№ 1191
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330202506 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0438-000146 от 09.04.2019г.
издадено от Н.С.С. на длъжност Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03
Пловдив с което на Т. П. Д. от гр.С., ЕГН ********** на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено
административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева
за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
С жалба от Т. П. Д. се моли съда да отмени наказателното постановление
/НП/ като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателката редовно призована чрез процесуален представител, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява. Преди даване ход на
делото представя писмена молба с която заявява че поддържа жалбата си,
прави искане за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Преди даване ход на делото представя писмена молба –
становище с която моли съда да бъде оставане жалбата без уважение и да се
1
потвърди обжалваното НП. Представят се доводи за правилно и
законосъобразно проведено административно производство. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се
юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е
подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.04.2019г. в гр.Пловдив, около 00:35 часа, на ул.Златю Бояджиев срещу
№ 2 полицейските служители от 03 РУ – Пловдив К.К.М. и Д.М.М. спрели за
проверка управлявания от жалбоподателката Т.Д. лек автомобил марка
„Мерцедес А170“ с рег. № ****. При проверката жалбоподателката Д. не
представила валидно СУМПС, както и полица за сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателката
била отведена в полицейското управление където било установено че не е
собственик на МПС което е управлявала, както и че за управляваното от
жалбоподателката МПС нямало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. За констатираното административно нарушение, на
05.04.2019г. в полицейското управление е бил съставен от свидетел Н. В. М.
против жалбоподателката Д., акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АА бланков № 048805 за това, че на 05.04.2019г.
около 00:35 часа в гр.Пловдив, ул.Златю Бояджиев срещу № 2 в посока
ул.Белград управлява лек автомобил „Мерцедес А170“ с рег. № ****
собственост на Г.Т.Г. ЕГН ********** като не представя полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към момента
на проверката с което виновно е нарушила чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е
съставен в присъствието на свидетелите К.К.М. и Д.М.М. , които са очевидци
при установяване на нарушението и на жалбоподателката, която след
запознаване със съдържанието на акта е саморъчно вписала нямам
2
възражения. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
жалбоподателтката. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него
на жалбоподателката. Възражения относно съставения АУАН и посоченото в
него нарушение не били депозирани и в законоустановения тридневен срок
по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното НП, с което на Т. П. Д. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е
наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските
показания на актосъставителя Н. В. М. които потвърждават изложените в
АУАН факти и обстоятелства. Съдът кредитира тези показания като
обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката
Т.Д.. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни
норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на жалбоподателката Т.Д. на
разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати
на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателката Д. не е собственик на
управлявания от него лек автомобил.
3
Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на
законно основание.
Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ. Следователно в случая
презумираната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното
производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че Т. П. Д. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3
КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е
управлявала същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите.
Аргументите на жалбоподателката, че не е управлявала МПС се оборват от
установеното по делото, а именно че била на посочената дата и място водач
на МПС което е било обект на проверка, както и че същото не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите. Факт е, че жалбоподателката Д. е управлявала конкретно
МПС а именно П„Мерцедес А170“ с рег. № **** по пътната мрежа на
гр.Пловдив с което нарушението е довършено. За жалбоподателя не е
съществувала пречка, сама да провери МПС което е приела да управлява
има ли валидна застраховка „ГО“ и да се погрижи да бъде сключена такава,
за да може при управлението на автомобила да бъде изправен водач.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”,
4
т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ
както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този
смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто
размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито
наказващият орган биха могли да го променят.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
АНорган. В настоящето производство е направено искане за присъждане на
юристконсултско възнаграждение поради което и следва съдът да се
произнася в тази насока с настоящето решение. С оглед изхода на делото и
участието на оправомощено от ОДМВР Пловдив длъжностно лице съдът
счита че следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лева.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или
изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0438-000146 от
09.04.2019г. издадено от Н.С.С. на длъжност Началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ 03 Пловдив с което на Т. П. Д. от гр.С., ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА Т. П. Д. от гр.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
гр.Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
5
страните пред Административен съд гр.Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6