от 800 лева
със срок на погасяване 18 двуседмични вноски при посочен годишен процент на разходите
/ГПР/ 61,97% и фиксиран лихвен процент 48% с обща сума за плащане 983,09 лева. 1. При
извършена проверка и анализ на представения договор за потребителски кредит и
погасителен план към него е установено, че в договора е посочен годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, но тя не съответства на
действително дължимата сума по кредита, тъй като в изчисляването на общата дължима
сума по кредита не е включена неустойката в размер на 690,91 лева. Посочена е обща
дължима сума: 983.09 лева при ГПР 61,97%, но не е включена неустойката по договора,
предвидена при непредоставяне на обезпечение, в размер на 690,91 лева, при което общата
дължима сума по кредита е 1674.00 лева.Посочената в договора неустойка е включена в
погасителния план по кредита, като отделно дължима сума и е следвало да бъде посочена в
договора, като общо дължима сума по кредита. Включването на размера на неустойката би
довело до значително завишаване на ГПР, който изчислен съгласно изискванията на чл. 19,
ал.1 от ЗПК ще е в размер на 189,63%. 2. При прегледа на Договор за потребителски кредит
№ 996412 от 08.01.2024 г. е установено, че в договора не се съдържа информация относно
размера на лихвен процент на ден съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.20 ЗПК.
Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като нарушения на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и чл. 11, ал.1, т.20 ЗПК. На основание така съставения акт за
установяване на административно нарушение на дружеството жалбоподател е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което е възприета идентична фактическа
обстановка. На дружеството, на основание чл. 45 ЗПК са наложени две отделни
административни наказания – „имуществена санкция“ в размер на по 3000,00 лева за всяко
горепосочените административни нарушения.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не се
оспорва по същество, че дружеството жалбоподател - КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се
явява кредитор по договор за потребителски кредит №996412/08.01.2024 година – предмет
на разглежданите административни нарушения. Съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Доколкото
потребителският кредит е предоставен в рамките на професионалната дейност на
дружеството, предвид посочената разпоредба следва да се заключи, че именно от страна на
жалбоподателя е бил изготвен процесния договор за потребителски кредит. Ето защо следва
да се посочи, че административно наказателното производство е образувано по отношение
на правилния субект.
2
По нарушението на чл. 11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит:
Видно от чл. 5, ал.1 на Договор за потребителски кредит №996412/08.01.2024
година Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне от едно
от посочените обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
в размер на два пъти от общата сума за плащане по договора за кредит , включваща
договорената главница и лихви или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които
да отговарят на посочени от кредитора условия. Тези обезпечения следва да бъдат
представени в срок до три дни от сключване на договора. Видно от чл. 11, ал.1 от договора,
кредитополучателя се задължава, в случай, че не представи договореното обезпечение в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит , кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 690,91 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата на
чл. 19, ал.1 годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че посочената в чл. 11, ал.1 от договора неустойка представлява
общ разход по кредита, като се вземе предвид легалното определение посочено в § 1. т.1 от
ДР на ЗПК. Същата не притежава присъщите за неустойката по чл. 92 ЗЗД обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а представлява допълнително, скрито
възнаграждение за кредитодателя. В този смисъл е налице богата съдебна практика на
гражданските съдилища в цялата страна. При това положение и сумата в размер на 690,91
лева следва да бъде включена при изчисляване размера на ГПР. Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза в посочения размер 61,97% е
включена единствено уговорената между страните възнаградителна лихва.
Следователно, макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на
изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, т.е. настоящият съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10(2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена поради
некоректнотно посочване на ГПР, равняващо се на абсолютно непосочване на такова. Ето
защо съдът намира, че от страна на дружеството жалбоподател е осъществено
изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10
3
от Закона за потребителския кредит.
По нарушението на чл. 11, ал.1, т.20 от Закона за потребителския кредит:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.20 от Закона за потребителския кредит
Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. В случая се касае за наличието на
формален реквизит на договора за кредит – размера на лихвения процент на ден. При
прочит на процесния Договор за потребителски кредит № №996412/08.01.2024 година се
установява, че такъв изобщо не е посочен като абсолютна стойност. Тази стойност не следва
да се извлича от реквизита, посочен в чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК – годишен лихвен процент, а
представлява отделно изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит.
Следва да се посочи още, че бидейки икономически по-слабата страна и участвайки в
правоотношението като лице, което не се занимава с предоставянето на финансови услуги
по занятие, потребителят не следва да се поставя в положение на тълкуване и изчисляване
на елементи, които изначално следва да се съдържат в договора за потребителски кредит.
Ето защо и следва да се приеме, че е осъществено изпълнителното деяние на визираното
административно нарушение.
Разглежданите нарушения са резултатни – противоправният им резултат се
изразява в създаване и въвеждане в гражданския оборот на договор за потребителски
кредит, със съдържание несъответстващо на законовите разпоредби.
Отговорността на дружеството е реализирана в хипотезата на чл. 83 ЗАНН,
която се приема за обективна и безвиновна.
Предвид изложеното съдът намира, че от страна на дружеството жалбоподател
са извършени посочените в Наказателното постановление административни нарушения.
С оглед степента на обществена опасност на нарушенията и засегнатите
обществени отношения регулиращи гражданския оборот и по-конкретно правата на
потребителите, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
За тези нарушения в разпоредбата на чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, за юридическите лица е предвидено административно наказание „имуществена
санкция“ в относително определен размер – от 3000 лева до 8000 лева. Наложените
наказания са в минимален размер за всяко от тях, поради което обсъждането им се явява
безпредметно. В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на
обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административнонаказателното
обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да
го разбере и да организира адекватно защитата си.
4
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид направената претенция за присъждане на разноски, съдът присъди в
тежест на жалбоподателя, юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Следва да
бъде осъден жалбоподателя за заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Стара Загора сумата в размер на 90,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо
лице.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 005971 от 18.10.2024 година
на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
Община Столична, район Младост, булевард „Цариградско шосе“ №115 Е, етаж 5, на
основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит са наложени две отделни
административни наказания: 1. „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за
извършено нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 Закона за потребителския кредит и 2.
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл. 11, ал.1,
т.20 от Закона за потребителския кредит, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град София, Община Столична, район Младост , булевард
„Цариградско шосе“ №115 Е, етаж 5 ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/
лева.
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град София, Община Столична, район Младост , булевард
„Цариградско шосе“ №115 Е, етаж 5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка
на Районен съд Стара Загора сумата в размер на 90,00 лева, представляваща заплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5