Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal; за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. С определение № 1118 от 25.04.2012г. по гр. д. № 4521/2011г. на Районен съд – град Велико Търново е оставена без уважение молбата на Д. Н. Н. за изменение на решението по делото в частта му за разноските, като неоснователна. Недоволна от така постановеното определение е ответницата по делото Д. Н. Н., която го обжалва в срока по чл. 248 ГПК. В жалбата си развива подробни съображения, относно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното определение. Посочва, че доколкото предявеният иск е отхвърлен, единственото правилно решение е ищецът да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Моли определението, като неправилно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено постановеното от съда по делото решение в частта му, с която е осъдена да заплати на В. З. направените от него разноски по делото и последният да бъде осъден да й заплати направените от нея разноски по делото в размер на 150.00 лева. Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателката и развитите от нея доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подаден в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решение № 163 от 17.02.2012г. по гр. д. № 4521/2011г. на Районен съд - град Велико Търново е отхвърлен предявеният от В. Т. З. срещу Д. Н. Н. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като неоснователен и недоказан. С решението Д. Н. Н. е осъдена да заплати на В. Т. З. направените от него по делото разноски в размер на 180.00 лева. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е препратил към мотивите, изложени в съдебното решение, видно от което е приел, че доколкото към датата на подаването на исковата молба, ответницата по делото е била в чужбина и детето е живеело при баща си, с поведението си тя е дала повод за завеждане на делото от бащата. Въззивният съд приема, че този извод на първоинстанционния съд е неправилен и необоснован. За да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Нормата е приложима в случай, че предявеният от ищеца иск е уважен. По аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК ще следва да бъде уредена отговорността за разноски и когато след предявяването на иска поради нови факти, независещи от ищеца, предявеното от него право се погаси и ищецът веднага след това се откаже от иска си. В този случай отговорността за разноски ще бъде понесена от ответника по делото, макар че делото ще бъде прекратено, защото той е дал повод за завеждане на делото, а ищецът е осуетил продължаването му веднага след като искът е станал неоснователен. Видно от материалите по делото, дори да се приеме, че ответницата е дала повод за завеждане на делото предвид обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба се е намирала в чужбина, то не е налице другата кумулативно предвидена предпоставка за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ищецът да се е отказал от предявения иск. Той е продължил да твърди, че същият е основателен и следва да бъде уважен, а съдът го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на Д. Н. Н. по делото е основателна. Обжалваното от нея определение, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Решение № 163 от 17.02.2012г. на Районен съд – град Велико Търново по гр.д. № 4521/2011 година следва да бъде изменено, в частта му относно разноските, като бъде отменено в частта, с която Д. Н. Н. е осъдена да заплати на В. Т. З. сумата от 180.00 лева. В. Т. З. следва да бъде осъден да заплати на Д. Н. Н. сумата в размер на 150.00 лева, представляваща направените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 1118 от 25.04.2012г. на Районен съд – град Велико Търново по гр. д. № 4521/2011г., с което е оставена без уважение молбата на Д. Н. Н. за изменение на решението по делото в частта му за разноските, вместо което постановява: ИЗМЕНЯ решение № 163 от 17.02.2012г. по гр. д. № 4521/2011г. на Районен съд - град Велико Търново в частта му за разноските, както следва: ОТМЕНЯ решение № 163 от 17.02.2012г. по гр. д. № 4521/2011г. на Районен съд - град Велико Търново В ЧАСТТА, с която Д. Н. Н. с ЕГН * от град Горна Оряховица, ул. „В. Л.” № 20, вх. А, . 5, ап. 15, е осъдена да заплати на В. Т. З. с ЕГН * от град Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 39, сумата 180.00 лева разноски. ОСЪЖДА В. Т. З. с ЕГН * от град Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 39 да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН * от град Горна Оряховица, ул. „В. Л.” № 20, вх. А, . 5, ап. 15, сумата в разме на 150.00 лева, представляваща направените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |